Започна конкурсът за генерален директор на БНР
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Започна конкурсът за генерален директор на БНР

Повече от шест часа медийните надзорници слушаха идеи за реформи и преодоляване на кризата в БНР

Започна конкурсът за генерален директор на БНР

СЕМ ще избира сред дванайсет кандидати и в сряда изслуша концепциите на четирима от тях

Весислава Антонова
4139 прочитания

Повече от шест часа медийните надзорници слушаха идеи за реформи и преодоляване на кризата в БНР

© Весислава Антонова


Българското национално радио (БНР) е в криза и се нуждае от сериозни реформи. Това е обединяващата теза в концепциите на четиримата кандидати за генерален директор на радиото, които бяха изслушани от Съвета за електронни медии в сряда.

Медийните надзорници дадоха старт на конкурса за нов директор на радиото, тъй като тригодишният мандат на сегашния ръководител на медиата - Радослав Янкулов, изтича. До състезанието са допуснати 12 кандидати. Четирима от тях представиха концепциите си в първия ден: Александър Велев, Петър Волгин, Георги Василски и Светослав Костов.

Събеседването се излъчва пряко по онлайн радио "Бинар".

Въпросите на СЕМ

Трябва ли Българската национална телевизия и Българското национално радио да бъдат сляти в една обща структура беше един от ключовите въпроси, които Бетина Жотева от президентската квота в СЕМ зададе и на четиримата кандидати. Всички те се изказаха против тази идея и бяха категорични, че ако подобна идея влезе в сила, тя ще е за сметка на радиото. То ще бъде по-неглижиран и ще му бъде отнет финансов ресурс, който да отиде при БНТ, чиято програма е по-скъпа. Бъдещо обединение би означавало толериране на телевизията. По думите на кандидатите БНТ и БНР под една шапка означава по лесен механизъм за натиск от страна на държавата за националните медии.

Другият въпрос, който бе отправен към почти всички кандидати бе този за мандатите на генералните директори. Достатъчни ли са три години, както закона предвижда, за да бъдат реализирани идеите им за реформи на БНР, попита Розита Еленова. Направи впечатление, че и четиримата кандидати сякаш подминаха въпроса и не дадоха конкретен отговор по него.

Кандидатите

Александър Велев вече има опит като генерале директор на БНР в периода 1998 - 2001 година. Сред основните акценти в концепцията му бяха: обособяване на нюзрума на медиата в самостоятелно звено, което да работи едновременно за всички програми в радиото, включително и на регионалните радиостанции. Велев ще се опита да възстанови кореспондентската мрежа на БНР и по този начин смята да се конкурира с националните телевизии, които от години иззеха слушателите на сутрешния блок на радиото чрез своите политически сутрешни блокове. Той обеща "въвеждане на цялостна система за привличане и задържане на висококвалифицираните кадри в БНР". Според Велев има нужда от прецизиране на информационните линии на програма "Хоризонт" и възстановяване на ролята на коментарите и анализите в медиата.

Той предлага още използването на фокус групи, задълбочено проучване на аудиторията, преосмисляне и профилиране на различните програми на радиото. Сред основните му задачи ако бъде избран за генерален директор по думите му ще е възстановяването на нормалния диалог в медиата, който през последните три години е сериозно нарушен. Върху този проблем акцентираха и останалите кандидати в конкурса. Велев обеща да проведе разговори с работещите в БНР за, възраждане на редколегиите и взимане на решения отдолу нагоре, които да възвърнат изгубеното доверие вътре в радиото.

"БНР е пред тотален крах управленски, финансов, морален, и най-вече крах на усещането, че медията се прави от съмишленици", бе категоричен журналистът Петър Волгин, който има повече от 20 години опит в БНР. Една от най-впечатляващите му идеи е да инициира операция "чисти ръце в БНР", защото по думите му всяко ново управление има право да започне да работи на чисто.

Волгин подчерта, че въпреки публичното схващане, че той не обича плурализма, това не отговаря на истината. Преди месеци предаването му "Деконструкция" бе свалено от ефира заради едностранчивост и липса на различни гледни точки.

Той предложи нова радио линия - всяка делнична вечер в рамките на един час различни водещи да водят предавания, застъпващи различни възгледи. "Един водещ ще е с леви идеи, друг с десни, либерални или либертариански. Някъде ще се прехласват по Айн Ранд, другаде по Славой Жижек," обясни журналистът. "Това ще са хора с позиция - разпознаваеми и интересни. Атрактивните и провокативните предавания привличат аудиторията. Скучните я отблъскват", смята Волгин. Съществуващата публицистика ще продължи да предлага различните гледните точки в едно предаване, уточни той на въпроси на членовете на СЕМ.

В изказването си Петър Волгин акцентира и върху декларация изпратена до СЕМ от името на протестиращите журналисти, в която те настояват съветът да не избира кандидат от обкръжението на досегашния директор. Радиото е в дълбока криза, предизвикана от досегашното некомпетентно ръководство, което създаде изкуствено разделение между журналистите и служителите, смята Волгин.

Според него е важно БНР да разкрие кореспондентска позиция във Вашингтон. Ако бъде избран за генерален директор, Петър Волгин ще поиска от лидерите на всички политически партии да подпишат с БНР "Пакт за независимост на медиата", с който да се ангажират, че няма да се намесват в управлението й. "Този документ няма правна стойност, но има символична такава и е форма на поемане на ангажимент да няма натиск върху журналистите и БНР", каза Волгин.

Основен въпрос бе и този за бюджета на радиото. Тази година държавата гласува бюджет от 42 млн. лв. за БНР. И четиримата кандидати коментираха, че той е достатъчен да се прави качествена програма, ако се разпределя и харчи отговорно.

Изслушванията за директор на радиото продължиха с Георги Василски и Светослав Костов.

Светослав Костов ръководи спортната редакция на "Хоризонт" и продуцент на предаването "Хора, пътища, автомобили". Той обеща ако бъде избран за генерален директор на радиото, да предложи стратегия за привличане на младата аудитория от 16 до 30-годишна възраст. Костов цитира пред СЕМ данни на пийпълметричната агенция "Нилсен адмосфиър", които показват, че слушателите на БНР в момента са на възраст от 60 до 69 години, имат основно образование и живеят в големите градове, а "Радио София" е с рейтинг 0%. Костов спомена за дигитализация и модернизация на радиото, но без конкретни идеи. Той иска да създаде дирекция "Мултимедийни платформи", която ще обедини онлайн радиото "Бинар" на БНР, социалните мрежи и сайтовете на различните програми.

Костов предложи БНР да създаде общ продуцентски център заедно с БНТ за развитие на музикалните състави. Така те ще имат повече участия и възможности за изява и при успех могат да минат на самоиздръжка.

В предложенията на кандидатите нямаше революционно нови идеи и си личеше, че отношението им към БНР е като към класическа, по-консервативна обществена медиа. И четиримата отбелязаха, че един от сериозните проблеми е загубата на младежката аудитория, но не бяха конкретни как могат да я върнат, освен с по-атрактивно съдържание. А както е добре известно младите хора използват повече интернет, отколкото традиционните медии. По-ясна и детайлна визия за дигиталното бъдеще на радиото и разработка на съдържание адекватно за онлайн среда би дала повече отговори на това как да се спечели аудиторията на 16-30 години. Вината за липсата на такава не бе само на участниците в конкурса. И медийните надзорници не зададоха въпроси по тази тема и не тласнаха разговора във важната за бъдещето на медиата посока.

А сега накъде?

Един от основните въпроси за БНР остана без отговор и след първия ден на изслушвания. В медиата има много хора, които я обичат, което пролича и от изказванията на кандидатите за генерален директор. Въпреки това напрежението в радиото остава високо, медиата не върви в правилната посока и цари демотивация.

Решението за това се крие в избора на добър мениджърски екип. В тази ситуация СЕМ не може да направи компромис с избора на генерален директор за БНР, защото това ще е пагубно за радиото.

До петък Съветът за електронни медии ще изслуша и останалите кандидати - Жени Гаджалова, Росланна Белчева, Митко Димитров, Христин Стрижлев, Иво Тодоров, Васил Чобанов, Петър Пунчев и Валерий Тодоров. Окончателното решение на регулатора за това кой ще бъде новият директор на БНР трябва да стане ясно в началото на следващата седмица.

Българското национално радио (БНР) е в криза и се нуждае от сериозни реформи. Това е обединяващата теза в концепциите на четиримата кандидати за генерален директор на радиото, които бяха изслушани от Съвета за електронни медии в сряда.

Медийните надзорници дадоха старт на конкурса за нов директор на радиото, тъй като тригодишният мандат на сегашния ръководител на медиата - Радослав Янкулов, изтича. До състезанието са допуснати 12 кандидати. Четирима от тях представиха концепциите си в първия ден: Александър Велев, Петър Волгин, Георги Василски и Светослав Костов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK