Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 24 апр 2013, 10:34, 5040 прочитания

Economist: Плурализмът на медиите в България е сериозно повреден

Непрозрачните структури на собственост и тормозът над журналисти са главните причини за накърняването на медийната свобода в страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Засилва се тревогата, че повечето медии са изоставили основната си функция - да информират обществеността за важни проблеми"

Нели Огнянова, експерт по медийно право

"Собствеността на медиите в България е като матрьошка: във всяка кукла има друга"

Орлин Спасов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".
Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е влошената медийна свобода в страната. България е трайно на последно място сред държавите от Европейския съюз по свобода на медиите и ситуацията продължава да се влошава. Това пише в кореспонденция от София британското списание Economist. Страната сега е на 87-о място в последния годишен индекс за свобода на медиите на "Репортери без граници", докато през 2006 г. заемаше 35-о място.

"Засилва се тревогата, че повечето медии са изоставили основната си функция - да информират обществеността за важни проблеми", казва пред изданието Нели Огнянова, експерт по медийно право. И добява, че "медиите често обслужват политически партии и различни икономически групи".


Нейното мнение потвърждават и оценки от чужбина. Държавният департамент на САЩ отбелязва сериозно накърнения медиен плурализъм като един от най-острите проблеми в сферата на човешките права. Еврокомисарят по цифровия дневен ред Нели Крус изпрати писмо до бившия премиер Бойко Борисов с призив да защити независимите медии. Германският посланик в София Матис Хьопфнер често е цитиран да коментира "опасните предизвикателства, пред които е изправена медийната свобода.

Една от причините са това е, че репортерите са подложени на натиск и сплашване, чиято цел е да се отстояват икономически, политически и криминални интереси, написаха от Freedom House в последния си доклад. Натискът идва от всички страни, дори от държавата.

Economist дава за пример привикания от прокуратурата в началото на април журналист Борис Митов, заради публикувана статия за скандала с подслушванията в МВР. Изданието припомня и за случая, при който журналистът на "Дневник" и "Капитал" Спас Спасов беше заплашен след серия публикации срещу варненска бизнес групировка.



Друга отличителна черта на българските медии е липсата на прозрачност за техните собственици. "Собствеността на медиите в България е като матрьошка: във всяка кукла има друга", казва Орлин Спасов от СУ "Св. Климент Охридски".

Например "Нова българска медийна група", компания с близки връзки с политическата партия Движение за права и свободи, притежава множество вестници с голям тираж и телевизионен канал, пише Economist. Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците, притежавани от тази група, бяха силно критични към политическия съперник на движението - партията ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. След като ГЕРБ спечели изборите, вестниците на групата смениха тона за една нощ и станаха силни поддръжници на г-н Борисов, продължава изданието.

В матрьошката има по-малка - "Нова българска медийна група" е широко финансирана от Корпоративна търговска банка (КТБ) - частна банка, която през последните години държи значителна част от средствата на държавни предприятия в секторите на енергетиката, транспорта и отбраната.

Това не е изолиран случай. Финансовите проблеми в медийната индустрия направиха редица медии зависими от държавни средства. Въпреки че няма официални субсидии за печата, според Freedom House рекламните разходи на държавните агенции са вторият по големина източник на рекламни приходи за печатните медии. От 2009 г. държавата, чрез министерства и държавни агенции, е насочила над 28 млн. лв. към частни медии чрез публикуване на реклами и за информационни кампании.

Повечето от тези пари идват от програми на Европейския съюз. Като анекдот звучи случаят с 25-годишна бивша служителка на на министерството на земеделието и храните, която получила 50 000 евро, за да създаде профили във Facebook и Twitter за рекламиране на програмата на ЕС за развитие на селските райони, припомня британското издание.

"Мнозина са убедени, че използвайки публични ресурси, властите си осигуряват медиен комфорт", казва Нели Огнянова. "Членството в ЕС не доведе до повече свобода на медиите. Напротив, фондовете на ЕС изострят разрива между медиите, близки до властта, и останалите", добавя тя.

Този разрив става все по-очевиден в предизборни кампании, отбелязва Economist, а в България предстоят предсрочни избори на 12 май. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбеляза за предишната предизборна кампания през 2011 г., че "отразяването на кампанията в медиите беше почти изцяло платено и резултатът беше почти цялостна липса на редакционно отразяване".

Отразяването на избори, непрозрачните структури на собственост и тормозът над журналисти са главните причини за накърняването на медийната свобода в България. Не всички обаче са съгласни. Според банкера Цветан Василев, който държи мажоритарния дял на КТБ, има твърде много медийна свобода в България, заключва Economist.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ПРОФОН ще подпомогне изпълнители и продуценти с авансови възнаграждения ПРОФОН ще подпомогне изпълнители и продуценти с авансови възнаграждения

Към българските правоносители ще бъдат насочени близо 1 млн. лв.

1 апр 2020, 1051 прочитания

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (31 март) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (31 март)

Комуникационни съвети по време на криза; InGlobo вече е с нов издател; IAB - САЩ: Коронавирусът ще повлияе рекламните инвестиции повече, отколкото кризата през 2008 г. Рекламите на CNN и IKEA и др.

31 мар 2020, 1520 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
bTV в нов екшън с Blizoo

Телевизията заплаши, че ще спре един от каналите си за абонатите на оператора

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10