Пет тренда, които променят медиите

Илюстрация Увеличаване Автор: shutterstock Смаляване

В света на медиите през последните години единственото сигурно нещо е промяната. Смени се пътят на новините, количеството и качеството им. Радикално се променя бизнес моделът, старите титани вече са пред пенсия, а претендентите за тяхното място стават все повече. Тази тенденция продължи и през 2015-а с няколко събития, които вероятно още повече ще разместят пластовете в и без това разбъркания медиен пазар.

Facebook се превръща в платформа за публикуване на новинарско съдържание

През изминалата година пред медиите бяха представени технологични решения, които променят познатия до момента медиен модел. Сред най-открояващите се беше инициативата Instant Articles на Facebook. Проектът далеч не е сложен - нито технологично, нито от бизнес гледна точка. Той цели да даде възможност на медиите да публикуват своето съдържание директно в социалната мрежа, вместо издателите да предлагат линкове, водещи към външни източници (например сайтовете на самите медии). По този начин компаниите доброволно се отказват от трафика към своите уебстраници, но печелят по-широка аудитория. Причината е, че от Facebook обявиха промени в своите алгоритми, чрез които този тип материали ще бъдат по-добре дистрибутирани в новинарските потоци на потребителите. И въпреки че услугата работи само на мобилни устройства, издателите все пак получават дивиденти. Освен повече читатели медиите запазват и приходите си от реклама, тъй като рекламни позиции има и в Instant Articles. Така, ако издателите сами координират и "сервират" комуникационните послания, те имат право да задържат и 100% от приходите. Ако се доверят на социалната мрежа, тогава инвестицията на рекламодателите се разделя 70 на 30 съответно за медиата и Facebook. За да бъде по-примамлива за издателите, платформата е разработена така, че да работи с всички системи за съдържание, с които оперират самите медии.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Проектът Instant Articles е активен за мобилното приложение на Facebook и при двете големи мобилни платформи - iOS на Apple и Аndroid на Google. В инициативата до момента са се включили близо 350 издатели, сред които The New York Times, National Geographic, BuzzFeed, NBC, The Atlantic, The Guardian, BBC News, Spiegel и Bild. За разлика от останалите участващи медии щатският вестник The Wаshington Post взе решението да публикува цялото си съдържание в проекта на Facebook. "Искаме да достигнем сегашни и бъдещи читатели във всички платформи и нямаме какво да губим", казва Фред Раян, издателят на Washington Post, цитиран от The Verge (които също са част от Instant Articles).

Освен добрите страни обаче, за някои издатели инициативата на Facebook крие и рискове. Така например именно The Washington Post се сблъсква с рекламния модел на Instant Articles, при който медиата има право да добави един-единствен стандартен банер (с големина 320х250 пиксела) на всеки 500 думи от съдържанието. Ако материалът е публикуван в самия сайт на щатското издание, той ще да съдържа между три и пет рекламни позиции за същия обем, посочват от The Wall Street Journal. По този начин Facebook всъщност ограничава приходите на своите партньори, като ги кара да си задават въпроса дали са взели правилното решение, доверявайки се на социалната мрежа. Компанията на Марк Зукърбърг все пак има решение. "Все още сме в много ранна фаза от съществуването на Instant Articles", казва Майкъл Рекоу, продуктов мениджър на проекта". "Към момента работим отблизо с издателите, за да разберем техните нужди и да им дадем възможност да достигнат своя пълен потенциал в платформата", допълва той.

За важността на този нов медиен модел говори и фактът, че Google също се включи в надпреварата за съдържанието на медиите. По-рано тази година интернет гигантът представи алтернатива на Instant Articles, носеща името Accelerated Mobile Pages Project, която дава възможност за ускорено зареждане на новинарски материали при мобилни устройства чрез директното им публикуване в платформата. Проектът ще стане публичен в началото на 2016 г., а в него ще вземат участие медии като The New York Times, The Guardian, The Washington Post, BuzzFeed и VoxMedia.



Борба за рекламни приходи: медии срещу блокиращи рекламите софтуери

Тази година беше белязана от задълбочаването на вече съществуващ за рекламодатели и медии проблем - блокиращите реклами софтуери. Това обикновено са приставки за уеб браузъри, които спират връзката до рекламните сървъри на издателите и ограничават показването на комуникационни послания и рекламни позиции. Чрез тях потребителите олекотяват зарежданата страница, премахвайки на пръв поглед излишни части от нея, но всъщност влияят директно върху приходите на посещаваните уебстраници. Това от своя страна пък влияе върху качеството на самите материали, публикувани онлайн. Според доклад на компанията Pagefair, която анализира т.нар. ad blocking феномен, само за последната една година използването на блокиращ софтуер е нараснало с 41%, а броят на потребителите, които филтрират своя трафик, е достигнал до 195 млн. през второто тримесечие на 2015 г. Това пък се отразява на онлайн медиите в загуби на стойност 21.8 млрд. долара през тази година.

Проблемът всъщност стана по-сериозен, когато технологичният гигант Аpple представи последната версия на своята мобилна операционна система iOS. Тя дава възможност на разработчиците на приложения да създадат и качат в платформата Apple Store на компанията свое приложение за блокиране на реклами. По този начин за пръв път медии, рекламодатели и агенции се сблъскаха с нова страна на един до болка познат проблем. А именно - филтрирането на реклами, но този път - през мобилни устройства.

Това е и причината медии като RTL, ProSieben и Axel Springer да прибягнат до съдебни дела за нарушаващи конкуренцията практики срещу Eyeo, компанията, създател на най-популярното приложение за блокиране на реклами АdBlock Plus. Германският съд обаче отсъди в полза на софтуерната компания с довода, че потребителите сами избират да инсталират технологичното решение на своите устройства. Към момента Аxel Springer води дела и срещу разработчици на мобилен софтуер за блокиране на реклами в опит да ограничи развитието и дистрибуцията на подобен тип приложения чрез искане на забрана за "предлагане, рекламиране, поддръжка и разпространение на услугите".

Докато тече борбата между компаниите за блокиращ софтуер и медиите, вторите активно търсят решение на проблема. Именно Axel Springer е сред издателите, които въведоха ограничения в достъпа до сайтовете си за потребители, инсталирали блокиращи приложения. За да бъде достигната уебстраницата на вестник Bild, част от портфолиото на Аxel Springer, читателите трябва да изключат софтуерите или да платят месечна такса за достъп. За други компании, сред които Huffington Post и Yahoo, решението за задълбочаващия се проблем с филтрирането на реклами е фокусирането върху т.нар. native advertising, т.е. реклами, които изглеждат като редакционно съдържание, спонсорирано от рекламодатели.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Моят праймтайм не е твоят"