Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пет тренда, които променят медиите

Никога в историята на човечеството не се е произвеждало толкова много съдържание, но бизнес моделът на много от "старите" медии продължава да е в криза

Боян Петров, Весислава Антонова
10781 прочитания

© shutterstock


В света на медиите през последните години единственото сигурно нещо е промяната. Смени се пътят на новините, количеството и качеството им. Радикално се променя бизнес моделът, старите титани вече са пред пенсия, а претендентите за тяхното място стават все повече. Тази тенденция продължи и през 2015-а с няколко събития, които вероятно още повече ще разместят пластовете в и без това разбъркания медиен пазар. Facebook се превръща в платформа за публикуване на новинарско съдържание

През изминалата година пред медиите бяха представени технологични решения, които променят познатия до момента медиен модел. Сред най-открояващите се беше инициативата Instant Articles на Facebook. Проектът далеч не е сложен - нито технологично, нито от бизнес гледна точка. Той цели да даде възможност на медиите да публикуват своето съдържание директно в социалната мрежа, вместо издателите да предлагат линкове, водещи към външни източници (например сайтовете на самите медии). По този начин компаниите доброволно се отказват от трафика към своите уебстраници, но печелят по-широка аудитория. Причината е, че от Facebook обявиха промени в своите алгоритми, чрез които този тип материали ще бъдат по-добре дистрибутирани в новинарските потоци на потребителите. И въпреки че услугата работи само на мобилни устройства, издателите все пак получават дивиденти. Освен повече читатели медиите запазват и приходите си от реклама, тъй като рекламни позиции има и в Instant Articles. Така, ако издателите сами координират и "сервират" комуникационните послания, те имат право да задържат и 100% от приходите. Ако се доверят на социалната мрежа, тогава инвестицията на рекламодателите се разделя 70 на 30 съответно за медиата и Facebook. За да бъде по-примамлива за издателите, платформата е разработена така, че да работи с всички системи за съдържание, с които оперират самите медии.

Проектът Instant Articles е активен за мобилното приложение на Facebook и при двете големи мобилни платформи - iOS на Apple и Аndroid на Google. В инициативата до момента са се включили близо 350 издатели, сред които The New York Times, National Geographic, BuzzFeed, NBC, The Atlantic, The Guardian, BBC News, Spiegel и Bild. За разлика от останалите участващи медии щатският вестник The Wаshington Post взе решението да публикува цялото си съдържание в проекта на Facebook. "Искаме да достигнем сегашни и бъдещи читатели във всички платформи и нямаме какво да губим", казва Фред Раян, издателят на Washington Post, цитиран от The Verge (които също са част от Instant Articles).

Освен добрите страни обаче, за някои издатели инициативата на Facebook крие и рискове. Така например именно The Washington Post се сблъсква с рекламния модел на Instant Articles, при който медиата има право да добави един-единствен стандартен банер (с големина 320х250 пиксела) на всеки 500 думи от съдържанието. Ако материалът е публикуван в самия сайт на щатското издание, той ще да съдържа между три и пет рекламни позиции за същия обем, посочват от The Wall Street Journal. По този начин Facebook всъщност ограничава приходите на своите партньори, като ги кара да си задават въпроса дали са взели правилното решение, доверявайки се на социалната мрежа. Компанията на Марк Зукърбърг все пак има решение. "Все още сме в много ранна фаза от съществуването на Instant Articles", казва Майкъл Рекоу, продуктов мениджър на проекта". "Към момента работим отблизо с издателите, за да разберем техните нужди и да им дадем възможност да достигнат своя пълен потенциал в платформата", допълва той.

За важността на този нов медиен модел говори и фактът, че Google също се включи в надпреварата за съдържанието на медиите. По-рано тази година интернет гигантът представи алтернатива на Instant Articles, носеща името Accelerated Mobile Pages Project, която дава възможност за ускорено зареждане на новинарски материали при мобилни устройства чрез директното им публикуване в платформата. Проектът ще стане публичен в началото на 2016 г., а в него ще вземат участие медии като The New York Times, The Guardian, The Washington Post, BuzzFeed и VoxMedia.

Борба за рекламни приходи: медии срещу блокиращи рекламите софтуери

Тази година беше белязана от задълбочаването на вече съществуващ за рекламодатели и медии проблем - блокиращите реклами софтуери. Това обикновено са приставки за уеб браузъри, които спират връзката до рекламните сървъри на издателите и ограничават показването на комуникационни послания и рекламни позиции. Чрез тях потребителите олекотяват зарежданата страница, премахвайки на пръв поглед излишни части от нея, но всъщност влияят директно върху приходите на посещаваните уебстраници. Това от своя страна пък влияе върху качеството на самите материали, публикувани онлайн. Според доклад на компанията Pagefair, която анализира т.нар. ad blocking феномен, само за последната една година използването на блокиращ софтуер е нараснало с 41%, а броят на потребителите, които филтрират своя трафик, е достигнал до 195 млн. през второто тримесечие на 2015 г. Това пък се отразява на онлайн медиите в загуби на стойност 21.8 млрд. долара през тази година.

Проблемът всъщност стана по-сериозен, когато технологичният гигант Аpple представи последната версия на своята мобилна операционна система iOS. Тя дава възможност на разработчиците на приложения да създадат и качат в платформата Apple Store на компанията свое приложение за блокиране на реклами. По този начин за пръв път медии, рекламодатели и агенции се сблъскаха с нова страна на един до болка познат проблем. А именно - филтрирането на реклами, но този път - през мобилни устройства.

Това е и причината медии като RTL, ProSieben и Axel Springer да прибягнат до съдебни дела за нарушаващи конкуренцията практики срещу Eyeo, компанията, създател на най-популярното приложение за блокиране на реклами АdBlock Plus. Германският съд обаче отсъди в полза на софтуерната компания с довода, че потребителите сами избират да инсталират технологичното решение на своите устройства. Към момента Аxel Springer води дела и срещу разработчици на мобилен софтуер за блокиране на реклами в опит да ограничи развитието и дистрибуцията на подобен тип приложения чрез искане на забрана за "предлагане, рекламиране, поддръжка и разпространение на услугите".

Докато тече борбата между компаниите за блокиращ софтуер и медиите, вторите активно търсят решение на проблема. Именно Axel Springer е сред издателите, които въведоха ограничения в достъпа до сайтовете си за потребители, инсталирали блокиращи приложения. За да бъде достигната уебстраницата на вестник Bild, част от портфолиото на Аxel Springer, читателите трябва да изключат софтуерите или да платят месечна такса за достъп. За други компании, сред които Huffington Post и Yahoo, решението за задълбочаващия се проблем с филтрирането на реклами е фокусирането върху т.нар. native advertising, т.е. реклами, които изглеждат като редакционно съдържание, спонсорирано от рекламодатели.

Автоматизираното бъдеще на рекламата

Една от важните ключови думи в рекламата през 2015 г. беше programmatic, или автоматизирано купуване на реклама. Този нов модел на медийно купуване на рекламни позиции онлайн е важен за рекламодатели и агенции, защото отваря възможности за по-добро таргетиране, реализиране и отчитане на комуникационните кампании. Технологията обаче е важна и за медиите. Чрез programmatic издателите могат да използват по-прецизно събираните с времето данни за своите читатели и да ги монетизират, предлагайки на своите партньори по-добри възможности за реклама.

Досега най-разпространеният начин за закупуване на рекламни площи е чрез посредничеството на медийна агенция между рекламодателя и медиата. В този процес са ангажирани хора и от трите страни на сделката. Въпреки необходимостта от по-голям човешки и времеви ресурс, този модел предлага възможност за допълнителни договорки и уточняване на бонуси и отстъпки. Често обаче рекламният бранш има нужда от по-бърз и прецизен процес, при който важни са резултатите, а не цените. Тук на помощ идва и автоматизираното закупуване на реклама.

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват задължително позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория. Аудиторията пък се сегментира чрез алгоритъм, включен в системата за "сервиране" (показване) на рекламите. Това може да е платформа на голяма технологична или рекламна компания (като Google например) или софтуер, разработен от самия издател. Всъщност много издатели залагат именно върху създаването на собствени programmatic системи, чрез които да обединят рекламните позиции в сайтовете от портфолиото си. Така, когато рекламодател заяви кампания, в която таргетира потребители с определен профил, медийната компания може да покаже рекламата в правилния момент на правилното място, за да бъде видяна от представител на правилната аудитория. Това от своя страна означава по-добри резултати за рекламодателите, което пък ще доведе до по-голям брой заявени кампании в медиите и съответно повече рекламни приходи за тях.

По-рано тази година Световната пресасоциация публикува доклад, според който глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара). Според анализаторите от eMarketer очакванията са през 2015 г. във Великобритания programmatic да заема 60% от общия обем заявени кампании. Това е и причината маркетолозите да коментират, че до няколко години голяма част от закупуваните рекламни площи ще бъдат обработвани именно чрез този нов високотехнологичен и прецизен модел.

Моят праймтайм не е твоят

В края на 2015 г. американският Fox съобщи, че ще бъде  първата телевизионна мрежа, която ще спре да взима под внимание всекидневните рейтинги на свои продукции. Причината за това е, че технологиите дават все повече възможности на потребителите да гледат любимите си предавания онлайн, на запис или със забавяне (т.е. чрез дигитално връщане на програмата часове или дни назад - бел. авт.). Затова и Fox променя модела си на работа. Редица други кабелни оператори в Северна Америка, сред които AMC, FX и тези под шапката на NBCUniversal, са обсъждали подобна стъпка, но все още не са реализирали такава. Въпрос на малко време е и те да го направят, защото моделът, по който ще рабоит Fox дава възможност да договаря и нов тип рекламни партньорства с рекламодателите, които не зависят от "остарялата рейтингова система". От Fox все пак ще продължат да получават данните от Nielsen, на база на които в САЩ се планират рекламни инвестиции на стойност около 70 млрд. долара всяка година.

В България също сателитните и кабелните оператори вече дават възможност да гледаш отложено с час или два съдържанието дори на водещите телевизионни канали в удобно за зрителя време. Това ще кара традиционната телевизия и в България да преосмисля обичайния си модел на програмиране и привличане на аудитория. Ще мотивира и рекламодателите да проучват по-добре навиците на потребителите.

Изпълнителният директор на Nielsen Admosphere България Иван Генчев коментира, че решението на FOX не го учудва. По думите му броят на хората, които се възползват от възможността да гледат любимите си предавания не по време на живото им излъчване, а когато им е най-удобно, много бързо нараства. В Съединените щати и Великобритания например делът на отложената гледаемост достига 15%. Иван Генчев обяснява, че на европейските пазари нивата са все още по-ниски, но тенденцията е към бързо нарастване, като българският пазар не прави изключение. Това е една от причините, които мотивират решението на Nielsen Admosphere България да започне да измерва отложената гледаемост на нашия пазар. От началото на следващата година, клиентите на компанията заедно с данните за "живата гледаемост" ще получават и данни за отложената гледаемост на програмите в рамките на седем дни след тяхното излъчване. "Тази информация със сигурност ще направи картината на пазара по-ясна и най-вероятно с времето ще започне да влияе на много от участниците в него", каза Генчев.       Мениджър операции в Amplifi Dentsu Aegis Network Александър Джаджаров смята, че подобна тенденция на работа като тази, възприета от Fox, не се очаква да се наложи скоро най-вече поради факта, че услугата "отложено гледане" се предлага ограничено поради все още слабото покритие на IPTV мрежите. "Предвид ограниченото предлагане на DVR услугата (отложено гледане - бел. ред.) не очакваме към момента това да има и значителен ефект върху ефирните телевизии", коментира Джаджаров.

Управляващ директор на Media Club Катерина Буюклиева обръща внимание обаче, че годишно се произвеждат огромен брой тв програми, в които се инвестират много средства. А логичният път на това съдържание е да достигне до максимално голяма аудитория и да привлече много рекламодатели. "Достигането до голяма аудитория се случва с разпространение в различни канали, гледане през различни устройства по различно време. Това се случва и на нашия пазар, възможността да гледаш епизод от любим сериал в удобно за теб време, а не по програмна схема, е факт", коментира Буюклиева. Затова и според нея ще се наложи нов модел на измерване на аудиторията, подходящ за целите на рекламата, която ще следва съдържанието, а не час на излъчване. "Всъщност въпросите, на които трябва да отговаря метриката, са 5: кой гледа, какво гледа, кога гледа, на кой екран гледа (тв, PC, таблет...), как съдържанието достига до потребителя (ефир, кабел, wifi...)", според Буюклиева.

Големите медиа агенции на пазара очакват все пак, че тази световна тенденция ще активира и нашия пазар и ще му даде възможност да работи с нов модел, отговарящ на навиците на аудиториите.

След КТБ и медиен потоп



На фона на новите тенденции, които движат международния медиен пазар, картината в България е в най-мрачните нюанси. Ако в други страни тялото на медиите - вестници, телевизии и радия се гърчи от недофинансиране, то в България душата е смазана. В България малко медии се закриват, вместо това те преминават в нова форма, като оръжия в арсенала на най-актуалния олигарх. В процеса на употреба и преди фактическия фалит всъщност с тях се случва най-опасното и ретроградно нещо за медийния пазар като цяло - губи се доверието, а оттам и смисълът на журналистиката като професия да служи на хората. Те се затварят във войните на своите собственици с техните противници, придавайки си важност за пред ръководството си, но не пред читателите им.

Общото между всички тези медии е, че през последните повече от пет години всички съществуваха извън пазарната логика и се превърнаха в струваща стотици хиляди, а вероятно и милион на месец трибуна, през която се налагат корпоративни и политически интереси. В идеалния свят, където пазарът функционира по правилата, много медии означава много гледни точки и достатъчно справедливи гласове, които да служат на хората. В България това от години не е правило.

Крахът на Корпоративна търговска банка (КТБ) обаче оряза финансовия гръб на подобни схеми. През изминалото лято от пазара си отиде седмичното списание "Тема" и вестник "Преса". Опасността от фалит и закриване е прогноза, която разстила грозната си сянка върху една голяма част от пазара на вестници. В медийните среди от достатъчно време се коментира, че предстои спирането на поне още няколко известни вестника, но досега това не е се е случило.

Малко след фалита на КТБ стана ясно това, което винаги сме предполагали - банката на Цветан Василев е наливала пари в голяма част от българските вестници през кухи фирми. Този тип скрито финансиране позволява също така неявен контрол върху медийното съдържание. Друга сериозна част от всекидневниците директно се управляваха от Ирена Кръстева, майката на ДПС депутата Делян Пеевски, който ги придоби именно с кредити, отпускани от същата банка. Заемите от КТБ са едно от видимите доказателства, че изданията не са били в състояние да се издържат от собствени приходи и са платили за оцеляването си със зависимост от кредиторите си. Алтернативните източници на приходи за повечето печатни медии - от обществени поръчки и европейски проекти, отпускани от държавата, бяха недостатъчни, а и поставяха редакционната политика в услуга на конюнктурните управляващи. И така за много медии се случи логичното, когато духът напусне тялото...

8 коментара
  • 7
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Не знам споделяте ли отвращението на не малко хора от агресивната реклама, която ни залива отвсякъде и особено през ТВ и нета.
    За мен така разгледаните в статията проблеми, коментират какво става или ще стане с политиката на рекламодатели, рекламопроизводители и платформи печелещи от публикуването им, но и дума не става за нас, горките потребители, при това потребители на не доброволен принцип.

  • 8
    georgi2645 avatar :-|
    georgi2645

    Източници много, реални - малко, а качествени - все по-трудни за намиране.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK