Медийна свобода по румънски
Какви са проблемите в страната, заемаща 45-ото място в класацията на "Репортери без граници"
В международен план България и Румъния често са възприемани като своеобразни сиамски близнаци. Двете страни имаха идентични съдби по пътя си към ЕС и НАТО, а след присъединяването си към евросъюза пак продължиха заедно под шапката на общ мониторингов механизъм в областта на правосъдието.
Ако обаче се доверим на индекса на "Репортери без граници" за свободата на пресата по света, база за сравнение в тази област за жалост не би могло да има. В последната класация България заема незавидното 100-тно място, докато северната й съседката се справя значително по-добре и е 45-а. Последният форум на Медийната организация на Югоизточна Европа със седалище във Виена (SEEMO), състоял се в края на септември в Букурещ, дава и по-задълбочена картина за това какви са проблемите в Румъния по отношение на свободата на словото и по какво тя превъзхожда българската медийна реалност.
Медии и избори
В момента обстановката в Румъния е предизборна. Премиерът Виктор Понта само преди няколко дни успя да събере около 70 хиляди души на националния стадион, за да обяви официално кандидатурата си за президентската надпревара през ноември. Настоящият министър-председател беше също така сред гостите на форума на SEEMO "Политическото в медиите". Във встъпителното си слово той посочва острата поляризация като най-характерна черта на медийната среда в Румъния и коментара, че това не е непременно нещо лошо. "Разнообразието на гледни точки всъщност е най-голямото предимство, което ни донесе демокрацията", смята социалдемократът. Понта припомня, че в Румъния има пет телевизионни канала, излъчващи новини и публицистика 24 часа в денонощието. Присъстващите журналисти също коментират, че в Румъния наистина има голямо изобилие от новинарски телевизионни канали. Наскоро националният регулатор отпусна още три лиценза и очакванията са, че националните информационни канали ще станат осем.
Румънците са жадни не толкова за информация, колкото за телевизия, коментира един от участниците във форума. Според него тази жажда е провокирана от дългия период по времето на Чаушеску, през който румънската национална телевизия излъчва съвсем кратка програма. Тя предава единствено официалните събития с участието на комунистическия елит, а народът масово насочва импровизирани антени на юг, за да хваща българска телевизия, предаваща футболни мачове, анимация и дори западни филми.
Румънските новинарски телевизионни канали са част от тръстове, зад които стоят могъщи икономически и политически интереси, чиито собственици все по-често попадат под ударите на правосъдието. В речта си на форума Понта не пропуска да атакува един от тези медийни магнати с твърдението, че последният е предложил да му помогне да стане президент, както е помогнал на всички досегашни държавни глави. В замяна поискал политикът да го освободи от данъци. Премиерът твърди, че е отказал тази сделката и не пропусна да назове поименно въпросния бизнесмен – Адриан Сърбу. Той е основател на "Про тв" и най-голямата частна информационна агенция "Медиафакс". В продължение на няколко години Сърбу е изпълнителен директор на групата Central European Media Enterprises (CME), на която преди това продава телевизиите си. Според социолозите и без тази помощ Понта е с най-големи шансове в президентската надпревара, в която основен конкурент му е либералът Клаус Йоханис - етнически германец и кмет на красивия град Сибиу.
Интересно е да се отбележи също така, че представител на SEEMO за Румъния е Марина Констаниною, която от 12 години е главен редактор на "Журналул национал" – вестник от тръста на бившия лидер на Консервативната партия Дан Войкулеску. Този факт не е без значение и до голяма степен предопредели кръга на участващите в международната конференция. Част от тях са преминали през телевизионните канали "Антена", както и през държавните медии – все лоялни на премиера Виктор Понта и критични към опонентите му, на първо място сред които е президентът Траян Бъсеску, както и срещу редица съдии и прокурори, които според едната трактовка отказват да играят под натиска на правителството, а според противоположната – изпълняват политически поръчки.
Безпрецедентни критики
Взаимоотношенията журналисти - съдебна система е централен проблем на медийната среда в Румъния. В началото на миналата година Европейската комисия включи безпрецедентна критика към медиите в мониторинговия доклад за Румъния. Брюксел видя "многобройни примери на медии, които упражняват натиск върху съдебната система". Текстът, визиращ очевидно медиите на Дан Войкулеску, предизвика остра реакция на техните журналисти, които отговориха с контраобвинение, че ЕК се опитва по недопустим начин да ограничава свободата на словото. Към днешна дата самият Войкулеску се намира в затвора, след като през август бе осъден окончателно на 10 години лишаване от свобода по обвинение за пране на пари.
Войкулеску далеч не е единственият политик, едър бизнесмен и медиен магнат, попаднал под ударите на Националния департамент за борба с корупцията, действащ като специализирана прокуратура в тази област. Ясно е, че когато собственикът има неприятности с правосъдието, те се отразяват и върху работещите в медиите му. Много е трудно за разследващите журналисти да си вършат работата, когато срещу собственика на медиата е започнало наказателно преследване, подчертава и Ръзван Савалюк, собственик и главен редактор на сайта "Светът на правосъдието". Според него в подобни случаи съществува натиск за спиране на журналистическите разследвания, които биха могли да се отразят негативно върху изхода на процеса.
Но това не е единственият юридически проблем – в наказателния кодекс на Румъния съществува член, криминализиращ неверни публикации за действията на съдии и прокурори по дадени дела. Участниците в конференцията на SEEMO се обединяват около мнението, че този текст запушва устата на журналистите. Председателят на долната камара на румънския парламент Валериу Згоня, който също присъства на форума, заяви, че вече е в ход процедура за отмяна на въпросния член. Интересен детайл е, че този текст от НК до момента не е прилаган и няма журналисти, изпратени в затвора заради критики към магистрати. Много по-силен възпиращ ефект обаче имат делата за обида и клевета, тъй като присъжданите обезщетения са много високи.
Шоупрограми вместо разследваща журналистика
Андрея Крецулеску, водеща на коментарно предаване в РТВ, посочва и друг проблем, който парализира разследващата журналистика – фактът, че това е скъп жанр, който изисква много време за задълбочено проучване. Според нея това, което ограничава разследванията, не е непременно цензура от класически тип, а фактът, че медийните собственици не са готови да инвестират до безкрай в разследвания, които не им носят възвращаемост при силно ограничения рекламен пазар. Институциите от своя страна правят всичко възможно да ограничат достъпа на журналисти до информация, която би злепоставила държавни служители. "Наред с това журналистът е напълно незащитен, а законодателството в тази област е доста неясно. Съвсем логично възниква въпросът каква е мотивацията на журналиста да поема риска на разследванията", смята Андрея Крецулеску. Тя е на мнение, че Румъния би могла да заимства от опита на Франция, където държавата подпомага финансово журналистическите разследвания.
Друг проблем на държавните медии е тяхната политизация. Огромната част от членовете на надзорните съвети на националното радио и телевизия например са политически лица, излъчени от парламента, а работещите в медиите излъчват само един представител. Оана Попеску от националната телевизия (ТВР) посочва, че техният генерален директор бива освобождаван на всеки две години със смяната на властта, което влияе отрицателно върху качеството на медиата. "В момента ТВР е в много тежка финансова ситуация и все по-често се говори за "гръцки сценарий" – закриване на телевизията и основаване на нова", каза Попеску.
В момента медийната общност в Румъния все още се намира под влиянието на шока от едно сензационно разкритие. През септември звездата на телевизия Б1 Роберт Турческу обяви в ефир, че е офицер от военното разузнаване, който работи в медиата под прикритие. На пръв поглед това не звучи толкова странно – медиите в цяла Източна Европа са били пълни с хора на комунистическите тайни служби, голяма част от които правят шеметна кариера след промените. Проблемът е, че Турческу е роден през 1975 г. и е започва кариерата си през 1993 г., т.е. сътрудничил е не на бившата "Секуритате", а на службите на демократична Румъния, които явно също са инфилтрирали свои хора в медиите.
Самият Турческу заявява, че прави това признание, тъй като го дължи на зрителите, на семейството си и на Бога. Той се зарича, че няма да води предаване, докато съдът, на който предоставя всички документи, не се произнесе относно вината му. Малко хора обаче вярват на това обяснение. Редица анализатори предполагат, че Турческу е бил шантажиран и принуден от някого да направи самопризнания. За момента остава голяма загадка от кого точно, но случаят показва, че въпросът за връзките между медии и тайните служби продължава да е актуален в Румъния - страна, в която в наши дни има цели седем специални служби. Интересен детайл без пряка връзка с медийната среда е, че в началото на миналата седмица президентът Траян Бъсеску разкри документ, който по думите му доказва, че и премиерът Виктор Понта е сътрудничил на тайните служби в периода 1997 - 2001г.
Българският контекст
Любопитно е, че всички проблеми, представени на конференцията на SEEMO по повод медийната среда в Румъния, изглеждат актуални и за България. Разбира се, мащабът, действащите лица и някои специфични детайли са различни, но автоцензурата, недостатъчната защита за журналистите, липсата на интерес за инвестиции в качествени разследвания и използването на медиите за разчистване на политически сметки са характерни и за двете страни. Основната разлика вероятно е извън полето на медиите и тя е, че румънското правосъдие вече произнесе ефективни присъди за корупция в големи размери, включително и в резултат на журналистически разследвания. Например след разследване на спортния вестник "Газета спортурилор" голяма част от собствениците на футболни клубове от румънската Първа лига се озоваха в затвора за пране на пари, корупция и укриване на данъци.
В този контекст разликата между 45-ото и 100-тно място в класацията на "Репортери без граници" показва и че състоянието на медийната среда не е вътрешен за медиите проблем, а зависи и от функционирането на правовата държава. Както правова държава без свободни медии, така е валидно и обратното - няма как медиите да са свободни, ако държавата не е правова.
