Блокирай това
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Блокирай това

Блокирай това

Ръстът на потребителите, които използват софтуер за блокиране на реклами, е новото предизвикателство за медийната индустрия

8370 прочитания

© shutterstock, капитал


Ненужният апокалипсис на интернет. Така изпълнителният директор на Interactive Advertising Bureau Рандал Ротернберг нарича поредното голямо предизвикателство пред медийната индустрия - нарастващия брой инсталирани софтуерни решения, които блокират рекламите онлайн и предизвикват тревожни дискусии сред рекламодатели и издатели по света.

Използването на софтуер за блокиране на реклами е нараснало с 41% за последната година в глобален мащаб според Pagefair - компания, която анализира т.нар. ad blocking феномен. Потребителите, които филтрират своя трафик, са достигнали близо 195 млн. през второто тримесечие на 2015 г. В резултат се очаква онлайн медиите да понесат загуби на стойност 21.8 млрд. долара през тази година. Данните на IAB (Interactive Advertising Bureau) са дори по-притеснителни за рекламния бранш. Според тях в САЩ блокирането на реклами е практика, в която взимат участие поне 34% от всички лица над 18-годишна възраст. По този начин някои сайтове губят до 40% от своите приходи.

И ако до съвсем скоро блокирането на реклами беше възможно само при браузъри на настолни компютри и лаптопи, ad blocking софтуерите вече са налични и за мобилни устройства. С представянето на последната версия на операционната система iOS на Аpple технологичният гигант представи възможността за създаване на блокиращ софтуер, който потребителите да инсталират и на своите смартфони. Това беше сигнал за медии, рекламодатели и агенции, че се задава нова буря в битката с ad blocking компаниите.

Още повече че самите създатели на филтриращ софтуер стават все по-изобретателни в начините си да печелят. Най-популярното приложение AdBlock Plus например има бизнес модел, при който срещу определена сума почти всеки издател може да бъде добавен към т.нар. whitelist - списък с изключения за сайтове, при които блокиращият софтуер не филтрира трафика. Това е и причината медии като RTL, ProSieben и Axel Springer да водят дела на германския пазар срещу Eyeo - компанията, създател на АdBlock Plus. Обвиненията срещу софтуерната компания са за практики, които нарушават конкуренцията. Германският съд обаче отсъди през месец май тази година, че няма основания да нареди прекратяване на работата на AdBlock Plus, тъй като потребителите сами избират да инсталират технологичното решение на своите устройства.

Как работи

Аd blocker е термин, зад който стоят всички видове софтуери, които премахват реклами от дадена страница. За повечето потребители това най-често са приставки като AdBlock или AdBlock Plus, които с едно кликване се добавят към най-популярните браузъри, сред които са Chrome на Google и Firefox на Mozilla. Интересното е, че ad blocker приложенията не блокират самите реклами. Вместо това те проверяват откъде идва информацията във всеки елемент от дадена страница. Ако някой от тях (най-често банер позиция) се свързва към сървъри от предварително зададен в софтуера списък, той автоматично приема този елемент за рекламен и филтрира трафика към него, като по този начин не му позволява да се "материализира" на страницата. Най-често рекламите идват от определени мрежи, което прави засичането и блокирането на връзката към тях елементарно. Това позволява на блокиращите технологични решения да филтрират не само стандартната дисплей реклама, но и видеореклами и съдържание от приложения за генериране на трафик чрез препоръчани статии като Taboola и Outbrain.

Потребителите са двигателят на тази криза в стремежа си да ограничат рекламите. Рекламният инвентар често претрупва дизайна на сайта, който те посещават, и пречи на т.нар. потребителско изживяване. Наличието на множество рекламни позиции може допълнително да натежи при зареждането на самия сайт. Освен това медиите поставят парче код в своя сайт (т.нар. cookie, или "бисквитка" - бел. авт.), което да следи навиците на посетителите, за да им бъдат представени по-подходящи и по-правилно таргетирани реклами. Това обаче влиза в противоречие с нарастващото желание за защита на личните данни от страна на онлайн потребителите. Приложенията за блокиране на реклами ограничават бисквитките и премахват ненужните реклами от посещаваните сайтове, като по този начин позволяват по-бързо и безпроблемно сърфиране.

Това, което потребителите рядко осъзнават, е, че голяма част от сайтовете, които посещават, се издържат именно от рекламни приходи. За да продължава да създава своето съдържание, всяка онлайн медиа има нужда от рекламодатели, които позиционират своите реклами там, където са читателите. Наличието на ad blocking софтуер обаче прекъсва тази верига и води до ограничаване на възможностите на самите издатели. "Основният проблем в краткосрочен план не е за рекламодателите, а е за издателите", казва и Кристин Стоянов, изпълнителен директор на Metric-DS. И допълва: "Как да инвестираш в съдържание, което после не можеш да монетизираш?"

В дългосрочен план губят и рекламодателите. Към момента компании и агенции в България не отчитат блокирането на реклами като проблем за себе си, тъй като заявените импресии в медийните кампании се покриват. Това обаче бързо може да се промени, ако тенденцията за ръст на инсталираните филтриращи приложения продължи. "И издателите, и рекламодателите имат една и съща цел - да се подобри потребителското преживяване. По този начин читателите ще намират полезност не само в съдържанието, но и в рекламите, и все по-малко ще са провокирани да използват блокиращи приложения", коментира Станислава Атанасова, търговски и рекламен директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал" - бел. авт.). Това означава обаче, че рекламният инвентар може да поскъпне, тъй като медиите ще трябва да търсят по-гъвкави решения за сервирането на рекламните послания.

Как да бъде избегнато

Вариантите, които се обсъждат в индустрията за справяне с проблема, са няколко. Рандал Ротернберг, изпълнителен директор на IAB, приканва издателите в своя статия за Ad Age да ограничат използваните технологии за събиране на потребителска информация, както и на сервираните реклами. По този начин той се надява сайтовете да станат по-леки и рекламите да не пречат на посетителите. "Големите медии и медийни групи, които имат сериозно отношение към своите потребители и съдържанието си, ще трябва да управляват рекламата си така, че тя да бъде контекстуална и да не дразни потребителите", смята Николай Георгиев, директор "Дигитално планиране" в Dentsu Aegis Network. "По този начин те ще създадат по-качествена и лоялна аудитория, която ще подкрепя медиата и няма да използва блокиращи решения", допълва той.

IAB са разработили и специален код за засичане на ad blocking софтуер, който всяка медиа може да инсталира в своя сайт. Така всеки издател ще може да посреща читателите си, инсталирали филтриращо приложение, с молба да го спрат, докато разглеждат сайта, или в по-крайния случай просто да не допускат такъв потребител до своето съдържание.

Възможността за заплащане на показваните материали чрез т.нар. paywall система, която ограничава потреблението, докато посетителят не заплати определена сума за абонамент, също е ход срещу блокиращите решения. "Издателите, като всички други бизнеси, търсят начин да диверсифицират източниците си на приходи, особено когато съществува риск. Монетизирането на съдържанието чрез дигитален абонамент е стратегия в тази посока, която би им дала по-голяма независимост, отколкото при чисто рекламния модел", обяснява Станислава Атанасова от "Икономедиа".

Други виждат решението с блокирането на реклами в създаването и разпространението на нови рекламни формати. Мариса Майер, изпълнителен директор на Yahoo!, също споделя това разбиране, като най-често споменавания формат са т.нар.  native ads, т.е. реклами, които изглеждат като редакционно съдържание, спонсорирано от рекламодатели.

Според проучването на Adobe и Pagefair България е сред по-малко засегнатите от кризата пазари, като средно 16% от българите са инсталирали софтуер за блокиране на реклами към второто тримесечие на 2015 г. Според издателите обаче процентът варира. Александър Варов, мениджър "Портфолио" в "Нетинфо", казва, че интернет групата отчита средно 10% филтриращ софтуер при посещенията на своите сайтове. Според Станислава Атанасова от "Икономедиа" процентно засечените блокиращи приложения варират между 10 и 20% в зависимост от аудиторията на различните сайтове на медийната група.

Засега агенциите не намират повод за притеснение  на нашия пазар, който да е причинен от използването на ad blocking софутер. Основна причина за това е голямото количество инвентар, което медиите предлагат. "Тъй като инвентарът ще продължи да расте с много по-голям ръст от този на блокиращите приложения, не очакваме кризата при нас да се задълбочи", посочва Николай Георгиев от Dentsu Aegis Network. Kристин Стоянов от Metric-DS пък отбелязва, че много малко от българските издатели претрупват сайтовете си с формати и по-скоро имат "доста добра политика за потребителско изживяване". "Да, през последното тримесечие на всяка година има по-висок брой реклами, защото рекламодателите изразходват излишни бюджети или медиите наваксват загуби и недоставени импресии, но това не прави толкова голямо впечатление на потребителите", допълва той.

Ненужният апокалипсис на интернет. Така изпълнителният директор на Interactive Advertising Bureau Рандал Ротернберг нарича поредното голямо предизвикателство пред медийната индустрия - нарастващия брой инсталирани софтуерни решения, които блокират рекламите онлайн и предизвикват тревожни дискусии сред рекламодатели и издатели по света.

Използването на софтуер за блокиране на реклами е нараснало с 41% за последната година в глобален мащаб според Pagefair - компания, която анализира т.нар. ad blocking феномен. Потребителите, които филтрират своя трафик, са достигнали близо 195 млн. през второто тримесечие на 2015 г. В резултат се очаква онлайн медиите да понесат загуби на стойност 21.8 млрд. долара през тази година. Данните на IAB (Interactive Advertising Bureau) са дори по-притеснителни за рекламния бранш. Според тях в САЩ блокирането на реклами е практика, в която взимат участие поне 34% от всички лица над 18-годишна възраст. По този начин някои сайтове губят до 40% от своите приходи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    tarikata avatar :-|
    Петър Петров

    Много добро приложение е това.Не може да натиснеш некоя страница и на пълен екран да ти почне реклама с звук да речем.Или 1/2 от страницата да е реклама.Като ги намалят на под 5 процента от площта може и да си спра ад блокъра.Дотогава - да се оправят рекламодателите.И аз не искам постоянно да бъдат следени моите интереси в нета.Това че веднъж търсих едни батерии в нета,не означава че тия батерии ще ми трябват 6 месеца след това.

  • 2
    shule avatar :-|
    shule

    До коментар [#1] от "Петър Петров":

    Абсолютно вярно! Отвратително е когато вършиш нещо важно на компютъра да ти излиза нещо, което ама абсолютно не те интересува на цяла страница. Да не говорим, че лично аз, по принцип ненавиждам агресивната реклама / тип от врата на врата, звънене по телефона и т.н./ и само заради това никога не прибягвам до рекламирания по този начин продукт. Рекламата според мен трябва да привлече потребителя с някакво оригинално послание, кадри, изпълнение и т.н. а не натрапчиво и нахално да ти "влиза под завивките".

  • 3
    nicks avatar :-|
    nicks

    Много ясно че ще ползвам блокиращ рекламен софтуер. Даже ако има и софтуер блокиращ простотията по сайтовете и него ще ползвам.

  • 4
    maddrum avatar :-|
    maddrum

    От години ползвам такъв софтуер. Преди се хабеше яко ресурс от машината ми да зарежда всичките флашове и банери. А за възхваляването на великата схема на Капитал с абонаментите съм дълбоко скептичен дали наистина върши работа. Това е дори по дразнещо от рекламата.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    kalnik avatar :-|
    Калник

    [quote#4:"maddrum"]А за възхваляването на великата схема на Капитал с абонаментите съм дълбоко скептичен дали наистина върши работа. Това е дори по дразнещо от рекламата.[/quote]

    От друга страна, Капитал ще престане да съществува, ако не могат да си покриват разходите. Като харесвана от мен медия, на няколко пъти съм си правил месечен абонамент. Заплащането е реализирано много лесно през epay.bg.

  • 6
    pamela avatar :-|
    pamela

    Е, блокирани или не рекламите не оказват никакво въздействие върху намерението ми да купувам един или друг продукт.
    Рекламираните продукти са даже по-скъпи заради разходите им за реклами.

  • 7
    skaranikolov avatar :-P
    skaranikolov

    С огромно удоволствие ползвам такъв софтуер и при всяка възможност го препоръчвам на мои приятели. Ефектът е поразителен, несравнимо е удоволствието, изписано по лицата на хората, открили възможност да избягат от спама.

  • 8
    maddrum avatar :-|
    maddrum

    До коментар [#5] от "Калник":

    Колко струва един такъв коментар.... за един приятел питам!

  • 9
    kalnik avatar :-|
    Калник

    [quote#8:"maddrum"]Колко струва един такъв коментар.... за един приятел питам![/quote]

    Ха-ха-ха... Беден нещастник! Целият свят трябва да работи за Вас и да ви дава всичко безплатно. Сигурно и филми гледате само от торенти и се подигравате на всеки, който ходи на кино или си купува дискове или съдържание онлайн. Дано поне за книги да отделяте, че тогава има някакъв шанс за Вас.

  • 10
    gotha avatar :-|
    Христо Георгиев

    Причината да имам adblock е сайтове, които просто прекаляват с флаш рекламите си. Не е нормално да вият вентилатори само от реклами.

    Иначе добра статия, ако и цитираните експерти не бяха само от Икономедиа щеше да звучи още по-авторитетно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK