Новите дрехи на Bloomberg

Друго интересно решение, което от медията са взели, е да премахнат формата за коментари под статиите си. Причината за липсата на тази функционалност е по-скоро логична - да се премести дискусията в социалните мрежи, където ще бъде по-близо до самите читатели и ще доведе до повече посещения. Така всеки споделящ създава контекста на дискусията и става неин модератор.

Помолихме няколко български специалисти по уебдизайн да коментират промените във визията и функционалностите на Bloomberg - от това защо предизвикаха толкова бурни дискусии онлайн, през това какво означава за рекламите до как изглеждат българските новинарски сайтове на този фон. Вижте какво можем да научим от редизайна на бизнес медиата според тях.

Десислава Чонгарова, дигитален продуцент в Despark: "Трябва да се търсят нови начини да се показва рекламата, без тя да пречи на съдържанието."

Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

"Както обикновено, когато влязох в новия сайт на Bloomberg, първата ми работа беше да проверя колко е responsive той (дали се оразмерява спрямо големината на браузъра и устройството, на което се гледа съдържанието - бел. авт.)", казва Десислава Чонгарова, дигитален продуцент в Despark, и добавя: "Тенденциите повеляват информационен сайт от този тип да работи във всякакви контексти на всякакви устройства." Тя намира новата визия на Bloomberg за смела и екстравагантна, но смята, че визуалният дизайн е второстепенен за един информационен сайт. "По-важното, казва, е начинът, по който съдържанието прелива от контекст в контекст", тоест как публикуваните материали изглеждат не само в средата на самия портал, а и при споделяне в социалните мрежи, при четенето им в мобилно или reader приложение и т.н.

Според Чонгарова не по-малко по-важно е при редизайна на един сайт "да се мисли и за изживяването на хората, които създават съдържанието." Тъкмо това е във фокуса на проект, който Despark реализират за информационната агенция Associated Press. "Журналистите и редакторите имат визията за това кое е важно", казва дигиталният продуцент и допълва, че създаването на достатъчно гъвкави инструменти, с които медиата да контролира своите системи, трябва да е на първо място. Според нея е важно е да бъдат зададени работни технически рамки, за да изглеждат материалите добре - например с какъв размер снимки да се работи, каква част от тях ще бъдат видими, как читателят ще види текста или подредбата на самата статия и т.н. Едновременно с това обаче създателите на съдържание трябва да имат възможността и свободата да подредят спрямо своите нужди информацията. Така например в работата си за Associated Press те се опитват да отразят различните начини, по които журналистите получават информация, за да създадат текстовете си. "Ако преди са се базирали изцяло на фийдовете от информационните агенции, сега е важно да се търси в социални мрежи, блогове, потребителско съдържание и т.н. Нашата цел е да обединим тези неща, за да се получи единна система за получаване на информация", разказва Чонгарова.

В българските новинарски сайтове според нея най-големият проблем е пренасищането с банери, които заливат читателите от всички страни. "Трябва да се търсят нови начини за показване на рекламата, без тя да пречи на съдържанието", казва по този повод тя.

Мирослав Базитов, управляващ партньор в E-marketing: "Ако съдържанието не става, дизайнът едва ли би помогнал с нещо."

Фотограф : Личен архив

Според управляващия партньор в E-marketing Мирослав Базитов шумът, който се вдигна около редизайна на Bloomberg е чудесна PR кампания за бранда, като прави паралел с новото на лого на airbnb, което също предизвика мащабен онлайн отзвук. Според него в новия сайт на компанията се наблюдава силно влияние на редица мобилни тенденции, познати от утвърдили се приложения като Circa News. Сред тях е и предефинирането на понятието страница в уебдизайна. "В Bloomberg неусетното преминаване от статия в статия е прекрасен пример как понятието страница е на практика излишно", казва той. "Това несъмнено влияе на това как се измерват метриките на сайта. Звучи просто, но ако измерването не е на лице, целият бизнес модел автоматично пропада."

Базитов смята, че термините дизайн и функционалност не бива да се разделят, "особено когато основната цел на функционалността е да поднесе едно съдържание до читателите, а такава именно е целта на информационните сайтове." Според него дизайнът все пак има важна роля, ако средата е силно конкурентна, но "ако съдържанието не става, дизайнът едва ли би помогнал с нещо", допълва той.

Една от основните тенденции, които от E-marketing отбелязват при този тип сайтове е информацията да не се представя като една монолитна страница с много текст и няколко снимки. "Навлизат интерактивните новинарски материали с добре разказана история и силно видеосъдържание като в The Guardian и NYTimes", въпреки че изискват по-големи инвестиции и са трудни за монетизиране от гледна точка на самите медии. Това обаче позволява на читателите да се ориентират много по-добре в сложни теми с много информация, каквато е политическата ситуация в Гърция, дава пример Базитов.

Георги Линков, творчески директор и съосновател на StudioX: "Забелязва се ясна тенденция за доближаването на уеб дизайна до класическия печатен дизайн."

Фотограф : Цветелина Белутова

"Bloomberg са постигнали спорен, но по-скоро позитивен резултат", казва Георги Линков, творчески директор и съосновател на StudioX. "Тръгнали са в една правилна и модерна посока, но остава да я изчистят и да коригират допуснатите грешки", допълва той. "Дизайнът при сайтовете трябва да е подчинен на информацията. Той трябва да я организира - това е най-важната му функция. Естетическата му функция е следствие от добрата организация на съдържанието", обяснява Линков.

При преглеждането на новия сайт на Bloomberg творческият директор забелязва някои нередности, които обаче според него ще бъдат премахнати след анализиране на потребителското мнение. "Недопустима грешка е например отделните компоненти като заглавие, автор и снимка често да не си принадлежат един на друг, а да са раздалечени, както е на началната страница на Bloomberg", казва Линков, "Така асоциативната функция на мозъка свързва едно заглавие с друга снимка и т.н." Това той отдава на желанието, срещано при много уебдизайнери да подравняват елементите на сайта, което често "не е необходимо", защото съзнанието ни е свикнало с неравностите, каквито например се срещат в книгите.

Според Георги Линков освен "странната" цветова комбинация на сайта допуснатите дизайн грешки все пак са следствие от стъпки, следващи тенденциите в дизайна на новинарските сайтове в момента. Като например доближаването на уебдизайна до класическия печатен дизайн. Това според него се дължи на сериозното навлизане на типографията в уебдизайна в последните няколко години. На второ място може да се постави стремежът да се създават "дълги" сайтове, в които основната навигация се извършва с помощта на скрол. "Всички проучвания показват, че скролът е еквивалент на това да сканираш съдържанието чрез разлистване, което се среща при печатните издания", казва Линков. Друга тенденция е да се обръща много по-голямо внимание на фотографиите. До скоро снимките бяха просто "пощенски марки", допълващи статията в началната страница, сега те са фокусът, който привлича вниманието на читателя.

Според Георги Линков по-голямата част от медийните сайтове в България имат крещяща нужда от намеса, тъй като изглеждат като сергия - претрупани, трудни за четене, а информацията не е степенувана. "Много често сайтовете се фокусират върху информацията и забравят колко е важно визуалното й поднасяне. Във визия трябва да се инвестира, ако искаш да стоиш сериозно и характерно в днешно време", категоричен е той.