Слушайки радио, няма как да не сте се замисляли как изглежда водещата - дали е наистина толкова лъчезарна, колкото звучи. Със сигурност обаче не ви е хрумвал въпросът какъв е видът на сградата, в която е студиото й. Е - поне ако слушате БНР, имайте предвид, че помещението е току-що ремонтирано, фасадата - нова, а прозорците - алуминиеви. И че не по-малко красиви са всички регионални офиси на радиото. Сега остава и да ви хареса предаването, което слушате, и всичко ще е наред.
Да, всичко е наред в това държавното радио да инвестира в ремонти на сградите си и в покупка на нова техника. Но с две изключително важни уговорки. Първо - парите да се харчат прозрачно и законно. И второ - фокусът на вложенията все пак да остават качествените предавания и развитието на медиата в дигитална среда. За последната година, в която Радослав Янкулов е генерален директор на БНР, той действа с размах в инвестициите - обявени са общо 26 обществени поръчки. Търговете са на обща стойност над 22 млн. лв., и то без да се броят няколкото поръчки без обявена цена и договорите, сключени без състезателна процедура. Парите са основно за подобряване на работната среда в сградата на бул. "Драган Цанков" №4, ремонти и подобрения в повечето регионални центрове на радиото (Ст. Загора, Шумен, Пловдив, Видин и др.), нова техника и обновяване на студиа. (Виж инфографиката)В същото време реално преструктуриране на безспорно тежката система на държавното радио не се забелязва, а 100 дни след назначаването на Янкулов за мениджър "Хоризонт" ознаменува със знаковата "Let It Be" в ефир.
Харчи, за да спестиш
Една от най-впечатляващите процедури е обявена съвсем наскоро - на 30 юни. Тя е за проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи по програмно-редакционната сграда на БНР. Бюджетът й е 5 830 000 лв. без ДДС и включва смяна на дограми, окачена фасада и обшивка, климатични, вентилационни и отоплителни инсталации, водоснабдяване и канализация, осветление, електрическа инсталация, мълниезащита и други. Изпълнителят ще бъде избран чрез комплексна оценка, в която 70% тежест ще носи техническото предложение, а цената ще влияе само с 30%. За да се включат в състезанието, кандидатите трябва да докажат оборот от поне 19.8 млн. лв. за последните три години общо и да имат поне два изпълнени договора за инженеринг или строителство на обект, сходен с обекта на поръчката. На въпроса на "Капитал" кое е наложило ремонта на сградата, от БНР коментираха, че се надяват публикацията "да окаже положителна роля за осъществяването на този амбициозен и изключително необходим проект на БНР". От радиото уточниха, че са кандидати за финансиране на поръчката с пари от публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". "Обществената поръчка за проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи на Програмно-редакционната сграда на БНР е обявена под условие. В обявлението изрично е записано, че договорът с избрания изпълнител влиза в сила от датата на получаване на финансиране по програмата, по която БНР кандидатства", коментират от държавното дружество. Оттам подчертаха, че според оценката за енергийна ефективност на сградата на "Драган Цанков", ако реконструкцията се направи, радиото ще "спести най-малко 500 - 600 хил. лв. на година при сегашните цени на електрическата и топлинната енергия". Тъй като основната част от приходите на БНР се формират от държавния бюджет, това ще доведе до "преки икономии на средствата на данъкоплатците", добавят от медиата.
Техника и технология на търговете
Най-големият търг обаче не е за ремонт, а за доставка на техника. Той е от февруари тази година и в обявлението липсва прогнозната стойност. Поръчката е интересна с още нещо - за изпълнението й се предвижда да бъде сключено рамково споразумение. Според Закона за обществените поръчки (ЗОП) такова споразумение се сключва с не по-малко от три изпълнителя. Вариант бройката на партньорите да е по-малка има само ако няма достатъчно кандидати или има, но те не отговарят на условията. Реално обаче сделката е сключена с две компании - "Техно" на Анелия и Константин Каранови и "Медиавижън" на Ангелина Григорова и Петър Петров. От съобщението за сключен договор става ясно, че всеки от тях ще получи по 3.5 млн. лв. без ДДС за доставка на техника.
С търг и без търг
От обявите в регистъра на Агенцията за обществените поръчки се разбира още, че четвърт милион лева ще бъдат дадени за нови енергоефективни компоненти за сградните инсталации - климатичните и осветителните системи. Според документацията цената включва и резервни части, които ще бъдат доставяни при възникнала необходимост.
Други 279 600 лв. се предвижда да бъдат дадени за основен ремонт на "Студио 5" (ефирното студио, от което се излъчва програмата на "Радио София") и прилежащия му коридор, както и текущ ремонт на две конферентни зали. Любопитен факт в случая е, че една пета от крайната оценка ще зависи от процента на искания от участниците аванс. Обновяване ще има и в "Студио 1", но там дейностите ще се изчерпят с подмяна и реновиране на дървения под, за което ще бъдат изразходвани 150 хил. лв. "Студио 1" е най-предпочитано за запис от много звезди и заради пълните си графици работи денонощно. Тоест при всички случаи то заслужава не само нов под, но и техническо обновление.По времето на Янкулов са сключени и няколко договора, без да са провеждани търгове. ЗОП позволява това по изключение, ако е добре аргументирано. Единият договор е с НУРТС за наземно аналогово радиоразпръскване, другите - за лицензионно споразумение с "Майкрософт", с "Топлофикация – София" за отопление, както и за почистване на сградите на БНР.
Гласовете от ефира
Всъщност в това, че генералният директор на БНР Радослав Янкулов за една година мандат действа с размах, няма нищо лошо. Но най-важното за националното радио са не строително-ремонтните работи, а поддържането на съвременни технологии, качествено програмно съдържание и адекватно развитие на медиата. Още повече че в двата мандата на предишните директори Валерий Тодоров и Поля Станчева в радиото бяха извършени доста строително-ремонтни и технологични подобрения, което лесно може да бъде видяно в отчетите им, съхранявани на сайта на Света за електронни медии.
Журналисти от "Хоризонт" обаче са категорични, че ако досега винаги екипите са избирали темите и събеседниците в предаванията, то в момента им се случва да получават препоръки, обаждания в нюзрума, творческо участие при монтажа на репортажи и интервюта. Според тях се предвижда новосъздадените органи да определят и темите и събеседниците в конкретните предавания. Все неща, които, ако са верни, не са добър знак за общественото радио, което е особено чувствително към свободата на изразяване.
Слушайки радио, няма как да не сте се замисляли как изглежда водещата - дали е наистина толкова лъчезарна, колкото звучи. Със сигурност обаче не ви е хрумвал въпросът какъв е видът на сградата, в която е студиото й. Е - поне ако слушате БНР, имайте предвид, че помещението е току-що ремонтирано, фасадата - нова, а прозорците - алуминиеви. И че не по-малко красиви са всички регионални офиси на радиото. Сега остава и да ви хареса предаването, което слушате, и всичко ще е наред.
Да, всичко е наред в това държавното радио да инвестира в ремонти на сградите си и в покупка на нова техника. Но с две изключително важни уговорки. Първо - парите да се харчат прозрачно и законно. И второ - фокусът на вложенията все пак да остават качествените предавания и развитието на медиата в дигитална среда.
11 коментара
БНТ също е в мизерно състояние и продължава да бъде най-тъпата телевизия. С консервативен мениджмънт, който няма никаква концепция и в прайм тайма дава смотани исторически спорове или религиозни предавания, които и на затворниците в Софийския Централен сигурно не ги пускат, за да не стане някой бунт. Съживиха се с един, два сериала, обаче още са осма глуха. Не виждам да ги критикувате, дали защото се управлява от послушни чиновници-протестъри или...?
До коментар [#1] от "Да, ама не":
Не съм съгласен. БНТ е обществена телевизия, и според мен е много по-добре да дават "смотани исторически спорове", отколкото разни Златки, Патки, силиконови риалитита или турски сериали.
Таргет групата на БНТ е цялата нация, и в този смисъл няма как някой да харесва всичките им предавания.
Оффф, сега видях опорна точна 23 за "послушни чиновници-протестъри" в БНТ. Кога ще спра да отговарям на тролове...
Студията се намират в съседната сграда бе, Капитале!
Впрочем смятам, че БНР и БНТ трябва да имат един генерален директор (+ шофьор, секретарка, кола и тн), както е в много други държави.
До коментар [#1] от "Да, ама не":
Когато Димитър Цонев беше програмен директор на БНТ тя много дръпна.
А ти си гледай би Тиви, гей Тиви, Памела по Нова и подобните - нямаш работа в БНТ ...
До коментар [#3] от "sadparrot":
Колега, сам си противоречиш. По думите ти БНТ представя цялата нация, в този смисъл е недопустимо част от ръководния състав да протестира и да се ангажира с позиции. Това просто не е обективна журналистика. Още един пример- при представянето на служебния кабинет за иконочическия министър се каза, че е "голям специалист в инвестиционното банкиране и финансовите консултации" БТВ го представи като "рекламен мениджър на кабелна компания". Какъвто между впрочем е, един кабеларкаджия, хубаво завършил в МИТ, обаче пак си остава кабеларкаджия. БНТ не се управлява като пазарен субект- скучна и тъпа телевизия, с някой хитов продукт от време на време. И няма как да върви напред с такъв дървен философ за шеф на СЕМ и директори със спорни качества и нулеви успехи
БНР вече е почти само "Спорт и музика" и "Говорит Москва" по средам (в сряда) с Петър Волгин. Възстановени са преките репортажи от футболните мачове. Представете си, във времето на тоталната визуализация (дори книгите вече не се четат, гледат се филми по тях), когато във всяко семейство има не един, а по един телевизор за всекиго, някой ще вземе да слуша пряко предаване на мачове! Но какво може да се очаква от един спортен журналист!
А по отношение на дигитализацията на радиото - колкото пъти съм се опитвала да намеря някаква информация в техния сайт, не съм успявала. Последния път имах технически проблем, но вместо да си задам въпроса по електронен път, трябваше да изчакам да минат почивните дни и да ме прехвърлят от телефон на телефон, докато се свържа с нужния специалист.
БНР...божке, божкеее, има ли още такава радиостанция...значи и там ни отиват парите, а аз си мислех, че само в МВР е лапачката...
А някой може ли да ми каже, как така подземният паркинг, изграден на станцията на метрото "Стадион Васил Левски", изведнъж се оказа служебен паркинг на БНР? Нали уж т. нар. "буферни паркинги" имаха някакво друго предназначение? За разлика от другите "буферни паркинги", обаче, този е крайно необходим - в почивни дни или вечер е ад да се намери място за паркиране, ако човек иска да посети Борисовата градина.
За разлика от БНТ, БНР за мен е напълно паразитна структура. Интересно е да се съпоставят бюджетите на едно частно национално радио, например Дарик и на БНР. Качеството на продукцията, аудиторията и т.н. Асоциирам го силно с радиоточките по селата, а предаванията му не са по-стойностни. Безумен сграден фонд и персонал в ерата на тоталното интернетизиране на всичко. Защо някой ще се сети да слуша и търси БНР??? И кога Радослав Янкулов се преквалифицира от радиожурналист в топ мениджър???
Закривайте смело и да отива в историята, и в музея.