Властелини на публицистиката

Досега публицистични предавания можеха да се правят и от независими компании. Така например "Телеман" се наложи като продуцентска компания, разработваща аналитични формати. През годините те стояха зад предаването "Дикoff" с водещ Сашо Диков, но също така наложиха "Отечествен фронт" и "Директно Карбовски". Продуцентът Евтим Милошев и Dream Team стояха зад предаването "Нека говорят" по bTV с водещ Росен Петров.

Фактите от пазара показват, че подобен начин на работа може да носи и позитиви, и негативи за медиата. Лош пример в това отношение са предаванията с лице Мартин Карбовски. Журналистът реши внезапно да напусне телевизията и продуцента си и на практика предсрочно прекрати договора си, като създаде проблеми и на двете страни. По неговия казус има заведени дела в съда. Този риск наложи телевизиите да искат да сключват договори с лицата на предаванията, а за външния продуцент да остава създаването на съдържанието на формата. Това обаче поставя независимите компании в уязвима позиция, защото на практика те губят най-ценното – лицето на предаването. Телевизията на пък е в правото си да прекрати ангажимента си с компанията и да предложи нова роля на водещия. И логично също иска да защити интереса си и да не губи вече изградени и наложени лица.

В случая с Люба Кулезич и Сашо Диков "Нова тв" обяви, че ще проведе разговори както с водещите, така и с продуцентите, преди да обяви новата си програмна схема от есента. По информация на "Капитал" Диков със сигурност ще продължи да работи с "Нова", защото има договор за още една година с медиата, а не с продуцента на предаването "Телеман". Ако се съди по изказванията на Люба Кулезич пред медиите, тя едва ли ще се върне в ефира на "Нова".

Логично изглежда "Телеман" да преосмисли проектите си, защото е очевидно, че аналитични публицистични формати вече няма да се възлагат на външни продуценти. А основните техни предавания са с такъв характер. До редакционното приключване на "Капитал" управителят на "Телеман" Боян Петков не отговаряше на мобилния си телефон. През седмицата пред "Дневник" той обясни, че от два месеца никой от "Нова тв" не се е свързвал с него и отказва да коментира нещо, с което не е запознат.

Как реагира пазарът

Конкурентите на "Нова" bTV отдавна са затворили публицистиката като вътрешен приоритет на медиата и след предаването "Нека говорят" на Dream Team не са допускали външни компании да правят подобни програми. От телевизията коментираха пред "Капитал", че по принцип е възможно публицистично предаване да се прави от външен продуцент - така, както е възможно и да бъде копродукция на медиата и външна фирма. "Опитът показва, че фактът, че е външна продукция, не представлява гаранция нито за продукционното качество, нито за журналистическата обективност и политическа независимост. А от чисто финансова гледна точка вътрешните публицистични предавания са по-рентабилни", казаха от bTV.

Според председателя на Асоциацията на телевизионните продуценти и съсобственик в Dream Team Евтим Милошев новината, че външни продуценти няма да правят публицистични формати, е много лоша. "Явно желанието за контрол е голямо и това е последната крачка в тази посока", коментира продуцентът.

Има примери за чуждестранни медии, които допускат външни за телевизията продуценти да създават публицистични формати. Така например е във Великобритания. На сайта на британския регулатор Ofcom има любопитно проучване за периода 2007 – 2012 година, направено за програмите на петте основни обществени телевизии, в това число и Би Би Си. Според изследването външните продуценти имат сериозно присъствие в програмите на медиата, включително в публицистика - през 2012 година в жанра "новини и актуални предавания" 23% от предаванията са работа на външни продукции, а 77% - на вътрешни.

Защо е важно

Неоспорим факт е, че публицистичните предавания са сърцевината на всяка сериозна медиа и тя е тази, която трябва да поеме отговорността за позициите и темите в тях. Каналът е подписал Етичния кодекс на българските медии и е отговорен по различни закони пред държавата. От друга страна независимият продуцент е още един гарант за плурализма на гледните точки в медиата.

Според доц. д-р Райна Николова, преподавател в НБУ и бивш член на медийния регулатор, основната причина публицистиката да се създава от вътрешни ресурси на съответната медия е свързана със запазване на независимостта на телевизията от политическо или икономическо влияние. Продължение на този принцип има в Закона за радиото и телевизията, който предвижда възможност между собствениците и/или управителните тела на доставчиците на медийни услуги и журналистите, сключили договори с тях, да се договорят редакционни правила за работата в областта на публицистиката. Така се създават гаранции журналистическите стандарти да се спазват и да се възпрепятства чуждо влияние.

Николова припомня, че когато телевизията е сключила договор за създаване на публицистично предаване от външен продуцент, тя продължава да носи отговорност за разпространяваното съдържание, независимо какво е уговорила с продуцента, но с тази разлика, че продуцентът не е длъжен да се придържа към вътрешните журналистически правила на медията. "Продуцентът в много по-голяма степен е принуден да търси различни финансови ресурси за създаването на предаването, включително и приходи от т. нар. медийни партньорства с публичните институции, което е чиста проба PR", коментира Райна Николова. Според нейните впечатления през последните години същинските коментарни предавания са изтласкани встрани от развлекателни предавания, чиито водещи се самообявиха за "журналисти" и по този начин девалвират публицистичния жанр.

Преподавателят в Софийския университет и експерт по медийно право проф. Нели Огнянова обяснява, че по отношение на актуалните предавания балансът на вътрешните и външните продукции зависи от визията и приоритетите на конкретната медия. "Ако тя акцентира върху селекция, квалификация и професионално усъвършенстване на силен собствен екип, възможно е преобладаващата част от актуалните предавания да са вътрешна продукция - а квотата за предавания на независими продуценти да се постига чрез музикални, развлекателни и др. предавания. Все пак водещото при определянето на баланса остава правото на аудиторията на пълна, качествена и независима информация", е мнението на Огнянова.

Изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" и преподавател в Софийския университет доц. Орлин Спасов смята, че капсулирането на телевизиите само отчасти се дължи на нуждата от икономии. "То е свързано и с желанието на медиите да упражняват по-силен контрол над съдържанието. Несъмнено един вътрешен продукт дава по-добра възможност за това. Така публицистиката по-лесно може да бъде синхронизирана с общата линия на медията. Намалява рискът от излъчване на твърде разнопосочни и некоординирани послания", коментира Спасов.

По думите му желанието за повече контрол над съдържанието обаче лесно може да доведе до ограничаване на вътрешно медийния плурализъм. "Подобни действия могат да бъдат тълкувани и като опит за избягване на евентуални "скарвания" с властта. Много от българските медии остават зависими от благоразположението й, например при разпределянето на средства за реклама от държавата", е мнението на Спасов.

Публицистика е синоним на сериозна журналистика, която предполага дълбочина и анализ. Занимава се с актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми. Приложени към стандартите на българската телевизионна журналистика, тези характеристики описват публицистиката като бутиков жанр. Локализиран в най-чист вид може би само в обществената телевизия БНТ. Сериозните коментарни предавания и разследвания през последните години стават все по-малко и обичайно са заместени от обикновено talk show.

Въпреки, че не носи преки печалби в буквалния смисъл на думата (висок рейтинг и рекламни приходи), публицистиката печели най-важното за медиата - доверието на зрителите. Затова се нуждаем от все по-сериозни гаранции, че няма да изчезне.