Защо изчезнаха финансовите теми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо изчезнаха финансовите теми

Shutterstock

Защо изчезнаха финансовите теми

Икономическите журналисти работят под натиск и това в крайна сметка се отразява на хората

Весислава Антонова
9501 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Помните ли "Плюс-минус"? Икономическото предаване на БНТ, което в началото на прехода вкара темите за бизнес и лични финанси във вечерната програма на зрителите. "Плюс-минус" отдавна го няма, изчезна и голяма част от икономическата публицистика в ефира. Медиите рядко залагат на анализи, които да обясняват случващото се във финансовата сфера. Телевизията – най-масовият и ползващ се с най-високо доверие канал сред българската публика, ограничава дискусионните и аналитичните формати за сметка на магазинни токшоута. Така бизнес темите не могат да намерят своето място извън новинарските емисии. А в тях икономиката и общественият живот са изцяло подчинени на политическия. Рядко се съобщава дори за смислени инициативи от страна на бизнеса с оправданието, че това е форма на търговска реклама.

Икономическата журналистика е трудна инвестиция не само в България, но тук съществуването й се усложнява още повече от намесата на държавни институции в медийната свобода. Пресен пример е наскоро разпоредената поредната проверка на "Капитал" - този път по сигнал на Българската народна банка (БНБ) заради публикации около кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ). Това се случи само седмица след като Комисията за финансов надзор (КФН) наложи на фирмата - издател на "Капитал", "Икономедиа" рекордни санкции - отново във връзка със статии на финансови теми, както и за отказ на журналисти да разкрият източниците си. Глобен беше и регионалният вестник "Зов нюз", а заплашени от проверки се оказаха сайтовете "Медиапул" и "Бивол".

И макар все пак да има медии, които вадят на преден план икономически и финансови теми, публиката като цяло не получава достатъчна информация. Хората са лишени от различни мнения от сектора и са оставени да вярват на институциите, които невинаги взимат най-доброто за тях решение. Това прави възможностите за злоупотреби с парите на хората, а също и с публични средства много по-големи. И това личи непрекъснато - по големия брой необслужвани бързи кредити, по влизането в капана на неадекватно високи лихви, по необмислените покупки, по незнанието къде отиват парите за пенсии, по отсъствието на култура за застраховане. Последиците са не само за качеството на живот на всеки човек, но и за развитието на икономиката на страната като цяло. Недобрата финансова грамотност на хората позволява и на някои политици да използват незнанието за манипулация на общественото мнение. През последната седмица например БСП и "Атака" се надпреварват с абсурдни разсъждения по повод заема, който управляващите искат да изтеглят. Според социалистите (явно забравили, че само преди няколко месеца тяхното правителство също изтегли външен дълг) новият ще струва на гражданите "по 10 000 лева - от бебета до възрастни" (по Мая Манолова). Националистите пък не се отказват от идеята, че парите ще се използват от "нашите колониални управници" за военни цели и старо оръжие (по Волен Сидеров).

Бягане с препятствия

Според Гергана Куцева, медиен експерт към фондация "Медийна демокрация", икономическите теми намират свои островчета изключително в специализирани медии, които обаче остават в периферията на медийната публичност. Фокусирано наблюдение на "Лабораторията за медиен мониторинг" към фондация "Медийна демокрация" на онлайн медиите от 2009 г. досега (в което попадат информационни сайтове и агенции, както и уеб версии на печатни и електронни медии) показва, че икономическите теми са последната по обем категория след политическите, международните, криминалните и спортните новини. Сравнението в отразяването през 2011-2012 и 2013-2014 г. показва двоен спад от 10 - 15% до 4 – 7 % от целия новинарски поток. "Този дефицит е пряко следствие от подмяната на социално значимия дневен ред, както и от установяването като норма за обективност на регистриращата за сметка на аналитичната и критическа журналистика, които се основават на изследване и обяснение на причинно-следствените връзки", коментира данните Гергана Куцева.

Според нея за това допринасят няколко фактора, които се явяват различни форми на цензура или автоцензура. Един от тях е силното политизиране на целия "медиен дискурс". "Големите икономически теми се представят през погледа и коментара предимно на политиците. За икономика се говори не с онзи прагматичен и образователен тон, който би бил полезен за вземане на информирани решения от потребителите, или иначе казано, това е сигнал за пренебрегване на обществените функции на медиите и за абдикиране от отговорността за формиране на рационално обществено мнение и за образоване на публиката", коментира Куцева.

Пример в тази посока е слабото отразяване на аргументирани финансови разчети относно икономическите ползи и загуби от строежа на АЕЦ "Белене" и "Южен поток". "Двата проекта останаха заложници на политическата идентификацията по оста, най-грубо казано, русофили - русофоби", е мнението на медийния анализатор.

Друг фактор, който ограничава икономическата журналистика, е негласното споразумение да не се споменават търговски марки и наименования въпреки становището на СЕМ от 2012 г. Това становище допуска споменаването им, когато това има информационна цел. "Тази практика е свързана с желанието да се влее допълнителен финансов ресурс в силно намалелите рекламни бюджети. В изследване от 2012 г. журналистите споделят как във всяка медия има "свещени крави" – списък с рекламодатели, бизнес корпорации, за които е забранено да се пишат накърняващи имиджа материали", споделя впечатленията си от изследването Куцева.

В същата посока са наблюденията на главния редактор на "Forbes България" Йордан Матеев, според когото в основата на дефицита на бизнес журналистика е медийната криза, причинена от липсата на работещ бизнес модел на медиите. "Дигиталната революция и разцвета на PR-а убиват класическите медии и ги принуждават драстично да свиват разходите си. А бизнес журналистиката и особено разследванията изискват огромен ресурс, тъй като една грешна дума или един грешен факт могат да предизвикат огромни щети на засегнатите, а оттам и на медията, ако бъде осъдена", каза Матеев. По думите му бизнес журналистиката изчезва, защото в сегашната ситуация медиите губят от нея, независимо дали критикуват или пишат позитивни истории. Ако критикуват, разходите им се увеличават и в същото време приходите намаляват, тъй като засегнатите компании едва ли ще рекламират в съответната медия. А ако са позитивни, приходите им намаляват, защото корпоративните бюджети за PR  ще се увеличават за сметка на рекламните бюджети, тоест парите ще отиват не в медиите, а в комуникационните компании. Според Йордан Матеев изходът от тази ситуация е намирането на нов работещ бизнес модел за медиите - "намирането на този, който ще е съгласен да плати сметката на медиите за предоставянето на качествена бизнес информация".

Пред журналистите често стои заплахата дадена фирма да изтегли рекламите си от медия, пуснала критичен материал. Тази бизнес зависимост пък се е изродила до модел, в който големи рекламодатели се изнудват от медиите посредством нюанси в представянето на тяхната марка или посредством коментирането на статии за тях уж от потребители. Така най-общо звучат позициите и на двама журналисти от централни софийски медии, които не пожелаха да бъдат цитирани.

Медийните анализатори, до които "Капитал" се допита, изтъкват и друг важен фактор, който ограничава бизнес журналистиката - концентрацията на медийната собственост. Тя дава отражение върху подбора на теми, за да легитимира бизнеса на собственика на медията и на близки до него субекти и да съдейства за разчистване на сметки с конкуренти.

Примката на законите

В сложната плетеница от проблеми попадат и законовите ограничения пред бизнес журналистите, когато съобщават важни за обществото факти. Ограниченията идват не през медийното законодателство, а през два финансови закона, както и през Наказателния кодекс (НК). Разпоредба в Закона за кредитните институции (ЗКИ) предвижда глоба от 2 хил. до 150 хил. лв. за този, който "разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Според Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти пък манипулиране на пазара на финансови инструменти е разпространяването на информация, "която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини, когато лицето, което разпространява информацията, знае или е длъжно да знае, че информацията е невярна или подвеждаща".

За финансовия журналист на вестник "Сега" Таня Петрова законовите санкции са всъщност "лост за икономическа принуда, който подхранва автоцензурата". "Начинът на прилагане на тези разпоредби може всъщност да задраска най-престижния журналистически жанр - разследването", допълва тя.

Миналата година дори тези санкции се сториха недостатъчни на някои политици. През юли депутатът от ДПС Йордан Цонев внесе в парламента поправки в Наказателния кодекс по предложение на БНБ, които се опитаха да криминализират оповестяването на чувствителна информация. Промените включваха наказване с лишаване от свобода от две до пет години за всеки, "който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника сред населението". Това се случи малко след като БНБ, Първа инвестиционна банка, правителството на Пламен Орешарски заедно с подкрепата на ДПС и ГЕРБ за малко не наложиха "банкова ваканция" за неопределен период от време. Тогава съюзът на издателите излезе с отворено писмо, в което се казваше, че предложените текстове представляват "налагане на абсолютна цензура върху публикуването на финансови новини".

Според Таня Петрова има системен проблем в дейността на независимите надзорни органи като БНБ и КФН в работата с медиите и обществото като цяло. "Двете институции разбират независимостта си като позволение да се държат експертно високомерно и да дават сметка за действията си само когато го считат за необходимо", коментира Петрова. Според нея в тази посока могат да се дадат много примери - непубликуването на наредбите, приемани от БНБ, във вида на проекти, отказът на КФН да допуска други контролни органи като Агенцията за държавна финансова инспекция, както се случи в първия мандат на управлението на ГЕРБ.

