Скритите конници на кабелната война

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Владетелят на мултиплексите Мултиплексът е цифрова мрежа за ефирно тв излъчване. Двете компании, държащи лицензите за шест от общо седем възможни цифрови мрежи в България, са свързани с една и съща група - тази около мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Едната фирма е "НУРТС диджитъл", която директно е в кръга на Василев, а другата е "Хану про", която прехвърли три от четирите си лиценза на HD Media Services и след препродажба се оказа собственост на швейцарско дружество, преименувано на "Фърст диджитал" и макар да е трудно доказуемо, отново е в орбитата на КТБ. "НУРТС диджитъл" притежава трите частни цифрови мрежи от първата фаза на цифровизацията, а "Фърст диджитъл" изгради обществения мултиплекс, който излъчва програмата на БНТ. "Фърст диджитъл", според правилата и проведените конкурси, трябва да изгради още две частни цифрови мрежи, които да започнат да функционират при втората фаза на цифровизация. На този етап обаче свободни честоти има само за първия частен мултиплекс и за обществения. За останалите - честотите са заети от военните, които се очаква да ги освободят неясно кога и срeщу какви суми. Седмият мултиплекс лиценз се държи от "Булсатком". За него също свободни честоти няма.

 

Поправката "Платена телевизия" С мотив защита на потребителите и по-голяма прозрачност на операторите, депутатите Камен Костадинов и Мартин Захариев внесоха в парламента поправка в Закона за електронните съобщения, която задължава доставчиците на интернет и телевизия ежемесечно да изпращат на абонатите си детайлизирана справка за използваните от тях услуги, придружена с данъчна фактура - както мобилните оператори. По думите на Захариев, докато той обосноваваше инициативата си пред комисията по транспорт и съобщения в парламента, така множество оператори ще бъдат принудени да излязат от сивия сектор, където са в момента. Според СЕК промяната е просто още един метод за финансов натиск върху малките тв и интернет доставчици. По този повод СЕК има намерение да сезира Комисията за конфликт на интереси за позицията на Мартин Захариев. Той е съпруг на Жанет Захариева - директор правни въпроси и регулация в БТК - също доставчик на интернет и телевизия и собственик на каналната мрежа, в която кабелните оператори са длъжни да поставят инфраструктурата си.

Уютен като проветрив фризер - такъв е напоследък пазарът на платена телевизионна доставка в България. Не че някога е бил особено гостоприемен, но с течение на времето той става все по труден за оцеляване както за малките, така и за големите играчи. Консолидацията, навлизането на мобилните оператори, цифровизацията на ефира - всичко това прави кабелите в мрежата да приличат на бодлива тел. На фона на откровената война между телевизиите и разпространителите, от една страна, и опитите на мултиплексите да си осигурят място на и без това конкурентния пазар, от друга, сега в играта се включва още една група - организациите за колективно управление на авторски права (ОКУП), каквито са "Филмаутор", "Музикаутор", "Профон" и т.н. Според информация на "Капитал" напоследък тези организации се активизират с искания към доставчиците на платена телевизия да им заплащат допълнителни такси - спор, който тече от години, но в момента добива особено отчетливи измерения. И поне според засегнатите работи в конкретна посока. Първо, да бъдат принудени малките тв доставчици да вдигнат тарифите си, за да направят по-атрактивни услугите на безплатния мултиплекс, той да разшири мрежата от домакинства, до които не само достига, но и реално го използват, и да стане по-силен при преговорите с телевизиите. И второ, да се улесни изкупуването на по-слабите "кабеларки" от големите им конкуренти.

Потокът на парите

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Схемата на финансиране на тв пазара е относително проста. Доставчиците на сигнал до крайните клиенти (кабелни, сателитни и интернет оператори) плащат такси на основните, най-гледани телевизии за това, че излъчват каналите им. На месец на абонат. От своя страна самите телевизии плащат на мултиплексите (които са в икономическата група около собственика на КТБ Цветан Василев) да излъчват без такса същите тези канали до зрителите по цифровия ефир. В момента в схемата има особено напрежение, защото мултиплекс платформата е много слабо натоварена. Затова се заговори за законови промени, които да задължат телевизиите да качат повече програми на мултиплекса. Логично от своя страна големите тв групи се очаква да подновят натиска си към платените доставчици за ново увеличение на таксите от тях, вероятно в началото на следващата година, когато договорите им изтичат.

Новата линия на натиск върху разпространителите на платена телевизия е от "Филмаутор", "Музикаутор", "Профон" и още няколко организации за управление на авторски права. Смисълът на тези дружества е да събират пари за това, че резултат на авторски, продуцентски и изпълнителски труд (песни, филми и т.н.) се използва от телевизии и оператори и бива консумиран от публиката.

"Таксите, които ни искат, са огромни на фона на вече наложилите се ниски тарифи на пазара", каза собственик на кабелна мрежа от Южна България. Тенденцията беше потвърдена и от Сдружението за електронни комуникации (СЕК), което обединява голяма част от малките доставчици на интернет и телевизия в страната. Според председателя на управителния съвет на СЕК Анета Иванова проблемът е съществен, а целта е да се притиснат собствениците на независими кабелни мрежи и да се улесни изкупуването им от големите играчи.



Акробатика за юристи

Единна регулация на плащанията по веригата на тв пазара в България няма - тематиката е разпръсната в няколко български закона и европейски директиви. Което е и в основата на целия проблем. Като цяло телевизиите плащат на организациите за авторски права такси за използване на съдържанието (филми, музика, спортни предавания). Това всъщност е едно от най-съществените основания те да събират пари от разпространителите. Принципно парите, насочени от собствениците на каналите към притежателите на правата, са два вида - за излъчване и за преизлъчване през партньор доставчик на платен сигнал. Оказва се обаче, че такси отделно дължат и платените разпространители и това положение е уредено в Закона за авторското и прилежащите му права и Закона за радиото и телевизията. Начинът на събиране на таксите и методът за определянето им не е регламентиран никъде. "Допреди една-две години цялостното плащане за авторски права се извършваше от телевизиите. То включваше в себе си и таксата за препредаване от кабелен или сателитен оператор. В един момент обаче организациите за авторски права разделиха препредаването от излъчването. Така таксата от телевизиите трябваше да намалее. Но не намаля. Просто организациите започнаха да искат пари и от разпространителите", обясни Димитър Радев, председател на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО).
Така пазарът се оказва в ситуация, в която, от една страна телевизиите плащат за авторски права и за препредаване, тарифите им към разпространителите се увеличават, а в същото време допълнителни такси се събират още веднъж по-нататък по веригата.
Според последните законови промени по темата от 2011 г., тарифите на организациите за авторски права трябва да се съгласуват със сдруженията на ползвателите им (телевизии и разпространители), обясни изпълнителния директор на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) Мехти Меликов. "Преговаряме за рамково споразумение за единна тарифа за целия пазар, но това не изключва, че дружествата преговарят с други оператори на база съществуващата им тарифа", каза Димитър Радев от БАККО. Сдружението има рамково споразумение с "Профон", а в момента работи по такова и с "Филмаутор" и "Музикаутор". С една дума - тарифите са валидни, ако са съгласувани с браншово сдружение на тв разпространители или телевизии. "На практика организациите за авторски права предлагат отстъпки на фирмите и структурите, които съгласуват тарифите им и така ги легимират", обясни Анета Иванова от СЕК. А тарифите в общия случай са структурирани така, че колкото по-малък е един оператор, толкова по-голяма такса плаща. Според една от тях оператор с до 1000 абоната дължи месечно 77 лв., а такъв с над 300 хил. абоната - 2083 лв. - тоест малкият плаща 0.077 лв. на абонат, а големият - 0.007 лв. на абонат, и колкото повече клиенти има, толкова повече таксата му пада.

"Ако съберем исканията на всички организации за авторски права и приемем, че плащанията към тях бъдат направени, това прави между три и пет лева на месец на абонат", изчисляват в СЕК. В същото време заради свирепата конкуренция при тв доставката, крайните цени са сведени до уникални за ЕС нива. Затова и масово таксите към държателите на правата просто се избягват. От няколко месеца обаче Съветът за електронни медии (СЕМ) започна да налага глоби за неплащането им (между 7 хил. и 30 хил лв.). Членове на СЕМ впрочем предлагат цялата тема, с промяна в закона, да се прехвърли в прерогативите на Министерството на културата, което в момента регистрира организациите за управление на правата и работи с тях.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Обратната страна на спора"