Ако искат реклама, медиите трябва да са приятели на приятелите на Орбан

Улф Шулдт е автор на свободна практика и политически консултант. От 2002 до 2014 той работи като политически съветник към Folkpartiet liberalerna, либералната партия в Швеция. Редактор е на книгата "Hello, Dictator!", сборник от статии за ситуацията на демокрацията и свободата на медиите в Унгария при управлението на Виктор Орбан. Книгата представя няколко гледни точки за управлението на унгарския министър-председател. Заглавието е заимствано от начина, по който председателят на Европейската Комисия Жан-Клод Юнкер посрещна унгарския министър-председател през май 2015 г. на среща на ЕС в Рига. Шулдт беше в България тази седмица, за да представи сборника и да вземе участие в дискусия за медийния плурализъм и свободата на словото в Източна и Югоизточна Европа.

Как политиката на Виктор Орбан промени медийния пазар в Унгария?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това, което правителството прави, е да променя медийните закони. Към момента не се забелязва изявена цензура, но властта упражнява контрол върху изданията, като използва законодателството, за да поставя глоби. По този начин се предотвратява критиката към "Фидес" (партията на Виктор Орбан - бел. авт.) или дясната екстремистка партия "Йобик". Това ограничава възможностите за дискусия в обществото.

Останали ли са все още опозиционни медии в страната?

Да, има няколко телевизионни и радиостанции и вестници, но те са задушавани икономически чрез контрол върху рекламните приходи. За тези медии е трудно да пишат твърде много опозиционни материали, защото правителството има индиректен контрол върху големите рекламодатели в страната. За да си осигурят приходи, медиите, които разчитат на реклама, трябва да бъдат приятели на приятелите на режима и не могат да си позволят да го критикуват активно.



Това ли е единственият начин да оцелеят?

Виждал съм малки медии, които са направили крачка назад в развитието си. Някои от тях са били търговски успешни в по-ранен етап от историята си, което им е помогнало да оцелеят, но смалявайки се. Те продължават да се борят, но вече не разполагат със същите ресурси. Винаги е трудно да се предвиди какво ще се случи в близко бъдеще, тъй като политиката е непрекъснато приемане на нови и нови закони.

А отправят ли се заплахи към журналисти в Унгария?

Има някои случаи, в които журналисти са предпочели да напуснат работата си, вместо да следват стриктните инструкции, които им се спускат от редактори или собственици на изданията. Не съм запознат обаче със случаи, в които правителството директно да се намесва и заплашва журналистите. Има обаче активисти и групи, близки до управляващите партии, които са по-екстремни и заплашват хората с насилие. Това най-често се забелязва, когато става въпрос за теми като бежанците или ромските общности. Журналисти, които покриват тези теми, често са предупреждавани от хора на улицата да не се бъркат, където не им е работата. Разбира се, трудно е да се свържат тези случаи с правителството на Орбан.

Забелязва ли се сериозна проруска пропаганда в унгарските медии?

Да. Русия финансира някои от т.нар. независими новинарски групи и сайтове в Унгария, които видимо разпространяват руска пропаганда. Не можем да кажем със сигурност, но има съмнения, че Кремъл финансира и политическото движение "Йобик". Но това не се случва само в Унгария. Такива примери има и в Швеция дори.

Какво е настроението на проправителствените медии към темата с бежанците?

Доколкото аз виждам, най-често те покриват въпроса по сензационен начин. Медиите, близки до правителството, хвалят твърдата позиция на управляващите по темата с бежанците. Те рисуват тежка картина, като използват хиперболизирани факти или като отразяват селектирани новини, които се фокусират върху проблемите. Има, разбира се, и медии, които се опитват да представят казуса от други гледни точки. Те често взимат информацията си от неправителствени организации. Всъщност един от авторите в книгата, Лидия Гал, пътува из Унгария и други страни, за да отразява темата с бежанците, а материалите си публикува в социалните мрежи. Това дава възможност на медиите да използват и алтернативни източници на информация, за да се противопоставят на режима.

Споменахте, че правителството потиска медиите и журналистите, когато покриват теми, които са критични към политиката на страната. Темата за бежанците сред тях ли е?

Това е една от темите, които режимът в Унгария използва, за да затвърди своята силна позиция в обществото. Официалната власт има интерес да се внушава колко лошо е бежанци да влизат в страната и как те създават несигурност. Важно е темата да се отразява и да не се пренебрегва, защото през активното й присъствие в медиите управляващите имат възможност да наложат своята позиция. А така или иначе голяма част от това, което унгарците четат и слушат в медиите, покрива именно гледната точка на официалната власт, защото повечето медии са проправителствено настроени. Тоест в крайна сметка Орбан печели от ситуацията независимо как темата за бежанците е отразена.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.