Свилен Попов: Неблагоприятното развитие по делото, заведено от ЕК за цифровизацията, ще се отрази най-вече на държавата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свилен Попов: Неблагоприятното развитие по делото, заведено от ЕК за цифровизацията, ще се отрази най-вече на държавата

Свилен Попов: "Европейският опит показва, че е възможно и наличие на платени канали, които да се разпространяват чрез наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване"

Свилен Попов: Неблагоприятното развитие по делото, заведено от ЕК за цифровизацията, ще се отрази най-вече на държавата

Изпълнителният директор на НУРТС - България пред "Капитал"

Весислава Антонова
8660 прочитания

Свилен Попов: "Европейският опит показва, че е възможно и наличие на платени канали, които да се разпространяват чрез наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване"

© Надежда Чипева


Визитка

Свилен Попов е работил в Комисията за регулиране на съобщенията, първо като директор на дирекция "Разрешителна дейност и честотно планиране", а след това и като член на КРС. Бил е и консултант по проектиране и изграждане на оптични комуникационни мрежи, сервизен мениджър на радиооборудване със специално предназначение, главен инженер в областта на широколентови комуникации и кабелна телевизия, радиорелейни и сателитни системи, ръководител на лаборатория за държавна метрологична проверка на радар-скоростомери, отговорен конструктор. През 2010 г Попов е управлявал дирекция "Радиоразпръскване" на БНР. Има стаж като хоноруван асистент към катедра "Радиотехника" в Техническия университет в София, както и научни публикации в областта на честотните синтезатори и микровълновата техника.

Какви са възможните варианти за изход от делото образувано от ЕК/ Според вас какъв би бил компромисният вариант?

Делото е образувано от ЕК срещу Република България. НУРТС не е страна по това дело и  поради тази причина не разполагам с подробна информация и следователно не бих могъл да  прогнозирам варианти за развитието му.

Какво би загубила НУРТС - България при неблагоприятно развитие на това дело?

Неблагоприятното развитие по делото ще се отрази най-вече на държавата. По отношение  на НУРТС самото съществуване на делото вече две години влияе на имиджа на дружеството  поради факта, че то е свързано с издаденото разрешение за изграждане на два търговски  мултиплекса. Въпреки че дружеството не е извършило никакво нарушение с придобиването  на разрешението, съмненията по отношение на изрядността (законосъобразността) на проведената процедура хвърлят сянка и върху нас поради логичната връзка, която се прави при  споменаване на разрешението с предприятието, което притежава това разрешение.

Поради неизвестни за НУРТС причини се създаде впечатление, че държавата в лицето на  предходните две правителства – на ГЕРБ и служебния кабинет, неглижираха защитата на българската позиция в рамките на наказателната процедура, стартирана от ЕК срещу България. По този начин според нас не бяха предприети подходящи мерки за организиране на адекватна защита на държавния интерес.

Какво предвижда бизнес планът ви за развитие на мултиплекса?

Както всеки бизнес план предвижда инвестиране на средства за създаване на условия за предоставяне на услуга; предоставяне на самата услуга; възвращаемост на вложените средства със съответна печалба, характерна за сектора. Първата част от бизнес плана (инвестирането на средства в изграждането на мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване) вече е почти приключила.

Какви инвестиции са направени в платформата до момента и какви предстои? Каква част от населението и територията на България е покрил?

Направените към момента инвестиции, непосредствено предназначени за подмяна на оборудването за цифрово излъчване, възлизат на над 50 млн. евро. Направени са допълнително значителни инвестиции в модернизиране и доизграждане на съществуващата инфраструктура. Предстои период на активно предоставяне на услугата – наземно цифрово разпространение на телевизионни програми, разработване и усъвършенстване на мрежата (като всеки нов продукт, при това без аналог на българския пазар цифровите мрежи също ще имат своя преходен период на развитие и подобряване). В момента едната мрежа е с покритие на 95.8% от населението (при изискуеми съгласно всички актове, които регламентират задълженията ни 95%), а другата мрежа е с покритие на 87.8% от населението (при изискуеми съгласно всички актове, които регламентират задълженията ни по изграждането на втората мрежа - 85% от населението).

В какъв период планирате да си върнете направената инвестиция?

"НУРТС диджитъл" изгражда двете мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, използвайки ресурсите, материалната (съществуващата мрежа за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване) и нематериална (висококвалифицирани човешки ресурси) база на "НУРТС България". Проектът за цифровизация е дългосрочен и възвращаемост на направените инвестиции е предвидено за срока на издаденото разрешение (този срок е 25 години по закон, бел. ред.).

При какви условия бизнес интересът и инвестицията на компанията ще са защитени?

Когато се осигури съдържание за запълване на капацитета на двата изградени вече мултиплекса (мрежи). Необходимо е съответно и удължаване на разрешението, тъй като, от една страна, цифровизацията вече беше отложена веднъж от 31 декември 2012 за 1 септември 2013, а сега се налага удължаване на периода на симулкаст от шест на осем месеца.

Има ли губещ от отлагането на цифровизацията?

Не може да се говори за отлагане на цифровизацията. Процесът вече започна - наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване се осъществява на територията на България от 1 март 2013 г. Към същата дата първата мрежа на "НУРТС диджитъл" вече беше постигнала покритие на 95 % от населението. Държавата налага удължаване на периода на симулкаст (едновременно цифрово и аналогово излъчване), поради забавянето на доставката  на декодери за социално слабите граждани. Губещ е основно "НУРТС диджитъл". Тъй като в България за разлика от световната и европейска практика през периода на симулкаст цифровото излъчване не се заплаща от телевизиите, ние ще продължим да предоставяме услугата, без да получаваме какъвто и да било приход за това. Ще се наложи преразпределяне на планираните разходи за техническото осигуряване на мрежите (изключването на аналоговите предаватели ще трябва да се осъществи при есенно-зимни условия). Ще е необходима допълнителна инвестиция за осигуряване паралелна работа на аналоговите и цифровите телевизионни мрежи и след 1 септември 2013 г. Ще се наложи и анексиране на вече сключените договори с телевизионните оператори поради фиксирани в тях дати на стартиране на заплащането на услугата и на осигуряване на съответното качество/ниво на достъпност на услугата. Докато продължава периодът на симулкаст "НУРТС диджитъл" не може да гарантира качеството на предоставяната услуга. Поради тази причина губещи са и българските граждани, които не навсякъде получават чист сигнал.

С кои тв канали имате договори? С кои други сте в преговори? Какво би предложил  мултиплексът на другите телевизии извън тези, с които вече имате договор, и очаквате ли интерес от тях.

"НУРТС диджитъл" има установени договорни отношения с лицензираните телевизионни оператори, по отношение на които на предприятието е наложено must-carry задължение за разпространение на създаваните от тях програми – bTV, "Нова тв", ТВ7, ВВТ (Сега News 7 - бел. ред.), "България он ер". Към този момент имаме заявен интерес и от други телевизии, без да са стартирани официално преговори с тях. Условията, които им предлагаме, не могат да се различават съществено от условията, при които вече сме сключили договори.

В каква посока е скептицизмът на тв каналите към цифровизацията?

Такъв не е заявен в рамките на преговорния процес. Скептицизъм би могло да има по отношение на тенденцията за намаляване на зрителите на ефирна телевизия, обоснована от малкия брой ефирно разпространявани канали. При по-голямото програмно разнообразие, което се предлага с цифровата технология, се надяваме да запазим настоящите зрители на платформата и дори постепенно да ги увеличим. Такава поне е била тенденцията в други страни – например Германия.

Капацитетът на мултиплекса може да остане незапълнен, след като включите задължителните за излъчване канали. Как ще го запълните?

Ще се търсят механизми за развитие на платформата. Засега нека се ограничим до успешно приключване на прехода от аналогово към цифрово излъчване и едва тогава да анализираме и търсим нови възможности за реализиране на платформата. Все още преговорният процес с телевизиите не е приключил. Допълнителни възможности за развитие има. Европейският опит показва, че е възможно и наличие на платени канали, които да се разпространяват чрез наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. Това, разбира се, е само идея на този етап.

Докъде стигнахте с изграждането на втория мултиплекс?

Изцяло е изграден съобразно изискванията на всички актове, които регламентират задълженията ни. Както отбелязах вече, втората мрежа осигурява над 85% покритие по население.

Защо се продадохте "ПланаСАТ"? Плана е добре изградена технически база за сателитен пренос. Чувала съм, че е най-добрата в България.

Услугата, предоставяна от "ПланаСат", е по същество външна услуга, която "НУРТС диджитъл" ползва за пренос на сигнала.

Визитка

Свилен Попов е работил в Комисията за регулиране на съобщенията, първо като директор на дирекция "Разрешителна дейност и честотно планиране", а след това и като член на КРС. Бил е и консултант по проектиране и изграждане на оптични комуникационни мрежи, сервизен мениджър на радиооборудване със специално предназначение, главен инженер в областта на широколентови комуникации и кабелна телевизия, радиорелейни и сателитни системи, ръководител на лаборатория за държавна метрологична проверка на радар-скоростомери, отговорен конструктор. През 2010 г Попов е управлявал дирекция "Радиоразпръскване" на БНР. Има стаж като хоноруван асистент към катедра "Радиотехника" в Техническия университет в София, както и научни публикации в областта на честотните синтезатори и микровълновата техника.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    greenhrast avatar :-|
    greenhrast

    бъдещето е неясно...
    има заделени честоти за мултиплексите, но няма кой да плаща за да се излъчва от там...
    при всичките реклами хората така и не разбраха какво ще става "след 1ви септември"
    едни скачат да си купуват телевизори, другите ги лъжат кабел и сат-операторите...


    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK