Направи ме известен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Направи ме известен

Shutterstock

Направи ме известен

Държавата публикува списъка на медиите и агенциите, между които е разпределила 66 млн. лв. за популяризация на оперативните програми

Мария Манолова
7906 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Европейският съюз - [посочете държава], партньор, а не донор." Това е една от фразите, които ЕС препоръчва да се използват на химикалки, знаменца и други малки промоционални сувенири, където няма достатъчно място за описанието на цял проект. Това са дребните детайли в иначе грандиозните усилия и средства, които се отделят по всяка оперативна програма за комуникация.

Седем години, хиляди чадъри и шапки и стотици рекламни клипове по-късно държавата все още не е направила анализ какъв е бил ефектът от този мащабен харч, подобрила ли се е популярността на европейските програми и как. Но пък през изминалата седмица Министерският съвет публикува списък с комуникационните агенции и медиите, между които за този седемгодишен период са разпределени общо 66 млн. лв. от оперативните програми на ЕС. Над половината сума е дадена чрез обществени поръчки на фирми за организиране на събития, измисляне на реклами и доставка на промоционални материали. Заради дребна особеност в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) обаче малко над 28 млн. лв. са отишли чрез директно договаряне направо при телевизии и радиостанции.

На пръв поглед в разпределението на парите по електронни медии няма крещящи несъответствия. Няма съществени разминавания между големината и обхвата на медията и инвестираните в нея средства. Няма медии, които да се отличават с драстично по-големи приходи от оперативните програми. Пресилено е да се твърди и че сумите са послужили изцяло за пряк контрол върху редакционното съдържание, а със сигурност е и много трудно доказуемо. Горчивият вкус, който оставя публикуваният списък, се дължи на липсата на ясни критерии, по които медиите получават евросредства. Без правила винаги остава съмнението доколко инвестицията е за популяризация на оперативните програми сред населението и доколко за популяризация на управляващите сред медиите.  

Парчета евробюджет

Тридесет са радио- и телевизионните групи и канали, между които държавата е преценила да разпредели парите за комуникация по шестте оперативни програми и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) от 2007 г. насам. Малко над една трета от парите - 10 млн. лв., са отишли при Министерството на земеделието по ПРСР. Откроява се и бюджетът на Министерството на околната среда и водите по ОП "Околна среда" (ОПОС) - 7 млн. лв. По  ОП "Развитие на човешките ресурси" пък Министерството на труда и социалната политика е разпределило малко под 5 млн. лв. (виж таблицата). Сред медиите най-много евросредства за реклама по директно договаряне (5.8 млн. лв.) е получила "Нова броудкастинг груп". В "БТВ медия груп" (в която освен телевизионните канали с влизат и радиостанциите bTV Radio, N-JOY, Z-Rock, Melody, Jazz FM, Classic FM и PRO FM) са постъпили 5.6 млн. лв., в БНТ (заедно с БНТ 2 и БНТ World) - 2.4 млн. лв., а в TV7 - 1.8 млн. лв.  При радиостанциите групата  "Дарик" е получила 4.2 млн. лв., БНР - 1.9 млн. лв., а компанията зад радио "Фокус" - "Фокус Нунти", е взела 1.4 млн. лв.

През годините министерствата се научиха да усвояват по-добре евросредствата, което е видно и в сумите, които са договаряли директно с електронните медии. В действителност повечето от изнесените сега данни не са разбити по години, така че е трудно да се анализира как са се развивали финансовите отношения между дадена медия и държавата. Отчетът по ОПОС обаче показва, че през 2012 г. ведомството е дало с 57% повече пари на медии, отколкото през 2011 г. Похарчените от началото на тази година средства вече надхвърлят с 22% тези от предходната. Остава до края на програмния период МОСВ да договори и изхарчи още над 5 млн. лв., част от които за "дейности за популяризиране в печатни и електронни медии". ОП "Конкурентоспособност" пък е планирала да закупи програмно време за още 1.6 млн. лв. до края на програмния период.

С ЕС или без  

Важно е да се отбележи, че на фона на общия размер на рекламния пазар за електронните медии парите по европейските програми не са голямо перо. Те имат далеч по-голяма роля при при печатните издания. Макар че на теория парите при принт медиите се разпределят по по-прозрачен начин - чрез обществени поръчки, обемите на държавните задачи (и ролята на държавата на пазара) се увеличават със значителен темп, докато тези на частните - намаляват. Еврофондовете са с далеч по-оскъдно присъствие на по-широката телевизионна сцена. Докато за седем години държавата е дала за програмно време малко под 30 млн. лв. на телевизии и радиостанции, само за 2012 г. обемът на пазара на телевизионна реклама е 800 млн. лв. (по брутните данни на "Пиеро 97", като действителните нетни стойности вероятно са с поне 30% по-ниски, или около 500 млн. лв.). От "Нова броудкастинг груп" дават пример със своите приходи. За последните седем години компанията е получила от оперативни програми 5.8 млн. лв., което е по-малко от 0.9% от приходите за същия период, които са над половин милиард лева, обясняват от компанията.

Евросредствата за комуникация обаче натежават повече в баланса на по-малките медии. Там вероятно и няколко стотин хиляди лева по оперативни програми правят разлика във финансовите резултати на медията. Същевременно директното договаряне не е единственият канал на държавна инвестиция в медиите. Бюджетът на всеки по-голям европроект предвижда до 10% от средствата да бъдат инвестирани в комуникационни дейности.

Разбира се, медиите, които са получавали средства директно по европейски програми, отричат това да влияе на редакционното им съдържание и начина, по който отразяват работата на министерствата. "Телевизионните продукти на БНТ, произведени с цел популяризиране на европейските програми, винаги са били ясно разписани в договорите като програмни форми, обособени са в самостоятелни рубрики и обозначени със съответните индикации за оперативна програма и способ на финансиране", обясняват от БНТ. Медията е категорична, че "тези продукти са били в огромното си мнозинство информационни клипове и разяснителни репортажи, а не интервюта в студио, още по-малко с министри или други политически лица". Позицията споделят и големите частни канали. От bTV Media Group, "Нова броудкастинг груп" и каналите около TV7 са категорични, че няма връзка между търговския отдел и редакционните им политики. "Моите репортери, журналисти, нашите колеги, водещи, публицисти нямат никакво отношение и нямат дори бегла представа какви пари са влезли в телевизията", казва например програмният директор на TV7 Николай Бареков.

Един списък не стига

Безспорно е добре, че държавата все пак реши да покаже бенефициентите на европейски средства за комуникация. Извадката обаче е закърпена от данните на различните министерства и оперативни програми и не дава голямата картина - нито по години, нито по медии и компании, нито по дейности, а какво остава за критерии, по които са избирани те. Една далечна, но смислена цел изглежда държавата да продължи хода си към прозрачност и да създаде регистър, например наподобяващ този на обществените поръчки, в който да се осветлят напълно финансовите й взаимоотношения с медиите.

Според Кирил Вълчев от "Дарик радио" досегашният принцип на директно договаряне между държавата и медиите гарантира по-голяма прозрачност, отколкото разпределението на средства през PR и рекламни агенции. "Общата редакционна независимост може да се гарантира само с множественост на източниците на финансиране на частните медии", напомня той. Опасността медията да изпадне в зависимости според него идва от "субсидирането от неясни собственици или ограничен кръг търговски рекламодатели". В този сценарий публичните средства за комуникация играят позитивна роля. Това е "един от начините за ограничаването на едностранни финансови зависимости на медиите", казва той. Според Николай Бареков от TV7 комуникационните бюджети по оперативните програми също са полезни и необходими за  електронните медии. "Помагат им да защитават до известна степен своята независимост и свобода", обяснява той с уговорката, че правителството не трябва да е в ролята на посредник и разпределител на тези пари. Бареков обаче не уточнява какви според него са алтернативните варианти.

"Вероятно процесът винаги може да подобри и да не се допуска получаване на средства за несвойствени за електронните медии дейности", коментира и Гергана Неделчева, маркетинг директор на радио "Фокус". Досегашните получатели на средства, макар и предпазливи в оценката си на механизма за насочване на парите, имат и конкретни идеи за неговата промяна. "Средствата трябва да се разпределят на паритетна и конкурсна основа, и то така, че по-голямата част от сумата да отиде в реално производство, а не в посредници", например коментират пред "Капитал" от БНТ. От най-голямата телевизионна група bTV пък смятат, че рейтингът трябва да има най-голяма тежест при критериите за избор на медии, в които да се рекламират европрограмите. "Логиката, която следват всички пазарно детерминирани решения, е да се насочва най-голям ресурс към най-големите медии - с най-много зрители, с най-висок рейтинг, тираж, посещаемост на сайта и не на последно място най-висока степен на доверие и авторитет", смята мениджърът "Корпоративни комуникации" в bTV Соня Момчилова.

Независимо дали критерият ще е най-голяма аудитория (макар че не при всички комуникационни задачи това е най-важното) обаче, важно е държавата да разпише и спазва обективна логика в отношенията си с медиите. Ако изразходването на първите 30 млн. лв. оставя много въпроси без отговор след себе си, предстои цял нов програмен период. А доверието в субективните решения на държавата отдавна не е било толкова ниско.

"Европейският съюз - [посочете държава], партньор, а не донор." Това е една от фразите, които ЕС препоръчва да се използват на химикалки, знаменца и други малки промоционални сувенири, където няма достатъчно място за описанието на цял проект. Това са дребните детайли в иначе грандиозните усилия и средства, които се отделят по всяка оперативна програма за комуникация.

Седем години, хиляди чадъри и шапки и стотици рекламни клипове по-късно държавата все още не е направила анализ какъв е бил ефектът от този мащабен харч, подобрила ли се е популярността на европейските програми и как. Но пък през изминалата седмица Министерският съвет публикува списък с комуникационните агенции и медиите, между които за този седемгодишен период са разпределени общо 66 млн. лв. от оперативните програми на ЕС. Над половината сума е дадена чрез обществени поръчки на фирми за организиране на събития, измисляне на реклами и доставка на промоционални материали. Заради дребна особеност в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) обаче малко над 28 млн. лв. са отишли чрез директно договаряне направо при телевизии и радиостанции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Сигурно това са имали предвид гърците, като обвиняваха еврофондовете за това, че половината население се е установило да живее в столицата. В административния център хлябът се реже, трохи падат, по една ще има за всекиго. Другаде няма къде са се заработят 66 милиона приходи при нула разходи за материали, сиреч всичката пара се е обърнала в хонорари и дивиденти. И като сметнеш, че всяко високоплатено работно място създава още 2 нископлатени чрез своето потребление, картината се изяснява напълно....

  • semdimovistz

    Не мога да разбера публикуващите статии в този сайт и вестника защо не си направиха труда да преработят информацията, а ни правят на малоумни. Радио ФРЕШ и Плевен плюс АД са едно и също нащо, а са дадени отделно?! Другото безумие е ,че Стар ФМ и Инфопрес и ко също са показани отделно при условие, че това си е едно и също нещо. Защо заблуждават така четящите тук?
    Позволих да видя оригинала на справката и там фигурират и други суми за всяка една от изброените тук медии. Защо е това манипулиране?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK