Нежелана прозрачност
По закон в първия си брой за годината всички печатни медии трябва да обявят кой е реалният им собственик. Това отново не се случи. (допълнена на 7.01.15)
Дълго време България беше единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице. В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието.
Въпреки, че законът предвижда глоба за неспазване на закона, за пет години откакто поправката в ЗЗДПДП функционира, няма глобен нито един издател, който не е подал исканата информация. Въпреки, че сами подкрепиха промяната в закона, издателите на вестници и списания не спазват изискването безнаказано.
Не министърът, а директорът на библиотеката
Съгласно член 7а от ЗЗДПДП, издателят на периодични печатни произведения е длъжен да публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик, като е длъжен да подаде и в Министерството на културата декларация за това.
Съгласно чл. 17 , ал. 2 от същия закон издателите носят административно-наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение. Същата отговорност се налага и на производителя и разпространителя на периодичните печатни произведения. Според член 18, ал. 2 от същия закон наказателните постановления се издават от министъра на културата.
Със своя заповед от 19 януари 2011г. министърът на културата Вежди Рашидов възлага на директора на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" да издава наказателни постановления по чл. 18, ал.2 от закона.
Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. За наложените и събрани глоби общината би трябвало да предоставя информация след влизане в сила на наказателните постановления. Информация за такива до момента няма.
Глобите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона - от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините.
Още по темата
Смесването на поръчкови публикации с редакционно съдържание срива доверието в журналистиката
17 апр 2014Над 60 печатни издания, които не са декларирали кои са собствениците им, ще бъдат глобени
14 сеп 2012
Как ще се промени вестник "Сега"; Кой иска да управлява БНР; Изхабените думи според комуникационните експерти; Антитръстовите регулатори на ЕС срещу Facebook и Google; Започна записването за "Рекламна академия 2020"; За Huawei - "Най силната история си ти!"
10 дек 2019, 712 прочитания

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"
6 дек 2019, 4073 прочитания
10 дек 2019, 1757 прочитания
10 дек 2019, 1514 прочитания
10 дек 2019, 843 прочитания
10 дек 2019, 701 прочитания
10 дек 2019, 695 прочитания
Snapchat предлага ненатрапчива реклама; Facebook потребителите гледат 3.6 пъти повече видео; Google ще представи видеоотчети за системата DoubleClick