Какво се случва в БНР
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво се случва в БНР

Протестът на журналистите ще продължи и утре

Какво се случва в БНР

Ръководството на радиото съкрати разходите си за персонал, а журналистите протестират срещу отнетите хонорари

Весислава Антонова
9838 прочитания

Протестът на журналистите ще продължи и утре

© Красимир Юскеселиев


БНР в числа

И трите обществени медии имат смесен модел на финансиране - от държавния бюджет и собствени приходи (продажба на рекламно време и авторска продукция). Субсидията на БНР в бюджета за 2015 г. е 42.1 млн. лв., същата е била сумата и през 2014 г.

Последният публикуван отчет на БНР е от 2013 г., според който годишните приходи на общественото радио са били малко под 2 млн. лв. Разходите са били 44.6 млн. лв., от които над 20 млн. лв. за заплати и други възнаграждения, а 16.6 млн. лв. за издръжка.

В радиото работят 1 450 души, като 8% от тях са в администрацията (150-160 души). В този брой влизат абсолютно всички служители на медиата: журналисти, администрация, регионални радиостанции, кореспонденти, музикални състави (вкл. детския и смесения хор).

Втори пореден ден журналисти от Българското национално радио (БНР) протестират пред сградата на медиата заради намалени почти наполовина хонорари и допълнителни възнаграждения. Решението за свиването на разходите е било взето на Управителния съвет на радиото преди около две седмици, а поводът са предписанията на Закона за държавния бюджет за 2015 г. Според него БНР трябва да съкрати 10 процента от разходите си за персонал, като същото изискване важи и за другите обществени медии - БНТ и БТА. 

Недоволството на журналистите обаче буди съмнения за начина, по който това решение е било изпълнено на практика. Не е ясен например механизмът, по който ще бъдат намалени хонорарите, и по всичко личи, че мерките са еднакви за всички, а не според натовареността на служителите.

Генералният директор на БНР Радослав Янкулов коментира за "Капитал", че възможностите за намаляването на разходите не са били много - съкращаване на хора, намаляване на заплатите или намаляване (отнемане) на парите за така наречените "извънтрудови" правоотношения. "Както виждате - не много възможности за решение и нито една дори сравнително безобидна, за да не предизвиква недоволство и напрежение", заяви Янкулов (цялото му мнение можете да прочетете по-долу). В крайна сметка се стига до там да се съкратят 70 свободни щатни бройки, както и допълнителното материално стимулиране. Целта е била съкращаване на 2,4 млн. лв. разходи.

"Към настоящия момент имаме информация, че хонорарите, които получаваме над заплатата, ще бъдат намалени с между 40 и 50 процента за различните програми на радиото", казаха протестиращите журналисти. Те не одобряват факта, че няма ясен механизъм, по който ще се намаляват хонорарите. Притеснява ги фактът, че условията са едни и същи за всички програми в медиата без да се отчита натовареността на журналистите. "Няма диференциация защо този процент се разпределя между всички радиопрограми и как е определен", притеснени са протестиращите.

"Хоризонт" например е 24-часова програма с актуална журналистика и публицистика. Тя се е наложила като емблематична за радиото и там журналистите са с най-натоварено ежедневие. От години работещите в "Хоризонт" изразяват несъгласие трудът им да бъде изравняван с останалите програми в системата на БНР. Затова и сега не са съгласни техните хонорари да се намаляват толкова колкото и на работещите в другите програми. Заплатата на един журналист в "Хоризонт" е между 550 и 800 лева в зависимост от трудовия стаж и позицията, която заема. За да увеличат възнаграждението си, те разчитат на хонорари. Размерът на хонорарите е в зависимост от активността на журналистите и ангажираността им в различни проекти в рамките на програмата. Има хора с месечни хонорари между 100 и 200 лв., но има и такива които успяват да си докарат и по още една заплата, но те обикновено са с голяма натовареност и ангажименти. Не малко от тях работят едновременно като репортери, редактори и водещи, заемат продуцентски позиции и ежедневието им е максимално уплътнено.

На всеки три месеца (четири пъти в годината) журналистите в БНР получават и така нареченото допълнително материално стимулиране (ДМС). То се формира от икономиите от работна заплата (болнични, отпуски, незаети щатни бройки). ДМС се изплаща по споразумение със синдикатите в радиото и е процент от заплатата на служителите. На този етап вероятно допълнителното стимулиране няма да отпадне, защото е записано в колективния трудов договор, който ръководството на радиото е подписало със синдикатите.

На страницата на БНР във Facebook журналистите информират, че целта им е да напомнят на своето ръководство, че основната функция, за която институцията получава държавна субсидия, е производството на радиопрограми. Според тях не е справедливо законовото изискване за намаляване на разходите за персонал да бъде изпълнено за сметка на хората, които реално изпълняват обществената функция на радиото. "Недопустимо е законовото изискване за 10% съкращаване на разходите за издръжка на персонала да бъде изпълнено единствено за сметка на хората, които с труда си изпълняват именно тази задължителна и приоритетна функция на БНР", пишат журналистите. И допълват, че очакват от ръководството да промени намеренията и разчетите си и "Радиото да остане преди всичко Радио".

Журналистите от БНР уточниха пред "Нова телевизия", че не става дума за протест срещу финансовия министър или срещу генералния директор на радиото Радослав Янкулов. Репортерите поискаха да знаят за какво ще отидат средствата, които се планира да бъдат орязани от техните заплати.

Главният редактор на интернет портала bnr.bg Катя Лещанска коментира пред "Капитал", че ръководството на БНР много е закъсняло с реформите. "Начинът, по който сега се опитва да ги прави обаче, не е правилният, ако съдя по това, че в други бюджетни институции до протести на служителите не се стигна, значи не е намерен правилния подход да се реагира", каза Лещанска. По думите й години наред управляващите радиото са пренебрегвали конкурентната медийна среда и модернизацията на радиобизнеса, не са имали дългосрочна визия за развитието на общественото радио и затова сега в медиата има криза. "Проблемите не са от сега, а са трупани с години. Няма как отзвукът да не е протест", каза Лещанска.

 
Радослав Янкулов: "2 милиона и 400 хиляди лева трябва да бъдат съкратени и точка по въпроса!"

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Държавата очакваше от БНТ, БТА и БНР да извърши 10 процента съкращения на работещите в обществените медии. Какви мерки предприе БНР, за да изпълни това изискване?

- Член 48, алинея 2 от Закона за републиканския бюджет за 2015г., който се отнася за съкращенията, гласи дословно: "10 процента съкращение на разходите за издръжка на персонала." "Преведено" това означава: или съкращаване на хора, или намаляване на заплатите, или намаляване (отнемане) на парите за така наречените "извънтрудови" правоотношения – хонорари и допълнителното материално стимулиране (ДМС). Както виждате - не много възможности за решение и нито една дори сравнително безобидна, за да не предизвиква недоволство и напрежение. 2 милиона и 400 хиляди лева трябва да бъдат съкратени и точка по въпроса!

Какви мерки предприе БНР, за да изпълни това изискване?

- За опитите да постигнем някакво намаление на процентите или нещо по-голямо, няма да говоря. Доста важни кабинети и хора в тях бяха намесени. Никакъв успех. Заедно с Управителния съвет събрах цялото Радио в Първо студио и обясних какво неизбежно трябва да се случи. След това започнаха срещите със синдикатите – всички: КНСБ, "Подкрепа", СБЖ, Съюза на музикалните и танцовите състави, "Свободно слово". Разговорите бяха на основата на три варианта: съкращения (при всички положения над 150 души), "изстъргване" на хонорарите, ДМС (допълнително материално стимулиране - бел. ред.) и други извънтрудови средства, или някакъв вид комбинация между двете. Не получихме категорично предложение от синдикатите. Дори се появиха искри на противоречия – едни бяха за съкращения, други за махането на хонорарите. Трудно можехме да очакваме кой знае какви идеи. Освен това отговорността е наша и ние я поехме: съкратихме 70 свободни бройки, жертвахме ДМС-то. И без това ДМС се натрупва от незаетите бройки и от болничните отпуски. Незаети бройки вече нямаше… Намалихме хонорарите, определихме на Регионалните радиостанции (РРС) 10 процента съкращения, комбинирано от съкращаване на незаети бройки, ДМС и намаление на хонорарите. На РРС Бургас и Видин съкратихме само пари, защото те са два пъти по-малки от другите. Достигнахме до 2,4 милиона. Постигнахме го по възможно най-обективния и безболезнен начин. Обаче… напрежение… Няма как. Все пак става въпрос за бъркане в джоба.

Последваха декларации от различни синдикати. От една страна те не могат да бъдат напълно съгласни с тази мярка, заради самата си синдикална същност. От друга, изглежда са бързали доста, за да ги напишат, защото в тях  тук-там има парадоксални констатации и искания. Важното е, че не съкратихме живи хора и не бръкнахме безпощадно в джобовете. Вярвам, че ще има по-добри дни – и с повече хонорари, и с ДМС. Вярвам също така, че програмите ни няма да пострадат и всеки ще защитава достойно мястото с в тях.

Какви са посоките за развитие на радиото в  следващите години, съобразени с променената медийна среда?

- Предпочитам да говоря за следващата година. Това е времето, което остава до края на мандата ми и в този смисъл след една година ще има повече варианти. Не мисля, че медийната среда се е променила особено. И ако "да" откога и с какво? Без да правя последователно изреждане: ще има промени в схемата на "Хоризонт". Ще има промени в "Хр. Ботев". Ще насочим лупа към "Радио" България (сложих кавички неслучайно). Анализ и мерки спрямо БИНАР, анализ на Музикалната къща. През тази година ще пуснем в ефира Радио Кърджали. За една година стига. Освен това трябва да останат сили и ентусиазъм и за по-нататък.

БНР в числа

И трите обществени медии имат смесен модел на финансиране - от държавния бюджет и собствени приходи (продажба на рекламно време и авторска продукция). Субсидията на БНР в бюджета за 2015 г. е 42.1 млн. лв., същата е била сумата и през 2014 г.

Последният публикуван отчет на БНР е от 2013 г., според който годишните приходи на общественото радио са били малко под 2 млн. лв. Разходите са били 44.6 млн. лв., от които над 20 млн. лв. за заплати и други възнаграждения, а 16.6 млн. лв. за издръжка.

В радиото работят 1 450 души, като 8% от тях са в администрацията (150-160 души). В този брой влизат абсолютно всички служители на медиата: журналисти, администрация, регионални радиостанции, кореспонденти, музикални състави (вкл. детския и смесения хор).

Втори пореден ден журналисти от Българското национално радио (БНР) протестират пред сградата на медиата заради намалени почти наполовина хонорари и допълнителни възнаграждения. Решението за свиването на разходите е било взето на Управителния съвет на радиото преди около две седмици, а поводът са предписанията на Закона за държавния бюджет за 2015 г. Според него БНР трябва да съкрати 10 процента от разходите си за персонал, като същото изискване важи и за другите обществени медии - БНТ и БТА. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ambrazurchik avatar :-|
    Амбразурчик

    Ръководството на радиото съкрати разходите си за персонал, а журналистите протестират срещу отнетите хонорари

    *********************

    прави са журналистите ,
    на свободния пазар хонорарите са по-големи

    напускат БНР и получават два пъти повече.

    БНТ работи с 1000 служители , БТВ - с 200..

    от там идват по-големите хонорари

  • 2
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Интересно. Взехме 16 млд кредит , а се оказва ,че няма пари за нищо. Не се намериха пари за 10 тона нафта та да видим на парада машини. , за изтребителите няма , за медицината няма , за радиото ... Само метрото фърчи до бизнес парка на президента.

  • 3
    pml1430315620399080 avatar :-|
    Petroff Jacques

    Явно е че, икономиката ни е феодална и няма начин ,дори и да се спукаме от работа, да получаваме достойни възнаграждения. Парите които ще се вземат от бюджета на медията ще бъдат използвани за материално стимулиране на вярните на партиините идеи журналисти. Независимо какви идеи изповядват вярните на идеите на партията ще бъдат стимулирани и никакви свободни и демократични мнения в защита на човека няма да се толерират. Как ще стане това? Ще се образуват вътре в структурите на радиот (например) формирования като "евранет" или др. които ще са достъпни за покорните и вярни журналисти като : Коритаров, Волгин или коментатори като пр.Пантев ,Овчаров и Каролев а за останалите няма да има защото - няма пари. Кризата е вече създадена макар че. хазната пращи от пари. И така хитро ще се получи финансова цензура.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK