Какво оставя Янкулов в БНР
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво оставя Янкулов в БНР

Радослав Янкулов няма да се кандидатира за втори мандат в конкурса за генерален директор на БНР

Какво оставя Янкулов в БНР

Общественото радио има солидно финансиране и с добър мениджмънт може да се развива като силен играч на пазара

Весислава АНТОНОВА
13393 прочитания

Радослав Янкулов няма да се кандидатира за втори мандат в конкурса за генерален директор на БНР

© Надежда Чипева


Темата накратко

Най-голяма тежест в бюджета на БНР има отпусканата държавна субсидия, която за 2016 е същата като през 2015 г. - 42 млн. лeва

Сегашното ръководство предсрочно е продало голямо количество от рекламното време до края на годината и новият екип ще бъде силно ограничен да сключва рекламни договори

Възнаграждения за персонала през 2015 са били 15.7 млн. лв., а през 2016 са предвидени 16.7 млн. лева

БНР държи 8.4% от пазара на радиореклама

След сумата, идваща от държавния бюджет, най-голям относителен дял в общите приходи на БНР имат рекламните постъпления, които през 2015 г. са 1.7 млн. лева

Най-големият рекламодател за БНР остават министерствата и институциите, които през изминалата година са инвестирали 848 хил. лева.

С финансирането от държавния бюджет и собствените приходи годишно БНР се издържа с близо 45 млн. лева

"Пускам "Хоризонт", после "Христо Ботев", накрая Melody. Е как да слушам първите две с тази потискаща музика отпреди 40-50 години?" Думите на таксиметровия шофьор са показателни за един от проблемите на Българското национално радио (БНР) - тотално изгубената млада аудитория. Но съвсем не и единственият.

Тази година общественото радио отново е на прага на промени. На 26 май изтича тригодишният мандат на сегашния генерален директор Радослав Янкулов. Съветът за електронни медии (СЕМ) обяви процедура за избор на нов ръководител на медиата, а за поста се борят общо 13 кандидати, чиито публични събеседвания трябва да започнат на 10 май. Освен концепция за управлението на общественото радио този път СЕМ поиска от участниците в конкурса да направят анализ на финансовото състояние на медиата за изминалата 2015 г. И да обвържат заложените в програмната си концепция идеи с финансовите средства, които наследяват от Радослав Янкулов и екипа му.

В сайта на БНР от няколко години се публикуват отчети на ежедневна, месечна и годишна база за разходите и приходите на медиата. Тази практика за "прозрачно управление" бе въведена в мандата на Валерий Тодоров. Публикуваните данни изискват доста усилие и време, за да бъдат разбрани и анализирани, и нямат нищо общо с подробните отчети на обществената Би Би Си например, която през годините сме приели като модел за добре функционираща обществена медиа. Все пак справката с данни от финансовия отчет на БНР за 2015 г., която СЕМ публикува по повод конкурса за нов директор (виж инфографиката), вкарва малко яснота за това с какви финансови ресурси разполага общественото радио освен държавната субсидия и за какво изразходва приходите си.

Откъде идват парите

Най-голяма тежест в бюджета на БНР има отпусканата държавна субсидия, която за 2016 е същата като през 2015 г. - 42 млн. лв. Наследникът на Янкулов ще влезе в радиото в условията на вече разпределен бюджет до края на годината. В най-добрия случай той ще е похарчен почти наполовина. Съществува обаче и опасността през първите пет месеца от годината, когато медиата е била управлявана от настоящия екип, да са похарчени повече от половината средства. Подобни примери през годините не липсват.

Публикуваната на сайта на СЕМ справка за продажбата на рекламно време до края на мандата и надхвърляща управлението на Радослав Янкулов дава основания да се смята, че настоящото ръководство предсрочно е продало голямо количество от рекламното време до края на годината и новият екип ще бъде силно ограничен да сключва рекламни договори. От 1.06 до 31.12.2016 г. са продадени общо 2747 рекламни спота с продължителност 30 секунди, което означава 23 часа реклама.

Проверка на "Капитал" показва например, че при един и същ размер на държавното финансиране през 2015 и 2016 г. разходите за заплати и възнаграждения за персонала през 2015 са били 15.7 млн. лв., а през 2016 са предвидени 16.7 млн. лв. Възможността за това увеличение с 1 млн. лв. се мотивира с т.нар. преходен остатък в бюджета, който за изминалата година е 2.9 млн. лв. и се прехвърля в парите на медиата за тази. Общественото радио има общо 1344 служители, като в това число влизат управителният съвет и генералният директор, регионалните радиостанции и музикалните състави.

В момента бюджетите на БНР и БНТ се съставят на база стойността на час готова продукция. За 2015 г. нормативът за един час програма на БНР за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми е в размер на 400 лв. Преди време пред "Капитал" членът на УС на БНР Христин Стрижлев коментира, че методиката сама по себе си е правилна и приложима в голяма част от ЕС, "но с тази разлика, че у нас никой не е изчислявал реално каква е стойността на този час за радиото и телевизията". Тогава Стрижлев даде конкретен пример за БНР: "За радиото има предвидена определена сума в държавния бюджет. Ние подаваме всяка година колко часа програма произвеждаме - в националните и регионалните си програми - и предвидената сума в бюджета се разделя на количеството продукция. Така се получава, че час продукция струва около 400 лв." По думите му методиката трябва да се промени.

След сумата, идваща от държавния бюджет, най-голям относителен дял в общите приходи на БНР имат рекламните постъпления, които през 2015 г. са 1.7 млн. лв. От собствени приходи радиото отчита общо малко под 3 млн. лв., т.е. малко повече от половината идват от рекламодателите. Според мениджъра отдел "Телевизия" в агенция "Пиеро 97" и един от авторите на годишния доклад за обема на рекламния пазар Иво Цеков БНР държи 8.4% от пазара на радиореклама, а целият рекламен радиопазар като нетна равностойност през 2015 г. се изчислява на 17.3 млн. лв. Това са парите, които всички играчи на радиопазара си разпределят. "Рекламното време в БНР е по-скъпо в сравнение с другите играчи на пазара, но пък радиото има ограничения за времетраенето на рекламата по закон и трудно може да се бори с търговските медии. Огромният резерв на БНР все пак е бюджетът", каза Цеков. Според Закона за радиото и телевизията времетраенето на рекламата за всяка отделна програма на БНР (включително и регионалните) не може да надвишава 6 минути на час.

Според Иво Цеков ръстът в бюджетите за радио през 2015 г. в нетни стойности е 8%. За сравнение - през 2014 г. в доклада на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) нетният ръст на радиопазара е 8.2%. Медиа директорите все пак определят 2015 като нормална за радиобизнеса и отчитат, че радиото като медиа се стабилизира.

Най-големият рекламодател за БНР остават министерствата и институциите, които през изминалата година са инвестирали 848 хил. лв., посочва в отчета си самото радио. Възможност за финансиране по закон дава и "Фонд радио и телевизия", който обаче не само че не може да започне да функционира чрез събиране на такси от гражданите, но и сегашното правителство имаше планове да премахне. Процесът в момента е спрян, защото поне засега това е единствената възможност за независимо финансиране на обществените медии.

Проблемите пред БНР

През последните години БНР допусна да бъде изместено от лидерската си позиция на пазара от радио "Веселина", което има по-голям дял от аудиторията от общественото радио според данните за март на Nielsen Admosphere (виж графиките). От слушаемостта на общественото радио могат да се направят изводи и за доверието в медиата.

Усещането за намаленото влияние на общественото радио сред хората не е от вчера. На последните избори политическите партии са избрали например да инвестират повече средства в частните "Дарик" и "Фокус нунти" за предизборна кампания. Инвестициите в БНР са почти наполовина по-малко, отколкото в тези две радиостанции, и по отчет са 144 хил. лв.

Данните за аудиторията са показателни за това, че вече години наред в БНР не се случва разговорът за качеството и модернизацията на програмите. Онлайн присъствието на радиото се развива бавно. Прогресивно замисленото радио "Бинар", което комбинира звук и образ и трябваше постепенно да помогне да се излъчват на живо в интернет радиопрограмите, с днешна дата е замряло. Болезнено е, но е факт, че радиото има много раздут щат. Всички тези проблеми водят след себе си други. А за решаването им се иска воля, ясна визия, мисия и екип, който осъзнава важната роля на радиото.

С финансирането от държавния бюджет и собствените приходи годишно БНР се издържа с близо 45 млн. лв. Сравнения с други играчи на пазара трудно могат да се правят заради сложната структура на радиото, което има седем регионални програми и още четири софийски. Все пак един от конкурентите на БНР на частния пазар - "Дарик радио", което освен софийския си офис има такива в още 15 града, които правят два часа делнично местна програма, има годишна издръжка между 7 и 8 млн. лв. годишно. На фона на целия радиопазар, който има 17.3 млн. лв. рекламни приходи, разпределени между всички, БНР има солидно финансиране и при по-добро разпределение на парите и качествен мениджмънт има идеалната възможност да се развива като най-силния играч на пазара.

На сегашния конкурс за генерален директор на БНР служителите в медиата гледат като на последен шанс тя да се реформира. Защото от много време на "Драган Цанков" 4 се чака човек, който да има смелостта да направи оптимизация на състава, да намери допълнително финансиране и най-важното - да инвестира в журналистите и създаването на качествено ново съдържание. Като заедно с това запази и имиджа на радиото като свободна медиа.

Ясно е, че това не е лесно при икономическа и политическата ситуация в страната. Свитият рекламен пазар и жестоката конкуренция на другите медии логично доведоха до криза в традиционния бизнес модел на радиото. За три години от управлението си обаче Радослав Янкулов не успя да постигне почти нищо от необходимите промени. При встъпването си в длъжност на 1 юни 2013 г. той поиска от екипа на БНР 100 дни доверие. Три години по късно "Хоризонт" продължава да пуска Let It Be, известна като символ на протеста в обществените медии от началото на демокрацията.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Темата накратко

Най-голяма тежест в бюджета на БНР има отпусканата държавна субсидия, която за 2016 е същата като през 2015 г. - 42 млн. лeва

Сегашното ръководство предсрочно е продало голямо количество от рекламното време до края на годината и новият екип ще бъде силно ограничен да сключва рекламни договори

Възнаграждения за персонала през 2015 са били 15.7 млн. лв., а през 2016 са предвидени 16.7 млн. лева

БНР държи 8.4% от пазара на радиореклама

След сумата, идваща от държавния бюджет, най-голям относителен дял в общите приходи на БНР имат рекламните постъпления, които през 2015 г. са 1.7 млн. лева

Най-големият рекламодател за БНР остават министерствата и институциите, които през изминалата година са инвестирали 848 хил. лева.

С финансирането от държавния бюджет и собствените приходи годишно БНР се издържа с близо 45 млн. лева

"Пускам "Хоризонт", после "Христо Ботев", накрая Melody. Е как да слушам първите две с тази потискаща музика отпреди 40-50 години?" Думите на таксиметровия шофьор са показателни за един от проблемите на Българското национално радио (БНР) - тотално изгубената млада аудитория. Но съвсем не и единственият.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Докато все още изглежда че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО кандидатите за директор на БНР да са били или агенти на ДС, или бивши кореспонденти в Масква, или кремълски подлоги с руски артистични псевдоними (вместо българските им фамилни имена), тази тромава и безидейна организация скоро няма да прокопса.

    Ако все още се чудите защо младите и талантливи българи бягат в чужбина, си пуснете "Хоризонт". Там, доказаните доносници като Данчо Стълбицата и Тома Спространов (които между другото са на годините на дядо ми), още не пускат кокала, и продължават да определят "музикалните хитове" пред оредяващата аудитория.

    БНР може да се промени към добро много лесно. Проблемът е, че никой не иска нищо да се променя.

  • 2
    shule avatar :-|
    shule

    ""Пускам "Хоризонт", после "Христо Ботев", накрая Melody. Е как да слушам първите две с тази потискаща музика отпреди 40-50 години?"

    Във всички нормални държави в ЕС и по света в обществените медии съществуват т.н. образователни, културни програми, такава програма е "Хр. Ботев"/ например в Дойче веле са ЧЕТИРИ 4, в Испания са ДВЕ 2 и т.н./. Не е трудно човек да разбере с каква цел са създадени и каква е тяхната аудитория. Ако не е ясно, пояснявам: образоването и културното израстване на нацията. Понеже навсякъде по света интелигенцията, за съжаление е по - малката част от народонаселението, нормалните държави смятат, че това е един от начините с които могат да помогнат за увеличаването на този процент. Поради тази причина такъв тип програми не подлежат на рейтингови оценки, още по-малко /с цялото ми уважение към професията/ трябва да бъде определящо,/ по понятни причини/ мнението на таксиметровия шофьор. В този смисъл примерът е крайно неуместен, за да не кажа глупав.

  • 3
    inimi_ani avatar :-|
    inimi_ani

    "Прогресивно замисленото радио "Бинар", което комбинира звук и образ и трябваше постепенно да помогне да се излъчват на живо в интернет радиопрограмите, с днешна дата е замряло."

    Колко некомпетентен трябва да е човек, за да напише подобна простотия, при това във вестник, в който работеха и сигурно още работят едни от най-добрите дигитални специалисти в България? http://binar.bg/44764/kak-zamrya-binar/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK