С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 29 мар 2013, 18:30, 8728 прочитания

Надолу, надолу, надолу

Доклад на БХК отчете срив в свободата на изразяване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Карта от проблеми

Фондация "Медийна демокрация" е изготвила и "карта" на проблемните зони в българските медии, като е анализирала докладите на международните организации, които ги наблюдават - IREX, "Репортери без граници", Freedom House, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ.

Зоната с най-висока степен на тежест - политическите зависимости, е критикувана от всичките осем наблюдаващи организации. Те констатират наличие на: силна зависимост на медиите от властовата конюнктура, нарастване на политическия натиск върху тях, отказ от критика на статуквото, активно и доброволно предлагане на новинарско съдържание на политически субекти от страна на редакциите, липса на политическа воля за справяне с проблема за застрашената медийна свобода.


Седем от анализиращите институции сочат като проблемна зона липсата на плурализъм в електронните и печатните издания. Критиките са насочени към липсата на обективност, равнопоставеност и баланс между политическите гледни точки, ограничения политически дебат в изданията, униформеността и копирането на едни и същи източници. Медиите губят традиционната си роля на медиатор и насърчител на публични дебати, констатират авторите на изследването. Пренебрегват и теми, свързани с разнообразието в обществото - насилие над половете, хомофобия, етнически и религиозни малцинства. Пет от наблюдаващите организации отчитат като проблемна зона липсата на икономическа свобода.

Според наблюдателите на медийния пазар съществува корпоративен натиск, който подкопава обективността в голяма част от медиите. Анализаторите изтъкват, че източниците на финансиране на част от медиите са неясни, а чрез тях се легитимират капитали с неясен произход. Отбелязват се и случаи, в които редакции търгуват активно и доброволно журналистическо съдържание. Зачестяват случаите, когато медийното съдържание става обект на бизнес договорки, рекламният пазар се централизира, а регионалните медии остават извън него.

И накрая се налага най-грозният извод. Медиите в България от доста време водят двойствен живот. На работа са едни, в свободното време съвсем други. Все едно работят за две публики. Пред едната публика се открива хубавото - смелото, свободно, спокойно и уверено лице на журналистиката, пред другата грозното – страхливо, зависимо, угодно, уродливо до неузнаваемост.



Хубавото лице обитава блога, личния сайт или фейсбук профила. Недотам симпатичното се подава от вестници, телевизии и официални сайтове. "Това е болест на медийната среда. Нечестност спрямо публиката - също. Както и инстинкт за самосъхранение. Неудобството от това, което правиш, вътрешната борба - те са много силни, поне сред повечето журналисти, с които аз разговарях", споделя Яна Бюрер Тавание. Журналистите често се оправдават с това, че няма къде другаде да отидат, с това, че имат деца, болни роднини, кредити. "Да имаш поне едно място, където, макар и анонимно, наистина да бъдеш журналист, да можеш да кажеш нещата, както ги знаеш и виждаш, предполагам, те съхранява", казва Яна. 
 
Пет системни проблема на журналистиката и ефектът от тях

Изследването "Застрашените свобода и плурализъм на медиите. Диагностика и решения" на фондация "Медийна демокрация" включва 25 анонимни интервюта с журналисти от електронни и печатни медии. Ето някои от техните мнения: 

Проблеми на съдържанието 

"Чисто жанрово е ужасно бедно. Има дописки, има интервюта, и понякога някой репортаж. Липсват разследвания и анализи. В медиите се търси повече бройка, а не качество, търсят за запълнени страници."

"Липсва критично мислене, представено в дискусионни формати. Мисля, че публицистиката никога не е била на толкова ниско ниво, колкото е в момента."

"Не знам [кой пише материалите в медийната война]. Има си хора. Знам една от нашите редакторки, тя се занимава с тези неща, не знам дали точно тя ги пише. Просто тя ги пуска след това. Но когато има тема, да речем, срещу Огнян Донев, "Труд" и "24 часа", или срещу "Капитал" - преди имахме една серия срещу Прокопиев - просто ни казваха на планьорка: "[Темата на броя] няма да я мислите." И темата си пристигаше в 18-19 ч. Кой я пише - не става ясно. Просто си има някакви хора, които го правят."

"Медиите носим не само вина пред себе си за това как се пропиляваме самите ние като хора и професионалисти, ами имаме и ужасно огромна вина за това какво се случва с нацията. Към която ние трябва да бъдем някакъв коректив и да задаваме някакъв тон като журналисти. И заради това, че ние не го правим системно от години, публиката на медиите е изключително проста."

Проблеми на журналистите 

"Тези медии [на Пеевски] предлагат по-високи заплати, младите журналисти отиват и много лесно биват манипулирани. Такива журналисти могат да бъдат купени без пари - манипулирани и излъгани. И така се обучават много млади журналисти - без собствено мнение. Това е синдромът на стойката за микрофон."

"От много отдавна не съм чувала някой да прави квалификационни курсове за своите хора. [...] Имам чувството, че в много голяма част от случаите управляващите медиите гледат на журналистите не като на носители и създатели на интелектуална собственост, ами като на някакви инструменти за провеждане на определена информация."

"Има много хора на определена възраст между 50 и 60, които така са тренирани, че трябва да има директива от ръководството - кой е добрият, кой е лошият, на кого се подмазваме, за кого пишем лошо - което е абсолютно недопустимо."

"Чувала съм за журналисти, които имат банкова сметка, по която компанията може да превежда пари заради това, че те са услужили или написали някакъв текст."

Политически натиск

"Правителството най-вече [оказва влияние върху медията]. Много пъти се е случвало да звънне телефонът, за да се напише нещо по начин, по който се иска. Дори самият премиер е звънял да иска нещо да излезе."

"Някакви разследвания срещу правителството много трудно излизат в България. Сигурно има две-три места, на които могат да излязат. Защото правителството много сериозно упражнява цензура навсякъде. Във всички вестници. В повечето. [...] Има много случаи, в които репортер от медия, която не може да напише някакъв материал, но се е добрал до него, го дава на свой колега. И той излиза. Аз съм ставала свидетел на няколко такива случая. И става голяма новина. И човекът си знае, че той я е извадил, обаче… Това често се случва. Просто предпочитат да излезе, отколкото да си я държат за себе си."

"Дава се възможност за интервю само на журналисти, които са удобни. Които знаеш, че няма да зададат неудобен въпрос, знаеш, че няма да поставят съответната властова фигура в неудобно положение. Те винаги ще бъдат добри и така всъщност ще изпълнят ролята, която иска пиарът да бъде изпълнена."

"Имаше договори с различни министерства, тоест всеки от нас беше длъжен да напише определен брой новини за съответното министерство. Същото се правеше с хора и фирми, имаше си дори таблица, в която се попълваше колко новини за седмицата си написал и ако не си написал, ставаше много лошо."

Натиск от рекламодатели

"Като пишем против някого, първо трябва да видим дали рекламира при нас. Питаме рекламния отдел. И понякога се е случвало - "тези рекламират при нас, не можем да го пишем това". Точка."

"Много колеги предпочитат да пишат по готови PR съобщения, много по-лесно е. Има и такива, които се пускат платено, но се публикуват като статии. Но никъде не се казва, че за това са взети пари."

"Знаете, че в нито един вестник не може да се пише за мобилните оператори. Това е изключено да се случи. Правят го само съвсем независими медии, които не взимат реклами от тях."

"Oсобено покрай изборите беше много грозно. По никакъв начин не е обозначено, че съдържанието, което е публикувано, е платено."

Неспазване на етичните стандарти

"Защото този пазар вече е почти на командно дишане. Не знам какво може да се направи. Ей така пред очите ми през последните години стана един преврат, медиите бяха завладени от хора без всякаква идея за професионални принципи, никаква чувствителност към медията, никакво усещане към това, което се прави."

"Има някои медии, при които е въпрос на вътрешна култура да спазват някакви етични и професионални стандарти. Етичните комисии за печата и електронните медии са едни мъртви комисии, етичният кодекс е един мъртъв кодекс."

"Погледни етичните кодекси - колко поправки са налагани въз основа на всичките казуси, които са възниквали. Никакви. Просто всичко е проформа, да го има."

Ефекти върху аудиторията

"[Публиката] не е твърде взискателна. Летвата е твърде ниска. Това е двустранен процес според мен - от публиката зависи какви ще са медиите, но от медиите зависи каква ще е публиката. По-голямата част от медиите са успели да си култивират една доста невзискателна публика."

"Малко като кокошката и яйцето е. Тоест дали хората наистина се интересуват от жълториите, които медиите постоянно бълват, или медиите ги научават да се интересуват и това се превръща в реален интерес [на хората], който после ги кара да търсят това нещо? Мисля, че скритият интерес на публиката не е осъзнат от самата публика."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (10 ноември) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (10 ноември)

Как ще се промени вестник "Сега"; Кой иска да управлява БНР; Изхабените думи според комуникационните експерти; Антитръстовите регулатори на ЕС срещу Facebook и Google; Започна записването за "Рекламна академия 2020"; За Huawei - "Най силната история си ти!"

10 дек 2019, 1231 прочитания

Какво прави една реклама ефективна Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

6 дек 2019, 4363 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Спор между bTV и "Музикаутор"

Сдружението за колективно управление на авторските права завежда съдебен иск срещу телевизията

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10