Какво смущава в БНР
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво смущава в БНР

Директорът на "Хоризонт" Васил Чобанов (вляво), програмният директор на БНР Иво Тодоров (всредата) и генералният директор Радослав Янкулов, бяха поканени от СЕМ да обяснят дали е нарушен диалогът между ръководството и журналистите в медиата

Какво смущава в БНР

Една година след управлението на Радослав Янкулов относителното спокойствие в радиото е нарушено

Весислава АНТОНОВА
14270 прочитания

Директорът на "Хоризонт" Васил Чобанов (вляво), програмният директор на БНР Иво Тодоров (всредата) и генералният директор Радослав Янкулов, бяха поканени от СЕМ да обяснят дали е нарушен диалогът между ръководството и журналистите в медиата

© Надежда Чипева


Когато преди година Радослав Янкулов се бореше да стане генерален директор на БНР, той емоционално обясни пред Съвета за електронни медии (СЕМ), че бъдещият директор на радиото трябва "да продължи да работи за утвърждаване ролята на медиата като обективен съветник на обществото". Янкулов бе убеден, че БНР се нуждае от опростени структури. От това да оптимизира състава на служителите, да се подобри организацията и да се актуализират длъжностните характеристики. Пред СЕМ и всички присъстващи на изслушването той заяви с категоричен тон, че в БНР има "двама добри журналисти - Петър Волгин и Лили Маринкова".

Една година по-късно обаче в радиото не е свършено нищо от предварително заявеното. Предаването на Волгин "Деконструкция" е свалено за периода на предизборната кампания. Tонът на общуване с него е сменен. Вестникарски заглавия съобщават за "сваляне на водещия от ефир". Появиха се и подписки в негова защита. Лили Маринкова не иска да отговаря на въпроса какво се случва в БНР. В медиата се възроди синдикатът "Свободно слово" (който дълго време беше със затихнали функции). Немалък брой от водещите журналисти в "Хоризонт" неофициално споделят, че ги смущава непрозрачният начин, по който се правят промени в програмата на радиото. Тази седмица СЕМ покани Радослав Янкулов и екипа му да обяснят: нарушена ли е вътрешната комуникация в радиото, как се вземат решенията в медиата, обсъждат ли се с журналистите, аргументирани ли са.

Какво се случва в БНР

Ситуацията в БНР има своята предистория. Напрежението в националното радио започна далеч преди свалянето на "Деконструкция" от ефир. В края на юли, когато след дълго затишие в ефира на медиата прозвуча знаковото парче на "Бийтълс" - Let It Be, обществото получи знак, че нещо се случва. През годините песента се наложи като символ на протеста в обществените медии. През 90-те тя прозвучаваше на всеки кръгъл час, когато журналистите от обществените БНТ или БНР стачкуваха.

В разгара на лятото синдикатът "Свободно слово" обвини ръководството на радиото, че управлява непрозрачно, че не спазва колективния трудов договор и че създава нови структури, които отнемат редакционната независимост на екипите на предаванията. Става дума за т.нар. продуцентски съвети, които се назначават от директорите на програмите и които бяха една от идеите на Янкулов за реформа на организацията. Според журналистите обаче не е ясно какви са правомощията на тези съвети по отношение на темите и гостите в предаванията.

В навечерието на изборите изплуваха още проблеми. Оказа се, че ръководството е решило да свали няколко публицистични предавания от ефира на медиата, докато тече кампанията. Първи бяха "Деконструкция" на Петър Волгин и "От петък до петък" на Катя Лещанска. Няколко дни по-късно беше оповестено, че няма да се излъчват и аналитичните политически предавания "Събота 150" (за международна политика) и "Неделя 150" (за вътрешна политика). Най-силен отзвук обаче предизвика свалянето на "Деконструкция". Петър Волгин е журналист, който в работата си винаги е залагал на провокацията и е твърдял, че няма нищо против да дразни аудиторията си, ако това ще я провокира да "размърда мозъка си и да мисли". В последно време той има много критици заради крайните си проруски и антизападни изказвания. Това обаче е и основното, което го откроява сред останалите журналисти в ефира и му печели освен почитатели и остри критици. Заради предаването му ръководството на БНР неведнъж беше викано в СЕМ, за да дава обяснение защо в него е застъпена една гледна точка и няма плурализъм на мненията. Председателят на медийния регулатор Георги Лозанов дори влезе в пряк дебат в ефира на радиото с Волгин по темата.

Начинът, по който беше свалена "Деконструкция", илюстрира и основните притеснения на журналистите в БНР - че в радиото е нарушен нормалният диалог, че липсват аргументи и прозрачност при вземането на програмните решения. Пред "Капитал" Петър Волгин обясни, че е чул по коридорите на БНР за това, че предаването му е свалено. "След като никой не ме извика официално да ми каже това и да ми обясни какви са мотивите, на следващия ден аз сам отидох при директора на "Хоризонт" Васил Чобанов, за да ми каже вярно ли е това и той потвърди." Васил Чобанов нито подкрепи, нито отрече твърдението на Волгин. Каза само, че са водили нормален разговор с журналиста. Пред СЕМ ръководството на БНР коментира, че свалянето на предаването неправилно се приема като отношение към журналиста. "Няма ограничения срещу Волгин, а временно спиране на формата "Деконструкция". Той води всяка седмица по три часа "12+3", каза самият Чобанов.

По думите на Петър Волгин БНР е една от много малкото български медии, в която наистина има плурализъм. "Там могат да се чуят всякакви мнения. По радиото говорят не просто политици от различни партии. Много по-важно е, че самите журналисти не се страхуват да споделят открито позициите си - били те десни, центристки, леви, либерални, либертариански или левичарски. Страшно много искам това многообразие да се запази. Освен че по този начин се гарантира независимостта на журналистите, плурализмът в БНР е важен и по още една причина. Радиото се издържа от данъците на българските граждани, както на тези, които харесват Айн Ранд и Фридрих Хайек, така и на тези, които предпочитат Наоми Клайн и Джоузеф Стиглиц", коментира водещият. След случилото се с предаването му той казва,  че е сигурен, че върху ръководството на БНР се оказва натиск за спиране на онези предавания, които излизат извън десния идеологически шаблон. "Шефовете на радиото могат да се поддадат на натиска и да вдигнат пораженчески ръце. Могат обаче да бъдат смели и да запазят плурализма в обществената медиа. Силно се надявам, че ще изберат второто", добави той.

Кое е притеснителното

Няколко дни след като новината за "Деконструкция" обиколи всички медии, БНР разпространи официално съобщение, в което ръководството аргументира свалянето на предаванията. "Във връзка с предизборната кампания БНР и конкретно програма "Хоризонт" изпълняват депозираното в ЦИК споразумение" с представители на партиите, коалициите и инициативните комитети. Ето защо седмичните обзорни предавания "Събота 150" и "Неделя 150" е възможно да отпаднат от програмната схема на програма "Хоризонт" и на тяхно място да се излъчват различни регламентирани форми като дискусии и диспути", се казва в него. Ръководството на БНР уточнява, че "в съответствие със споменатото споразумение и в духа на Изборния кодекс, който изисква от БНР като обществена медиа да гарантира пълна безпристрастност, обективност и равнопоставеност на партиите и кандидатите в хода на предизборната кампания, бе взето решение лятната ваканция на предаването "Деконструкция" да бъде продължена до края на изборния процес на 5 октомври. Предаването ще бъде възстановено в ефир на 11 октомври".

Никъде в "споразумението" с ЦИК не присъстват имената на конкретните предавания, но публикуваните на сайта на ЦИК Правила за отразяване от БНТ и БНР дават възможност за подобни действия: "БНТ и БНР  следва да предприемат организационни мерки за недопускане на нелоялно предизборно съревнование в други свои рубрики извън определените програми и предавания за тази цел." Този текст е широко отворената врата за налагане на цензура в обществените медии. С тази формулировка може да се оправдае всяко решение на всеки директор. Конкретният резултат е, че точно преди изборите слушателите на радиото ще бъдат лишени от сериозни публицистични предавания, в които се водят дебати и които им дават възможност да направят информиран избор. Защото така са поискали партиите. Странно е, че с охота обществените медии подписват подобни споразумения. "Радиото не отразява избори за първи път. Тези предавания не са в ефира от една година. Имало ги е и при предишни избори. За мен е притеснително, когато има обвързване на програмни промени с изборите, и то в обществена медиа", коментира журналистът от "Хоризонт" и водещ на "Преди всички" Силвия Великова. Председателят на СЕМ Георги Лозанов добавя, че е много важно да се съхрани критическата функция на журналистиката към властта независимо кой е на власт. "В изборна ситуация има европейски препоръки, които казват, че изборите се отразяват балансирано и равнопоставено", каза още Лозанов.

В петък преди да бъде затворен броя на "Капитал" ръководството на БНР вече бе взело решение в ефир да се върнат "Събота 150" и "Неделя 150". Причина за това обаче не е факта, че радиото е свалило знакови свои публицистични предавания, а факта, че нито една политическа сила не е пожелала да участва в платен диспут по радиото в рамките на времето за излъчване на тези  предавания.

Срещата между СЕМ и БНР тази седмица обаче не направи много, за да хвърли светлина върху напрежението в националното радио. Медийният регулатор дори се почувства длъжен да се извини на ръководството, като го помоли да приеме събирането като разговор за "изясняване на ситуацията", а не опит за намеса в програмната политика на медиата, което е забранено от закона. Позицията на ръководството на БНР пък звучеше в стил "Имаме управленски мандат и ще правим каквото смятаме за правилно". Според журналисти подобно е отношението и към тях. Генералният директор Радослав Янкулов определи недоволството им "като буря в чаша вода".  "Чувствам се засегнат и обиден от начина, по който се прави опит за намеса в работата на радиото по програмни и административни решения. Правят се опити да се подменят стойности и стандарти", каза пред СЕМ той по повод забележките на служители от медиата. По думите му управлението на радиото от началото на мандата "е постъпвало по открит, прозрачен и осветен начин". "Винаги ще има хора, които ще са недоволни, защото не са разбрани или питани лично", заяви той.

От другата страна обаче журналистите в БНР определят отношението на ръководството като "безпардонно"."Викат ни да даваме обяснения, опитват се да ни конфронтират един срещу друг", разказват те. Къде е истината ще разберем скоро. След изборите управлението на БНР ще представи нова програмна схема. За да има тя успех обаче, на Радослав Янкулов му предстои да консолидира екипите, да мотивира журналистите. Като генерален директор на БНР се предполага, че той трябва да защити имиджа на радиото като медиа, която работи в полза на обществото. От него се очакваше и да докаже, че има професионален и граждански рефлекс. В тази посока обаче очевидно ще трябва много да се работи. Защото между ръководството на БНР и журналистите в медията е загубено най-важното -

доверието.

Когато преди година Радослав Янкулов се бореше да стане генерален директор на БНР, той емоционално обясни пред Съвета за електронни медии (СЕМ), че бъдещият директор на радиото трябва "да продължи да работи за утвърждаване ролята на медиата като обективен съветник на обществото". Янкулов бе убеден, че БНР се нуждае от опростени структури. От това да оптимизира състава на служителите, да се подобри организацията и да се актуализират длъжностните характеристики. Пред СЕМ и всички присъстващи на изслушването той заяви с категоричен тон, че в БНР има "двама добри журналисти - Петър Волгин и Лили Маринкова".

Една година по-късно обаче в радиото не е свършено нищо от предварително заявеното. Предаването на Волгин "Деконструкция" е свалено за периода на предизборната кампания. Tонът на общуване с него е сменен. Вестникарски заглавия съобщават за "сваляне на водещия от ефир". Появиха се и подписки в негова защита. Лили Маринкова не иска да отговаря на въпроса какво се случва в БНР. В медиата се възроди синдикатът "Свободно слово" (който дълго време беше със затихнали функции). Немалък брой от водещите журналисти в "Хоризонт" неофициално споделят, че ги смущава непрозрачният начин, по който се правят промени в програмата на радиото. Тази седмица СЕМ покани Радослав Янкулов и екипа му да обяснят: нарушена ли е вътрешната комуникация в радиото, как се вземат решенията в медиата, обсъждат ли се с журналистите, аргументирани ли са.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    _tsiki_ avatar :-|
    _tsiki_ (otvratitelen nov sait)

    Очевидно партията майка се грижи за копелетата си и чрез тях пропагандира предизборно доктрини за привличане на млади кадри с гладко бръснати...мозъци

  • 2
    okk04315801 avatar :-@
    okk04315801

    Волгин е руско мекере!

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Като по чудо след 20 години отворен ефир БНР си остана най-доброто радио. Предаването на Волгин по-добре да не се пипа - щетата за демокрацията е по-голяма, ако се заглуши, отколкото ако се остави да предава съмнителните послания, които намират добър прием сред огромни безпросветни маси от нашия народ, колкото и да не ни се иска да ги има.

  • 4
    todorov_g avatar :-|
    todorov_g

    Деконструкция не трябва да се сваля. Там много често се изказват мнения, които са много различни от всичко, което може да се чуе по медиите. В никакъв случай не твърдя, че всичко казано в Деконструкция е най- вярното и правилното, но това че се изказва различно мнение е ценно само по себе си. Разбира се остава слушателите да преценят чутото със съответната доза критичност и да си изградят някакво мнение.

  • 5
    zlasta avatar :-|
    zlasta

    Свалянето на "Деконструкция" от ефир е много лош сигнал за политическата атмосфера и свободата на словото в България и зловещ симптом на идващи мрачни времена. Хора, бдете!

  • 6
    antipa avatar :-@
    D-r D

    Фактът, че се сваля от ефир предизборно само едно единствено предаване, говори за доста безусловен слугински рефлекс на БНР-шефовете. Разкарваме Волгин, за да не дразним силните на деня.

    За четвърт век и най-заклетите демократи не можаха да пораснат и когато седнат на шефския стол на общественото радио стават най-правоверни блюдолизци.

    Не съм слушал предаването на Волгин, не споделям и убежденията му, но бих се включил във всякаква подписка за възстановяване на плурализма на мненията в националното радио.

    Срамувам се от неокомунистическите рефлекти на Радослав Янкулов и Васил Чобанов.

  • 7
    kam27 avatar :-P
    kam27

    За това ли наричат БНР червеното радио ?Относно волгин който се изявява като адепт на социалистите ,просто се обърква в политическият бълвоч ,ту демократ ту комунист .Прилича ми на шизофрения ...

  • 8
    2.5 avatar :-|
    2.5

    "Пред "Капитал" Петър Волгин обясни, че е чул по коридорите на БНР за това, че предаването му е свалено. "

    Няма как да не са го информирали предварително от руското посолство!
    И волгин, и първообразът му баба Виза, нямат място в Национално радио! Нека Путин им направи нещо по-камерно, като Алфа за агент Сидерoff!😄

  • 9
    tukashen avatar :-|
    tukashen

    На кого служи Б Национално Р особено преди избори ,предвид нуждата от информация и обучение относно ползите и начина на гласуването, на г-н Р.Янкулов ,на СЕМ,на ЦИК,на номенклатурата,на Москва (всеки ден новини от М-Ва, а от Брюксел откъдето идват правилата на обществените отношения в ЕС-тишина последвана от наказателни процедури на ЕК) или на този, които плаща и трябва да знае.

  • 10
    rim avatar :-|
    Рим

    Както във всяко стадо си има мърша, така и сред журналистите е нормално да има комунисти. Трагедията на „честните” комунистите, се състои в това, че те съвсем искрено си мислят че са прави, независимо от факта че икономиката на соцлагера се срути, срути се и „великият съветски съюз” заедно с „непобедимите” идеи на другарите ленин и сталин! Всеки има право да мисли каквото си иска, няма лошо в това. Лошото е, че комунистите Волгов и Андропова са окупирали цяло предаване на ОБЩЕСТВЕНОТО БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО за прокомунистическа и антиевропейска пропаганда, където други мнения разбира се са нежелателни! Логиката на двамата хубавци е че недостатъчно време се отделяло в другите предавания за комунистическите идеи, а така също за защита на руските интереси в България и в Европа... Има една приказка - не е луд онзи, който изяжда зелника, а този, който му го дава! В резултат огромна част от слушателите на БНР минават на друга вълна защото знаят какво ще ги поучава мъдрият другар Волгов и реално остават шепа възрастни слушатели комунисти известни като „чугуни”. Възникват съвсем естествените въпроси: Има ли значение фактът, че българският народ е избрал членството в Европейския съюз и НАТО? Ако да, то какво са правили Волгов и Андропова в БНР с тяхната антиевропейска и антибългарска пропаганда? Ако не - какво е правил шефът на БНР там? Има ли в България СЕМ и ако има слуша ли понякога Националното радио?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK