Медии на полумрака

Илюстрация Увеличаване Автор: Инна Павлова, shutterstock Смаляване

Медийна концентрация, неясни собственици, липса на критерии за достъп до държавно и европейско финансиране, използването на медиите за различни частни цели и липса на ефективна регулация и саморегулация. Отсъствие на гражданска и политическа воля за промяна на изкривения медиен пазар.

Тази мантра на българската действителност ще звучи през цялата нова година. Нищо, че вече е втръснала на всички. Влошената медийна среда боде в очите не само международните организации, измерващи нивото на развитие и свободата на изразяване на различни медийни пазари. Грозната действителност допълнително подхрани апатията на българските граждани, които престанаха да вярват на медиите.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Полупрозрачна собственост

Голяма част от българските медии никак не обичат да се знае чии са. Още по-озъбени и навъсени стават, ако си позволиш да попиташ с какви капитали се издържат. А от това в крайна сметка зависи на коя истина служат. Малка част от тях с днешна дата си спомнят каква е мисията им - да предоставят на обществото точна и проверена информация и да не скриват или изопачават фактите преднамерено. Ако не спазват това фундаментално правило, няма защо да се учудват, че хората вече им обръщат гръб.

Според последните данни на Националния статистически институт в България през 2012 г. са излизали 354 вестника,  57 от които всекидневници. Едва 150 български издателства обаче са декларирали собствеността на близо 223 вестници и списания пред Министерството на културата (МК) до края на 2013 г., както изисква законът. Скоро на сайта на ведомството ще бъде публикувана и новата таблица с информацията, актуална към началото на 2014 г. "До 10 дни таблицата ще бъде качена, каквито са и законовите изисквания", коментираха от МК.



Преди четири години Съюзът на издателите поиска собствениците на медии да се регистрират в началото на всяка година, като основният аргумент бе, че обществото трябва да знае какви интереси защитават те. Тогава издателската група на Ирена Кръстева пазаруваше масово вестници, а търговията с вестникарско влияние набираше все по-голяма скорост. Днес това за жалост е закономерност.

С днешна дата не са и малко примерите за променена собственост на печатни медии и нарастваща незаинтересованост да се декларира кой ги издава.

До неотдавна България бе сред малкото страни в Европейския съюз, в която нямаше нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице. В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата, която идентифицира действителния собственик на изданието.

Справка на "Капитал" в сайта на министерството показа, че издателите на вестници и списания не спазват законовото изискване. Възможно е демотивираността им да идва и от факта, че на практика никой не следи за нарушения и не наказва медиите, които го заобикалят. И така вече четвърта година.

На кого му пука

В момента в сайта на МК са регистрирани 150 издателства, които са спазили закона и са подали декларации, които удостоверяват действителния собственик на медиите в портфолиото им. Това е истински напредък в сравнение с началото, когато се регистрираха едва 23 издателства. Макар със задна дата, има вестници, които все пак са обявили собственика си. Закона все пак не са спазили стотици други.

За пръв път откакто е приет законът в края на миналата година, Ирена Кръстева декларира, че е собственик и издател на "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Борба", "Меридиан мач", "Юропост". През 2011 и 2012 обаче изданията не са декларирали собствеността си. Според последните данни в министерството не са декларирали променената си собственост и "Труд" и "24 часа". Възможно е това да стане сега, защото в първия си брой за годината и двете издания са посочили в каре кои са собствениците им. Причината много от печатните медии да не декларират собствеността е убеждението им, че това се прави само ако настъпи промяна в собствеността в медията.

Много от издателите са убедени, че в този конкретен случай разписаната от законодателя норма в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения в основната си част се припокрива със задълженията на всяко едно юридическо лице да декларира информация за собствеността си и структурата на капитала в Търговския регистър, който е публичен и общодостъпен. В Търговския регистър обаче медийните компании могат да бъдат регистрирани чрез анонимна офшорна компания или акционерно дружество с акции на приносител. Идеята на закона е да се декларира истинския собственик.
При учредяването си Българският медиен съюз, който обедини медиите, контролирани от депутата на ДПС Делян Пеевски, заяви намерение да публикува информация за собствеността на изданията на членовете си на сайта на дружеството. Тази идея все още не е реализирана.

Дори и медиите да обявят действителния си собственик,  остава неразрешим друг по-важен въпрос - този за капиталите, които стоят зад дадена медия. Процес, който ще е по-труден и изисква повече време и воля. Има и друга заплаха, която идва от интернет. Медийните онлайн фантоми ежедневно тиражират непроверена и подвеждаща информация, което допълнително уврежда и без това ерозиралата медийна среда.

Нормите

Според закона информацията за издателя на медията трябва да се публикува в първия брой на изданието за всяка календарна година. До пет дни след това собственикът трябва да подаде в Министерството на културата декларация за действителния собственик на медията. Министерството на културата пък е длъжно да го публикува в интернет страницата си в десетдневен срок след получаване на декларацията. Под действителен собственик се разбира "физическите лица, които са крайни бенефициенти на собствеността в юридическото лице, което притежава участие в издателя", пише в закона.

Отговорност дали се спазва тази разпоредба носят и производителят, и разпространителят на списанията и вестниците. Контролът за изпълнение на задълженията им се възлага на кметовете на общини. От Столичната община обаче не можаха да ни предоставят информация за събрани глоби през годините. Санкциите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона - от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините. Регистърът на културното министерство показва, че има достатъчно примери на многотиражни вестници, които вече две години не декларират собствеността си.

В обсъждането на законовата промяна преди време участваха всички издатели на печатни медии. Медийният пазар през 2010 г. стана свидетел на безпрецедентна среща в София, на която около една маса седнаха дори и враждуващи помежду си вестникари. Тогава те заявиха желание, освен да подкрепят закона, и да го спазват.