Старата песен на нов глас. Volume 3
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Старата песен на нов глас. Volume 3

От 9 месеца председателката на медийната комисия Полина Карастоянова обещава дискусия за обществените медии

Старата песен на нов глас. Volume 3

Работна група ще обсъжда има ли смисъл от нов медиен закон, обединение на БНТ и БНР и на регулаторите СЕМ и КРС

Весислава Антонова
5990 прочитания

От 9 месеца председателката на медийната комисия Полина Карастоянова обещава дискусия за обществените медии

© Анелия Николова


Разочароваща. Така с една дума можем да опишем провелата се в четвъртък в Народното събрание дискусия за ролята и мястото на обществените медии и регулаторните органи на пазара. Тя се случи по инициатива на двете парламентарни комисии, натоварени да се занимават с темата - за култура и медии и за информационни технологии и съобщения. В обсъждането взеха участие членове на СЕМ и КРС, директорите на обществените медии, продуценти, представители на различни асоциации и на големите частни телевизии.

Новината след дискусията е, че предстои да се създаде работна група в парламента, която да започне същинското обсъждане за бъдещи промени в медийното законодателство. "Следващата седмица ще пристъпя към създаването й", обеща председателката на медийната комисия Полина Карастоянова (НФСБ). Въпросите, с които ще се занимае работната група, са дали е необходимо обединение на БНТ и БНР, както и на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). От тях се очаква да произлезе и централната тема за ревизия на цялото медийно законодателство и разширяването на обхвата му. Например чрез закон за всички медии заради конвергенцията на съдържанието между различните платформи. Това би означавало под обхвата му да попаднат и интернет и печатните издания, които в момента не подлежат на държавна регулация.

Медийният пазар очакваше това важно събитие близо година, като надеждите бяха, че то ще даде началото на истински дебат по централни за бизнеса теми като това какъв да е моделът на финансиране на обществените медии, как да се гарантират прозрачни собственост и произход на капиталите, както и кога ще се стигне до цялостна промяна на Закона за радиото и телевизията по ключови за сектора текстове. Неглижирана остана темата за катастрофиралата цифровизация на телевизионното разпространение, заради която ЕК заведе дело срещу България. От разговора между депутатите и представителите на медиите не пролича да има експертна подготовка за сериозен разговор с формулирана цел. Никой не каза категорично на глас най-важното - има ли политическа воля за промяна на медийния сектор и каква ще е нейната посока.

Ще има ли сливане между БНТ и БНР

Докато голяма част от участниците в обсъждането говореха общо и предпазливо, изненадващо горещият въпрос за сливането на БНТ и БНР беше поставен от Мартин Захариев. Той беше представен от председателката на медийната комисия Полина Карастоянова като бивш депутат и сътрудник на медийната комисия в парламента. Захариев беше депутат в предишното Народно събрание от БСП и член на медийната комисия. Като бизнесмен е бил собственик на "Ретро радио" и "Гонг", както и член на УС на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори. "Корпорация, която обединява БНТ и БНРq се налага от необходимостта от реформа, тъй като ще доведе до икономии и творчески синергии", каза Мартин Захариев. Според него двете обществени медии могат да влязат като дъщерни компании в акционерно или холдингово дружество, като това ще им позволи да сключват договори с кредитни институции или за продажба и ще подпомогне взаимното им развитие.

Идеята на Захариев очевидно е била обсъждана предварително с продуцентите, тъй като те застанаха категорично зад нея. "Подкрепяме идеята за обединение на БНТ и БНР, защото това ще направи обществената медия по-силна и по-значима и ще създаде повече работа за нас, продуцентите", каза председателят на Асоциацията на телевизионните продуценти Евтим Милошев. Според него в телевизиите продуцентите създават изцяло български продукт и осигуряват работа на голяма част от творческите професии.

Депутатът Иван Иванов от Реформаторския блок единствен изрази мнение, че обединението на БНТ и БНР ще увеличи контрола и влиянието върху тях и категорично не подкрепи идеята те да бъдат слети в холдингово дружество.

Генералните директори на двете медии нямаха ясна позиция по темата. "Нашето законодателство не допринася за развитието на националната телевизия като обществен оператор. В закона не са отчетени новите потребности на обществото - какво да направим, за да е гарантирана независимостта на обществените медии, и какво трябва да е финансирането им", беше коментарът на генералния директор на БНТ Вяра Анкова. Акцент в изказването на генералния директор на БНР Радослав Янкулов също беше финансирането на медиата. "Синхронът между лявата и дясната ръка трябва да е по-добър. Парите не стигат, деца. Ние (БНР - бел. ред.) да бъдем какво - Островът на съкровищата ли? Важно е не кой, а какъв ще бъде регулировчикът. Правилата, Санчо. Слободията ни праща извън стотицата в класирането. Толкова. Повече, когато ни покани СЕМ, КРС или както ще се нарича това, което ще държи палката", в типичния си метафоричен стил се изказа Янкулов.

Идеята за обединение на обществените медии не е нова. Тя беше лансирана още през 2010 г. в първия мандат на правителството на ГЕРБ. Тогава председателят на СЕМ Георги Лозанов оглави работна група, която написа проект на нов медиен закон. В него беше предложено административното обединение на БНТ и БНР, но Лозанов понесе сериозни критики за идеята. И в крайна сметка до сериозен дебат по темата не се стигна. Темата беше възродена през лятото на миналата година, когато председателката на медийната комисия Полина Карастоянова обяви на едно от заседанията, че се обмисля създаването на холдингово дружество по европейски модел между БНТ и БНР. Къде се е обсъждало, с кого и в каква перспектива и до ден днешен не е ясно.

Преди време пред "Капитал" Христин Стрижлев, член на управителния съвет на БНР, коментира, че независимо, че периодично този въпрос се поставя на дневен ред (обикновено в края на мандата на поредния генерален директор на БНТ или на БНР), никога не е показван и обсъждан текст, който да регламентира и обосновава тази идея. Позицията на БНТ, изразена пред " Капитал", е, че обединяване на обществените медии не може да бъде постигнато като механично сливане на технически, административни и спомагателни структурни звена на двете медии, а може да бъде извършено в резултат на обстоен анализ. "Целта би била по-голяма ефективност и целесъобразност при разходването на публичните средства, отпускани на двете медии за изпълнение на обществената им мисия", бе позицията на БНТ само преди половин година. От двете медии обаче са категорични, че е лишено от логика съществуването им като търговско дружество предвид публичния характер на тяхното финансиране и обществените им задължения.

А КРС и СЕМ?

Въпросът за обединяването на СЕМ и КРС беше по-слабо застъпен на заседанието в парламента, но председателят на далекосъобщителния регулатор Веселин Божков бе скептичен към идеята.

В залата имаше единодушие само по въпроса, че медийното законодателство се нуждае от модернизиране, но без задълбочени и мотивирани идеи за промени. Според изпълнителния директор на сдружението с нестопанска цел "ТеРаПро" Велизар Соколов освен медийния закон трябва да бъдат променени още и Законът за авторското право и Законът за електронните съобщения, като измененията им трябва да се случват успоредно и координирано. "Какво се случва със защитените произведения онлайн? Има безспорна необходимост от законова промяна, тъй като медийното съдържание се регулира и от закона за авторските и сродните права, в който сега има съвсем кратък текст за разпространението онлайн", коментира Соколов.

Дълго чаканият дебат по медийното законодателство разочарова с мудността си и липсата на подготовка и защото пазарът в момента е в разгара на далеч по-належащи теми и проблеми. Мандатите на генералните директори на двете обществени медии изтичат и СЕМ трябва да проведе конкурси за нови. Конкурсът за БНР трябва да бъде обявен още другата седмица, тъй като мандатът на Радослав Янкулов изтича на 1 април, а на БНТ предстои през юни. СЕМ обаче на практика няма председател, след като Георги Лозанов подаде оставка. Двама от членовете на регулатора са с изтекъл мандат. В началото на април ще изтече и мандатът на самия Лозанов като член на надзорния орган. Това поставя под въпрос както функционирането на регулатора, така и конкурсите за генерални директори на БНР и БНТ. Депутатите от година не излъчват свой кандидат за СЕМ и така блокират предложението на президента за състава на медийния регулатор. На фона на този разграден двор стартира отвлечен разговор за нов медиен закон, който засега не обещава да подреди нищо.

Разочароваща. Така с една дума можем да опишем провелата се в четвъртък в Народното събрание дискусия за ролята и мястото на обществените медии и регулаторните органи на пазара. Тя се случи по инициатива на двете парламентарни комисии, натоварени да се занимават с темата - за култура и медии и за информационни технологии и съобщения. В обсъждането взеха участие членове на СЕМ и КРС, директорите на обществените медии, продуценти, представители на различни асоциации и на големите частни телевизии.

Новината след дискусията е, че предстои да се създаде работна група в парламента, която да започне същинското обсъждане за бъдещи промени в медийното законодателство. "Следващата седмица ще пристъпя към създаването й", обеща председателката на медийната комисия Полина Карастоянова (НФСБ). Въпросите, с които ще се занимае работната група, са дали е необходимо обединение на БНТ и БНР, както и на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). От тях се очаква да произлезе и централната тема за ревизия на цялото медийно законодателство и разширяването на обхвата му. Например чрез закон за всички медии заради конвергенцията на съдържанието между различните платформи. Това би означавало под обхвата му да попаднат и интернет и печатните издания, които в момента не подлежат на държавна регулация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Гласът на хората

Гласът на хората

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.