Освен добрите страни обаче, за някои издатели инициативата на Facebook крие и рискове. Така например именно The Washington Post се сблъсква с рекламния модел на Instant Articles, при който медиата има право да добави един-единствен стандартен банер (с големина 320х250 пиксела) на всеки 500 думи от съдържанието. Ако материалът е публикуван в самия сайт на щатското издание, той ще да съдържа между три и пет рекламни позиции за същия обем, посочват от The Wall Street Journal. По този начин Facebook всъщност ограничава приходите на своите партньори, като ги кара да си задават въпроса дали са взели правилното решение, доверявайки се на социалната мрежа. Компанията на Марк Зукърбърг все пак има решение. "Все още сме в много ранна фаза от съществуването на Instant Articles", казва Майкъл Рекоу, продуктов мениджър на проекта". "Към момента работим отблизо с издателите, за да разберем техните нужди и да им дадем възможност да достигнат своя пълен потенциал в платформата", допълва той.

За важността на този нов медиен модел говори и фактът, че Google също се включи в надпреварата за съдържанието на медиите. По-рано тази година интернет гигантът представи алтернатива на Instant Articles, носеща името Accelerated Mobile Pages Project, която дава възможност за ускорено зареждане на новинарски материали при мобилни устройства чрез директното им публикуване в платформата. Проектът ще стане публичен в началото на 2016 г., а в него ще вземат участие медии като The New York Times, The Guardian, The Washington Post, BuzzFeed и VoxMedia.

Борба за рекламни приходи: медии срещу блокиращи рекламите софтуери

Тази година беше белязана от задълбочаването на вече съществуващ за рекламодатели и медии проблем - блокиращите реклами софтуери. Това обикновено са приставки за уеб браузъри, които спират връзката до рекламните сървъри на издателите и ограничават показването на комуникационни послания и рекламни позиции. Чрез тях потребителите олекотяват зарежданата страница, премахвайки на пръв поглед излишни части от нея, но всъщност влияят директно върху приходите на посещаваните уебстраници. Това от своя страна пък влияе върху качеството на самите материали, публикувани онлайн. Според доклад на компанията Pagefair, която анализира т.нар. ad blocking феномен, само за последната една година използването на блокиращ софтуер е нараснало с 41%, а броят на потребителите, които филтрират своя трафик, е достигнал до 195 млн. през второто тримесечие на 2015 г. Това пък се отразява на онлайн медиите в загуби на стойност 21.8 млрд. долара през тази година.

Проблемът всъщност стана по-сериозен, когато технологичният гигант Аpple представи последната версия на своята мобилна операционна система iOS. Тя дава възможност на разработчиците на приложения да създадат и качат в платформата Apple Store на компанията свое приложение за блокиране на реклами. По този начин за пръв път медии, рекламодатели и агенции се сблъскаха с нова страна на един до болка познат проблем. А именно - филтрирането на реклами, но този път - през мобилни устройства.

Това е и причината медии като RTL, ProSieben и Axel Springer да прибягнат до съдебни дела за нарушаващи конкуренцията практики срещу Eyeo, компанията, създател на най-популярното приложение за блокиране на реклами АdBlock Plus. Германският съд обаче отсъди в полза на софтуерната компания с довода, че потребителите сами избират да инсталират технологичното решение на своите устройства. Към момента Аxel Springer води дела и срещу разработчици на мобилен софтуер за блокиране на реклами в опит да ограничи развитието и дистрибуцията на подобен тип приложения чрез искане на забрана за "предлагане, рекламиране, поддръжка и разпространение на услугите".

Докато тече борбата между компаниите за блокиращ софтуер и медиите, вторите активно търсят решение на проблема. Именно Axel Springer е сред издателите, които въведоха ограничения в достъпа до сайтовете си за потребители, инсталирали блокиращи приложения. За да бъде достигната уебстраницата на вестник Bild, част от портфолиото на Аxel Springer, читателите трябва да изключат софтуерите или да платят месечна такса за достъп. За други компании, сред които Huffington Post и Yahoo, решението за задълбочаващия се проблем с филтрирането на реклами е фокусирането върху т.нар. native advertising, т.е. реклами, които изглеждат като редакционно съдържание, спонсорирано от рекламодатели.

Автоматизираното бъдеще на рекламата

Една от важните ключови думи в рекламата през 2015 г. беше programmatic, или автоматизирано купуване на реклама. Този нов модел на медийно купуване на рекламни позиции онлайн е важен за рекламодатели и агенции, защото отваря възможности за по-добро таргетиране, реализиране и отчитане на комуникационните кампании. Технологията обаче е важна и за медиите. Чрез programmatic издателите могат да използват по-прецизно събираните с времето данни за своите читатели и да ги монетизират, предлагайки на своите партньори по-добри възможности за реклама.

Досега най-разпространеният начин за закупуване на рекламни площи е чрез посредничеството на медийна агенция между рекламодателя и медиата. В този процес са ангажирани хора и от трите страни на сделката. Въпреки необходимостта от по-голям човешки и времеви ресурс, този модел предлага възможност за допълнителни договорки и уточняване на бонуси и отстъпки. Често обаче рекламният бранш има нужда от по-бърз и прецизен процес, при който важни са резултатите, а не цените. Тук на помощ идва и автоматизираното закупуване на реклама.

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват задължително позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория. Аудиторията пък се сегментира чрез алгоритъм, включен в системата за "сервиране" (показване) на рекламите. Това може да е платформа на голяма технологична или рекламна компания (като Google например) или софтуер, разработен от самия издател. Всъщност много издатели залагат именно върху създаването на собствени programmatic системи, чрез които да обединят рекламните позиции в сайтовете от портфолиото си. Така, когато рекламодател заяви кампания, в която таргетира потребители с определен профил, медийната компания може да покаже рекламата в правилния момент на правилното място, за да бъде видяна от представител на правилната аудитория. Това от своя страна означава по-добри резултати за рекламодателите, което пък ще доведе до по-голям брой заявени кампании в медиите и съответно повече рекламни приходи за тях.

По-рано тази година Световната пресасоциация публикува доклад, според който глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара). Според анализаторите от eMarketer очакванията са през 2015 г. във Великобритания programmatic да заема 60% от общия обем заявени кампании. Това е и причината маркетолозите да коментират, че до няколко години голяма част от закупуваните рекламни площи ще бъдат обработвани именно чрез този нов високотехнологичен и прецизен модел.

Моят праймтайм не е твоят

В края на 2015 г. американският Fox съобщи, че ще бъде първата телевизионна мрежа, която ще спре да взима под внимание всекидневните рейтинги на свои продукции. Причината за това е, че технологиите дават все повече възможности на потребителите да гледат любимите си предавания онлайн, на запис или със забавяне (т.е. чрез дигитално връщане на програмата часове или дни назад - бел. авт.). Затова и Fox променя модела си на работа. Редица други кабелни оператори в Северна Америка, сред които AMC, FX и тези под шапката на NBCUniversal, са обсъждали подобна стъпка, но все още не са реализирали такава. Въпрос на малко време е и те да го направят, защото моделът, по който ще рабоит Fox дава възможност да договаря и нов тип рекламни партньорства с рекламодателите, които не зависят от "остарялата рейтингова система". От Fox все пак ще продължат да получават данните от Nielsen, на база на които в САЩ се планират рекламни инвестиции на стойност около 70 млрд. долара всяка година.

В България също сателитните и кабелните оператори вече дават възможност да гледаш отложено с час или два съдържанието дори на водещите телевизионни канали в удобно за зрителя време. Това ще кара традиционната телевизия и в България да преосмисля обичайния си модел на програмиране и привличане на аудитория. Ще мотивира и рекламодателите да проучват по-добре навиците на потребителите.

Изпълнителният директор на Nielsen Admosphere България Иван Генчев коментира, че решението на FOX не го учудва. По думите му броят на хората, които се възползват от възможността да гледат любимите си предавания не по време на живото им излъчване, а когато им е най-удобно, много бързо нараства. В Съединените щати и Великобритания например делът на отложената гледаемост достига 15%. Иван Генчев обяснява, че на европейските пазари нивата са все още по-ниски, но тенденцията е към бързо нарастване, като българският пазар не прави изключение. Това е една от причините, които мотивират решението на Nielsen Admosphere България да започне да измерва отложената гледаемост на нашия пазар. От началото на следващата година, клиентите на компанията заедно с данните за "живата гледаемост" ще получават и данни за отложената гледаемост на програмите в рамките на седем дни след тяхното излъчване. "Тази информация със сигурност ще направи картината на пазара по-ясна и най-вероятно с времето ще започне да влияе на много от участниците в него", каза Генчев.

Мениджър операции в Amplifi Dentsu Aegis Network Александър Джаджаров смята, че подобна тенденция на работа като тази, възприета от Fox, не се очаква да се наложи скоро най-вече поради факта, че услугата "отложено гледане" се предлага ограничено поради все още слабото покритие на IPTV мрежите. "Предвид ограниченото предлагане на DVR услугата (отложено гледане - бел. ред.) не очакваме към момента това да има и значителен ефект върху ефирните телевизии", коментира Джаджаров.

Управляващ директор на Media Club Катерина Буюклиева обръща внимание обаче, че годишно се произвеждат огромен брой тв програми, в които се инвестират много средства. А логичният път на това съдържание е да достигне до максимално голяма аудитория и да привлече много рекламодатели. "Достигането до голяма аудитория се случва с разпространение в различни канали, гледане през различни устройства по различно време. Това се случва и на нашия пазар, възможността да гледаш епизод от любим сериал в удобно за теб време, а не по програмна схема, е факт", коментира Буюклиева. Затова и според нея ще се наложи нов модел на измерване на аудиторията, подходящ за целите на рекламата, която ще следва съдържанието, а не час на излъчване. "Всъщност въпросите, на които трябва да отговаря метриката, са 5: кой гледа, какво гледа, кога гледа, на кой екран гледа (тв, PC, таблет...), как съдържанието достига до потребителя (ефир, кабел, wifi...)", според Буюклиева.

Големите медиа агенции на пазара очакват все пак, че тази световна тенденция ще активира и нашия пазар и ще му даде възможност да работи с нов модел, отговарящ на навиците на аудиториите.