Закон за медийни поръчки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Закон за медийни поръчки

Депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов до последно настояваше плащането на електронни медийни услуги да става с обществена поръчка

Закон за медийни поръчки

Обществените поръчки отново ще се възлагат на радио- и телевизионите оператори без търг и конкурс

Весислава АНТОНОВА
42623 прочитания

Депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов до последно настояваше плащането на електронни медийни услуги да става с обществена поръчка

© Юлия Лазарова


Представете си, че сте кмет. Имате 100 хил. лв. европейски пари, предназначени за популяризирането на проекта за градски транспорт, който сте направили. Единият вариант е да ги обявите на търг, за да получите най-доброто възможно предложение за най-добрата цена. Другият вариант е да отидете директно при местна телевизия, да й дадете парите и срещу това да получите в пакет добро отразяване не само на проекта, но и на цялата ви дейност за дълго време.

Именно втория вариант одобриха депутатите в сряда, когато на второ четене в парламентарната гласуваха проекта на Закона за обществените поръчки (ЗОП). В него бе записано, че държавата и общините ще могат да възлагат без търг и конкурс обществени поръчки на електронните медии (радио и телевизия).

Това означава, че всяка институция ще има възможност да си купи програмно време в радио и телевизия по свой избор, без да е длъжна да се аргументира и без да осигури прозрачност на процеса по избор на медия, в която да проведе дадена кампания.

През годините "кранчето" на обществените поръчки възлиза на десетки милиони лева и бе използвано от различни министри, агенции, консултанти и други, за да си купуват благоразположение, да упражняват влияние и да "наказват" прекалено критичните медии. Благодарение на тези средства държавата няколко години вече заема челни позиции като водещ рекламодател за радио и телевизионните компании.

От години медии и медийни експерти се опитват да водят кампания за прозрачност на това де факто държавно финансиране за медии, защото публичността е най-добрата форма на контрол над неясните отношения власт - медии. Вместо правила и прозрачност тази седмица бяха запазени зависимостите от държавата.

Какво се случи в парламента

Досегашната редакция на ЗОП (чл. 4, т. 2) изключваше като обект на обществените поръчки придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори, както и предоставянето на програмно време. По тълкуването и прилагането на този текст съществуваха много спорове и дискусии, включително  и сред експертите в контролните органи като Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и Агенцията по обществени поръчки.

В сегашната редакция на проектозакона разпоредбите в това приложно поле са разделени в две части. Първата разпоредба (чл. 13, ал. 1, т. 5) казва, че възложителите не прилагат закона при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги (радио- и телевизионни оператори). Втората разпоредба (чл. 14, ал. 1, т. 3) отнасяща се само до публичните възложители, каквито са БНР и БНТ, казва да не прилагат закона при придобиване, разработка, продуциране или съвместно продуциране на материал за предавания, предназначен за аудио-визуални медийни услуги или радио услуги.

Депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов до последно настояваше плащането на електронни медийни услуги да става с обществена поръчка. "Тази практика за плащане под масата с обществени средства на медийния комфорт на т.нар. възложители съществува в България от доста време. Ние сме твърди противници на това и ги искам отгоре на масата", коментира депутатът. Той допълва: "Обещахме да се справим с порочните практики на модела КОЙ в сферата на възлагането на обществените поръчки, но срещнахме силен отпор при гласуването му в парламента от мнозинството на ГЕРБ, ДПС и АБВ." Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт предупреди, че зад този текст с големи букви изниква думата "лобизъм". След гласуването във facebook профила си Радан Кънев написа: "С гласовете на ГЕРБ, ДПС и АБВ (и с услужливото отсъствие на БСП) купуването на медии с парите на данъкоплатците продължава."

Просто текст или важна дупка

Неофициално източник от правителството коментира, че текстът просто транспонира директивата на ЕС по въпроса, в която се казва абсолютно същото. "Въпросът не е в това, а в контролните механизми", поясни той. Което е напълно вярно. Но именно заради лош контрол досега този текст беше ползван като удобна вратичка за раздаване на пари.

Липсата на прозрачност защо дадена държавна институция е избрала определена медия, в която да закупува програмно време, създаваше и преди опасения, че данъците на гражданите се използват за осигуряване на медиен комфорт на управляващите, обясниха от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Организацията беше сред основните двигатели на последните дебати за повече прозрачност при разпределение на публични средства. "Искаме да подчертаем, че в една силно застрашена медийна среда, каквато е тази в България, всяка допълнителна предпоставка за натиск и влияние върху медиите е изключително опасна", коментираха от АЕЖ.

 

В подкрепа на това свое опасение неправителствената организация посочи данните от проучването на АЕЖ-България за 2015 г., в което 67% от анкетираните твърдят, че продължава сериозното влияние на политически лица върху работата на журналистите, а 42.7% заявяват, че такова оказват и държавните и общинските институции.

Коментарът на БНТ пред "Капитал" бе, че новите разпоредби на ЗОП "действително игнорират споровете и различните тълкувания, защото ясно дефинират кой може да се ползва от тях. Дали тези текстове биха създали предпоставки за зависимост, едва ли може да се каже на този етап".

Минало незабравимо

Точно една година по-рано правителството обеща, че до обществени поръчки ще се допускат само медиите, които декларират, че ще спазват националния Етичен кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. Това бе мярка, записана в управленската програмата на правителството за оздравяване на медийната среда, която беше приета на заседание на кабинета през януари. Предвидено беше новият регламент да бъде въведен със законови промени. Впоследствие програмата бе преработена и в окончателния вариант тези текстове бяха махнати. Обяснението затова бе, че става разделение на медийния пазар, който в момента работи с два етични кодекса.

В края на 2014 г. АЕЖ-България инициира обсъждане сред журналистическата общност за това как държавни средства да не бъдат разпределяни към медии, които нарушават законите на страната и етичните стандарти в журналистиката.  Конкретните предложения на над 30 представители на медийната общност бяха изпратени на Министерския съвет и обсъдени с негови представители. Въпреки изразената тогава готовност от страна на правителството да включи предложенията в управленската си стратегия, до днес няма приети конкретни стъпки в тази насока. Засега единствено от обещанията на кабинета съществува публичният регистър на договорите по комуникационните планове на европрограмите.

Най-трагикомично в цялата история бяха воплите на печатните медии, които от години драпат за подобно отношение - директни пари, вместо да си играят на прозрачност и търгове. Вместо да се възмутят от това, че парите на държавата ще се раздават безконтролно на част от медиите, другата част се почувстваха ощетени, че не седят на същата маса. "Вестниците не са ли медии", запита "Труд" от първа страница. Докато това е въпросът, който задават вестниците на властта, отговорите които получават, трябва да ни притесняват силно.

Представете си, че сте кмет. Имате 100 хил. лв. европейски пари, предназначени за популяризирането на проекта за градски транспорт, който сте направили. Единият вариант е да ги обявите на търг, за да получите най-доброто възможно предложение за най-добрата цена. Другият вариант е да отидете директно при местна телевизия, да й дадете парите и срещу това да получите в пакет добро отразяване не само на проекта, но и на цялата ви дейност за дълго време.

Именно втория вариант одобриха депутатите в сряда, когато на второ четене в парламентарната гласуваха проекта на Закона за обществените поръчки (ЗОП). В него бе записано, че държавата и общините ще могат да възлагат без търг и конкурс обществени поръчки на електронните медии (радио и телевизия).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Гласът на хората

Гласът на хората

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.