БНТ и БНР ще се финансират по нов начин

Докато пазарът вече няколко години очаква обсъждане и приемане на нов медиен закон, който да отговаря на променената медийна среда, правителството реши да се отчете само с поправки в сега действащите правила. При това съвсем тайно и без обсъждане. Изменението обаче съвсем не е маловажно, защото се отнася до финансирането на БНТ и БНР.

Тази седмица кабинетът внесе за обсъждане в парламента проект за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Предвижда се да се закрие и фонд "Радио и телевизия", който даваше възможност на БНТ и БНР да се финансират освен от държавния бюджет и продажбата на рекламно време, и от такси от гражданите и бизнеса. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона.

Съдържанието на промените, както и начинът, по който са стигнали до парламента, пораждат някои въпросителни. Открита обществена дискусия по темата например до момента не е имало. В мотивите към проекта се твърди, че промените в ЗРТ са подготвени основно през лятото от работна група към Министерството на културата, която е включвала представители на заинтересованите институции - Съвета за електронни медии, БНР, БНТ, Министерството на финансите, както и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и представител на неправителствена организация – сдружение "Мрежа за свободно слово". Проверка на "Капитал" показа, че АБРО и "Мрежа свободно слово" е трябвало да подадат искане за допускане до работната група, след което обаче мрежата така и не е получила покана за участие в нея. АБРО пък са били допуснати на последното заседание, т.е. на самия финал на обсъждането на промените в ЗРТ.

Какво предвиждат промените

Моделът на финансиране на обществените медии в България е смесен - от държавния бюджет и от реклама. Години наред се очакваше да има постъпления и от такси от гражданите и бизнеса, събирани във фонд "Радио и телевизия", който трябваше да започне да функционира през 2007 г. Схемата, по която се предвиждаше да се събират таксите, беше проста. Гражданите трябваше да заплащат месечна такса в размер 0.6% от минималната работна заплата за всеки регистриран електромер - т.е. в момента би била 2.30 лв. на месец за БНТ и БНР. При юридическите лица процентът трябваше да е 2.5% от минималната работна заплата, отново на база регистриран електромер, или близо 10 лв. месечно. По закон Съветът за електронни медии трябваше да е отговорен за разпределянето на сумите, което беше и основно препятствие този механизъм да заработи. Нефункционирането на фонда е и основният аргумент той да бъде заличен от ЗРТ. Съпротива по този въпрос в сектора няма.

Другото съществено изменение засяга държавната субсидия от бюджета, която управителният съвет и генералните директори на БНТ и БНР можеха да преразпределят по различни пера според дефицита през годината. Сега обаче Министерският съвет (МС) иска да отпуска средствата като трансфери. Това според запознати с мотивите за измененията в ЗРТ означава, че парите ще се местят по-трудно от едно направление в друго, заради което планирането на бюджета трябва да бъде много по-прецизно. Проблемът е, че по този начин властта ще може да се намесва директно в програмирането на обществените медии чрез разместванията на целевия трансфер. Законопроектът предвижда субсидията да отива "за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, определени на базата на норматив за час програма, утвърден от МС", или за целево придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт.

В момента бюджетите на БНР и БНТ се съставят на база стойността на час готова продукция. За 2015 г. нормативът за един час програма на БНТ за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми е в размер на 1628 лв., а за БНР - на 400 лв. Членът на УС на БНР Христин Стрижлев коментира, че методиката сама по себе си е правилна и приложима в голяма част от ЕС, "но с тази разлика, че у нас никой не е изчислявал реално каква е стойността на този час за радиото и телевизията". Преди време Стрижлев даде конкретен пример за БНР: "За радиото има предвидена определена сума в държавния бюджет. Ние подаваме всяка година колко часа програма произвеждаме - в националните и регионалните си програми - и предвидената сума в бюджета се разделя на количеството продукция. Така се получава, че час продукция струва около 400 лв." По думите му методиката трябва да се промени.

В проектобюджет 2016 г. за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42.1 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65.1 млн. лева, което означава, че сумите са същите като през 2015 г. Съществени изменения не се предвиждат и за 2017 и 2018 г.

Въпросителните

Според медийни анализатори най-несъвършеното на текста за промени в ЗРТ е, че никой не желае да определи начина за остойностяване на предаванията, поръчани от държавата в изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ, както и да формулира конкретно тази мисия.

През лятото, докато работната група в Министерството на културата все още обсъждаше промените в ЗРТ, Христин Стрижлев бе на мнение, че държавата, в лицето на народните представители, трябва да реши какъв обем продукция може да си позволи бюджетът. "Програма, която да е със съответното високо качество и чието производство да не носи натрупване на дефицити. Всичко останало води до недофинансиране и компромиси с качеството на готовия продукт. А никой няма интерес от това", категоричен е Христин Стрижлев. С днешна дата коментарът му продължава да е валиден. От пресцентъра на БНТ отговориха, че според тях моделът на финансиране на обществената телевизия се нуждае от промяна, която може да вземе за пример някои добри европейски практики.

Що се отнася до фонд "Радио и телевизия" и неговото премахване от закона, Христин Стрижлев добавя, че той, така или иначе, не работи и отмяната на текстовете по никакъв начин не нарушава работата на БНР и БНТ. От БНТ също коментираха, че практиката през последните 15 години е показала, че фондът реално не функционира и не са били предприети действия за неговото финансово обезпечаване. Подобен модел се реализира трудно, но е възможно да се мисли и в посока на неговото преструктуриране, смятат от БНТ и добавят, че темата относно бъдещето на фонда или промяна в модела на финансиране на обществените медии трябва да бъде обсъдена в дискусия с всички заинтересовани страни.

От законопроекта личи, че държавата окончателно се отказва от модела за финансиране на обществените медии с такси от потребителите. В блога си експертът по медийно право и професор в Софийския университет Нели Огнянова пише: "Имаше очаквания за развитие и нова роля на Фонда ["Радио и телевизия"] – съответно при диверсифициране на източниците, по-устойчиво финансиране и известна гаранция за независимост на обществените медии. А законопроектът е точно в обратната посока."

Преподавателят по медийно право в НБУ Райна Николова е категорична, че преди да е изготвена цялостна схема за финансирането на обществените радио и телевизия, която да изменя сегашната концепция за финансиране, няма логика да се приемат изменения. "Още повече че със свое становище от март тази година Комисията за защита на конкуренцията препоръча на законодателния орган да създаде финансова рамка за обективен предварителен и последващ контрол по отношение съотношението в размера на финансирането на БНТ и БНР от бюджетната субсидия и рекламата. Вместо да се въведе такъв механизъм, се приема промяна, която не кореспондира с препоръката на КЗК", припомни Николова. По думите й дефинирането на ангажиментите на обществената медия и моделът й на финансиране са най-важните въпроси.