Дупка в ефира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дупка в ефира

Централната зала в НУРТС от която се излъчва цифровата телевизия

Дупка в ефира

Или как цифровизацията е на път да се окаже по-голям провал от очакваното

Весислава Антонова, Паулина Михайлова
10957 прочитания

Централната зала в НУРТС от която се излъчва цифровата телевизия

© Надежда Чипева


Има едни моменти, в които нещо не върви, ама никак. Откъдето и да го погледнеш, е зле. Като ден, в който те уволняват, разболяваш се и те обират на улицата. Докато през цялото време разправяш наоколо, че няма проблеми и си повтаряш "мисли позитивно" - например, че поне вкъщи всичко е наред. И така - до вечерта, когато завариш жилището си наводнено. Горе-долу такава ситуация се разиграва от известно време с цифровизацията. Тя тръгна със скандал, с предизвестен монопол на компании, свързвани с банкера Цветан Василев върху мултиплексите, с компрометирани в зародиш търгове, после Европейската комисия започна дело срещу България заради всички тези пороци, после цялата работа технически се отложи, после се оказа, че вместо 70-80 безплатни канала мултиплексът излъчва по-малко от 10. През цялото това време управляващите отричаха всички проблеми и се успокояваха, че ако не друго, то цифровизацията поне я има - половинчата, неводеща до нищо за телевизионния пазар, скандална, но налична. И като такава, може да бъде отчетена като официално приключена с успех. И така - докато се оказа, че в и без това крехката структура на този бутафорен успех се появяват съвсем видими дупки: една от телевизиите, качени на мултиплекса, реши да отдръпне част от каналите си. Засега тези канали не са основните, тоест дупката не е прекалено голяма. Причините за появата й обаче са по-важни. Защото, ако се окажат валидни и за останалата част от "пълнежа", има реален шанс и той да си отиде и цифровизацията да се превърне в съвсем очевиден провал.

+1 или -2

"БТВ медиа груп" е поискала от Съвета за електронни медии (СЕМ) да пректрати индивидуалните лицензи за цифрово излъчване на нишовите й канали Ring.bg+1 и bTV Lady+1, се разбра в четвъртък. Както председателят на СЕМ Георги Лозанов, така й самата медиа отказаха да потвърдят официално информацията. Лозанов - с аргумента, че не е упълномощен да назовава името на телевизията. bTV - с обяснението, че става въпрос за търговски взаимоотношения, които принципно не коментира. На интернет сайта на СЕМ обаче официално е записано, че предстои регулаторът да обсъжда искане именно от "БТВ медиа груп" за отмяна на цифровите лицензи на тези два канала. Причините bTV да поиска сваляне на свои програми от цифровата платформа обаче принципно не може да са безброй и най-логичната от тях е, че излъчването им там не носи ползи на фона на плащаните такси. Основната разлика между платеното разпространение на тв сигнал и безплатния за потребителя ефир, опериран от мултиплекс, е, че в първия случай сателитният или кабелен доставчик плаща на телевизията за съдържанието й, докато във втория тя дължи такса на собственика на цифровата платформа за същото.

Логично, след като пък създателите на съдържание не са длъжни да сключват договори с мултиплекса, ако го направят - те ще очакват ефект под формата на по-голяма гледаемост. И ако такъв липсва - биха се отказали.
Дали случаят сега е точно такъв - вероятно ще се разбере идната седмица. От старта на цифровизацията bTV разпространява две от програмите си на мултиплекса: основният канал bTV и специализираният bTV Action. От края на януари 2013 г. ръководството на медиата реши да излъчва през цифровата мрежа и bTV Lady+1, а от октомври 2013 г. - и Ring.bg+1 (+1 означава, че тв програмата се предава с един час по-късно сплямо платените платформи). От юни 2013 г. медиата излъчва цифрово и новосъздадения развлекателен Novella. От bTV не обясниха какво е наложило решението за спиране на цифровото излъчване на bTV Lady и Ring.bg. Показателно е обаче, че в данните на нито една от двете пийпълметрични агенции, които измерват зрителския интерес (ГАРБ и Mediaresearch) няма знак гледаемостта на каналите да се е проминила съществено след като те са качени на мултиплекса. Според данните на Mediaresearch пазарният дял на bTV Lady (разпространявана през кабел и сателит) е 0.8%, което й отрежда 18-то място по гледаемост в топ 20 на телевизиите през февруари тази година за аудиторията на възраст 4+ и 18-49, а делът от аудиторията на Ring.bg e 0.3% и каналът никога не попада в топ 20.

За да е оправдана таксата, която bTV плаща на мултиплекс оператора за излъчването на Ring.bg+1 и bTV Lady+1, медиата трябва да е постигнала положителен ефект от него под формата на повишена аудитория, която да продаде на рекламодателите. Такава информация не се потвърждава от проучването на пазара, което "Капитал" направи. Тоест до момента bTV e давала пари за услуга, от която няма реална финансова полза и вероятно затова иска прекратяване на двата цифрови лиценза.

Аритметика на провала

Освен че е неизгоден за самите телевизии, сегашният бизнес модел на цифровизацията явно е неефективен и за самия мултиплекс - "НУРТС диджитъл". Според отчета на компанията-майка "НУРТС България" (контролирана от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев) за 2013 г. при 51.93 млн. лв. приходи за годината дружеството има 7.68 млн. лв. загуба. Факт е, че за момента от тези числа не могат да се вадят генерални изводи по две причини. Първо - мултиплексът е инвестирал за мрежата си през тази година. И второ - приходите на компанията за периода са смесица от такси за аналогово и цифрово излъчване, а първото спря от 1 октомври.

Въпреки това е очевидно, че при капацитет на мрежата за разпространение на 70-80 канала и реална запълняемост от девет програми, за ефективност трудно може да се говори. Поне за момента не е станало известно и да има намаление на тарифите за цифрово излъчване, за да се повиши интересът на телевизиите към платформата. Макар че таксите са търговска тайна, някои от тях все пак са публична такава. Според източници на "Капитал", за излъчването на bTV таксата е 2.5 млн. лв. на година, а за bTV Action - 2 млн. лв., като тези суми са след направена отстъпка на медиата. Не е ясно каква е била таксата за излъчването на bTV Lady и Ring.bg, но пък се знае, че "коричната" оферта към bTV за излъчване на три нейни канала без отстъпките е била 15 млн. лв. годишно. По информация от "НУРТС диджитъл" компанията е изградила две мрежи (мултиплекса). Едната разпространява само един канал - "Bulgaria on Air". Другата - седем: bTV, bTV Action, "Ринг.БГ+1" и "bTV Lady+1" (канали на "БТВ медиа груп"), "Нова телевизия" и "Диема фемили+1", (канали на "Нова броудкастинг груп"), "TV 7", и "News 7". В същото време в регистъра на СЕМ има регистрирани за излъчване по цифров ефир общо 30 програми на 22 компании. Дупката е видна и "НУРТС диджитъл" го признава: "Капацитетът на една мрежа се използва ефективно тогава, когато е изцяло зает", казаха от мултиплекс оператора преди време пред "Капитал". Същото обясни и изпълнителният директор на компанията Свилен Попов. В отговор на въпроса кога бизнес интересът на компанията ще е защитен той отговори: "Когато се осигури съдържание за запълване капацитета на двете мрежи." Очевидно това време не наближава.

Сега на дневен ред е дали държавата ще се намеси по някакъв начин. "Използвам случая да бия тревога, че е възможно да се породят проблеми във връзка с цифровизацията", заяви преди дни председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков, повдигайки въпроса за дискусия по евентуалното въвеждане на понятието must-offer за телевизиите, след като е въведено такова must-carry за мултиплексите. С две думи - това би означавало телевизиите да бъдат длъжни да предложат канали за цифровия безплатен ефир, след като сами и яростно се бориха за лицензи за достъп до него. Подобно развитие би изправило създателите на съдържание пред ситуация, от която едва ли ще са доволни. За него обаче засега е твърде рано да се говори. При сегашните нива на конкуренция между двете основни тв групи малко вероятно е и една от двете да се оттегли от мултиплекса с основния си канал. Тоест малко вероятно е отворилата се дупка да се разшири много. Но на пазар с малко основни играчи всичко е възможно - понякога и монополът може да бъде изненадан.

Има едни моменти, в които нещо не върви, ама никак. Откъдето и да го погледнеш, е зле. Като ден, в който те уволняват, разболяваш се и те обират на улицата. Докато през цялото време разправяш наоколо, че няма проблеми и си повтаряш "мисли позитивно" - например, че поне вкъщи всичко е наред. И така - до вечерта, когато завариш жилището си наводнено. Горе-долу такава ситуация се разиграва от известно време с цифровизацията. Тя тръгна със скандал, с предизвестен монопол на компании, свързвани с банкера Цветан Василев върху мултиплексите, с компрометирани в зародиш търгове, после Европейската комисия започна дело срещу България заради всички тези пороци, после цялата работа технически се отложи, после се оказа, че вместо 70-80 безплатни канала мултиплексът излъчва по-малко от 10. През цялото това време управляващите отричаха всички проблеми и се успокояваха, че ако не друго, то цифровизацията поне я има - половинчата, неводеща до нищо за телевизионния пазар, скандална, но налична. И като такава, може да бъде отчетена като официално приключена с успех. И така - докато се оказа, че в и без това крехката структура на този бутафорен успех се появяват съвсем видими дупки: една от телевизиите, качени на мултиплекса, реши да отдръпне част от каналите си. Засега тези канали не са основните, тоест дупката не е прекалено голяма. Причините за появата й обаче са по-важни. Защото, ако се окажат валидни и за останалата част от "пълнежа", има реален шанс и той да си отиде и цифровизацията да се превърне в съвсем очевиден провал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

51 коментара
  • 1
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Не само таксите за БТВ са публична тайна. През декември вие самите казахте, че БНТ плаща около 15 млн лв годишно на "Фърст диджитал". А миналия месец "Биволъ" и "Offnews" съобщиха, че се планира нов договор за 18 млн.

  • 2
    josselyn.st avatar :-|
    Joss

    До коментар от "tamada":

    Ха! И понеже те са го написали значи трябва да бъде 100 % истина. Не се заблуждавай че тези сайтове са обективни. Не са.

  • 3
    foxxor avatar :-|
    foxxor

    А дали автора на статията си направи труда да провери кои точно канали са в мултиплекса, че честно казано не помня да съм видял там БТВ Екшън и Новела. Ако го мързи да сканира ето му актуалния списък: http://www.predavatel.com/bg/1/sofia (най-отдолу)

    Другата - седем: bTV, bTV Action, "Ринг.БГ+1" и "bTV Lady+1" (канали на "БТВ медиа груп"), "Нова телевизия" и "Диема фемили+1", (канали на "Нова броудкастинг груп"), "TV 7", и "News 7" - тук не са ли 8 канала, а уж били 7 ... обърках се нещо :) :) :)

  • 4
    crna_macka avatar :-|
    Църна Мачка

    "Въпреки това е очевидно, че при капацитет на мрежата за разпространение на 70-80 канала и реална запълняемост от девет програми, за ефективност трудно може да се говори." - прибързани заключения. При стартирането на цифровизацията си казаха точно и ясно, че ще се приемат програми, които имат лиценз от СЕМ за национален и регионален ефир, след това постепенно ще се увеличават, както следва:
    Първа фаза (до края на 2013г)- 3 мултиплекса с по 7 програми, т.е. 21 телевизии общо.
    Втора фаза (до края на 2015г)- 7 мултиплекса с по 7 програми, т.е. 49 телевизии общо.
    Към края на 2015г. се очаква броя на телевизиите излъчвани чрез цифровата ефирна телевизия (DVB-T, MPEG4) да нарасне до 50.

  • 5
    moloko_ avatar :-|
    moloko_

    За да се е провалило нещо, трябва да има поставени цели които да не са изпълнени. Да не иска да ме убеди някой, че сегашното положение е по-лошо от времето на аналоговата телевизия? Сега хората които не могат или не искат да плащат зе телевизия могат да гледат доста повече канали с цифрово качество. Да не забравяме, че процеса тепърва започва.А собствениците на мултиплексите за да си избият инвестициите ще трябва да предложат по-атрактивни условия за да привлекат повече канали и така да накарат и кабелните и сателитни оператори да предлагат по-изгодни условия за да не губят клиенти.

  • 6
    whocares avatar :-|
    who cares

    ... първо - информацията е пълна с фактологически грешки, което е минус 1 за "Капитал" ;-) Второ - "дупката" ще да е дупка на геврека, защото трудно тези подобия на програми, могат да се наричат телевизия. Трето - свикнете с факта, че през 2014 година вестниците са на практика мърви, телевизията е последна, а радиото е след интернет. И накрая, но не на последно място, трябва да е ясно, че функцията на мултиплексора не е да "мултиплексира" ...

  • 7
    antoni avatar :-|
    Бай Гадьо

    [quote#5:"moloko_"]Сега хората които не могат или не искат да плащат зе телевизия могат да гледат доста повече канали с цифрово качество.[/quote]
    Всъщност достата повече канали скоро ще са само един - Диема Фамили +1
    и незапълнен капацитет за още 9 канала!
    А другите дава мултиплекса които уж не са на Цветан Василев, сигурно въобще няма и да тръгнат!

  • 8
    the_core avatar :-?
    The Core

    Задава се и подобен сценарий и с радио-станциите:
    Преминаване към DAB.
    Пред вид необходимостта от нови приемници, от които огромно количество ще са необходими в автомобилите... познайте какъв ще е резултата!?
    Обратният на телевизиите - огромен интерес от операторите, нулев от слушателите!

  • 9
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Видях процеса на цифровизация във Великобритания със собствените си очи. Той продължи повече от 10 години, като през цялото това време имаше simulcast на аналогова и дигитална телевизия, и хората нямаше нужда да си купуват дигитални телевизори или set-top кутии "на пожар" както в България (от веригата магазини на същия човек, който държи и мултиплексите - пълен цирк!). Дигиталната услуга Freeview първо започна с доста постна селекция от 30-тина канала - основните ефирни телевизии плюс пълнеж от shopping канали и телетекст. Сега вече изборът е много по-богат и цветен.

    Но все пак, вярвайте или не, има и по-абсурдни държави дори и от България (!!!). Миналата година например, в една държава наречена Република Македония, в един прекрасен ден на "почитуваните гледачи" най-неочаквано им беше съобщено, че от "другата седмица" спира аналоговия сигнал в цялата държава, и... който разбрал - разбрал!

  • 10
    vesi_antonova avatar :-|
    Весислава Антонова

    До коментар [#3] от "foxxor":
    Официалният сайт, който поддържа регистър на телевизионните канали е този на СЕМ. Отнема по-малко от две минути да се провери, кои канали на Би Ти Ви са получили лиценз за цифрово излъчване http://www.cem.bg/public_reg.php?action=4&id=4 Което ние сме направили, защото е наше задължение да проверяваме това, което пишем. Каналът Novella е получил своя лиценз за цифрово излъчване още на 20.06.2013 г. За 15 години. Защо той не се излъчва е работа на медията да обясни. Тя не пожела да отговори на въпросите на Капитал.
    Регулаторите пък КРС и СЕМ са длъжни да преразгледат тези цифрови лицензи. Закона за електронните съобщения ги задължава. §3, т.7 (преходни и заключителни разпоредби) - (7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията преразглежда наложените на предприятията задължения за пренос на радио- и телевизионни програми по реда на този закон и на Закона за радиото и телевизията в срок до 25 май 2013 г.
    Защо това не е направено. Какво става тепърва ще се изяснява, когато институциите проговорят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK