БНР play на раздора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БНР play на раздора

Пропастта между администрацията в БНР и журналистите става все по голяма

БНР play на раздора

Нова платформа за музикален стрийминг даде знаци за непрозрачно управление в общественото радио

Весислава АНТОНОВА
8101 прочитания

Пропастта между администрацията в БНР и журналистите става все по голяма

© Цветелина Белутова


БНР e амбицирано да развива сайта си. Това само по себе си е добър знак. По тези стъпки вървят всички европейски обществени радиостанции. Частните също. Въпросът обаче е как точно се прави това и с какъв ефект.

От няколко дни радиото предлага нова услуга на сайта си - БНР Play. Платформата дава възможност да се слушат чрез онлайн стрийминг 22 програми на медиата. Между тях са двете национални - "Хоризонт" и "Христо Ботев", осемте регионални - София, Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Стара Загора и Шумен, както и програмата на "Радио България" на единайсет езика. В допълнение на платформата са качени и единайсет музикални радиостанции - профилирани по музикални стилове. Шест от тях са вътрешни за БНР, подготвяни от радио Бинар, и са в жанровете инди, дуенде, пънк джаз, фолклор, БГ поп и класика. Останалите пет са предлагани от външна за радиото компания - "Уеб радио и тв" ООД и се излъчват под марката Digital: Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop. Именно външните за радиото музикални програми дадоха повод за много въпроси през изминалата седмица. Как е възникнала идеята за тези нови програми и защо те са полезни за БНР?

Фактите

В регистъра на сайта на Съвета за електронни медии (СЕМ) е записано, че програмите Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop се предлагат от "Уеб радио и тв" - доставчик на стрийминг услугата при поискване Digital Radio. Тя е достъпна през мобилни устройства, интернет и IPTV. Услугата съдържа шест канала (предавания) – Digital Radio Rock, Digital Radio Pop, Digital Radio Pop Folk, Digital Radio DJ, digital Radio Hip Hop, Digital Radio Free, които могат да се слушат след индивидуална заявка от потребителя в избран от него момент и срещу заплащане. Съдружници в дружеството са фирмата "Ен Ер Джи - Нова Радио Генерация" ЕООД, програмният директор на "Дарик" Константин Вълков и бившият депутат Мартин Захариев. В търговския регистър се вижда, че по-късно юридическото лице прехвърля дяловете си на Константин Вълков, но това на сайта на СЕМ не е отразено. Вълков коментира пред "Капитал", че не се занимава пряко с проекта. Към момента Мартин Захариев е консултант на две парламентарни комисии: по култура и медии и транспорт и съобщения. В предишното Народно събрание беше депутат от БСП и член на медийната комисия. Бил е продуцент и член на управителния съвет на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори. В момента е в чужбина и не беше открит за коментар.

Членът на УС на БНР Христин Стрижлев, по чиято идея е сключен договорът с "Уеб радио и тв" ООД, обясни пред "Капитал", че социологическите проучвания за аудиторията на радиото от миналата година показват, че слушателите на програмите на БНР са на средна възраст 50-58 години. "На практика огромният процент от нашите слушатели са възрастни хора. В това няма нищо лошо. Лошото е, че програмите не се слушат от млади хора", каза Стрижлев. Това мотивирало мениджърския екип на БНР да започне да търси решение за стартиране на програма, предназначена за млади хора. "За съжаление нови свободни честоти за изграждане на радиомрежа, която да покрива поне големите градове, няма. Затова се реши да проучим как да организираме създаване и излъчването на музикални канали с музика в интернет, която би допаднала на младите хора в България", обясни Стрижлев. Той разказа, че в радиото била създадена работна група, която да обсъди идеята, но не уточни кой е влизал в нея. "Оказа се, че с оглед липсата на техника - компютри, звукови карти и сървъри, свободни помещения, лицензи за софтуер за излъчване (БНР използва системата Далет), липса на софтуер за програмиране, липсата в системата на част от тази музика, стартирането на такива музикални стриймове в интернет ще е доста скъпо за нас", разказа Христин Стрижлев. По думите му първоначалната инвестицията в подобно начинание би струвала на БНР 200 000 лв. и поне още 12 000 лв. месечно.

Стрижлев разказа още, че през пролетта БНР е получило предложение от "Уеб радио и тв" за програмиране и техническа поддръжка на пет стрийминг канала с различни жанрове, подходящи за младежка аудитория. Той оценява офертата като отлична - и като съдържание на каналите и като цена. Договорът с "Уеб радио и тв" ООД е сключен през юни 2015 г. и е за период от осем месеца. "Срокът е кратък,  за да можем да направим преценка доколко тези канали ще се харесат от нашите слушатели и дали има смисъл да продължим да ги стриймваме. Приемете проекта като тест", коментира Христин Стрижлев. Договорът за услугата е на стойност 2040 лв. на месец с възможност за слушане на 1000 души едновременно. "В тази цена влизат и лицензите за софтуера за излъчване на петте канала. Не плащаме допълнително за труда на музикални редактори, не плащаме за поддръжка на софтуера и т.н.", обясни Стрижлев. Той допълни, че конкурс за услугата не е обявяван, защото "няма законово изискване за това".

Като аргумент в защита на проекта на "Уеб радио и тв" ООД членът на УС на БНР изтъкна и факта, че през 2013 г. настоящото ръководство на радиото е заварило договор за хостване на стрийм каналите на БНР в интернет след процедура на обществена поръчка на стойност около 8000 лв. на месец, с възможност за едновременно слушане на 200 души на канал.

От БНР твърдят, че менюто за навигация в БНР Player е лесно за управление и дава възможност за допълнителна информация за седмичните програми, ефирните честоти, за музиката, която се излъчва, за изпълнителите. Тази информация обаче към този момент не се вижда на сайта. Според прессъобщението на медиата в първите два часа на пускането на новата услуга от нея са се възползвали повече от 3 хиляди слушатели.

Другата гледна точка

По принцип БНР от три години вече има шест музикални стрийм канала, част от които използват музиката, която радиото притежава: класика, фолклор, българска поп музика, пънк джаз, дуенде и инди канали. Не би трябвало и да е технически трудно да се направят подобни онлайн програми за музикален стрийминг. Според Христин Стрижлев има доста жанрове, които БНР не покрива и които са интересни за потенциалните слушатели на медиата. БНР обаче има много богата фонотека и е продуцент на собствено оригинално музикално българско съдържание. Обществените БНТ и БНР са най-големите платци на организациите, управляващи авторски права - "Музикаутор" (отговаря за колективното управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика, и музикални издатели) и ПРОФОН (защитава правата на продуцентите на звукозаписи и артистите изпълнители). През изминалата година БНР е платило на двете организации над 800 хил. лв. В годишния отчет на "Музикаутор" за 2014 г. е записано, че БНР е платило 437 633 лв. От общественото радио уточниха, че сумата към ПРОФОН за изминалата година е около 380 хил. лв. с ДДС. Тоест плаща се за немалък музикален ресурс, с който радиото разполага.

В БНР има близо 50 музикални радактори, разпределени в различните програми на радиото. Тяхната основна работа е да подготвят и подреждат музикални плейлисти. Всеки редактор освен общата музикална култура е специализиран в по-доброто познаване и на даден музикален жанр. Общо радиото има 1450 служители. Има ли пречка тогава БНР само да създаде собствени плейлисти и програми за различни онлайн платформи, още повече че във фонда на медиата се съхраняват уникални изпълнения, с които други медии не разполагат? От музикална редакция на програма "Хоризонт" коментираха пред "Капитал", че никой от екипа не е бил уведомен за новия проект. Не е искано мнението им и никой не е изразил намерение да се консултира с редакторите за предлаганата услуга. "Странно е за нас защо БНР не използва ресурса, който има", коментираха от екипа на музикална редакция в "Хоризонт". Христин Стрижлев също потвърди, че проектът не е обсъждан с музикална редакция.

Възниква и въпросът кой контролира съдържанието в плейлистите, подреждани от Digital radio. Във всяка от петте програми има по 1000 музикални изпълнения. "Базите данни с музиката, която се излъчва по 5-те канала, се одобрява предварително от нас, като включването на нови песни става с нашето одобрение. Все пак договорът ни не е сключен със случайна фирма, на случаен човек, а с безспорен професионалист и експерт в правенето на радио", каза Стрижлев. Продължава все пак да е неясно дали излъчванато в плейлистите не се дублира с музиката, за която БНР вече има авторски права.

Това, което оставя най-лош вкус след старта на БНР Play, е, че отново в общественото радио липсва прозрачност при вземането на решения. БНР е обществена медиа и затова всичко, което се случва в него, трябва да е публично и по правилата, а професионалните екипи да участват с мнението си за новото съдържание. Няма и широка европейска практика на плеърите на обществените радиостанции да се качва външно за медиата съдържание. Те се използват, за да се слуша собствената продукция. Достатъчно е да се провери плеърът на Би Би Си или на Чешкото обществено радио. В блога си експертът по медийно право проф. Нели Огнянова припомня, че основният въпрос не е в това дали БНР плаща малко или много. А се свежда до правилата и принципите, при които функционира една обществена медия и на основата на какви проучвания взема решения за развитието на програмното си съдържание.

Като капак на всичко водещата на предаването "Клубът на журналистите" по програма "Хр. Ботев" Ирен Филева е трябвало да дава обяснения пред ръководството на БНР за краткото си телефонно интервю с Мартин Захариев, в което се опитала да разбере неговата гледна точка към проекта Digital radio. Според ръководството журналистката не е обявила предварително пред продуцента на програмата всичките събеседници в предаването, което е против правилата на радиото. Опитът да се държи сметка по такъв начин на журналист за избора му на събеседници обаче е против правилата на свободната журналистика. И говори за това колко голямо е станало отчуждението между администрацията на БНР и хората, които създават програмата му.

БНР e амбицирано да развива сайта си. Това само по себе си е добър знак. По тези стъпки вървят всички европейски обществени радиостанции. Частните също. Въпросът обаче е как точно се прави това и с какъв ефект.

От няколко дни радиото предлага нова услуга на сайта си - БНР Play. Платформата дава възможност да се слушат чрез онлайн стрийминг 22 програми на медиата. Между тях са двете национални - "Хоризонт" и "Христо Ботев", осемте регионални - София, Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Стара Загора и Шумен, както и програмата на "Радио България" на единайсет езика. В допълнение на платформата са качени и единайсет музикални радиостанции - профилирани по музикални стилове. Шест от тях са вътрешни за БНР, подготвяни от радио Бинар, и са в жанровете инди, дуенде, пънк джаз, фолклор, БГ поп и класика. Останалите пет са предлагани от външна за радиото компания - "Уеб радио и тв" ООД и се излъчват под марката Digital: Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop. Именно външните за радиото музикални програми дадоха повод за много въпроси през изминалата седмица. Как е възникнала идеята за тези нови програми и защо те са полезни за БНР?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    dohoditednes avatar :-|
    dohoditednes

    В интернет се излъчват десетки български радиостанции, и десетки хиляди други от целия свят. Добре е, че БНР е потърсило повече възможности за своята идентификация сред потребителите на Интернет. Друг е въпросът каква ще е ефективността на това мероприятие.

    Все още малко хора слушат онлайн радио. Много по- популярно е слушането на музика по избор.

  • 2
    geoimg avatar :-|
    Geoimg

    [quote#0:"Статията"]в радиото била създадена работна група[/quote]
    Събрахме се и АЗ решИХ :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK