Фалитът на КТБ повлече и медийния пазар

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

"Затварят всичко" - това е първата кратка реплика на водещ журналист от вестник "Преса", когато го попитахме какво точно се е случва с изданията. После стана ясно, че под "всичко" има предвид списанието "Тема", в. "Преса", както и сайтовете към двете издания. Всички те спират да излизат от 1 август.

"Затварят всичко" обаче е и прогноза, която разстила грозната си сянка не само върху двете издания, а върху една голяма част от пазара на вестници. В медийните среди от достатъчно време се коментира, че предстои спирането на поне още няколко известни вестника.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Общото между всички тях е, че през последните повече от пет години всички те излязоха изцяло от пазарния принцип и се превърнаха в струваща стотици хиляди, а вероятно и милион на месец трибуна, през която се налагат корпоративни и политически интереси.

В идеалния свят много медии означава много гледни точки и достатъчно справедливи гласове, които да служат на хората. В България това от години не е правило.

Малко след фалита на КТБ стана ясно това, което винаги сме предполагали - банката на Цветан Василев е наливала пари в голяма част от българските вестници през кухи фирми. Този тип скрито финансиране позволява също така скрит контрол върху медийното съдържание. Друга сериозна част от всекидневниците директно се управляват от [семейството на] Делян Пеевски, което ги придоби именно с кредити, отпускани от същата банка. Заемите от КТБ са едно от видимите доказателства, че изданията не са били в състояние да се издържат от собствени приходи и са платили за оцеляването си със зависимост от кредиторите си. Тя от своя страна доведе до загуба на доверие от читателите и тиражите на вестниците намаляха силно. Алтернативните източници на приходи за повечето печатни медии - от обществени поръчки и европейски проекти, отпускани от държавата, бяха недостатъчни, а и поставяха редакционната политика в услуга на конюнктурните управляващи.



"И без конспирации" е едно от посланията, които са отправени по време на прощалната оперативка на "Преса", разказа друг журналист от изданието. Не е нужно обаче да търсим конспирации, за да видим, че през последните няколко месеца тече прегрупиране между основните играчи на медийния т.нар. пазар.

"Тема" и "Преса"

Спирането на една медиа, като изключим личната драма на работещите в нея журналисти, не е много по-различно от фалита на всяка друга компания. Особеното в случая с "Преса" и "Тема" е, че това може да е първият случай от сериозно спукване на българския медиен балон. В момента (за щастие) няма такъв източник на средства като КТБ, който да захранва с толкова много пари толкова много издания. Примерът с Цветан Василев освен това показа и колко безсмислени са подобни "инвестиции". Другият потенциален подобен източник - Пеевски, по-скоро изглежда като да е изчерпал този модел -  медийните му номера минават все по-трудно и да издържа нови печатни медии вероятно и за него не носи никакви ползи.

"Преса" има тригодишна история и бе създаден през 2012 г. Негов издател и главен редактор е Тошо Тошев. "Тема" е от повече от 13 години на пазара и през цялото това време защитаваше мястото си на сериозно седмично списание. Негов създател и главен редактор е Валери Запрянов. Официално прессъобщение за спирането на изданията нямаше. Издателите не отговаряха на мобилните си телефони. Журналисти от медиите коментираха, че причината за спирането на изданията е фактът, че приходите им са три пъти по-малки от разходите. Макар че изданията престават да излизат веднага, служителите ще получат обезщетение - заплащане за месец август. В двете медии работят близо 120 души, показват данните за осигурените там лица. Пред журналистите в "Преса" Тошо Тошев е казал, че подготвя нов проект с много по-малък екип. Той е отказал да обяви каквито и да било подробности, докато проектът не бъде задвижен.

Преди две седмици дружеството издател на "Преса" и "Тема" - "Обединени свободни медии", бе прехвърлено на нов собственик. Акционерите Тошо Тошев и Валери Запрянов прехвърлиха акциите си на задлъжнялата строителна компания "Интегрирани пътни системи". Дружеството купувач се свързва с Бисер Лазов, близък на собственика на КТБ Цветан Василев, който сега е основен свидетел в разследването срещу него, т.е. по-скоро част от лагера на Делян Пеевски.

Срещу "Обединени свободни медии" има заведена молба за обявяване в неплатежоспособност от края на миналата година. "Интегрирани пътни системи" пък дължи 13 млн. лв. на държавата и допълнителни близо 100 млн. лв. на фалиралата КТБ. Искът срещу "Обединени свободни медии" е подаден от фирмата, чрез която издателят на "Преса" е получавал индиректно пари от банката на Цветан Василев. Транзакциите са осъществени чрез пет договора за заем между ноември 2011 г. и февруари 2012 г. на обща стойност 2.5 млн. лв.

От документ по делото, подаден от "БГ корпорейшън" в края на миналата година, става ясно, че "от обикновената съпоставка между текущите активи и пасиви е очевидна неплатежоспособността на длъжника. Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн. лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата.

На последното заседание съдът назначава ново вещо лице, което да провери финансовото състояние на фирмата. Междувременно обаче издателите Тошев и Запрянов създават ново дружество - "Прес медиа". То е собственик на марката "Преса". Напълно възможно е след време новото, чисто от дългове дружество да стане издател на "Преса", а старото заедно с новия собственик да изчезнат от правния свят.

В четвъртък Асоциацията на европейските журналисти в България изрази загриженост за случилото се с "Преса" и "Тема" и предупреди, че практиката да се изпълняват политически поръчки от медии, получаващи финансиране чрез източване на банка, в която са наливани държавни пари, ощетява цялото общество, а последните потърпевши са журналистите, които губят работата си, щом схемата се разпадне.

Още напрежение на пазара

Извън "Преса" и "Тема" има още примери за медии, финансирани през кухи фирми от КТБ. Например "Блиц" и "Стандарт". През "Булит 2007" 6.4 млн. евро са отишли в медийното дружество "ГМ прес". Това е холдингова структура, в която влиза дружеството "Интермедиа" (сайтът blitz.bg и вестниците "Шоу", "Над 55" и "Доктор"), както и няколко регионални издания, а самото дружество е в борда на директорите на "Стандарт". За кои точно издания е отишъл заемът, отпуснат от "Булит 2007", не е ясно, но първоначалното искане от кредитора е да бъде наложено обезпечение, насочено към дяловете на "ГМ прес" в "Интермедиа" и на търговската марка "Струма" (зад която стои едноименният регионален всекидневник).

В рулетката за разпределяне на някогашната империя около КТБ според източници на "Капитал" "Булит 2007" се е паднал на собственика на "Литекс" Гриша Ганчев. Тоест Ганчев сега е голям кредитор на медийната група и "приемник" по делото за несъстоятелност срещу нея, заведено по-рано от банкера Василев.

На последното заседание по делото адвокатът на "Булит 2007" оспорва представената счетоводна експертиза, която показвала, че всички задължения на "ГМ прес" са дългосрочни. Вещото лице, извършило експертизата, се оправдава, че не е успяло да извърши проверка във фирмата, че е анализирало само балансите в НАП и Търговския регистър, и се съгласява, че няма как фирмата с 32 хил. лв. и задължения за 20 млн. лв. да има коефициент на абсолютна ликвидност 11.5. С други думи, отчетите на "ГМ прес" са каша, възможно е дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и от кредитора Ганчев ще зависи какво да се случва с регионалните вестници и "Блиц".

В началото на седмицата главният редактор и изпълнителен директор на в. "Стандарт" Славка Бозукова стана собственик на половината от акциите в компанията "Интермедиа". До момента Бозукова беше само управител на "Интермедиа" заедно с Георги Стоянов Илиев. До редакционното приключване на "Капитал" Бозукова не отговаряше на мобилния си телефон. Георги Илиев беше категоричен, че не иска да коментира. На въпрос на "Капитал" излиза ли окончателно от медийния бизнес той нито потвърди, нито отрече. Бозукова придобива неговата собственост в "Интермедиа" (40%), както и дела на Пламен Каменов (10%) чрез новорегистрираната фирма "Пи комюникейшън". Георги Илиев излиза изцяло от дружеството, като престава да бъде и негов управител.

След смяната на издателя бе избран и нов директор за изданията на "Интермедиа". Първоначално сайтът писа, че това ще е Милан Николов. Журналист с това име е криминален репортер в сайта pik.bg. Последната публикация с автор Милан Николов е от 15 юли, показва справка на сайта. ПИК е единствената медиа, за която депутатът от ДПС Делян Пеевски дава интервюта. Още на следващия ден "Блиц" коригира публикацията си и обяви, че директор на изданията ще е журналистката Звездомира Мастагаркова. Тя е работила за "Businessweek България", "Кеш", "Уикенд", "168 часа", "Ретро", както и в информационна агенция ПИК", се казва в дописка на "Блиц"

Останалите 50% от "Интермедиа" остават собственост на "ГМ прес" АД. Фирмата е в борда на директорите на издателите на в. "Стандарт" - "Стандарт нюз" ЕАД. До август 2014 г. Бозукова беше член на борда на директорите на "ГМ прес", но излезе от управлението заедно с друг член на борда - Светлин Панов. На тяхно място влязоха Боряна Михайлова и Михаил Михайлов.

"Стандарт" е другият вестник, който има сериозни финансови задължения. По официалните отчети на изданието на този етап то не отчита загуби, но се вижда, че приходите му сериозно намаляват, вестникът има много краткосрочни и дългосрочни задължения (виж таблицата). От известно време екипът му не получава заплатите си, потвърдиха пред "Капитал" двама журналисти на ръководни позиции в медиата. Мартин Батков, член на съвета на директорите на "Стандарт", не отрече информацията. "Тодор Батков [брат на Мартин Батков] държи мажоритарния дял в "Стандарт" и нямаме намерение да затваряме вестника, правим всичко възможно да задържим изданието. Като всички печатни медии на пазара и ние имаме финансови затруднения", коментира Мартин Батков.

Информацията, че три фирми, свързани с банкера Цветан Василев, които са сред едрите кредитополучатели от КТБ - "Сайга консулт", "Булит 2007" и "БГ корпорейшън", са отпуснали общо 34 млн. лв. към фирмите, които издават "24 часа", "Труд", "Преса", "Тема", "Струма", сайта blitz.bg и т.н., излезе още миналото лято. Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал "акционерното участие на Пеевски". 

По повод "Сайга консулт" - дружеството, финансирало издателя на "Труд" и "24 часа" - "Про нюз България", с 6.5 млн. евро, неотдавна пред "Капитал" управителят на компанията Венелина Гочева коментира, че в началото на февруари 2015 г. е проведено заседание по делото на "Про нюз България" със "Сайга". "Назначената от съда експертиза показа, че "Про нюз" е в отлично финансово състояние. Предстои следващо заседание. Поисканата от квесторите на КТБ несъстоятелност на "Сайга" за нас е знак, че тази фирма не разполага със средства и няма да е в състояние да довърши нашия предварителен договор, подписан през 2012 г. за продажба на печатница "Варна", каза Венелина Гочева. Тя обясни, че по тази причина компанията се чувства свободна да договаря с инвеститори реализация на имота. "По договора със "Сайга" имаше забрана да го предлагаме на трети лица. С постъпленията от продажбата ще си погасим задълженията към "Сайга", допълни Венелина Гочева.

Днес, година след затварянето на банката, не е ясно кой е реалният собственик зад изброените издания. Задлъжнели, в повечето случаи работещи на оперативна загуба (виж таблицата), единственото, което изброените издания могат да продават, за да продължат съществуването си, е редакционната си политика - в зависимост от това кой формално държи вземането по отпусканите от КТБ пари и кой иска да финансира текущата им дейност. В повечето случаи това е непрозрачно за публиката.