Ще има ли държавна медийна корпорация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще има ли държавна медийна корпорация

Shutterstock

Ще има ли държавна медийна корпорация

Идеята за сливане на БНТ и БНР отново излезе на дневен ред, но каква е вероятността това наистина да се случи

Весислава АНТОНОВА
8553 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Преди няколко дни от прахта отново беше поизтупана темата за обединяването на обществените медии БНТ и БНР. На пръв поглед без конкретен повод. Едновременно с нея на медийния пазар започна разговор по още три сюжета, свързани със сектора. Но всички с изключение на цифровизацията са встрани от централните въпроси като това какъв да е моделът на финансиране на обществените медии, как да се гарантират прозрачна собственост и произход на капиталите, както и кога ще се стигне до цялостна ревизия на Закона за радиото и телевизията.

В момента в Министерския съвет и транспортното министерство се обсъждат варианти какъв изход да намери държавата за проваления преход от аналогово към цифрово излъчване. Очаква се съвсем скоро лицензите на "НУРТС Диджитъл" - операторът на мрежата за безплатно цифрово ефирно телевизионно разпространение, да бъдат отнети, а за издаването на нови да бъде обявен конкурс. По какви правила, предстои да научим. Другият мултиплекс - "Фърст Диджитъл", който излъчва само националната телевизия, пък, изглежда, ще остане в ръцете на държавата.  Най-вероятният сценарий за обществения мултиплекс е да се направи обединение, включващо и БНТ. Според други източници на "Капитал" в същата компания (консорциум, холдинг или друга форма) се обмисля да влезе и БНР.  Именно заради този сценарий се смята, че отново в обращение влиза темата за сливането на БНТ и БНР.

В Министерството на културата (МК) заседава работна група, която обсъжда промени в Закона за радиото и телевизията. Нейната работа до момента не е придобила публичност. Проверка на "Капитал" показа, че в работната група влизат представители на БНР, БНТ, Съвета за електронни медии (СЕМ), Министерството на финансите (МФ) и МК. Промените в медийното законодателство са свързани с "Фонд радио и телевизия" и проектът вече е готов. Негов вносител се очаква да бъде Министерският съвет. Преди това е предвиден дебат, но няма яснота кога.

Третият сюжет е от вторник тази седмица. Късно следобед на страницата на Народното събрание бе качен нов проект за промени в Закона за радиото и телевизията. Той е по инициатива на осем депутати от левицата, сред които Стефан Данаилов, Георги Гьоков, Янаки Стоилов и др. Техните предложения за промени също са свързани  с "Фонд радио и телевизия", но има идеи за изменения в изискванията за членовете на СЕМ, както и определение за "рекламен спот".

Две в едно

Едно изречение на председателката на парламентарната медийна комисия Поли Карастоянова преди няколко седмици отново даде живот на разговора за обединението на БНТ и БНР. По думите й се обмисля създаването на холдингово дружество по европейски модел между двете медии. Къде се обмисля, от кого и с каква перспектива и до ден днешен не е ясно. На страницата на комисията по култура и медии все още не са качили стенограмата от заседанието, на което е ставало дума за сливане на медиите. Идеята обаче не е нова. Последният път, когато беше лансирана, беше през 2010 г., в първия мандат на правителството на ГЕРБ. Тогава председателят на СЕМ Георги Лозанов оглави работна група, която написа проект на нов медиен закон. В него беше предложено административното обединение на БНТ и БНР, но Лозанов понесе сериозни критики за идеята. В крайна сметка сериозен дебат по темата не се състоя и така до днес. Според заместник-председателя на парламента и член на парламентарната медийна комисия от Реформаторския блок Иван Иванов, преди да се пристъпи към подобен модел на функциониране на двете медии, трябва да се направи сериозен анализ и чак тогава да се вземе информирано решение. "На този етап не виждам да е възможно", каза Иванов. Пред БНР той обясни, че няма пряка връзка между решението на Съда на Европейския съюз, според което България е нарушила три европейски директиви в процеса на цифровизацията, и идеите за сливане на БНТ и БНР.

Какво обаче е мнението на двете медии по идеята за обединение? Според Христин Стрижлев, член на управителния съвет на БНР, независимо че периодично, от доста години, този въпрос се поставя на дневен ред (обикновено в края на мандата на поредния генерален директор на БНТ или на БНР), никога не е показван и обсъждан текст, който да регламентира и обосновава тази идея. "Известно е,  че в част (по-голямата) от държавите от ЕС обществените радио и телевизия са обединени, но съществува и моделът, който е в България - самостоятелност на всяка отделна медия. Сега идеята се поставя за обсъждане от председателя на Комисията за медии и култура в НС. Очакваме да получим покана  и да участваме в разглеждането на идеята, като се надяваме да чуем правната, финансова и организационна обосновка на това предложение", коментира Стрижлев. Според него в момента може само да се гадае дали става дума за нечий личен интерес  или поставянето на темата е част от политиката на правителството за реформи. "А че БНР има нужда от реформи - в това никой запознат с медията няма съмнение. Друг е въпросът дали обединението на обществените медии може да реши натрупаните през годините проблеми, или целта е по-различна", коментира Стрижлев.

От БНТ коментираха пред Капитал, че обединяване на обществените медии не може да бъде постигнато като механично сливане на технически, административни и спомагателни структурни звена на двете медии, а може да бъде извършено в резултат на обстоен анализ. "Този анализ - функционален и финансов, би следвало да даде обосновани аргументи за  ползите от подобно обединение и цената на неговото извършване", казват от БНТ. Според мениджмънта на медията е задължително да се гарантира редакционната независимост на отделните програми и онлайн услугите. От телевизията са на мнение, че към сливане на БНТ и БНР не може да се пристъпи без разбиране за неговата необходимост и без готовност за сътрудничество от страна на обществените медии. "Целта би била по-голяма ефективност и целесъобразност при разходването на публичните средства, отпускани на двете медии за изпълнение на обществената им мисия", обясниха от БНТ.

От двете медии са категорични, че е лишено от логика съществуването им като търговско дружество, предвид публичния характер на тяхното финансиране и обществените им задължения.

Според Иван Иванов сливането на БНТ и БНР няма да се отрази добре на плурализма на медиите и дава по-лесен политически и икономически контрол над тях. "Не е сигурно също така, че сливането означава икономии или съкращаване на разходите. Има разходи по преобразуване, плащане на стари задължения. Т.е. без предварителна оценка, не може да се обоснове ползата", категоричен е Иванов.

Без "Фонд радио и телевизия"

Моделът на финансиране на обществените медии в България е смесен: от държавния бюджет, реклама и такси от гражданите, събирани във "Фонд радио и телевизия". Механизмът със събиране на такси от домакинствата така и не заработи вече 15 години. Предложението сега е той да отпадне. Зад това застават БНТ, БНР и голяма част от пазара.

Любопитното е защо този въпрос се поставя точно сега. Според медийни анализатори най-несъвършеното на текста за промени в ЗРТ, изготвен от работната група в културното министерство, е, че никой не желае да определи начина за остойностяване на предаванията, поръчани от държавата в изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ, и не формулира обществената мисия на медиите.

В момента бюджетите на БНР и БНТ се съставят на база стойността на час готова продукция. Според члена на УС на БНР Христин Стрижлев методиката сама по себе си е правилна и приложима в голяма част от ЕС, "но с тази разлика, че у нас никой не е изчислявал реално каква е стойността на този час за радиото и телевизията". Той дава пример с БНР. "За радиото има предвидена определена сума в държавния бюджет. Ние подаваме всяка година колко часа програма произвеждаме - в националните и регионалните си програми - и предвидената сума в бюджета се разделя на количеството продукция. Така се получава, че час продукция струва около 400 лв.", обяснява Стрижлев. По думите му методиката трябва да се промени.

Пазарът очаква да се направи прецизна оценка на стойността на час готова продукция в съответната медия. "Тогава държавата, в лицето на народните представители, да реши какъв обем продукция може да си позволи бюджетът на държавата, която продукция да е със съответното високо качество и чието производство да не носи натрупване на дефицити. Всичко останало води до недофинансиране и компромиси с качеството на готовия продукт. А никой няма интерес от това", категоричен е Христин Стрижлев.

От БНТ смятат, че моделът им на финансиране се нуждае от промяна, но за това са необходими съответни законодателни стъпки, за които могат да бъдат ползвани достатъчно добри европейски практики.

Разговорът по изброените теми се провежда на прага на парламентарната ваканция. С изключение на темата за цифровизацията, останалите по-скоро изглеждат изкуствено повдигнати. Изглеждат като предварителен тест на нагласите и готовността на медийния бизнес да говори по тях. Големият дебат по централните медийни теми изглежда далече и най-оптимистичният  извод е, че управляващите са го преместили за есента след местните избори. "Това за мен са теми за разговор без предвидим реален резултат. Нито е спешно, нито е по централните за медиите теми, които пазарът е поставил: прозрачна собственост, произход на капитала, медийна независимост", каза и председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Преди няколко дни от прахта отново беше поизтупана темата за обединяването на обществените медии БНТ и БНР. На пръв поглед без конкретен повод. Едновременно с нея на медийния пазар започна разговор по още три сюжета, свързани със сектора. Но всички с изключение на цифровизацията са встрани от централните въпроси като това какъв да е моделът на финансиране на обществените медии, как да се гарантират прозрачна собственост и произход на капиталите, както и кога ще се стигне до цялостна ревизия на Закона за радиото и телевизията.

В момента в Министерския съвет и транспортното министерство се обсъждат варианти какъв изход да намери държавата за проваления преход от аналогово към цифрово излъчване. Очаква се съвсем скоро лицензите на "НУРТС Диджитъл" - операторът на мрежата за безплатно цифрово ефирно телевизионно разпространение, да бъдат отнети, а за издаването на нови да бъде обявен конкурс. По какви правила, предстои да научим. Другият мултиплекс - "Фърст Диджитъл", който излъчва само националната телевизия, пък, изглежда, ще остане в ръцете на държавата.  Най-вероятният сценарий за обществения мултиплекс е да се направи обединение, включващо и БНТ. Според други източници на "Капитал" в същата компания (консорциум, холдинг или друга форма) се обмисля да влезе и БНР.  Именно заради този сценарий се смята, че отново в обращение влиза темата за сливането на БНТ и БНР.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    wizard avatar :-(
    Wizard

    Аз лично съм за сливане на БНР и БНТ защото:
    1. Получават изключително много пари за огромен щат от хора, които не е ясно какво правят. На всеки е ясно, че в тези медии се влиза с връзки и там се дават огромно заплати на всякакви бездарници и лежачи. Програмата на БНТ 1 не струва например, с изключение на новините и на Валя Ахчиева. Това ми е изключително малко за ти 60 млн. лева държавна пара.
    2. В БНТ има над 1100 човека!, доколкото знам в радиото май пак бяха някаква такава цифра. Разхищение. Това е огромна армия от хора, които са свикнали да получават заплати.
    3. Ето например БТВ, които не ги харесвам поради ред причини - имат телевизия, радио и интернет присъствие с 400 човека. Това в БНР и БНТ се прави от 2000! и то аз да ги храня! Стига вече!
    Да се обединяват, да се уволняват половината и да се максимизира ползата от обществена медия. Не съм за приватизация или закриване - има нужда от обществена медия, НО, НО, НО дълбоко реформирана, след конкурси и на конкурентен принцип. В момента БНР и БНТ само харчат 100 млн. лева държавна пара, а ефекта, реално съм убеден, че може да се постига и с не повече от 20. Но никой не иска да се реформира, боли, като спреш да получаваш по 2000 лева и нагоре. Знам!

  • 2
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Ключовата дума е ОПТИМИЗАЦИЯ, за да може да се спре безразборното разхищение на държавни пари по маниер на работа наследен от комунизма.

    Например, в британската ВВС (която произвежда медиен продукт за целия свят), един репортер прави материал за радио, телевизия и интернет.

    В България обаче, хилядите бездарници, които са на държавната хранилка в БНТ и БНР не правят това. Не случайно най-голямата съпротива срещу бъдещото им обединение идва точно от самите държавни радио и телевизия.

    Интегрирането на операциите на двете тромави организации БНТ и БНР в една обаче, би спестило страшно много държавни пари и би повишило качеството на продукта, който те предлагат на зрителите/слушателите.

  • 3
    dohoditednes avatar :-|
    dohoditednes

    Нищо не става просто така, с щракане на пръсти. Да не говорим, че и в двете медии са съсредоточени много политически и лични интереси.

    Така че сливане или не- проблемите нямат да се разрешат просто така.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.