Дискусията за финансирането на обществените медии отново се отлага

Парламентарната комисия по култура и медии отложи гласуването на проекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Днес трябваше да се състои първото четене на законопроекта в ресорната парламентарна комисия.

Правителството иска да промени начина на финансиране на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии със законопроекта, внесен в парламента още миналата седмица. Мотивът зад изменението е нуждата от фискална консолидация.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В момента обществените медии се финансират чрез субсидии от бюджета, а от догодина беше предложено това да става чрез трансфери. Разликата е, че трансферите са целеви и парите по-трудно се преместват по различни пера в бюджетите на съответните ведомства. При финансирането чрез субсидии по решение на самите ведомства парите могат по-лесно да се преместват по различните пера, ако някъде има недостиг. 

Причината: Финансовото министерство

Промените се налагат заради изменение в Закона за публичните финанси. Беше предложено закриване и на Фонд "Радио и телевизия", който предвиждаше плащането на такси от потребителите на радио и телевизионни услуги. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона, но даваше надежда, че ще осигури на обществените медии независимост от държавното финансиране. Според проектозакона за бюджета за догодина за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42,112 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65,147 млн. лева.



Генералният директор на БНТ Вяра Анкова, която присъства на заседанието на медийната комисия в парламента, уточни, че представителят на телевизията в работната група в министерството на културата за промени в ЗРТ не бил запознат с крайната редакция на текста, отнасящ се до "Фонд радио и телевизия". "Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медиа и моделът й на финансиране", каза пред депутатите Вяра Анкова. Тя предложи скоро да бъде организирана такава дискусия, ако политиците са заинтересувани от съдбата на обществените медии. Членът на управителния съвет на БНР Христин Стрижлев подкрепи идеята на Анкова.

Председателят на парламентарната медийна комисия Полина Карастоянова каза, че подкрепя идеята за обществена дискусия и ще предложи такава да се състои "в рамките на следващата парламентарна сесия". Истината е, че този дебат едва ли има смисъл да се отлага чак за следващата година. Идеята за дискусия бе подкрепена от депутати от почти всички политически партии, представени в медийната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи на депутатите да не гласуват сега промените, свързани с финансирането на БНТ и БНР и Фонд "Радио и телевизия", а те да са част от дебата за мисията на обществените медии. Предложението му беше единодушно прието.

Парите за догодина са осигурени, но недостатъчни

На заседанието на комисията бяха одобрени на първо четене и проекта на бюджетите за БНТ, БНР и БТА, въпреки породилата се дискусия и изразените тревоги от страна на генералните директори, че финансирането е крайно недостатъчно. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че от предвидения за агенцията бюджет от 4, 385 млн. лв. ще трябва да отдели 273 хил. лв. за МВР, която да осигури охрана за агенцията. Оказа се, че БНТ и БНР също ще трябва да отделят от бюджетите си и да платят на МВР за това, че ги охранява. А и трите институции са сред обектите със специален статут и задължителна охрана.