С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 18 юли 2014, 17:32, 4526 прочитания

Развръзка с платен край

Музикаутор и асоциацията на кабелните оператори договориха тарифа за препредаване на музикални произведения в платените телевизионни платформи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Преди няколко дни бе подписано споразумение между организацията за колективно управление на авторските права "Музикаутор" и Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО), с което се уреждат отношенията между тях за периода 2014 - 2016 г. С него се съгласува тарифа на "Музикаутор" за препредаване на музикални произведения по кабел, сателит и интернет. Споразумението бе определено като историческо, защото отне три години на двете организации, докато стигнат до подписването му. Преговорите вървяха трудно.

С днешна дата играчите на пазара приемат, че това е най-голямото по мащаб колективно споразумение, което урежда правата за използване на музикални произведения в платените телевизионни платформи, сключено между организация, представляваща интересите на правоносителите, и представителна браншова организация на ползвателите, каквато е БАККО за сектора на кабелните, сателитните и IPTV услуги. В асоциацията членуват предприятия с 65% пазарен дял при разпространение на платено телевизионно съдържание, включително и най-големите национални оператори - Булсатком, Близу, Виваком, Мобилтел и др.


Изпълнителният директор на "Музикаутор" Иван Димитров обясни пред "Капитал", че тарифата въвежда понятието телевизионен пакет, който включва всички програми в пакетите, които се предлагат на крайните клиенти. За "Музикаутор" това споразумение е компромисно като стойности, от една страна, но е начало, което във времето ще се надгради, коментира Димитров. Той уточни, че за "Музикаутор" приоритет ще бъде налагането на бизнес климат, в който всеки, който създава продукт и добавя стойност към продукт и услуга, ще бъде възнаграден справедливо и достойно. "Надявам се да насочим усилията си към институциите в лицето на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), НАП, СЕМ, МК, които да гарантират, че всички оператори ще сключат договори за авторски права на реален брой абонати", каза Иван Димитров.

Тарифата ще стане факт едва след приемането й с нарочен акт от министъра на културата, като размерите са определени въз основа на задълбочен икономически и финансов анализ на пазара.

Какво мисли сектора



От асоциацията на кабелните оператори коментираха пред "Капитал", че споразумение от такъв характер между двете индустрии се подписва за пръв път, тоест трябвало е да се заложат здрави основи и взаимноприемливи параметри на тези отношения. За БАККО като представителна организация на индустрията от особена важност са били две неща: 

Първо - създаване на методология за определяне на такъв  размер на плащанията, който бизнесът може да понесе без драстични сътресения и без да се наложи промяна в цените към крайните потребители.

Второ - разработване на съвместни механизми с "Музикаутор", които да гарантират равнопоставено участие в заплащането на авторските възнаграждения между всички участници на пазара. 

От БАККО уточниха, че е трябвало да се преодолее и натрупаното в годините недоверие в отношенията автори - ползватели, както и несъвършенствата на законовата база, която е твърде консервативна на фона на бързите технологични промени.

От "Музикаутор" контрираха, че бизнесът на платформите за разпространение на съдържание е "специфичен със своята сивота", по думите на изпълнителния директор на "Музикаутор". Според Димитров около 30% от абонатите се укриват. Това по думите му създава неравнопоставеност и бизнес предимство за този, който действа нерегламентирано на пазара спрямо този, който желае да работи на светло. "Липсата на адекватна политика от страна на КРС, която да съдейства за изсветляване на пазара, незаинтересоваността на НАП, която лишава държавата от приходи от ДДС, създава чувство за безнаказаност и основание за бавене на преговорите, редуциране и отлагане на плащанията за ползвано съдържане", коментира пред "Капитал" Иван Димитров.

Откъде идват трудностите

Основните теми, за които се е изисквало усилие при постигането на съгласие, според "Музикаутор" са: размерите на възнагражденията; липсата на рефлекс от страна на платформите да плащат за права въобще; как тарифата ще се прилага равнопоставено към всички, при условие че е базирана и на официален брой абонати, който може да бъде изкривен; плащанията (обезщетенията за минал период); принципът на тарифиране – да бъде процент от крайната цена на пакет, която заплаща абонатът, или да отчита броя програми в пакета и т.н.

Единна регулация на плащанията по веригата на тв пазара в България няма - тематиката е разпръсната в няколко български закона и европейски директиви. Което е и в основата на целия проблем. Като цяло телевизиите плащат на организациите за авторски права такси за използване на съдържанието (филми, музика, спортни предавания). Това всъщност е едно от най-съществените основания те да събират пари от разпространителите. Принципно парите, насочени от собствениците на каналите към притежателите на правата, са два вида - за излъчване и за преизлъчване през партньор доставчик на платен сигнал. Оказва се обаче, че такси отделно дължат и платените разпространители и това положение е уредено в Закона за авторското и прилежащите му права и Закона за радиото и телевизията. Начинът на събиране на таксите и методът за определянето им не е регламентиран никъде. Допреди една-две години цялостното плащане за авторски права се извършваше от телевизиите. То включваше в себе си и таксата за препредаване от кабелен или сателитен оператор. В един момент обаче организациите за авторски права разделиха препредаването от излъчването. Така таксата от телевизиите трябваше да намалее. Но не намаля. Просто организациите започнаха да искат пари и от разпространителите, споделят представители на кабелните оператори, с които разговаряхме.

Така пазарът се оказва в ситуация, в която, от една страна, телевизиите плащат за авторски права и за препредаване, тарифите им към разпространителите се увеличават, а в същото време допълнителни такси се събират още веднъж по-нататък по веригата.

Според последните законови промени по темата от 2011 г. тарифите на организациите за авторски права трябва да се съгласуват със сдруженията на ползвателите им (телевизии и разпространители), обясни изпълнителния директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Мехти Меликов. БАККО от няколко години има рамково споразумение с "Профон", а в момента вече има и с "Музикаутор",  работи и по такова с "Филмаутор". С една дума - тарифите са валидни, ако са съгласувани с браншово сдружение на тв разпространители или телевизии. Организациите за авторски права предлагат и отстъпки на фирмите и структурите, които съгласуват тарифите им. А тарифите в общия случай са структурирани така, че колкото по-малък е един оператор, толкова по-голяма такса плаща. Според една от тях оператор с до 1000 абоната дължи месечно 77 лв., а такъв с над 300 хил. абоната - 2083 лв. - тоест малкият плаща 0.077 лв. на абонат, а големият - 0.007 лв. на абонат, и колкото повече клиенти има, толкова повече таксата му пада, коментират играчи на пазара.

"Ако съберем исканията на всички организации за авторски права и приемем, че плащанията към тях бъдат направени, това прави между три и пет лева на месец на абонат", изчисляват представители на бизнеса. В същото време заради свирепата конкуренция при тв доставката крайните цени са сведени до уникални за ЕС нива. Затова и масово таксите към държателите на правата просто се избягват. Преди малко повече от година обаче Съветът за електронни медии (СЕМ) започна да налага глоби за неплащането им (между 7 хил. и 30 хил лв.). Членове на СЕМ впрочем предлагат цялата тема, с промяна в закона, да се прехвърли в прерогативите на Министерството на културата, което в момента регистрира организациите за управление на правата и работи с тях.

Смисълът на дружествата за управление на авторските права е да събират пари за това, че резултат на авторски, продуцентски и изпълнителски труд (песни, филми и т.н.) се използва от телевизии и оператори и бива консумиран от публиката.

Това, около което различните браншови организации в сектора и всички страни в спора се обединяват, е, че има нужда от ясна законова регламентация кой на кого какви права отстъпва по веригата на тв разпространение.
На ход е "Филмаутор"

Подписаните споразумения с "Музикаутор" и преди това с ПРОФОН, вероятно ще активират и "Филмаутор" които също отдавна настояват за споразумение с кабелните оператори за такса "Препредаване". БАККО и до момента провежда разговори с "Филмаутор". Доколкото организацията защитава правата на авторите във филмовата индустрия, в преговорите са от значение и други компоненти - наличие на защитено съдържание в програмите, уредени ли са правата за препредаване от самите разпространители с продуцентските компании и т.н. "Филмаутор", категорично отрича тезата, че авторските права за препредаване трябва да се плащат от телевизиите: "Няма логика телевизионните организации да поемат ангажимент за уреждането на права, използвани от някой друг." Според организацията таксите, поискани от нея, са в пъти по-ниски от тези в други европейски страни. Дали е така и къде ще се пресекат интересите на операторите и "Филмаутор" предстои да се разбере след нова серия сложни и дълги преговори.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как рекламната индустрия да привлече повече млади кадри 1 Как рекламната индустрия да привлече повече млади кадри

Проучване показва какви са очакванията на талантите при влизане в рекламния бизнес

26 фев 2020, 1340 прочитания

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (25 февруари) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (25 февруари)

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама; За по-строг контрол върху сайтовете за онлайн продажби; Facebook спира да сподeля данни за устройствата на потребителите; Мухлясалият бургер на Burger King и др.

25 фев 2020, 1384 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 7601 прочитания

28 фев 2020, 2944 прочитания

28 фев 2020, 2068 прочитания

28 фев 2020, 1576 прочитания

28 фев 2020, 1426 прочитания

Всички новини
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Имаме за цел да станем основната "валута" на телевизионния пазар

Томаш Бичик, директор "Бизнес развитие" в MediaResearch, пред "Капитал Daily":

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

Кино: "Котка в стената"

Изчезващата милост към другия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10