Разпределението на средствата за медии по партии и коалиции е към 1 октомври 2014 г. В таблицата не са посочени сумите на договорите, които БНТ е сключила с някои от участниците, като е указано, че някои от тях са заплатени с "медиен пакет" (по около 40 000 лв. за партия и коалиция, която не получава държавна субсидия и е регистрирала листи във всичките 31 избирателни района). Отчитането на тези държавни средства ще стане ясно с финалния доклад на ЦИК.

Кой похарчи най-много

Според публикуваните данни за договори в 40-те медии само партия "Нова сила" към този момент не е изразходвала средства за медийна кампания.

До 1 октомври коалиция "България без цензура" (ББЦ) изпреварва другите участници в предизборната кампания с най-много средства, вложени за реклама в медиите - 847 809.15 лв. Лесното обяснение за част от произхода на финансирането е с държавната субсидия, която получава един от участниците в коалицията - партия ЛИДЕР. За останалата част не е съвсем ясно. Лидерът на ББЦ Николай Бареков отговаря лаконично - "от дарения". По закон един човек няма право да дари повече от 10 хил. лв. на година. А през тази имаше два пъти избори. За сравнение - на вота за евродепутати, по официални данни, ББЦ даде над 1.3 млн. лв. само за медии (по неофициални - в пъти повече), но не се отказа и от 20 000 лв. от медийните пакети (сумата не е максималната, защото тогава част от ББЦ беше ВМРО, която получава държавна субсидия). За сегашните избори сметката е по-трудна, но субсидията за ЛИДЕР е 676 302 лв. за година. Тя обаче не се дава наведнъж, а на три равни вноски в рамките на 12 месеца, така че ББЦ не е разполагала с цялата сума за 2014 г., а само с част от нея.

Втора по направени инвестиции в медийно отразяване е "БСП - лява България" - 601 647 лв. Без кой знае какъв ефект на фона на катастрофално слабото й представяне. Както и при евровота, ГЕРБ печели изборите, въпреки че даде много по-малко пари за медийна кампания от други. А БСП загуби въпреки големите вложени суми. На трето място остава ДПС - 541 051.05 лв. Справка в регистъра за дарения в Сметната палата показва, че само 9 от 25-те регистрирани партии и коалиции са декларирали получаването на парични дарения - АБВ, "Атака", "БСП - лява България", Зелените, Нова Алтернатива, Нова България, Обединена България, Общество за нова България и Реформаторският блок. Към момента АБВ е събрала най-много дарения - за 190 120 лв., следвана от Реформаторския блок - 64 554 лв. На трето място се нареждат спонсорите в кампанията на "БСП - лява България" - с 18 360 лв.

Освен от дарения кампанията се финансира от средства от субсидиите на партиите, медийни пакети и кредити. Окончателно набраните суми за агитация ще станат ясни от отчетите на участниците пред Сметната палата, които се подават след края кампанията.

Към настоящия момент са достъпни само приходите от дарения, отразени в електронния регистър на Сметната палата. Всяко получено дарение трябва да се декларира в 7-дневен срок.

Проблемът

Когато обаче се съпоставят пропорциите на вложените пари към получения краен резултат, става ясно, че наложената от години форма на политическа агитация не работи и в много случаи е обратно пропорционална. Достатъчен е примерът с "БСП - лява България". Така в крайна сметка от агитирането нямат полза нито медиите, нито политиците, нито избирателите. Първите, защото плащат за лишени от автентичност послания, вторите, защото ограничават пространството си за свободна журналистика, която носи смисъл и  задава важните за обществото въпроси. И в крайна сметка губещи са  избирателите, които са отегчени и все повече гледат на предизборните новини като на поредната досада.

"Кампанията беше една от най-скучните и с най-много нарушения", коментира във видеоинтервю за БТА председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов. Според него платените агитационни форми са анахронизъм и е необходим нов модел за предизборна комуникация, в който водеща роля да имат журналистите.

Ако правилата имаха значение

Според кодекса медиите трябва да публикуват оферти за отразяване 40 дни преди изборния ден. Информацията за сключените договори между тях и участници в изборите се публикуват в тридневен срок след подписване на договорите и се премахват не по-рано от обявяване на резултатите от вота.

По закон заплащането на медийните услуги става предварително (т.е. преди съответното излъчване или публикуване) и при спазване на обявените от съответния доставчик ред, условия и цени, които трябва да са еднакви за всички.

В края на предизборната кампания 13 от проследените  40 медии нямат сключени договори или не са публикували сключените такива с участниците в предизборната надпревара. 17-те медии, които не са публикували информация за сключени договори към този момент на своите страници, са: вестниците "Дума", "Монитор", "Телеграф", "Борба", "Старозагорски новини" и сайтовете: Bnews, BGnes, Dir.bg, "Гласове", "Всеки ден", Novini.bg и Blitz.bg.

Агенция Focus News и радио "Фокус" продължават с практиката си от евроизборите, като публикуват договори с участниците в кампанията, които са в напълно нечетлив формат - снимка, която не позволява да бъдат установени сумите, за които са сключени. Вестник "Струма" е публикувал договори, в които сумите с участниците са заличени.

* "Стандарт", "Преса", "Сега", "Труд", "24 часа", "Дума", "Монитор", "Телеграф", "Марица", "Струма", "Борба", "Черноморски фар", "Черно море", "Старозагорски новини", "Конкурент"

** Bnews, BGnes, Dir.bg, Glasove, Vsekiden, Novini, Webcafe, Blitz, Vesti, Dnevnik.bg, Capital.bg, Pik.bg, Offnews, Mediapool, Focus-news

Автор : Капитал

Преглед на оригинала