Нежелана прозрачност

Преди пет години Съюзът на издателите поиска собствениците на медии да се регистрират в началото на всяка година. Основният аргумент тогава беше, че обществото трябва да знае какви интереси защитават те. Тогава издателската група на Ирена Кръстева пазаруваше масово вестници, а търговията с вестникарско влияние набираше все по-голяма скорост.

Дълго време България беше единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице. В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Справка на "Капитал" в сайта на Министерството на културата тази седмица показа, че за последно ведомството е напомнило за законовите задължения на издателите през 2013 година. За миналата и тази година съобщения не са публикувани. Очевидно се разчита на инициатива от страна на издателските групи. В публикувания за 2014 година списък липсват ключови национални издания.

Въпреки, че законът предвижда глоба за неспазване на закона, за пет години откакто поправката в ЗЗДПДП функционира, няма глобен нито един издател, който не е подал исканата информация. Въпреки, че сами подкрепиха промяната в закона, издателите на вестници и списания не спазват изискването безнаказано.

Не министърът, а директорът на библиотеката



Съгласно член 7а от ЗЗДПДП, издателят на периодични печатни произведения е длъжен да публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик, като е длъжен да подаде и в Министерството на културата декларация за това.

Съгласно чл. 17 , ал. 2 от същия закон издателите носят административно-наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение. Същата отговорност се налага и на производителя и разпространителя на периодичните печатни произведения. Според член 18, ал. 2 от същия закон наказателните постановления се издават от министъра на културата.

Със своя заповед от 19 януари 2011г. министърът на културата Вежди Рашидов възлага на директора на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" да издава наказателни постановления по чл. 18, ал.2 от закона.

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. За наложените и събрани глоби общината би трябвало да предоставя информация след влизане в сила на наказателните постановления. Информация за такива до момента няма.

Глобите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона - от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините.