Нежелана прозрачност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нежелана прозрачност

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. А на издателите - от директора на Националната библиотека.

Нежелана прозрачност

По закон в първия си брой за годината всички печатни медии трябва да обявят кой е реалният им собственик. Това отново не се случи. (допълнена на 7.01.15)

Весислава Антонова
9868 прочитания

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. А на издателите - от директора на Националната библиотека.

© Анелия Николова


Преди пет години Съюзът на издателите поиска собствениците на медии да се регистрират в началото на всяка година. Основният аргумент тогава беше, че обществото трябва да знае какви интереси защитават те. Тогава издателската група на Ирена Кръстева пазаруваше масово вестници, а търговията с вестникарско влияние набираше все по-голяма скорост.

Дълго време България беше единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице. В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието.

Справка на "Капитал" в сайта на Министерството на културата тази седмица показа, че за последно ведомството е напомнило за законовите задължения на издателите през 2013 година. За миналата и тази година съобщения не са публикувани. Очевидно се разчита на инициатива от страна на издателските групи. В публикувания за 2014 година списък липсват ключови национални издания.

Въпреки, че законът предвижда глоба за неспазване на закона, за пет години откакто поправката в ЗЗДПДП функционира, няма глобен нито един издател, който не е подал исканата информация. Въпреки, че сами подкрепиха промяната в закона, издателите на вестници и списания не спазват изискването безнаказано.

Не министърът, а директорът на библиотеката

Съгласно член 7а от ЗЗДПДП, издателят на периодични печатни произведения е длъжен да публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик, като е длъжен да подаде и в Министерството на културата декларация за това.

Съгласно чл. 17 , ал. 2 от същия закон издателите носят административно-наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение. Същата отговорност се налага и на производителя и разпространителя на периодичните печатни произведения. Според член 18, ал. 2 от същия закон наказателните постановления се издават от министъра на културата.

Със своя заповед от 19 януари 2011г. министърът на културата Вежди Рашидов възлага на директора на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" да издава наказателни постановления по чл. 18, ал.2 от закона.

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. За наложените и събрани глоби общината би трябвало да предоставя информация след влизане в сила на наказателните постановления. Информация за такива до момента няма.

Глобите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона - от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините.

Преди пет години Съюзът на издателите поиска собствениците на медии да се регистрират в началото на всяка година. Основният аргумент тогава беше, че обществото трябва да знае какви интереси защитават те. Тогава издателската група на Ирена Кръстева пазаруваше масово вестници, а търговията с вестникарско влияние набираше все по-голяма скорост.

Дълго време България беше единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице. В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    chicago514 avatar :-P
    chicago514

    За наложените и събрани глоби общината би трябвало да предоставя информация след влизане в сила на наказателните постановления. Информация за такива до момента няма."Е,чакайте де,по яваш със законите,нека минат празниците,ще видим кое що,ще назначим комисия и т.н.и след Велик Ден можем да питаме,що не се спазва закона.

  • 2
    nikeair avatar :-|
    NicK

    Веждито не е изтрезнял още от посрещането на новата година, към средата на седмицата ще се заеме, само да минат честванията на именните дни...

  • 3
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Още един повод новото управление да покаже, че няма да прави компромиси с никой.
    Така че, на ход е Рашидов.

  • 4
    wds23355772 avatar :-|
    wds23355772

    Какво има да ги подканят. Закона трябва да гласи, че всеки, който не е обявил собственика си в първия брой за годината автоматично да няма право да издава вестник. Не е сложно.

  • 5
    gorgozil avatar :-P
    Gorgozil

    Нормално е закона да включва и каква лихва се набира за невнесена глоба и тогава самите собственици (разбирай Пеевски) ще се затичат да си платят овреме глобата (защото е повече от явно, че няма да искат да обявят публично медииният си монопол).

  • 6
    ltoshev avatar :-P
    Lubomir Toshev

    В статията не се споменава колко е глобата, но тя трябва да представлява 15% от печалбата на провинилата се медия, това е съвсем справедлива сума, така че да имат няколко напомнянки в телефона да не изтърват сроковете!

    И все пак в България едни хора са над закона и никой не им търси отговорност, до кога?

  • 7
    vesi_antonova avatar :-|
    Весислава Антонова

    До коментар [#6] от "Lubomir Toshev": Уместна е забележката Ви. Текстът е допълнен. "Глобите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона - от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините." Успешна Нова Година!

  • 8
    areta avatar :-|
    areta

    ей това е проблемът в бг - има формални закони, ама те не се спазват, не само това, но и на никой не му пука че не се спазват
    ...

    Докато това се счита за "нормалното положение", няма да има промяна.

  • 9
    2.5 avatar :-|
    2.5

    "Със своя заповед от 19 януари 2011г. министърът на културата Вежди Рашидов възлага на директора на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" да издава наказателни постановления по чл. 18, ал.2 от закона."

    Това е някакъв абсурд! А как стоят нещата с online медиите?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK