"Подведени от заглавието"

"Недопустимо е да се прави партийна агитация и да се настройва обществото срещу уязвими групи от хора. Пропагандната машина действа през определени медии като "Вестник за метрото". Това е медиа, в която липсва обективност, защото никога не е представяла две гледни точки, а само една-единствена - тази на партията и нейния лидер", коментира пред "Капитал" Емилия Славова, преподавател в Софийския университет.

Инициаторът на протеста Борис Вунчев бе категоричен, че "държавните и обществените дружества не са място за партийна пропаганда с фашистки уклон. Определени лица носят лична отговорност за това и тя трябва да им бъде потърсена". Колегата му от философския факултет на СУ Димитър Бечев, който също бе сред протестиращите преподаватели, обърна внимание, че изданието е опасно, защото насажда етническа омраза.

Събралите се пред общината бяха поканени от зам. председателя на общинския съвет Николай Стойнев (ГЕРБ) да обсъдят казуса. Той обеща вестникът да престане да се разпространява в метрото. Изпълнителният директор на "Метрополитен София" Стоян Братоев, който е запознат с казуса, реагира бързо. Той коментира пред "Капитал", че няма официално разрешение за разпространение на печатни издания по пероните на метростанциите. "Включително и на споменатия "Вестник за метрото", към който "Метрополитен" ЕАД няма никакво отношение." Братоев уточни, че на пероните на някои метростанции с конкурс има разположени щендери за рекламни брошури и служебна информация на метрото или Столична община.

Изпълнителният директор на Метрополитена обясни, че след като вестникът се появил, "операторът на тези щендери за рекламни брошури е предупреден, че това е недопустимо, още повече че в договора на всички рекламни агенции, рекламиращи в метрото, е записано, че нямат право на разпространение на рекламни материали с политическа агитация". Той потвърди, че фирмата разпространявала изданието, е "Метромедия". Според него тя е била подведена от заглавието - "Вестник за метрото".

"След предупреждението разпространителят "Метромедия" ни увери, че е прекратил договора си с издателя или разпространителя на изданието, с когото е подписал договор за поставяне на щендерите на въпросното издание", каза Братоев. Той бе категоричен, че  "Метрополитен" изразява възмущението си и позицията си, че е обидно с най-успешния български инфраструктурен проект да се извършва "такава гавра".

До редакционното приключване на "Капитал" от "Атака" не коментираха казуса. Не пожелаха да уточнят и дали ще продължат да разпространяват вестника, но вече на позволени места.

Странна схема

Куриозен е фактът, че вестник "Атака" се продава по сергиите за 80 стотинки, а в метрото е бил безплатен. При това тиражът на безплатното издание е в пъти по-висок, отколкото на платеното. Тъй като в България няма одит бюро по тиражите и не се знае кой вестник в колко копия се отпечатва, за седмичника на Волен Сидеров също няма информация. В бранша обаче се коментира, че "Вестник за метрото" се печата в тираж 17 хиляди.

Нито "Атака", нито "Вестник за метрото" имат редакционно каре, в което да е написан адрес на редакцията, главен редактор и журналисти. Това означава, че парламентарно представената партия "Атака" нарушава Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в ЗЗДПДП, която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието.

Справка на "Капитал" в сайта на Министерството на културата тази седмица показа, че издателите на вестник "Атака" не спазват законовото изискване за деклариране на собствеността. Глобите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона - от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините.

Вълната на патриотизма

Активната политическа реклама на "Атака" може да бъде обяснена със сериозната конкуренция в полето на патриотичните партии и движения в момента. За вниманието на избирателите се борят вече четири формации: "Атака", ВМРО, Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и новопоявилото се движение "България без цензура" на Николай Бареков, който, по всичко личи, се опитва да играе в отбора на националистите (виж темата на броя). Трите партии имат държавна субсидия, но най-голяма е тази на "Атака". Тя има 258 481 гласоподаватели, показва справка на интернет страницата на Централната избирателна комисия. За всеки  от тях по закон партията получава по 12 лв., т.е. държавната субсидия, която "Атака" получава, е 3,1 млн. лв. Те се изплащат на три транша през четири месеца по 1 033 924 млн. лв.

Движението на Н. Бареков, "Атака" и НФСБ разполагат и с медии, които им дават значителна преднина в политическата пропаганда. Единствено ВМРО няма телевизия, която да популяризира идеите й. И трите националистически партии, както и движението на Николай Бареков, имат интерес да започнат да се борят за избиратели по-рано от останалите.

На този етап обаче особено ожесточено е сражението между "Атака" и НФСБ. Разликата между двете партии на последните избори беше минимална и формацията за съвсем малко се размина с депутатски места в парламента. На извънредните избори през 2013 г. бургаският кабелен канал СКАТ доведе на прага на парламента НФСБ с изборен резултат от 3.8%. Най-добрите резултати на партията на Валери Симеонов съвпадат с областите, в които кабелната мрежа има най-голямо покритие и влияние. Той самият признава, че без телевизията не би спечелил толкова гласове. Неговата битка винаги е била като канал, позициониран в медийната периферия, да се стреми да изпраща свои представители в центъра на политическата игра - парламента.

Ако съдим по масираната кампания, която "Атака" прави на телевизия "Алфа" по билбордове и други места за външна реклама, вероятно стремежите на Волен Сидеров са същите.