Фасадна прозрачност

Фасадна прозрачност

Управляващите направиха промени за по-голяма откритост на медиите по време на предизборната кампания, но не им позволиха да проработят

Весислава АНТОНОВА
8025 прочитания

© shutterstock


Два нови текста в Изборния кодекс (ИК), влезли в сила от тази година, дадоха крехка надежда, че медиите ще бъдат по-отговорни при отразяването на предизборната надпревара между партиите. Трябваше да е ясно с кои политически формации е сключила договори всяка медия, на каква цена и за какви услуги. Очакваше се, че телевизиите, радиостанциите, печатните издания и новинарските сайтове ще започнат да обозначават и разграничават по-ясно платеното от редакционното съдържание - проблем, който се констатира от години.

Макар и малка, това беше стъпка в правилната посока. След промените в ИК работата на медиите и партиите можеше да стане по-прозрачна, а обществото - да получи по-ясна представа за информацията, която получава. Спазването на тези изисквания обаче се оказа лесно за заобикаляне. Някои медии ги изпълниха стриктно, но други ловко им се изплъзнаха и дори директно ги пренебрегнаха. До самия край на предизборната кампания някои телевизии, вестници, радиостанции и сайтове така и не публикуваха договорите си с политическите сили, както законът изисква. Други побързаха веднага след края на изборите да ги свалят от сайтовете си. Текстът на закона пък се оказа непълен - не е ясно коя институция ще проверява и санкционира нарушителите и какви ще са глобите. Така едно добро намерение се превърна в купчина непотребни алинеи.

Законови пожелания

Промените в Изборния кодекс по повод задълженията на партиите и медиите по време на предизборна кампания бяха инициирани миналата година от председателя на правната комисия в парламента Искра Фидосова (ГЕРБ). Единият текст регламентира условията и цените за медийно отразяване. В него ясно се казва, че доставчиците на медийни услуги (вестници, списания, сайтове), с изключение на електронните медии, предоставят едни и същи условия и цени на всички регистрирани за участие в изборите партии. Условието е тарифите да бъдат обявени на интернет страниците им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и да бъдат изпратени "незабавно" на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Според другата промяна в кодекса всички медии (електронни, печатни, онлайн) са длъжни да обявяват на интернет страницата си пълното съдържание на договорите, сключени с всички регистрирани за участие в изборите партии. Това трябва да стане в срок до три дни от подписването на договора. Фидосова е искала нормата за публикуване на пълното съдържание на договорите да бъде включена в медийния закон, но по настояване на неправителствените организации е влязла в Изборния кодекс. Така важи равнопоставено за всички медии, а не само за електронните, както би станало, ако е част от Закона за радиото и телевизията.

С оптимизма обаче дотук. Санкции за нарушителите на този етап не можем да очакваме, защото текстът в Изборния кодекс се оказа непълен. В него не се посочва нещо много важно - кой е санкциониращият орган и какъв е размерът на глобите. "Отсъствието на санкциониращ орган е пробив в закона. Означава, че той е неработещ и кух", коментира Антоанета Цонева,  директор на Института за развитие на публичната среда и представител на организацията в Гражданския борд за честни и прозрачни избори. Излиза, че иначе прогресивно звучащите текстове не функционират и са само фасада на повече медийна прозрачност.

Според говорителя на ЦИК Бисер Троянов текстът на закона е нов и затова не е ясно как функционира. "Не мога да коментирам има ли санкция и кой я прилага. Ако при нас постъпи сигнал за неспазване на чл. 138а, който изисква медиите да публикуват договорите си с политическите партии, ще преценим кой е компетентен да отговори."

Всъщност, ако досега никой не е следил дали медиите спазват Изборния кодекс в частта за договорите им с партиите, ще му е трудно тепърва да го прави. Документите на сайтовете на вестник "Преса" и "Нова тв" например, които бяха качени по време на кампанията, изчезнаха след изборите. По смисъла на закона медиите не са го нарушили, защото в него никъде не се посочва колко време договорите трябва да останат на сайтовете им. 

За едни може, за други не

Аргументът, че текстовете в Изборния кодекс са нови, е несериозен за неспазването им. Има много примери на малки, но влиятелни регионални медии, които са спазили изискването и са публикували договорите си с политическите партии, например пловдивският "Марица" и бургаският "Черноморски фар". Те обаче са едни от малкото изрядни регионални медии. А ако се съди по публикувания на сайта на Сметната палата списък в кои медии партиите са плащали, за да бъдат отразявани, се забелязва тенденция на предпочитание към регионални медии, без обаче да са ясни конкретните бюджети.

Дори централни всекидневни издания като "Труд", "24 часа", "Стандарт" и "Новинар" не са спазили закона. Въпреки че още в началото на кампанията главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова обясни, че е запозната с новото изискване на изборния кодекс за публикуване на договори. Тя дори беше категорична, че е трябвало да бъде записан и текст, който да задължава медиите да разграничават платеното от редакционното съдържание. "Така ще отпадне опитът за натиск върху медиите от страна на политическите централи, които невинаги искат ясно да си личи коя публикация е платена", коментира тогава тя.

Големите ефирни телевизии - bTV, "Нова тв" и TV7, са спазили закона и по време на предизборната кампания договорите им с партиите бяха публични. По-особен е случаят с БНТ. От обществената телевизия обясниха, че за БНТ и БНР важат различни разпоредби: "Предизборната кампания в БНТ и БНР се отразява в съответствие със специалните разпоредби на Изборния кодекс и решение на ЦИК от 3.04.2013 г. Според член 140 от ИК се "забранява използването на елементи от търговска реклама, както и участие на кандидати и представители на партиите и коалициите в излъчваните търговски реклами". Тоест двете медии, БНТ и БНР, не сключват рекламни договори, а споразумение с партиите и коалициите за отразяване на съответните предизборни кампании. Това ги освобождава от задължението, което е в сила за другите електронни медии. В публикуваното споразумение се вижда кои партии са го подписали, но не става ясно коя колко средства е отделила за отразяване в обществените медии.

Преди изборите възникна и дискусия около това дали БНТ и БНР не трябва да предоставят трибуна и за по-малки партии, които нямат финансовите възможности да платят за медийни участия. Според председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов абсолютно задължителни са поне две промени в медийното и изборното законодателство. Първата е всяка платена форма по време на предизборна кампания да е ясно обозначена - както в търговската реклама, и "да е ясно къде участваш с парите си, къде – това е свободно медийно съдържание". Второто е да се "даде шанс на свободното медийно съдържание извън платените медийни форми,  то да се защити и именно там да влязат и гласове извън традиционната политическа система, гражданските гласове, те да влязат в диалог с политиците и така да стане възможният избор на бъдещ парламент".

Телевизии като "Европа" и NBT на Георги Гергов, агенция "Фокус" и "Дарик радио" са публикували  договорите си, но в тях или не е посочена цената, или те изобщо не се четат, защото са с малка резолюция. Административният директор на "Фокус" Гергана Неделчева ни контрира с уточнението, че "договорите са сканирани и се отварят с ясна резолюция, учудвам се, че при вас има някакъв проблем", но консултация с експерти по информационни технологии потвърди невъзможността за ясно прочитане на текста в договорите.

Нови закони - стари проблеми

След края и на тези избори остават старите проблеми. Кампанията демонстрира потребност от синхронизиране между медийното и изборното законодателство. Нужен е ясен и изчерпателен регламент за медиийното поведение при отразяване на избори. Очертаха се отново ясни законови дефицити - липса на дефиниция за политическата реклама и на работещо изискване в Изборния кодекс да се прави разпознаваемо за публиката платеното съдържание при отразяване на избори.

Според Николета Даскалова, медиен анализатор във "Фондация медийна демокрация", този път поръчаното и платено от партиите или от близки до тях субекти медийно отразяване имаше по-особена тежест. "Платената агитация през медиите съжителстваше с мощния новинарски интерес към скандала с подслушванията", казва тя. По думите й тези две линии на отразяване на кампанията – през скандалите и компроматите, от една страна, и през предизборните договорки с партиите, от друга, много често довеждаха до шизофренност в медийното съдържание. "В едни и същи издания можехме да видим едни и същи политици в коренно различни образи. Новините за компроматите дискредитираха политическите лидери, а платените PR публикации ги представяха като непорочни народни любимци", коментира Даскалова.

И действително това, което остави по-ярка следа на терена на медиите, бяха скандалите и компроматите, а видимото или прикритото PR и рекламно съдържание остана на заден план. Тази особеност на кампанията съвсем не доведе до по-голяма медийна неутралност и еманципация от политическите субекти. Според Николета Даскалова активното участие на някои медии в скандалните сюжети показва, че има много по-дълбоки зависимости между политика и журналистика и тези зависимости отиват отвъд кампанийните предизборни договорки. Такъв е примерът с разпространената в деня за размисъл информация за открити 350 хил. бюлетини при акция на прокуратурата и ДАНС в петък вечер (10 май) в печатницата "Мултипринт" в Костинброд. Тогава някои медии (като Тв7) съобщиха и отразяваха случващото се на живо, а водещият Николай Бареков дори обяви, че не знае дали ще остане жив и твърдеше, че ще бъде задържан всеки момент заради това, че съобщил за операцията. Тъй като "Мултипринт" е собственост на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев, случилото се бе обвързано с бившите управляващи. Така в деня за размисъл и в този на изборите се чуваха обвинения в подготовка за подмяна на гласове, което теоретично би могло да изкриви вота.

Прозрачността на договорите между медии и партии е важна по няколко причини. Най-голямото перо от предизборните кампании на политическите формации отива за медийно отразяване. Получава се така, че партиите, които разполагат с големи бюджети, успяват да си купят обществено внимание. Ако медията не е отбелязала платените публикации пък, това изкривява информацията за публиката. Засега обаче нито медийната индустрия, нито законодателят изглеждат узрели да осигурят така необходимата прозрачност.

Два нови текста в Изборния кодекс (ИК), влезли в сила от тази година, дадоха крехка надежда, че медиите ще бъдат по-отговорни при отразяването на предизборната надпревара между партиите. Трябваше да е ясно с кои политически формации е сключила договори всяка медия, на каква цена и за какви услуги. Очакваше се, че телевизиите, радиостанциите, печатните издания и новинарските сайтове ще започнат да обозначават и разграничават по-ясно платеното от редакционното съдържание - проблем, който се констатира от години.

Макар и малка, това беше стъпка в правилната посока. След промените в ИК работата на медиите и партиите можеше да стане по-прозрачна, а обществото - да получи по-ясна представа за информацията, която получава. Спазването на тези изисквания обаче се оказа лесно за заобикаляне. Някои медии ги изпълниха стриктно, но други ловко им се изплъзнаха и дори директно ги пренебрегнаха. До самия край на предизборната кампания някои телевизии, вестници, радиостанции и сайтове така и не публикуваха договорите си с политическите сили, както законът изисква. Други побързаха веднага след края на изборите да ги свалят от сайтовете си. Текстът на закона пък се оказа непълен - не е ясно коя институция ще проверява и санкционира нарушителите и какви ще са глобите. Така едно добро намерение се превърна в купчина непотребни алинеи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа


2 коментара
  • 1
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    Медиите, а не политиците са големия срам за българското общество и държавност. Към медиите слагам и социолозите и политолозите или по - точно "социолозите" и "политолозите". Договорите и рекламата са важни, но се оказа че медиите са повлияни и са възприели изцяло модела на славитрифоновщината- насаждане на политическо влияние срещу пари. Тия "договори" са в устна форма, а парите предполагаме са в брой . За пример може да се даде Икономедия, като тази група през последните четири години беше изцяло против управлението на герб, като дори снимките, с които си служеше и колажите , които публикуваше/ те се правели от читателите, но се публикуват от медията/ бяха осмиващи само герб. Сами на себе си обаче работещите в тази медия спрямо герб се оцениха като неутрални. / Вчера публикуваха колаж срещу Фандъкова, която е консенсусна фигура, но явно е припозната като алтернатива за водеща фигура в герб и отстреляна от " неутралната " медия/. Така, че обявяването на писмените договори е полезно, но има и договори сключени в устна форма, ненаименовани договори, които са тези, по- които медиите изпълняват същинската си дейност, която се сведе до поръчка за внушение срещу заплащане на пари.

  • 2
    bogry avatar :-|
    BoGry

    До коментар [#1] от "grayeagle":

    [quote#1:"grayeagle"]Медиите, а не политиците са големия срам за българското общество и държавност. Към медиите слагам и социолозите и политолозите или по - точно "социолозите" и "политолозите".[/quote]
    Де да бяха само те! Ако се замислим, големият срам за българското общество е... самото общество! Или по-точно липсата на такова. Понеже не виждам кого можем да изключим от колективната вина за сегашното си положение! Да видим! Имаме народ, който на първите "демократични" избори вкара вълка в кошарата в лицето на злия гений на посткомунизма Андрей Луканов и си избра за президент човек, който сам не знаеше дали да не продължи да проклина фашизма, та белким някой се сети, че има предвид комунизма; народ, половината от който и до ден днешен въздиша по вегетативната система на развитото социалистическо общество и не си дава Паметника на Съветската армия; народ, който смята, че парите за пенсии, болнични и социални помощи идват от нещо като пещерата на Али Баба и четирийсетте разбойници, наречено за кратко държавен бюджет; народ, който предпочита да натири децата и внуците си на гурбет в чужбина под предлог, че тук нямат бъдеще, вместо да им обясни, че бъдещето им е в ръцете на самите тях!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал