"Да стоиш добре, професионално пред микрофона и да управляваш радиото като мениджър са две различни неща", казва журналист, който дълги години е работил в медиата. Това е обяснението му защо, дори и да си силен журналист, не трябва да се блазниш от стола на генералния директор, който може да те провали.

Радослав Янкулов има мениджърски опит в частни медии. Въпреки това, в момента журналистите в "Хоризонт" са скиптични, че той може да се справи с проблемите на медията. По време на презентацията  пред СЕМ, той пък им поиска сто дни кредит на доверие.

Ситуацията на пазара

Изборите за генерален директор на държавните радио и телевизия са важни по няколко причини. От всеки от спечелилия поста се очаква да защити имиджа им на медии, които работят в полза на обществото. Да направи промени в управлението и да следи те да са в крак с новостите на пазара, съобразени с променената конкурентна медийна среда. Освен по-едрите задачи, човекът, който ще управлява БНР, ще трябва да направи и оптимизация на състава т.е. да направи съкращения, както и да се справи с разпределянето на бюджета, който държавата дава. Да намери допълнително финансиране и най-важното - да инвестира в журналистите и създаването на качествено ново съдържание. Да запази имиджа на радиото като свободна медия. И всичко това в условията на икономическа и политическа криза в страната. Свитият рекламен пазар и жестоката конкуренция на другите медии логично доведоха до криза в традиционния бизнес модел на радиото.

Тази година бюджетът на БНР е 44 млн. лв. От тази сума обикновено радиото отделя 44% за заплатите и възнагражденията на 1500-те си служители. Останалите са за издръжка, авторски права, а най-голямото перо е таксата за излъчване към БТК. Намаленият рекламен пазар и ограниченията в закона не дават много възможности за постъпления в радиопортфейла. Все пак обаче БНР има в пъти по-добър финансов старт за годината с държавната си субсидия в сравнение с частния радиобизнес, който трябва да се справя с доста по-ниски бюджети.

От публикувания на сайта на БНР отчет се вижда, че медията работи без загуба и дори успява да генерира приходи на фона на кризата. Според изследванита на "Маркет линкс" "Хоризонт" е лидер по слушаемост, но радиото е във все по-конкурентна среда не само с частните информационни радиостанции, но и с лавинообразно нарастващия брой на информационните сайтове, които все по често изпреварват БНР в съобщаването на информация. Новият генерален директор е длъжен да развие сериозно онлайн присъствието на радиото, ако иска медията да устои на предизвикателствата.

Идеи за промяна

Презентацията на Радослав Янкулов не беше от най-силните, но със сигурност бе най-емоционалната. Изпълнена с метафори, пословици и поговорки. С малко конкретика. Според него бъдещият генерален директор на БНР трябва да продължи да работи за утвърждаване ролята на радиото като обективен съветник на обществото. Янкулов смята, че радиото се нуждае от опростени структури за повече функционалност. Също като повечето кандидати той застъпи идеята, че радио "България" и "Бинар" трябва да имат по-силни интернет платформи и дори да се обединят. Той обяви, че има нужда от оптимизиране състава на служителите, подобряване организацията на работа и актуализация на длъжностните характеристики. Според Янкулов радиото има нужда от нова маркетинг политика и нови рекламни тарифи. Повишаване на журналистическите заплати.

Новият генерален директор изрази убеденост, че радиото трябва да си взаимодейства по добре с други медии, особено с БНТ. Две от по-екстравагантните идеи на Янкулов бяха: създаване на "училище за радио", което да е конкурент на журналистическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски" и да учи младите журналисти какво е истинска сериозна журналистика. Другата нестандартна идея беше радиото да развие по-добре залата си за пресконференции, като я дава за организиране на събития или като кани известни личности, "защо не и Анджелина Джоли :)", които да създават шум около медията.

От какво се нуждае БНР

Този конкурс за генерален директор на националното радио предложи добри кандидати за поддържащи и второстепенни роли, но не открои истински фаворит за главната роля. Така най-кратко може да се обобщи приключилото състезание, на което кандидат генералните директори презентираха концепциите си за развитието на медията. В предложенията на всеки един от участниците в конкурса имаше посочени полезни мерки за промяна и изход от кризата, но на кандидатите им липсваше истинска убедителност, че ще защитават интереса на БНР и журналистите, каквато и да е цената за това. Съкращения, модернизиране и осъвременяване на програмната схема, стратегия за сериозно онлайн присъствие, сливане на вече съществуващи програми и т.н. Накрая всяко от представянията остави усещането, че нещо липсва. Пък и не винаги това, което е на хартия прераства в реални действия.

Водещият на "12 плюс 3", "Деконструкция" и продуцент на обедни и следобедни предавания по "Хоризонт" Петър Волгин* е убеден, че най-важното, което трябва да направи новият генерален директор е да запази свободата в БНР. "В България има много медии, но през последните години се оказа, че журналистите в националното радио са най-малко зависими от корпоративни и политически интереси. Така че задължително това ниво на свобода трябва да бъде запазено", каза той. Другата изключително важна задача пред новия генерален директор според Волгин е да инвестира в хора, които могат да правят качествена и интересна журналистика. "Основното, заради което хората се обръщат към БНР, са новините и коментарите. Ето защо най-голямото богатство на радиото са журналистите и новото ръководство е длъжно да направи всичко възможно, за да подпомага работата им", е мнението на журналиста. Според Волгин трябва да бъде поставен акцент и върху още по-плътното присъствие на журналистическата продукция на радиото в интернет, в социалните мрежи. Колежката му, водещата на "Преди всички" и съдебен репортер Силвия Великова* сподели, че би се радвала на човек, който наистина ще има смелостта да направи радикални и революционни за медията промени, но не самоцелни. "В радиото има много рутина, инерция. Имам усещането, че живеем със старата слава на БНР. Хората имат нужда да се почувстват, че действително живеят в конкурентна среда. Трябва да положим усилия да ни слушат хората в активна възраст. Мисля, че през последните шест години започна да пада стандартът и амбицията за правене на качествена журналистика", сподели Великова. Според нея твърдението, че вътрешното статукво в БНР пречи да се осъществят важни промени, които да стимулират развитието на медията, е просто оправдание. "Това е удобно обяснение, за да не пипаш нищо. Да не променяш нищо."

От думите на двамата журналисти става ясно, че пред новия генерален директор има сериозни предизвикателства. А решения за изход от тези и други проблеми имаше в  концепцията си, почти всеки един от кандидатите, но нито един от тях не доказа, че може сам да ги разреши. Добрият изход за радиото би бил сложна сплав от концепциите на поне няколко кандидати.

Пред СЕМ имаше тежка отговорност. От една страна, пред журналистите в БНР, от друга, пред обществото. Пред избора застана и допълнителен ангажимент, който произтече от гласуваната през тази седмица резолюция на Европейския парламент. Според нея промените в медийните закони на държавите членки и намесата на правителствата в работата на медиите трябва да бъдат предмет на ежегодно наблюдение от Евросъюза. В документа е записано още, че ръководителите на обществените медии, управителните бордове, медийните съвети и регулаторните органи трябва да бъдат избирани въз основа на заслугите и опита им, а не по политически и партийни критерии. Държавите членки трябва да заложат гаранции за опазване на независимостта на тези органи от политическо влияние.

С други думи новият генерален директор на БНР трябва да докаже, че има професионален и граждански рефлекс. Дали ще се окаже така, ще разберем скоро.

* Позициите на Петър Волгин и Силвия Великова са принципни и са изразени, преди те да знаят, кой ще е новия генерален директор на БНР