Да те похваля за един милион?

Министерството на икономиката ще похарчи 900 хил. лв. за филми, обясняващи колко е добра програма "Конкурентоспособност"

Предмет на поръчката

Изработване на два 60-минутни филма, представящи добри практики на бенефициенти, изпълнили проекти по оперативната програма

По 100 000 копия на филмите на магнитен носител, в графично оформени картонени опаковки, разпространени в национален всекидневник

Изработен кратък 5-минутен вариант на филмите, със субтитри на английски език и тиражирани в 500 копия за всеки филм

Изработен кратък 15-минутен вариант на филмите, със субтитри на английски език и тиражирани в 500 копия за всеки филм.

Документалният филм "Последните черноморски пирати" на Светослав Стоянов и Ваня Райнова е направен с държавна субсидия от 90 хил. лв. от Националния филмов център (НФЦ). Проектът е получил и финансова подкрепа от европейската програма за развитие на документалистиката. Общият му бюджет е на стойност 160 хил. лв. и за 72 минути лентата проследява история за едно изгубено съкровище, скрито в залива на Карадере. "Последните черноморски пирати" е показван на фестивали в Швейцария, Северна Америка, Румъния.

Документалните филми могат да струват и много, и малко. В български условия обикновено е вярно второто - "Последната линейка на София" например е с общ бюджет 250 хил. долара.

Ето защо нова обществена поръчка на Министерството на икономиката за два документални филма по 60 мин. на обща прогнозна стойност 900 хил. лв буди повече от недоумение. Не само че така министерството се превръща в по-голям благодетел на документалистиката от НФЦ, но и го прави с доста скромна цел. Идеята е популяризация на добрите проекти на оперативна програма "Конкурентоспособност", като сумата ще бъде похарчена за производство, тиражиране на DVD и разпространение чрез специализирани печатни издания на двата филма. ЕС има наистина изисквания за популяризация на парите, които дава, но дори европейската щедрост не може да оправдае почти милион, изхарчен за нещо, което надали някой някога ще гледа (или ще пуска на фестивали).

Да надуем цената

Но да оставим смисъла от тези филми настрана, точно както купилите вестник с диск ще го захвърлят някъде, и да се вгледаме внимателно в детайлите на поръчката.

На първо място продуцентите и режисьорите, с които разговаряхме, определиха размера на сумата по поръчката като "нереално голяма за българската действителност". И няма как оценката им да не е такава, след като годишната субсидия за документално кино на НФЦ е 600 хил. лв., показва справка на сайта на центъра. Според един от продуцентите като база за определяне на максималната цена за един документален филм би следвало да се приема именно държавната субсидия на НФЦ, която обикновено е 90 хил. лв. за проект.

На въпрос на "Капитал" как е формирана цената в поръчката от главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" обясниха, че числото представлява осреднената пазарна цена на дейностите, които изпълнителите на проекта трябва да извършат: заснемането на филмите, размножаването им на DVD носители и разпространение през печатни медии. Експертите поясниха, че таванът е 900 хил. лв., но се надяват проектите да са поне 30% под посочената сума. "Определили сме по-висока сума, за да не подценим компаниите. Целта на Управляващия орган е да бъдат привлечени като участници качествени изпълнители, за да бъде произведен максимално добър и атрактивен продукт, който да представи успешните проекти по програмата", уточниха от дирекцията. Съдейки по сумата, очакванията са Люк Бесон да дойде да заснеме нещо за "Конкурентоспособност".

За да се застраховат обаче, чиновниците казват, че целта не е насърчаването на филмопроизводството. Следователно по тази логика цените на другите филми нямат отношение към цената на това, което ще бъде произведено за "Конкурентоспособност". 

Още въпросителни...

Притеснителните неща в тази поръчка далеч не се изчерпват с висока цена и малко смисъл. В условията са заложени критерии, които са видимо ограничаващи.

Например изискването за ISO* или еквивалент, издаден от акредитирани институции. Справка в сайта на Сдружение клуб 9000 (който поддържа електронна база данни за регистрираните по ISO фирми) показва, че продуцентските компании с такъв сертификат на пазара са само четири: "Супернова медиа" (има проекти основно за bTV - "Такъв е животът", "Часът на мама", "Опасно близо" - риалити поредицата за живота на примата на българската музика - Лили Иванова и др.) , "Прима" (продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция), "Неда арт" (собственост на Диана Кръндева) и  "Бранд ПР". Последната компания е свързана с бившия оперативен директор на "Стандарт" Боян Томов - издател на списание "Икономика", организатор на конкурса "Мистър Икономика", собственик на "Бранд медиа България" и на сайтовете economic.bg, и kmeta.bg и опитен играч в усвояването на средства най-вече по Програмата за развитие на селските райони. Това стеснява кръга от потенциални кандидати в конкурса и със сигурност може да дисквалифицира компании с доказан опит, но без сертификат по ISO.

Критерият "качество на офертата" е с тежест 70% при избор на победител, а цената само с 30%. Това е принципно добре, когато искаш да получиш по-добър продукт, но в български условия е удобен начин да отстраниш "неправилните" участници. Управител на голяма комуникационна агенция коментира пред "Капитал", че "изглеждат прекалено завишени изискванията. То и затова има препоръки на ЕС за облекчаване на процедурите, залегнали в новия Закон за обществените поръчки". По думите му, ако в български условия всичко беше нормално, фактът, че техническата оферта има много тежест, е добър. "Тоест се търси качество. Но дава възможност на комисията да отстранява кандидати още на предварителните етапи."

И стигаме до изискванията към изпълнителя, които доста силно говорят за предварително уточнен победител. Той трябва да е изпълнил поне три подобни проекта за последните три години, от които поне два (?!) успешно. Ръководителят на проекта пък трябва да е отговарял за минимум пет проекта, финансирани от програми на ЕС и/или други донорски програми и проекти и да има "бакалавър" или "магистър" в областта на хуманитарните науки. Образованието на мениджъра на проекта е още по-подробно уточнено: "минимум "магистър" в следните области: социални, стопански и правни науки, в едно от следните направления: право; администрация и управление; икономика или еквивалентна специалност". А координаторът трябва да има зад гърба си също минимум три проекта за производство/продуциране на аудио-визуални предавания, излъчвани в национална/и телевизия/и. От главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" обясниха, че под координатор разбират посредник при дейността по проекта между възложител и изпълнител. 

Що се отнася до разпространението на филма, въобще няма отговор на това защо диск с вестник е най-добрият вариант, по който хората да разберат колко добра програма е "Конкурентоспособност". "Капитал" поиска да види дали има съставен медиа план, който да казва как е най-добре да се популяризират резултатите, на което отговорът от програмата беше, че разпространението с вестник е един от най-добрите канали за широка аудитория. Дори с просто око е видно, че излъчването на филм по национална телевизия би отговорило по-добре на идеята. Тъй като в България има един всекидневник, който има тираж над 100 хил. - "Телеграф", идеята за такъв тираж дискове също навява мисли за подбор. От "Конкурентоспособност" обаче отрекоха, като посочиха, че не е задължително да става дума за един вестник, в един ден. Посочиха още, че според Агенцията за обществени поръчки не са констатирани ограничителни условия или нарушения при откриването на поръчката.

Иска ни се да вярваме, че всичко е наред. Тъжният опит с медийните поръчки от последните години обаче показва, че толкова много подозрения накуп рядко остават случайност. "Правят се конкурси и медиите ги печелят, те много добре знаят как ги печелят. Защото се разбират помежду си - тая поръчка я вземаме ние, тая вие, за да оцелеят", каза преди време Бойко Борисов в подслушания разговор между него и бившият земеделски министър Мирослав Найденов. По признанията на самия Найденов "разбирането" минава през техническото задание на обществената поръчка, което се пише заедно с уговорените за победители. Дали тази практика е била патент само на предишното управление, предстои да видим на 10 март, когато се отварят офертите.

по темата работи и

Огнян Георгиев

* ISO 9001-2008 е стандарт за въведена управленска система, доказваща, че управляваш процесите във фирмата си, Той e най-широко разпространеният и най-разпознаваем начин компанията се представи като надежден бизнес партньор, който спазва изискванията на международен стандарт система за управление на качеството. Обикновено се внедрява от производствени фирми, защото западните им партньори го изискват. В продуцентските и рекламните среди не е популярен. Тъкмо защото не е популярен, се смята, че изискване за наличието на този стандарт е ограничаващо и е направено за компании, за които се знае, че го притежават. ISO важи за 3 години, след което плащаш за нова сертификация. Има консултантски фирми, които подготвят документите и изваждат сертификата на фирмите за 9 хил. лв.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа


15 коментара
  • 3
    today avatar :-|
    today

    От боклуци друго не може да се очаква.

  • 4
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Браво Моника!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    bvsc avatar :-P
    Да, ама не

    Защо във всяка статия оплювате презрително чиновниците не мога да разбера. От Капитал ги считате за неуспели хора, за малоумници, за какви още. Някои от тях се развиват и отиват да работят в Евростат, ЕЦБ, ЕИБ. Същите тези чиновници, които от вестника открито мразите получават 20 пъти повече от мизерните ви заплати на журналисти. Кой е смотаният сега, бе?

  • 6
    moriarti avatar :-P
    moriarti

    До коментар [#5] от "Да, ама не":

    Не защитавам журналистите! Държа да го отбележа, защото българските журналисти са еталон за неграмотност, продажност, плиткоумие и неадекватност. Всъщност добрите български журналисти НЕ са завършили "Журналистика", а някаква друга специалност ("Право", филологии и т.н.), НО българските чиновници пък са тъжна гледка. Никъде по света "чиновник" не звучи гордо. Все пак сте избрал попрището на писарушка, отдадена на волята на висшестоящите и танцуваща в килерчето на задълженията си. Не, че "български журналист" е нещо различно от описаното, но поне звучи що-годе по-надуто.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Парите по европейски програми са благодатни за крадене.
    Преди две години се заговори, че над Берковица в полите на Северна Ст.планина ще се строи язовир за 20 млн Е еврофинансиране . Всичко доБре, но тамошната планинска рекичка щеше да го пълни няколко века! Съвсем законно общината възложи да се направи предпроектна оценка на съоръжението срещу 500 хил лв пари от програма Развитие на селските райони. Оценката бе отрицателна, но парите се усвоиха... От точните хора и отидоха където трябва.
    Така е и с филмчетата, и с парите за реклами по конкретни радиа и вестници.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    Така преди няколко години, в продължение на няколко месеца всяка вечер в най-гледаното телевизионно време се въртяха реклами на единственото училище за деца с увреден слух в София. Да не би малкото родители на деца с подобен проблем в София да не са разбрали, че има такова учебно заведение.

    Ето така с мечата услуга на еврофондовете 1/2 от населението на Гърция се събра да живее в Атина. Всяко евро, дадено от ЕС за българските селски райони, морски риболов и аквакултури, пречистване на реки, природни паркове и т.н., продължава за предназначението си едва след като от него се похарчат:

    - 10% за успешен консултант (идеален вариант: бивш служител, с офис срещу главния вход на министерството, за обядва всеки ден с "отговорните в момента фактори")

    - 10% за "медийно отразяване по медии с национално покритие"


    - 5% за текущ и окончателен одит

    Още незнайно колко за комисии по одобрението, вещи лица, външни експерти, комитети и съвети, заедно със съответното им обучение и командировки в чужбина.

    Всичките тези лесни пари остават в главния град, а всяко високоплатено място отваря още 2-3 чрез потреблението си.

  • 9
    carwindwrclir avatar :-|
    carwindwrclir

    1 млн. цирея да им излязат, казваше една баба :)

  • 10
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Раздайте тия пари за техника на хора, които искат да правят кино в България, но нямат пари и ефекта ще е много по-голям - пък нека те да слагат логото на конкурентноспособност на всяко филмче което правят.

  • 11
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#10] от "Molotov":

    Mного добра идея, но трябва да се изпипа юридически. Защото на търга ще дойдат всякакви компании, дори такива извън ЕС.

  • 12
    mpp2003 avatar :-|
    mpp2003

    Хайде да бъдем конкретни:
    Какво означава - три проекта, от които два успешни? Значи ли това, че третият може да не е успешен? (или това е ин туито персоне?)
    Защо се иска ИСО от филмови компании и каква е нуждата в случая, след като е много по-важно да се провери наличие на персонал и оборудване?
    Сумата е очевидно надута и това е показано недвусмислено в статията. При съотношение 70% качество срещу 30% цена е очевидно, че не се търси ниска цена, а точно обратното - дава се възможност цените да са високи и пак да спечелят.
    Аз също не смятам, че чиновниците трябва да се плюят на общо основание, но в случая говорим за една потенциална манипулация и за добра сума пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България

Минало, настояще, бъдеще

Минало, настояще, бъдеще