"Има ли непрозрачност в дейността на банките" - задава въпрос Таня Петрова. И дава отговор "Има мнима прозрачност и причините тя да е мнима са много. България хем публикува всички задължителни данни за банките, хем институциите, които са призвани да ги проверяват, да се съмняват, да разследват, не го правят. Оказва се, че това не следва да правят и журналистите", казва с безпокойство финансовият журналист на "Сега".

И защо натискът не може да е успешен

Журналистите имат право, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) свободно да изразяват мнението си, категорична е експертът по медийно право проф. Нели Огнянова. Преподавателят дава и пример от практиката на ЕСПЧ, който доказва, че медиите имат право да разгласяват класифицирана информация, ако има преобладаващ общ интерес (какъвто например е случаят с одитите на КТБ), да следят дали се спазва режимът за класифициране и декласифициране и да настояват за декласифициране. Също така те имат право на защита на тайната на източниците. Неотдавна по казус на Младежка инициатива за правата на човека в Сърбия съдът е потвърдил, че "събирането на информация е важен подготвителен етап в журналистиката" и е "присъща, защитена част от свободата на печата". Според юристите "пречките, създадени с цел да препятстват достъп до информация, която е от обществен интерес, може да разубедят тези, които работят в медиите или свързаните с тях области, от преследването на тези въпроси. В резултат на това те вече не могат да бъдат в състояние да изпълняват своята важна роля като "обществени наблюдатели" и способността им да предоставят точна и до<#text>стоверна информация, могат да бъдат неблагоприятно засегнати".

Решенията на европейския съд доказват, че опитите на държавни институции да заглушат медиите в крайна сметка завършват без успех. Затова е особено важно журналистите да познават правата си и да се борят за тях.

Помните ли "Плюс-минус"? Икономическото предаване на БНТ, което в началото на прехода вкара темите за бизнес и лични финанси във вечерната програма на зрителите. "Плюс-минус" отдавна го няма, изчезна и голяма част от икономическата публицистика в ефира. Медиите рядко залагат на анализи, които да обясняват случващото се във финансовата сфера. Телевизията – най-масовият и ползващ се с най-високо доверие канал сред българската публика, ограничава дискусионните и аналитичните формати за сметка на магазинни токшоута. Така бизнес темите не могат да намерят своето място извън новинарските емисии. А в тях икономиката и общественият живот са изцяло подчинени на политическия. Рядко се съобщава дори за смислени инициативи от страна на бизнеса с оправданието, че това е форма на търговска реклама.

Икономическата журналистика е трудна инвестиция не само в България, но тук съществуването й се усложнява още повече от намесата на държавни институции в медийната свобода. Пресен пример е наскоро разпоредената поредната проверка на "Капитал" - този път по сигнал на Българската народна банка (БНБ) заради публикации около кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ). Това се случи само седмица след като Комисията за финансов надзор (КФН) наложи на фирмата - издател на "Капитал", "Икономедиа" рекордни санкции - отново във връзка със статии на финансови теми, както и за отказ на журналисти да разкрият източниците си. Глобен беше и регионалният вестник "Зов нюз", а заплашени от проверки се оказаха сайтовете "Медиапул" и "Бивол".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    Гайде стига оправдания :)
    Тимаджийската телевизия и групировкара сайтове "Инвестор" как се справя? Пък и вестник Банкер.
    Просто хората се специализират :)

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    Нещата са следните:

    1. Т.нар. медии не могат вече да се издържат от продажби и абонаменти.
    2. Търсят други източници - нови собственици, реклама, ПР.
    3. Стават зависими от собственици, рекламни агенции, бизнес, ПР-и.
    4. Бизнесите, които рекламират и издържат медиите са в по-голямата си част собственост на олигархични групи, обвързани с политици, съд и т.н.
    5. Т.нар. медии стават фасада, вид празен лист, попълван от други хора, които си плащат за "професионално оформление" на тези и пропаганда, имидж и др.
    6. Т.нар. медии вече не са медии, а пространства под наем, и връзката с читателите и зрителите е скъсана и изродена в отношенията Пропагандатор на идеи/Облъчван от пропаганда.
    7. Изместване и направо подмяна на реалността - както и в статията се казва - липса на икономически и финансови новини, които запълват основна част от програмата на т.нар. Западни медии.
    8. Медиите са мъртви и в същото време уж живи. Т.е. имаме едно зомбиране на медийната среда, което зомбиране явно само те не го съзнават, което е нормално. Заблуждават спонсорите си, че това, което пропагандират "фаща дикиш, щот матряла е прост и вярва по традиция на телевизора и весника на 100 процента."
    9. Следва логичния срив до 106 место по свобода на словото.

  • 3
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    "Икономическите журналисти работят под натиск и това в крайна сметка се отразява на хората "
    Ми, че кой не работи под натиск .
    Вкл. на в-к "Капитал " . надявам се ,че няма редакцията да се разсърди.
    Но когато се пишат неверни неща за работата на моя сектор,какво е... Самото име "Капитал" ни кара да очакваме качествени икномически анализи и т.н. , които да ни помогнат в работата.
    От което следва..............

  • 4
    johnnie1160 avatar :-|
    Johnnie

    Ами не е така.... Просто журналистите в България са по-скоро с отрицателен коефицент на интелигентност , а за икономиката и пазарите е нужна поне малко мисъл.... А кажете един мислещ журналист в България???

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    nik666 avatar :-|
    Strygalldwir

    До коментар [#4] от "Johnnie":

    Повечето журналисти са мислещи и са напълно наясно за реалното състояние на нещата. Има обаче един сложен феномен, наречен "автоцензура" ...

  • 6
    koralsky avatar :-|
    koralsky

    когато няма икономически предавания,няма и желание за правене на бизнес, от което следва,че няма и бизнес в крайна сметка.По лесно е да се дават простотии като славишоу,турски сериали,брадъри и реклами.Има няколко телевизии,които се занимават с икономика и финанси,но те са на максимум средно ниво и пропагандират някаква своя линия

  • 7
    kalo76 avatar :-|
    kalo76

    Преди десетина години се разведох с телевизията. За затвърждаване на ефекта разкарах и телевизора. Поех дълбоко въздух и заживях по-спокойно и щастливо.
    Не, не съм монах-отшелник от пещерата или сектант с промит мозък. Точно обратното. Отказах се от предварително сдъвкана и изплюта информационна храна и започнах самостоятелно да следя различни информационни източници (има десетки, че и стотици - на един клик разстояние) и сам да си формирам мнение.
    Щастлив съм, че не облъчвам семейството си (и най-вече децата) с купища безумни мелодрами от турски, латински и индийски сериали, които поразяват с фалша и бездарно скалъпените сценарии. С удоволствие пропускам "невероятно изгодните" предложения на кресливи реклами. Благодарен съм, че не ми се налага да гледам и слушам нашите свръхинтелигентни и културни политици, политикани и политутки - достатъчно често се мяркат и в нета.

    Жалко е, че така недалновидно се погреба жив един ценен медиен ресурс. Можеше да бъде употребен доста по-кадърно. Но - каквито хората, такива и управниците. Оттам - такова ни образованието, културата медиите и т.н. Разбира се, има и бели лястовици. Но пък една птица пролет прави ли?

    Накратко, продължаваме да търсим път и водач за излизане от блатото, което сами си джуркаме...

  • 8
    chichka avatar :-|
    chichka

    До коментар [#2] от "The.Teacher":
    + от мен. Няма какво да добавя, освен, че не са виновни законите

  • 9
    chichka avatar :-|
    chichka

    До коментар [#2] от "The.Teacher":
    + от мен. Няма какво да добавя, освен, че не са виновни законите, а законоприлагането!
    До коментар [#4] от "Johnnie":
    +, точно!
    До коментар [#7] от "kalo76":
    ++ "Не, не съм монах-отшелник от пещерата или сектант с промит мозък. Точно обратното. Отказах се от предварително сдъвкана и изплюта информационна храна и започнах самостоятелно да следя различни информационни източници (има десетки, че и стотици - на един клик разстояние) и сам да си формирам мнение."
    Не си само ти, но в телевизора има гениално изобретение- смяна на каналите с небългарси програми!

  • 10
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    Зависимостта на медиите от рекламодателите е една от причините, друга е интересът на собствениците на медии.

    Интернет блоговете с икономическа и финансова насоченост са безброй...Има ги повече от пясъка на морето. Само желание да има човек и способност за отсяване на "зърното от плявата".

    От финансовата неграмотност на населението се печели много, това е и причината да не се изучава в училище, макар тази грамотност да е важен елемент от задължителното знание за просперитет на личността и в по-общ план на обществото.

    Ето защо е дело на самите давещи се да се образоват финансово, иначе няма да намерят истината по екраните на телевизионните медии.

    Финансовата неграмотност е целенасочена политика на глобално ниво. Както казва бившия американски президент Хенри Форд: "Достатъчно добре е, че народа не разбира банковата и парична система, защото ако това стане, аз вярвам, че ще има революция преди утре сутринта."

    It is well enough that people of the nation do not understand our banking and monetary system, for if they did, I believe there would be a revolution before tomorrow morning.

    Henry Ford (1863-1947)




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK