Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цар Клик

Портрет на практиките за привличане на посещения в интернет

Мария Манолова
10145 прочитания

Основният плюс на рекламата в интернет е, че всичко може да се проследи и измери. Всеки чифт очи, който гледа даден сайт - откъде е дошъл, колко време стои и какво прави. Всяка статия и реклама - колко пъти е показана и до какво е довела. Единственият проблем е, че информацията е доста добре оплетена в термини, таблици и метрики. Всъщност системата е достатъчно сложна, за да успее да прикрие всякакви трикове. 

Битката на сайтовете е за вниманието на потребителите, а разрешените средства - почти всякакви и невинаги ясно видими в измерванията. Преди година например беше достатъчно да притежаваш Facebook страница за котки, прегръдки или сутрешно кафе (която по подразбиране събира стотици хиляди почитатели), за да осигуриш непрестанен поток от кликове към избран новинарски сайт. Българската интернет популация добре се възползва от това. Сайтове като тези от групата на 3Bay.bg (сред които inews.bg, econ.bg, div.bg) станаха най-посещавани в рамките на месеци. Днес тази практика е почти невъзможна. Социалната мрежа направи основен ремонт на алгоритмите си и трикът вече не работи. С други думи, дори когато си мислят, че са стигнали до правилна формула за бързо увеличаване на трафика, онлайн медиите не могат да разчитат на нея дълго.

Хитрост и хак, разбира се, има за всяка нужда в интернет. На мястото на "органичния" (без заплащане за реклама - бел. авт.) досег с потребителите например Facebook вече предлага на сайтовете да си платят за реклама. Медиите пък се учат да пишат по-крещящи заглавия, за да привличат кликове. За желаещите има и роботи и хакерски практики, които увеличават изкуствено трафика. Има ли разделителна линия на позволеното и непозволеното за привличане на посещения към даден сайт? Тя е ясна само в двете крайности - за тези, които не се опитват по никакъв начин да си помогнат в привличането на аудитория, и другите, които откровено лъжат за това колко хора четат сайта им. Посредата е сива материя - всичко от професионалните хитрости до неетични практики. За ориентир можем да използваме едно правило - ако си плащаш, за да рекламираш нещо на дадена аудитория, е добре да знаеш поне каква е тя.

Някои особености на пейзажа

"Най-важното е дефиницията на "трафик", а оттам и на "фалшив трафик", обяснява Георги Георгиев от "Уеб фокус". Всеки метод на измерване - на официалната метрика Gemius, на Google Analytics, на глобалния сайт Alexa, както и собствените броячи на сайтовете, имат собствени дефиниции, обяснява той. В най-неподправения си вид, посещенията на даден сайт идват или когато някой директно влезе на домейн адреса, или чрез търсачка. "Това е най-качественият трафик, защото хората са дошли по собствено желание", обяснява Мартин Попов от Interactive Share. Посещенията могат да са и платени - чрез реклами (в Google, Facebook, в други сайтове), или да бъдат пренасочени от свързани сайтове. Mоже да са и откровено фалшиви - "чрез външни ботове, които симулират посещение на потребител, или чрез презареждане на банер през известно време", казва Мартин Попов. Според него последният вариант вече не се случва толкова често, колкото преди време. 

Картата на българските сайтове е необхватна, но много по-лесно можем да проследим тази в сегмента на новинарските медии. В последните няколко месеца там се случват няколко по-големи събития. Сайтът inews.bg например, който преди година водеше пред останалите по брой посещения, започна да се свива през изминалата есен. Преди време "Капитал" писа, че спадът в трафика му съвпада и с промяна във Facebook, която ограничи влиянието на по-нискокачествено съдържание (според собствената дефиниция на социалната мрежа). По същото време обаче друга медия започна да расте. Pik.bg се появи появи преди малко повече от година, но в края на 2013 г. започна стръмно изкачване и в момента е най-големият уебсайт в категорията "новинарски" по данните на Gemius. Останалите най-големи сайтове живеят с приблизително еднакъв ритъм на растеж и спадове (виж графиката с месечния ръст на топ сайтовете). 

Пет практики за повече посещения

"Ужас! Пробутват ни 50-годишно агнешко за Великден." Всеки ден онлайн "ужасите", изразени в подобни заглавия се увеличават. Това е една от новите стратегии на сайтовете за привличане на кликове, която се появи след заспиването на платените Facebook страници от типа "Обичам целувките сутрин". "Шок и ужас! Ванга: Кръв, много кръв ще има през май 2014 г." е друго такова заглавие в Pik.bg, което показва нейната ефективност - за няколко дни събира 120 хил. прочитания. Нищо чудно, че на 6 април например сайтът регистрира общо четири различни такива "ужаса". Практиката със сигурност работи за привличане на внимание и много други сайтове също я използват. Остава въпросът до каква степен кликналите потребители са подходяща аудитория евентуална реклама. 

"Купуването на трафик от Facebook е сравнително евтино, когато е масово", обяснява Георги Костов, управляващ съдружник в дигиталната агенция eDesign следващата практика за увеличаване на трафика. Социалната мрежа скри много от съдържанието си, за да накара компаниите да плащат, за да бъдат показани. Промотираните постове или реклами в сайта могат да струват около една стотинка на клик, ако се купуват в големи обеми, довършва Костов. Според друг специалист от интернет бранша, до който "Капитал" се допита, поне 30% от трафика на pik.bg например идва от платена Facebook реклама. Алгоритъмът на социалната мрежа пък допълнително помага на постове, които се харесват от потребителите. Да се върнем на заглавието с 50-годишното агнешко за Великден - ако даден сайт си плати то да излезе на стените на много хора и 50% от тях отворят линка, Facebook ще го покаже на още повече хора. Оттам идва и логиката "колкото по-шокиращо, толкова по-добре за трафика". 

Препращането на линковe е следващият вариант. Той седи по средата между "ок" и "не съвсем етично". "Ако имаш група от сайтове, които са свързани помежду си, можеш да пуснеш пост в социалната мрежа, който да води към един от тези сайтове, който пък да препраща до втори и трети", дава пример Георги Костов. "Така, ако си изхарчил две стотинки за реклама пред един потребител във Facebook, може да го прекараш през три, четири сайта в търсене на обещаната първоначално информация", довършва той. Още по-неетична форма е likejacking-ът (кражба на лайкове). "Това може да е например видео, което мислиш, че си пускаш. Кликваш и нищо не се случва, а всъщност, без да знаеш си харесал някоя страница или пост", дава пример Костов. Това заблуждава алгоритъма на Facebook за това колко потребители са взаимодействали с даден пост и сайтът го показва на повече хора. 

"Ако контролираш сайтове с достатъчно трафик, можеш да направиш така, че докато реални хора браузват един от сайтовете, без да разберат, да се отчитат като посетители и на другите сайтове, без реално да са ги посетили. Това ще заблуди и системи за одит като Gemius. От друга страна, има и безкраен брой начини "хитове" и "посетители" да се генерират софтуерно и, особено ако са налице и известен брой IP адреси, това може да остане незасечено и при задълбочено изследване на трафика", смята Георги Георгиев от "Уеб фокус" за категорично лъжливите практики в интернет. Процедурата е скъпа и в някои случаи незаконна (като например накараш хакнати компютри автоматично да влизат в сайтове без знанието на техния собственик). В повечето случаи метриките за интернет трафик (като например Gemius) разпознават и отстраняват такива посещения. Но и това може да бъде заобиколено. В Китай и Индия например се развива услугата "ферми за кликове". Така можеш да си купиш например 200 хиляди клика на даден сайт срещу 500 долара. 

Преди седмица организацията Interactive Advertising Bureau (IAB) показва изследване, според което 36% от движението в интернет е фалшиво и се генерира от вируси и ботове. Сумата е осреднена и със сигурност не е еднаква за всички сайтове, а по-качествените се стараят да ограничат такъв трафик в статистиките си. Кликовете обаче са разменната монета в интернет и всеки се бори за повече от тях. Пазарът в България със сигурност се успокои и отърси от някои практики като продажбата на аудитория от кухи Facebook страници. Но търси следващия похват. Според Георги Костов проблемът на фалшивия трафик е, че "накрая винаги сметката я плаща рекламодателят". Затова най-смислената защита е той да се интересува откъде идват кликовете.

Топ 6 уебсайта в категорията "новинарски" към февруари 2014г.

Основният плюс на рекламата в интернет е, че всичко може да се проследи и измери. Всеки чифт очи, който гледа даден сайт - откъде е дошъл, колко време стои и какво прави. Всяка статия и реклама - колко пъти е показана и до какво е довела. Единственият проблем е, че информацията е доста добре оплетена в термини, таблици и метрики. Всъщност системата е достатъчно сложна, за да успее да прикрие всякакви трикове. 

Битката на сайтовете е за вниманието на потребителите, а разрешените средства - почти всякакви и невинаги ясно видими в измерванията. Преди година например беше достатъчно да притежаваш Facebook страница за котки, прегръдки или сутрешно кафе (която по подразбиране събира стотици хиляди почитатели), за да осигуриш непрестанен поток от кликове към избран новинарски сайт. Българската интернет популация добре се възползва от това. Сайтове като тези от групата на 3Bay.bg (сред които inews.bg, econ.bg, div.bg) станаха най-посещавани в рамките на месеци. Днес тази практика е почти невъзможна. Социалната мрежа направи основен ремонт на алгоритмите си и трикът вече не работи. С други думи, дори когато си мислят, че са стигнали до правилна формула за бързо увеличаване на трафика, онлайн медиите не могат да разчитат на нея дълго.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    "системата е достатъчно сложна, за да успее да прикрие всякакви трикове"

    Сравнително добър анализ на интересен и актуален феномен, поздравления за "Капитал". Едно от заключенията е, че рекламодателите в интернет вече ще искат да имат значително по-комплексна картина за това, какво следва след "клик". Да се плаща примерно стотинка или две (цент-два) за това, че някой е кликнал на препратка - само това вече няма да е достатъчно. Обаче точно тук настъпва мътилката тъй като наистина "системата е достатъчно сложна, за да успее да прикрие всякакви трикове". По въпроса усилено работят и гиганти като Гугъл и Фейсбук и десетки по-малки компании. Трябва обаче да има вече ясното съзнание, че рекламната индустрия в класическия й вид вече не съществува и това, към което тя постепенно се променя ще борави с доста по-скромни финансови показатели отколкото в миналото. Върви се горе-долу по същия път по който вече от десетилетие вървят печатните медии - старата схема е неприложима, а каква е новата - никой със сигурност не знае.

  • 2
    kirka80286 avatar :-|
    kirka80286

    Практиките са само две:
    1. Провокация.
    2. Заблуда.

  • 3
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    Facebook Fraud (Измамите на Фейсбук):

    https://www.youtube.com/watch?v=oVfHeWTKjag

  • arena

    Фалшив трафик генериран при клиентите си правят дори и някои от големите рекламни агенции като например etarget.bg. Лично изпитано е как те ти предоставят статистика за изразходвани за приблизително 800 клика(на стойност 100 лв.), а в действителност 3 независими брояча - tyxo.bg, google analytics и сървърния брояч отчитат на половината от тези кликове. Кой лъже е пределно ясно. Също измамници са и от bultaget.com които продаваха фейсбук реклама за по 1-2 ст. на клик. Да не говорим, че и самите фейсбук използват некоректни практики за рекламите като например: еди кой си ваш приятел сподели/хареса страница, която изобщо никога и за нищо не бих харесал или споделил. Много добре си правете сметката къде и на кого да дадете парите си за реклама !!! Измамници без морал дебнат отвсякъде !

  • 5
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#4] от "arena":

    хареса ми, благодаря за постинга, не ги знаех тези неща, но миришат на истина отвсякъде:)

  • 6
    6oris avatar :-P
    Борис

    Интересен анализ. Но "Цар Щрак" звучи по-разбираемо, все пак click на български е щрак.

  • 7
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    БТВ вярва на рейтинговите агенции, и се напълни c Турски тв новели, филми и сериали. А Дали Е Така...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    2.5 avatar :-P
    2.5

    [quote#7:"Offshore Banking"]БТВ вярва на рейтинговите агенции[/quote]

    Въпросът е не на кого вярва bTV, а на кого вярват тези с рекл. бюджети. А те видимо вярват, на рейтинговите агенции, които са”нямат нищо общо” с г-н Гергов...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK