Неприятната страна на истината
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Неприятната страна на истината

Неприятната страна на истината

В навечерието на изборите медиите избягват да разграничават ясно журналистическото и платеното съдържание

Весислава Антонова
10091 прочитания

© shutterstock


Според закона

Условия и цени за медийни услуги

Чл. 138. Доставчиците на медийни услуги с изключение на електронните медии предоставят едни и същи условия и цени на всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции от партии и инициативни комитети, които се обявяват на интернет страницата им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и се изпращат незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Заплащането се извършва предварително.

Обявяване на договорите в интернет

Чл. 138а. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да обявяват на интернет страницата си пълното съдържание на договорите, сключени с всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции от партии и инициативни комитети, в срок до три дни от подписването на договора.

 

Споразумението

СЕМ/ЦИК/АБРО

Търговските доставчици на медийни услуги се съгласяват ясно да информират зрителя и да обозначават, когато използват платена форма на предизборната кампания.

Платените форми на отразяване на предизборната кампания са извън времето за търговска реклама. Страните приемат за недопустимо смесването на елементи на търговската реклама с формите на платена предизборна кампания, които представляват форма на "обществено време", в което се гарантира правото на зрителите да направят информиран избор в рамките на широка обществена дискусия. (Цялото споразумение на сайта на АБРО)

Медийното отразяване на предизборната кампания по традиция води двойнствен живот. Публичен и таен. По официални и неофициални тарифи.

Например в офертата за медийно отразяване на предизборна кампания", която в. "Стандарт" разпраща на партиите, се предлагат различни видове текстове. Един от тях е журналистически материал в рубриката "Гнездо": "Статията представя семейството на кандидата за депутат, любимите му занимания, хобита и забавления." Друга позиция се казва "Лице": "Статията разказва за живота на кандидата за депутат, за неговия професионален опит, хоби и семейство. В представянето са включени мнения на близки и приятели." Бонус е онлайн отразяването.  

Притиснати от сриналия се рекламен пазар, много медии са готови на всичко, за да гарантират оцеляването си. В същото време смесването на платените публикации с редакционно съдържание беше един от сериозните проблеми още на предишните избори най-вече защото лишава хората от възможност да получат обективна информация и съответно да вземат информирано решение за кого да гласуват.

В опит да се прекрати тази практика в Изборния кодекс бяха вписани някои задължения за партиите и самите медии. Телевизии, вестници, радиостанции и сайтове трябва да публикуват официално тарифите за рекламни материали по време на кампанията, както и договорите, които са сключили с политическите формации. Макар и малка, това е стъпка в правилната посока. Спазването на тези изисквания обаче е лесно за заобикаляне. Към момента някои медии ги изпълняват стриктно, докато други ловко им се изплъзват. Има много телевизии, по които вече се въртят клиповете на партиите и вестници, които публикуват рекламни карета на политици, но все още не са качили на сайтовете си договорите с политическите сили, както законът изисква.

Щрихи от реалността

От две парламентарни централи поясниха, че политическата реклама на сегашните избори е с 50% по-скъпа от официалната тарифа на дадена медия, а PR публикациите - 100%. Не са редки случаите, при които, освен че плащат, партиите сами трябва да си пишат текстовете и дори интервютата. От медиите пък обясняват, че политическите централи сами искат в договора да бъде записано, че PR публикациите няма да се отбелязват. Последното е нарушение на изискване, изрично записано в етичния кодекс на българските медии.

Тук идва и най-големият проблем. Да гледаш клип на даден политик или партия, или пък техни рекламни карета във вестниците е в реда на нещата. Проблемът идва, когато медиите получават пари, за да публикуват съдържание, което не е обозначено като платено. Точно това се случва за пореден път и в тази предизборна кампания.

Съветът за електронни медии (СЕМ) констатира през тази седмица, че в медиите липсва ясно разграничение на безплатните журналистически форми и платените агитационни материали. Няколко дни по-рано между СЕМ, ЦИК и Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО) бе подписано споразумение за отговорно и прозрачно отразяване на предизборната кампания. Радио- и телевизионните оператори се обединиха около правилото, че трябва да има ясно разграничение между платеното съдържание и журналистическото отразяване на събитията преди изборите (виж карето).

СЕМ одобри методика и пакет от програми, които ще бъдат наблюдавани по време на предизборната кампания. След края на кампанията регулаторът ще представи доклад, в който ще отчете спазвано ли е споразумението, подписано от АБРО. 

"В студиата участията не се заплащат. Платените репортажи и интервюта ще бъдат много ясно обозначени в ефир, за да не се заблудят зрителите", коментираха пред "Капитал" от PR отдела на bTV. От медията уточниха, че в момента подписват договори с политическите партии и ще спазят закона, като ги публикуват на сайта си до три дни след като са утвърдени от двете страни. По най-голямата частна телевизия обаче вече се въртят клипове на ДСБ, което означава, че има подписан договор. Същото важи и за "Нова тв", която до редакционното приключване на "Капитал" не беше публикувала договори на сайта си. Причината за това едва ли е някаква злонамереност, а по-скоро непознаване на новата разпоредба.

Медиите, с които се свързахме, се оправдаха, че тази година за разлика от предишни подписването на договорите става по-бавно. И ако преди те са били факт още преди старта на кампанията, сега очевидно такива ще се сключват до самия й край.

Не липсват обаче и положителни примери  както при телевизиите, така и при вестниците. Например вестник "Преса" са публикували на сайта си сключените договори с партии. Oт тях може да се разбере например, че срещу 25 хил. лева ДПС получава правото на едно интервю с член на ръководството й (посочен от движението), 10 бр. отразяване на събития с текст и снимка (по зададен от партията график), материал на половин страница по зададена от ДПС тема и още едно интервю с водач на листа по избор. 

Медийна реакция

Главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова коментира, че в изборния закон е трябвало да бъде записан и текст, който да задължава медиите да разграничават платеното от редакционното съдържание. "Така ще отпадне опитът за натиск върху медиите от страна на политическите централи, които невинаги искат ясно да си личи коя публикация е платена", каза тя. Бозукова допълни, че партиите обикновено сключват договори не за политическа реклама, а за PR публикации, които са по-привлекателни за тях като форма на отразяване. От сайтовете на повечето медии също ясно си личи, че те имат едни тарифи за директна реклама и други за PR отразяване. 

Как се отличават предизборните текстове в "Стандарт"? Главният редактор на вестника обяснява, че освен надписа "Избори 2013" друг отличителен знак няма. "В 90% от текстовете на "Стандарт" за предизборната кампания има сравнителен анализ по отношение на програмите на партиите. Няма дописки само за една политическа сила. Този модел на писане е неработещ, той пречи на възможността да се направи информиран избор", коментира Славка Бозукова.

На сайта на "Вестникарска група България", издател на "Труд" и "24 часа", са качени правила, по които да се отразява предизборната кампания. Те забраняват публикуването на анонимни материали. В тях е предвидено и право на отговор. "Всеки кандидат за народен представител или лице – представител на партия, който е нападнат лично в публикация, има право на отговор. Отговорът се публикува на същото място, със същия размер, вид и формат шрифт и без коментар."  В правилата се уточнява, че публикуването на отговор е безплатно за отговарящия, но се заплаща от партията (коалицията/кандидата), която е заявила първия агитационен материал съгласно подписаната от тях декларация.

Критични нюанси

"По мои наблюдения печатните медии все още не разграничават платените от безплатните политически дописки, отразяващи предизборната кампания. Слага се нещо като рубрика "Избори 2013", но тя не ориентира читателя за платено и безплатно съдържание", коментира Антоанета Цонева, която е директор на Института за развитие на публичната среда и представител на организацията в Гражданския борд за честни и прозрачни избори. Според нея обаче все пак се вижда промяна в поведението на електронните медии, които често казват в ефир, когато дадено съдържание е платено освен изрично обозначеното. "Промяната при някои медии стана и под обществен натиск", каза Цонева. Факт е, че острата реакция на гражданите срещу определени телевизии направи медиите по-внимателни при отразяването на протестите и ги накара да се опитват да представят много повече гледни точки към проблемите в обществото.

"На срещата на изборния борд с електронните медии стана ясно, че няма наплив за отразяване на предизборни прояви. И то въпреки предложение от страна на телевизиите за алтернативни безплатни форми на отразяване", споделя наблюдението си Антоанета Цонева. И допълва, че има регистрирани доста случаи на отказ от страна на политиците за участие в дебати, което по думите й "е знак за липса на идеи и смислени хора, които да ги презентират".

Пред изборния борд представители на телевизиите са споделяли, че политиците са отхвърляли опитите им да предложат по-разчупени, модерни и атрактивни модели на отразяване на дебатите. "Има явен отказ от дебат, което е знак за политическа изчерпаност", допълва Цонева. Очевидно партиите се задоволяват с традиционните платени форми като хроники и репортажи, кой какво е открил и подарил. "На мода са семпли послания, които не искат специално усилие от страна на партиите да говорят на гражданите за важните проблеми през смислен дебат", обобщава Цонева.

Една тенденция обаче се е променила в сравнение с предишните избори. Ако преди политиците се надпреварваха да се появяват в неделните лайфстайл рубрики на вестниците и списанията, тази година тези им амбиции са охладнели.  "Интересът засега е по-слаб, отколкото при предишните избори, предполагам предвид по-кратките срокове на подготовка на кампанията. Реално ние вече сме затворили броевете на месечните списания, които ще са на пазара до изборите, а седмичните затваряме всеки момент", обясни Богдана Черногорова, директор продажби в издателство "Санома Блясък - България" (Elle, Cosmopolitan, Story, "Блясък" и др.).

На предишните избори към лайфстайл изданията на групата имаше засилен интерес, което ги провокира да изготвят специална рекламни тарифа. Наблюдателите на изборния процес обаче, като цяло отчитат по-слаб интерес на политиците към медийно отразяване. Това всъщност е една добра тенденция, защото мястото на политиците е в публицистичните предавания и аналитичните медии, където да обсъждат важните за хората въпроси. И по възможност това да се случва заради съзнателния избор на журналистите, а не защото партиите са си платили по съответната тарифа.

Според закона

Условия и цени за медийни услуги

Чл. 138. Доставчиците на медийни услуги с изключение на електронните медии предоставят едни и същи условия и цени на всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции от партии и инициативни комитети, които се обявяват на интернет страницата им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и се изпращат незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Заплащането се извършва предварително.

Обявяване на договорите в интернет

Чл. 138а. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да обявяват на интернет страницата си пълното съдържание на договорите, сключени с всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции от партии и инициативни комитети, в срок до три дни от подписването на договора.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kvisko avatar :-P
    kvisko

    А някои публикуват договорите си с толкова "висока" резолюция, че ела и ги прочети:))))

    http://izbori2013.focus-news.net/static2/dogovori/

    "Неумишелините" грешки взеха да стават много....

  • 2
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    Но НЕ са само подслушванията !!!! Прикриватурата ИМИТИРА дейност. Накрая ще има едно голямо НИЩО, придружено с усмивка от ЦвЦв и ББ !!! Ето част от престъпленията на ГЕРБавата мафия :
    - прикриването на Бойко Борисов за престъплението по случая с Мишо Бирата от прикриватурата ???
    - откраднатите 2 милиарда лева наши здравни вноски от НЗОК ????
    - далаверите на пристанище Лосенец, за което БОЙКО даде концесия и привилегии на Лукойл, за да крадат и не плащат данъци и акцизи ???
    Държавата да си вземе пристанище РОСЕНЕЦ обратно от ЛУКОЙЛ мафията, на която Бойко Борисов го подари !!!!!!!!!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK