Орешарски и медиите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Орешарски и медиите

Орешарски и медиите

Правителството на БСП и ДПС е харчило европари за реклама с темпото на кабинета "Борисов"

Мария Манолова
4388 прочитания

© Инна Павлова


Ако имате едно наум за съдебната система или не сте виждали и един пиксел от електронното правителство, може би грешката е във вашия телевизор. За усъвършенстването на тези две публични сфери се харчат милиони, а правителството се хвали с постигнатото.

"Досега сме финансирали проекти за над 350 милиона лева за изграждането на администрация в услуга на хората, ефективна съдебна система и въвеждане на електронното управление", гласи една реклама, която се върти по телевизията от няколко месеца. Посланието е на оперативната програма "Административен капацитет" и завършва с обещанието, че "до края на 2015 г. ще реализираме още добри идеи".

През изминалата година ОПАК стана известна в медиите с това, че началникът на кабинета на Пламен Орешарски - Мария Дивизиева, беше обвинена в даване на неверни сведения за усвояване на пари по европейски фондове. Според прокуратурата тя е помогнала на шефа на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и шефа на Военноапелативния съд Петър Петков да прикрият присвояването на 160 хил. лв. Междувременно кабинетът "Орешарски" извади другият основен лъч на ОПАК - електронното управление, от приоритетите. За година не беше свършено нищо съществено в тази област.

Сценарият на телевизионната реклама на ОПАК илюстрира добре две неща - как се харчат парите по оперативната програма за подобряване на административните услуги и как се използват европейските средства за реклама. И в двата случая отговорът е със съмнителна ефективност и не особено прозрачно. Същинските европроекти обаче поне подлежат на контрол и одит. На изхарчените за реклама и медии евросредства се обръща далеч по-малко внимание.

Позната история

През седмицата служебният кабинет публикува списък с всички договори на оперативните програми с рекламни агенции и медии от 2007 г. досега. За периода май 2013 - август 2014 г. воденото от Пламен Орешарски правителство е изхарчило общо около 12.5 млн. лв. за "информация и публичност" на европрограмите. По-голямата част от тези средства са изхарчени за рекламно време в радиото и телевизията - само четирите най-големи тв канали са взели 7.5 млн. лв. Радиостанциите "Дарик", БНР и "Фокус" са получили допълнителни 3.6 млн. лв. за реклама на европейските програми.

В документа има малък детайл - договорите с рекламни агенции обикновено се случват след обществена поръчка. Парите за електронни медии обаче се разпределят от управляващите органи на оперативните програми след директна договорка за закупуване на програмно време. Публични критерии за това как се избират медии и как се изчисляват бюджети няма.

През юли 2013 г. тогавашният вицепремиер по еврофондовете Зинаида Златанова публикува подобен списък за харчовете за реклама на еврофондовете на кабинета "Борисов". Тогава Златанова обещаваше оттук нататък да има максимална прозрачност при разпределянето на комуникационните бюджети. А моментът беше удачен за такива обещания. Няколко месеца по-рано 25-годишната вече бивша PR-ка на агенцията по храните Кристина Спасова беше спечелила проект за създаване на Facebook страница по Програмата за развитие на селските райони на стойност 100 хил. лв. После тя се оказа любовница на земеделския министър Мирослав Найденов. "Ние тогава давахме техническа помощ на всичките, които ме правят на маймуна", пък беше казал малко по-късно Найденов за начина, по който се разпределят европейските бюджети за медии в подслушания разговор с Бойко Борисов и градския прокурор на София Николай Кокинов в Банкя. "[Раздаването на проекти на приближени] ти е проблем, щото са европейски пари", щеше да заключи тогавашният премиер.

Съмненията около евросредствата за публичност предизвикаха реакция още в управлението на ГЕРБ. Министърът на еврофондовете Томислав Дончев създаде работна група с представители на рекламни и PR агенции и медии. Трябваше да се направи наръчник за реализирането на подобни проекти, който да минимизира своеволията и непрофесионалния подход към рекламата на европейски проекти. Кабинетът "Борисов" обаче си отиде преждевременно, а въпросът остана да виси.

Така се връщаме до Зинаида Златанова, която в средата на 2013 г. хареса положителната инициатива и я пое в свои ръце. Какво се случи после? "Срещите затихнаха. Процесът е доникъде." Такъв е прогресът година и половина по-късно според източник на "Капитал", който е участвал в работната група при двете управления. "Ръководството за проектите за публичност, което браншът подготвяше заедно с Министерския съвет, изчезна. Ако има стратегия, която сега се използва за подготовката на следващия програмен период, тя е довършена без нас и без някой да ни информира", коментира източникът. През месеците, в които интересът на министър Златанова и дейността на работната група са утихнали, правителството е похарчило гореспоменатите 12.5 млн. лв. Размахът на кабинета "Орешарски" е не по-малък от този на неговите предшественици, които за шест години са дали общо 66 млн. лв., или средно по 11 млн. лв. на година. Съмненията, че чрез рекламни агенции може да се източват средства, а чрез медийни бюджети да се влияе на редакционната политика, остават.

Обратно на първото стъпало

Списъците на настоящото служебно правителство и на Зинаида Златанова са заявка за прозрачност в случващото се с бюджетите за реклама на оперативните програми. Но не са достатъчни. От тях не разбираме как са взети решенията кои медии да получат от бюджета. Не става ясно как точно са изхарчени парите.  

В момента основният критерий за избор на бенефициенти сред медиите вероятно е големината на аудиторията. Това обаче едва ли е достатъчен критерий. Тук обикновено идва ролята на медийната агенция, която изчислява най-ефективния начин едно рекламно послание да достигне до когото трябва. Дори и да не използват посредничеството на агенциите обаче, програмите трябва да подходят по-детайлно към избора на медии и агенции. "Трябва да бъде включен например критерий като качество на аудиторията, т.е. дали тя е достатъчно таргетирана, а не просто да се гони най-голяма бройка. Понякога може един регионален вестник да е много по-полезен от голяма национална телевизия", казва председателят на Асоциацията на европейските журналисти в България Кристина Христова. Бюджетите за информация и публичност трябва и да бъдат отчитани по-детайлно. "Ако са договорени например 1000 лв. за отразяване на ползите от ПРСР в пет статии, те трябва да бъдат приложени и към отчета, за да се докаже, че парите са инвестирани в популяризация на програмата, а не например за личен PR на земеделския министър", смята Христова.  Системата ще стане наистина ефективна, ако към двете условия добавим и публикуването им в реално време в електронен регистър.

Задачата не е чак толкова амбициозна. А с досегашния рекламен опит на няколко поредни правителства е важно тя да бъде решена.

Ако имате едно наум за съдебната система или не сте виждали и един пиксел от електронното правителство, може би грешката е във вашия телевизор. За усъвършенстването на тези две публични сфери се харчат милиони, а правителството се хвали с постигнатото.

"Досега сме финансирали проекти за над 350 милиона лева за изграждането на администрация в услуга на хората, ефективна съдебна система и въвеждане на електронното управление", гласи една реклама, която се върти по телевизията от няколко месеца. Посланието е на оперативната програма "Административен капацитет" и завършва с обещанието, че "до края на 2015 г. ще реализираме още добри идеи".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Кабинета "Орешарски" имаше много добри експерти(министри),но политиците не ги подкрепиха.

  • 2
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Ако бяхме оползотворили тези програми ,щеше да е най- добре.
    Реклама-Браво !
    Но някой трябва да работи по програмите. Преди да работи ,трябва да знае как ...

  • 3
    r.drazhev avatar :-P
    Р. Дражев

    Попадъл съм на тези реклами, щях да падна от смях, когато говореха за електронно правителство, и колко още много неща ще свършат до края на годината!
    Ами, свършиха ги.

  • 4
    mzmetal_n1.s avatar :-|
    mzmetal

    Доста са абсурдите с харченето на евросредства и договорите за реклама са просто "част от пейзажа".Нелепо е, когато имаш спряна схема по "Конкурентоспособност" да те "облъчват" от екрана за ползите от тази програма. Просто чиновниците правят нещата едно към едно, както са ги разписали в друго време и на друго място, а не се съобразяват с реалните ситуации в държавата. Поне да бяха анексирали или замразили договорите за реклама на "Конкурентоспособност" и ос 3 на "Регионално развитие" докато се изяснят картините и наистина чрез тези договори да имат какво да кажат на хората, а не само да отчитат брой излъчвания и публикации.

  • 5
    barter avatar :-|
    barter

    Не можеш да си платиш данък МПС по интернет (освен в столична община), но това не им пречи да се хвалят колко пари са изхарчили (отишли на вятъра). За е-правителството дето 12 години го правят да не говорим.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK