Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 31 окт 2014, 15:45, 5558 прочитания

Медии по държавна поръчка

Кои вестници са получили финасови помощи от правителството "Орешарски"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дали темите за наука и образование са достатъчно важни, за да заслужат собствена страница във вестник? Може би да, но за по-сигурно дай си платим, за да им обърне някой внимание. Вероятно това е логиката на Министерството на образованието, ако съдим по няколкото договора, които са сключили с вестниците "Дума" и "Стандарт" в последната година.

"Капитал" поиска справка за това колко пари са плащали различните министерства директно на медиите за отразяване и реклама. Те не включват сумата от 12.5 милиона лева, които последният кабинет на БСП и ДПС вече е разпределил, за да популяризира оперативните програми. Всеки европейски проект има свой бюджет за реклама, а това поставя в ръцете на управляващите органи огромен ресурс, който по правило трябва да бъде изхарчен за медийно време. Законът дава право на министерствата да плащат на телевизиите и радиостанциите директно, без конкурс, за поддържане на репутацията на европроектите.


От началото на 2013 г. обаче държавните институции са дали поне още 2.4 млн. лв. от собствените си бюджети, за да могат да си осигурят отразяване на темите, които сами изберат. Тази сума включва само министерствата на образованието, здравеопазването, транспорта и икономиката и енергетиката, а когато се добавят и останалите институции (единствено Министерството на младежта и спорта изрично отрече да е изразходвало пари за медии и реклама в последната година и половина), вероятно е по-голяма. Тук разплащанията са много по-дребни от тези по оперативните програми. Но според разбирането на министерствата задачи като "Отразяване на дейността на МОН чрез поредица от публикации" и "Публикуване на 16 аналитични материала" трябва да се заплащат, а средната им цена е около 20 хил. лв. (вижте таблицата).



Малкият размер на сумата извинява институциите от задължението да организират обществена поръчка. Така бюджетите на министерствата за печатни медии се нареждат до евросредствата за телевизионна реклама и се оказва, че огромна част от паричния поток от държавата към медиите не е ясно аргументирана и не се отчита изчерпателно. Дали с тези пари не се заплаща за положително и безкритично отразяване на дадена институция е първият въпрос, който виси над темата в сигнално червено. Ясни правила и конкурси и инициативата за създаване на такива обаче все още липсват, с което институциите индиректно потвърждават съмненията.



Големи европейски и по-малки държавни бюджети

Най-много пари от бюджетите на министерствата отиват за програмно време в телевизиите. По-големите суми при тях обаче идват от европрограмите (близо три милиона лева за "Нова тв" от Кабинета "Орешарски" и малко над два милиона за bTV), докато сред държавните институции единствено МИЕ е отделило от бюджета си за телевизионна реклама.

За сметка на това основната част от заплатените с пари на българските данъкоплатци проекти са на вестници. Вестник "Дума" например на два пъти е спонсориран от МОН, за да поддържа две страници всяка седмица на тема образование и наука, веднъж от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за да "разсяснява правата на потребителите на телекомуникационни услуги чрез журналистически текстове" и веднъж от Министерството на икономиката и енергетиката, за да публикува 16 аналитични текста (не е ясно на каква тема). Дружеството "АС Медия" на Петьо Блъсков-син веднъж е получило 20 хил. лв. за "Разработване на два анализа на тема "Ранната диагностика и превенция на туберколозата сред децата" и "Превенция на вредните зависимости" от Министерството на здравеопазването, а в друг случай има договор за 18 хил. лв. за "реализиране на информационни кампании чрез публикуване на информации, интервюта, репортажи и др." с Министерство на образованието. Вторият документ е от юли и предполага, че желаната от МОН информация ще бъде публикувана във в."Репортер". Същият обаче спира да излиза два месеца по-късно.

Министерствата са сключвали и трети вид договори - с PR агенции, които имат за задача да организират кампании и да "извършват публикации". Така "Ориндж Пи Ар" се ангажира със задачата на страниците на в. "24 часа" да се появят публикации на тема "Професиите, които си заслужават". "Менор" ЕООД прави медийна кампания за "дуалното обучение" във вестник "Труд".

Практика с обратен ефект

Дали има смисъл държавата да плаща за журналистически материали може да съдим по няколко критерия. Това зависи от това дали медиите ясно маркират платеното съдържание. За целта може да си припомним предизборната кампания от май тази година - тогава например "24 часа" спази задължението да обозначи платените статии, като сложи знак, който трудно се разчиташе с лупа. Платеното съдържание все още рядко се разграничава от реалния журналистически труд. Добре ще е да знаем ясните критерии, по които министерствата избират при коя медия ще отидат парите им. Такива могат да са тираж, вид аудитория, профил на изданието. А в идеалния случай - специфична комбинация от трите за всеки проект. За момента такива критерии няма. Въпреки че подобна инициатива поне в сферата на еврофондовете се точи в продължение на две години през администрациите на Томислав Дончев (ГЕРБ) и Зинаида Златанова (правителството на БСП и ДПС), тя стигна до задънена улица. Няма и ясен, публичен отчет, който да показва на каква тема са били например 16-те анализа от споменатия договор на МИЕ с в. "Дума" и дали не са поставяли министерството в необективно добра светлина.

"Подобни договори, чрез които държавни институции преопределят какво да отразява един вестник и по този начин манипулират дневния ред на обществото, с пари от неговите данъци, са недопустими от гледна точка както на стандартите в журналистиката, така и на демокрацията въобще", казва директорът на Центъра за развитие на медиите Асен Величков. За него част от причината за този проблем е и фактът, че потребителите не ценят информацията и не искат да плащат за нея. Оттам приходите на медиите са недостатъчни, а сред допълнителните източници на пари лесно се намества и държавата. "В противен случай подобна "журналистика" нямаше да минава. Ако говорим за вина, тя не е само на институцията, а и на вестника, както и на потребителя", казва Величков.

Държавните средства не винаги и във всеки случай са вредни за медиите. В скандинавския модел например всички печатни медии получават директна субсидия. При всички положения обаче настоящият модел, който позволява формулировката министерство да плаща на медия, за да поддържа тя ресорна страница за образование, транспорт или енергетика, е сбъркан.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Репортери без граници" осъди натиска на властта над "Капитал" и "Дневник" 2 "Репортери без граници" осъди натиска на властта над "Капитал" и "Дневник"

Организацията смята, че запорът на активи на Иво и Галя Прокопиеви се извършва, за да се измести вниманието от скандала за търговия с влияние в хазарта

23 май 2020, 5192 прочитания

Рекламна спортна пауза Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

22 май 2020, 1471 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Какъв е резултатът от това, че пазарът вижда двойно

Медийна инфлация и нов одит на рейтинговите системи очаква бизнеса

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10