С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 19 май 2013, 12:39, 7062 прочитания

Фасадна прозрачност

Управляващите направиха промени за по-голяма откритост на медиите по време на предизборната кампания, но не им позволиха да проработят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Два нови текста в Изборния кодекс (ИК), влезли в сила от тази година, дадоха крехка надежда, че медиите ще бъдат по-отговорни при отразяването на предизборната надпревара между партиите. Трябваше да е ясно с кои политически формации е сключила договори всяка медия, на каква цена и за какви услуги. Очакваше се, че телевизиите, радиостанциите, печатните издания и новинарските сайтове ще започнат да обозначават и разграничават по-ясно платеното от редакционното съдържание - проблем, който се констатира от години.

Макар и малка, това беше стъпка в правилната посока. След промените в ИК работата на медиите и партиите можеше да стане по-прозрачна, а обществото - да получи по-ясна представа за информацията, която получава. Спазването на тези изисквания обаче се оказа лесно за заобикаляне. Някои медии ги изпълниха стриктно, но други ловко им се изплъзнаха и дори директно ги пренебрегнаха. До самия край на предизборната кампания някои телевизии, вестници, радиостанции и сайтове така и не публикуваха договорите си с политическите сили, както законът изисква. Други побързаха веднага след края на изборите да ги свалят от сайтовете си. Текстът на закона пък се оказа непълен - не е ясно коя институция ще проверява и санкционира нарушителите и какви ще са глобите. Така едно добро намерение се превърна в купчина непотребни алинеи.


Законови пожелания

Промените в Изборния кодекс по повод задълженията на партиите и медиите по време на предизборна кампания бяха инициирани миналата година от председателя на правната комисия в парламента Искра Фидосова (ГЕРБ). Единият текст регламентира условията и цените за медийно отразяване. В него ясно се казва, че доставчиците на медийни услуги (вестници, списания, сайтове), с изключение на електронните медии, предоставят едни и същи условия и цени на всички регистрирани за участие в изборите партии. Условието е тарифите да бъдат обявени на интернет страниците им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и да бъдат изпратени "незабавно" на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Според другата промяна в кодекса всички медии (електронни, печатни, онлайн) са длъжни да обявяват на интернет страницата си пълното съдържание на договорите, сключени с всички регистрирани за участие в изборите партии. Това трябва да стане в срок до три дни от подписването на договора. Фидосова е искала нормата за публикуване на пълното съдържание на договорите да бъде включена в медийния закон, но по настояване на неправителствените организации е влязла в Изборния кодекс. Така важи равнопоставено за всички медии, а не само за електронните, както би станало, ако е част от Закона за радиото и телевизията.

С оптимизма обаче дотук. Санкции за нарушителите на този етап не можем да очакваме, защото текстът в Изборния кодекс се оказа непълен. В него не се посочва нещо много важно - кой е санкциониращият орган и какъв е размерът на глобите. "Отсъствието на санкциониращ орган е пробив в закона. Означава, че той е неработещ и кух", коментира Антоанета Цонева,  директор на Института за развитие на публичната среда и представител на организацията в Гражданския борд за честни и прозрачни избори. Излиза, че иначе прогресивно звучащите текстове не функционират и са само фасада на повече медийна прозрачност.



Според говорителя на ЦИК Бисер Троянов текстът на закона е нов и затова не е ясно как функционира. "Не мога да коментирам има ли санкция и кой я прилага. Ако при нас постъпи сигнал за неспазване на чл. 138а, който изисква медиите да публикуват договорите си с политическите партии, ще преценим кой е компетентен да отговори."
Всъщност, ако досега никой не е следил дали медиите спазват Изборния кодекс в частта за договорите им с партиите, ще му е трудно тепърва да го прави. Документите на сайтовете на вестник "Преса" и "Нова тв" например, които бяха качени по време на кампанията, изчезнаха след изборите. По смисъла на закона медиите не са го нарушили, защото в него никъде не се посочва колко време договорите трябва да останат на сайтовете им. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (28 януари) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (28 януари)

Елена Матеева е първият изпълнителен директор на БДВО; СЕМ избра за генерален директор на БНР мениджър с опит в CNN и "Асошиейтед прес"; bTV обяви кой заменя Слави Трифонов като водещ на вечерното шоу; Netflix посреща 2020 г. под натиск от конкуренцията; Реклама за слушане

28 яну 2020, 621 прочитания

Глътка надежда за БНР 1 Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

24 яну 2020, 3389 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Рекламна финиш линия

Заявките в конкурса за маркетинг ефективност Effie през 2013г. са рекордно малко

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10