Стилиян Йотов: Медиите се поучиха от протестите за разлика от политиците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стилиян Йотов: Медиите се поучиха от протестите за разлика от политиците

"В началото някои медии направиха грешки с прибързаните си квалификации, но после станаха по-чувствителни"

Стилиян Йотов: Медиите се поучиха от протестите за разлика от политиците

Професорът по философия пред "Капитал"

Весислава Антонова
11030 прочитания

"В началото някои медии направиха грешки с прибързаните си квалификации, но после станаха по-чувствителни"

© Велко Ангелов


Визитка

Стилиян Йотов е професор по история на философията и по философия на правото в СУ "Св. Климент Охридски". Основните му публикации разискват проблеми на справедливостта. Специализирал е във Франкфурт при Юрген Хабермас, преводач е на български на 5 книги и множество статии на немския учен. Съставител е на сборника "Когато медиите не бяха постмодерни".

Телевизионните интервюта, които лидерите на подкрепящите правителство партии - БСП и ДПС, дадоха в последните дни пораждат много въпроси. Как властта общува с медиите? Защо с менторски тон се опитва да задуши правото да се задават въпроси и да се получават отговори? Защо си позволяват да забравят, че журналистите гарантират правото на информация на гражданите, от което започва свободата на словото. Предлагаме ви и гледната точка на проф. Стилиян Йотов за отношението на управляващите към медиите.

В последно време лидерите от управляващата коалиция, които се появяват в медиите, често си позволяват назидателно отношение. Как това вреди на журналистиката, на гражданите и в крайна сметка на самите политици?

- Чувствам се прецакан заради любопитството си да се запозная с проектите и намеренията в новия политически сезон. Наблюдението на разговорите в сутрешните блокове през последните дни събуди горчиви и позабравени спомени. За педагогическото издевателството над някой ученик, който "не знае как да пита", за безкрайно повтарящото се "остави-и" в казармата, когато някой новобранец се опитва да каже нещо. Но постепенно изплуваха и ситуации от 1978 г., когато "кадри" ми разясняваха в гимназията, че се осланям на "малката правда", а не на голямата, когато любимите ми учители кършеха безпомощно ръце само ден след като бяха подкрепяли комсомолския ни ентусиазъм не само да се учим и работим, но и да бъдем жизнерадостни и дръзновени. Като тежки облаци нахлу кошмарът от 1988 г., когато в 45-а аудитория на СУ в продължение на четиринайсет часа най-висши хора в партията тормозеха преподавателите ми, "че не са прави", че трябва сами да отстраним онези, които са проявили не смелост, а високомерие. Телевизията нагледно ми даде урок, че за някои истината продължава да е привилегия. За кого? За кастата на жреците, казва Ницше. И все пък духът на Ницше, но и на Сократ, продължава да им противопоставя и днес друга нагласа – смелостта за истина. Колкото и да е парадоксално, телевизионните студиа сблъскаха тези стремежи за притежаване на истината като тайна и за търсене и оповестяване на истината. Проблемът е, че Сократ отново трябва да умре, а Ницше – да полудее.

Продължават ли да защитават ролата си на корективи  анализатор медиите?

- Няма как да отречем, че днешната демокрация е "медийна". Но и самият ни живот в голяма степен е станал "медиен". Нека кажа по нещо за двата аспекта. В политиката открай време имиджът е важен толкова, колкото – ако не и по-важен –  личността. Всяка от водещите фигури на публичния живот се е запечатала със свой характерен, симулиран и тиражиран облик. Но последният министър-председател не само живееше в медиите, но и чрез медиите; затова мога да си представя колко му липсват сега. Знаехме кога ляга и става, рисува и рита топка, дали слуша някой "тъжен блусар" или разказва за "Винету", четяхме стенограми от заседания и записи от СРС-та. С това ми напомня донякъде на "медийния канцлер" на Германия Герхард Шрьодер.

След себе си такива перформативни личности оставят вакуум. И ми изглежда грешно, ако не и глупаво, наследникът на поста им да се опитва да ги догонва. Видели ли сте Ангела Меркел да се напъва да влезе в обувките на Шрьодер. Тя си е избрала и изградила собствен и автентичен имидж. През тази седмица обаче водещи фигури в държавата решиха да се правят на Бойко Борисов и паднаха в капана. Не крия, че към повечето от тях имам лична симпатия – заради това, че в политиката и в партийния живот дадоха глас на по-младо поколение, към което принадлежа и аз, че се измъкнаха от сянката на лидери с героично минало в собствената си партия. Но на екрана, бих казал, без да искат, разкриха съкровената тайна на днешното управление, така свойствена и за недалечното, че те самите репрезентират власт, която е другаде. Партийни лидери говориха от името на министър-председател, който е някъде далеч, но пък е политически шперц, а в репортажи с негово участие вместо него отговаряше, без да е питана, заместничката му, в два последователни дни чухме отговор на въпрос, зададен преди месеци от други водещи, а самите отговори се отричаха взаимно. Как да не усетиш, че колкото и каквото да поискаш, най-много да получиш "малката правда".

В друго студио пък гостуват партиен дисидент и партиен агитатор. Дисидентът, загрижен не от вчера за идентичността на партийната политика, оправдава присъствието си в редиците на гражданската опозиция с желанието си да предизвика обновление в собствената си партия. В случая е по-важното, че острата реакция, която стъписа дисидента – уважаван професор – е от арсенала на шоупрограми, но не и на дискусионни студиа.

Естествено е публиката да харесва такъв словесен кеч, но не сме ли разбрали, че дисидентите заслужават защита, защото са такива не заради себе си, а заради нас. Това е аспектът от участието на медиите в живота ни изобщо. Когато в тях се смесват жанровете, изчезва усетът да разделяме теми от обществен интерес, от теми, които са просто интересни за обществото.

Има много примери в съвременната ни история, когато политиците са ставали жертва на опитите си да ограничат свободата на медиите. Защо въпреки всичко не се отказват от тази порочна практика?

- Не е нужно да ограничават, достатъчно е да объркат ролите. Съвременната демокрация е сложен механизъм, който зависи и произвежда различни типове институции, които съответно изискват диференцирано поведение. Представете си един политик на вътрешнопартийно събрание, в многопартиен парламент, на предизборен митинг или дебат и в общуване с медиите. Смятате ли, че ще се държи по един и същ начин? Навярно това е възможно в една недемократична среда, но в демократична би било самоубийствено. Съобразно форумите бих разграничил три типа поведение, или "акуширане на истината". В първия тя се изяснява, тъй както го правят съдиите. Можем да си представим управителни органи или журита, които установяват факти, извличат доводи, предизвикват аплодисменти, публиката се сдобива с отговор. Но има и друг тип, при който истината се конструира, сглобява се от приносите на отделните участници. Те не изясняват една истина, а я правят възможна; съответно изразът "раждане на истината" замазва разликата в двете форми. Илюстрация можем да дадем с избори или с политическо участие. Накрая има и образователно споделяне на истината; на този принцип функционират библиотеки, училища, университети. Не е трудно да видим, че медиите предлагат и от трите вида отношение към истината.

Проблемът е, когато се объркат. Навярно всеки може да си спомни как в клас даден учител е прекъснат от въпрос, който е с образователно намерение, но той го посреща като съдия, който на всяка цена иска да установи дали питането е "по процедура", дали се "зачита", дали не е провокация. Всеки път, когато съм ставал свидетел (а може би и аз самият да съм се държал така), учителят е бил наказван от публиката, нищо че е забивал гол. Не изключвам, че водещите в някои дискусионни студиа се държат като разследващи журналисти, но всеки път, когато политиците изтърват от полезрението си, че обществеността ги пита, за да научи истината, за да бъде споделена, а не изтръгвана, те са губещите. Бойко Борисов печелеше, защото не само споделяше, но направо черпеше разточително, но и самият загуби, когато взе да го усуква за записи и папки.

Как протестите повлияха на поведението на медиите?

- За разлика от политиците медиите се поучиха от протестите. В началото някои медии направиха грешки с прибързаните си квалификации, но после станаха по-чувствителни. В някаква степен разбраха, че те самите, хората в протестите, академичните люде и интелектуалците, различните политици трябва да могат да се възползват пълноценно от гарантираните си права в една демократична държава.

Благодарение на медиите многогласието можа да се чуе. На този фон повечето политици игнорират протестите или ги третират като агитки от запалянковци, други се държат хамски навсякъде, където се появят, трети, вместо да си вършат работата, за която са избрани, се опитват да бъдат вездесъщи. Всички те не разбраха, че народът не иска само да бъде нахранен, но да усеща, че общественият живот зависи от него, че властта не е там за себе си, а за хората.

Естествено не смятам, че при медиите всичко е ОК. Те успяха в голяма степен да направят прозрачна комуникативната среда отвътре, но не и отвън, да придобият самостоятелност от императивите на властта и парите.

Визитка

Стилиян Йотов е професор по история на философията и по философия на правото в СУ "Св. Климент Охридски". Основните му публикации разискват проблеми на справедливостта. Специализирал е във Франкфурт при Юрген Хабермас, преводач е на български на 5 книги и множество статии на немския учен. Съставител е на сборника "Когато медиите не бяха постмодерни".

Телевизионните интервюта, които лидерите на подкрепящите правителство партии - БСП и ДПС, дадоха в последните дни пораждат много въпроси. Как властта общува с медиите? Защо с менторски тон се опитва да задуши правото да се задават въпроси и да се получават отговори? Защо си позволяват да забравят, че журналистите гарантират правото на информация на гражданите, от което започва свободата на словото. Предлагаме ви и гледната точка на проф. Стилиян Йотов за отношението на управляващите към медиите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    Супер и добре казано.
    Дано го разберат повече хора, че е малко сложен изказа.

  • 2
    jmi4ko avatar :-|
    jmi4ko

    Много добре казано наистина, учудвам се , че има още такива професори в РБГ

  • 3
    bobr avatar :-|
    Ivan Hristov Minov

    Властта не е само "за хората". Тя принадлежи НА хората. И се упражнява от тях НЕПОСРЕДСТВЕНО и чрез избрани от тях публични служители. Много важна неточност. Всъщност малка лъжа. Не - голяма. Има и друга - медиите се поучили от "протестите". Всъщност в една лъже-демокрация лъже-свободните медии си подават топката с поредните лъже-протести, произведени от службите за да блокират истинските, да им "вземат мястото". Като подменят смяната на системата със смяна на правителството - на едни кукли с други. Медиите /ето и тук/ твърдо се премълчават "опасните" идеи ТОЧНО за непосредственото упражняване на властта от гражданите - във всички власти и в самите протести, т.е. в определяне на промяната. Самото "пряко участие" се подменя - с общи ФРАЗИ без РЕАЛНО такова. Но в един лъже-преход всичко е менте. След лъже-партиите, лъже-пазара и лъже-свободните медии се обзаведоха и с лъже-протести - за оформление на фасадата. Всъщност от 2009 го правят "системно". Когато и тази лъжа се изтърка, хората ще намерят пътя си към свободата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.