Ще засилим интернет присъствието на БНР
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще засилим интернет присъствието на БНР

Александър Велев: "Вярвам в собствените си сили и съм убеден, че имам добри идеи за развитието на радиото".

Ще засилим интернет присъствието на БНР

Обясни генералният директор на БНР Александър Велев в интервю за "Капитал"

Весислава Антонова
6234 прочитания

Александър Велев: "Вярвам в собствените си сили и съм убеден, че имам добри идеи за развитието на радиото".

© Цветелина Белутова


Профил:

Александър Велев е в БНР от 1990 г. Работил е като международен редактор, водещ на новини и различни предавания. Специализира в Швейцарското радио. Уволнен е през 1995 г. заедно с 6 журналисти, с които създават "Свободно слово". През 1996 г. работи във в. "Новинар", след това в радио "Тангра" и ФМ+, води предаването "Защо" в "Дарик радио", завежда "връзки с обществеността" на профсъюз "Промяна". Връща се в БНР през 1997 г. и става директор на програма "Хоризонт". Бил е кореспондент на БНР в Белград, Скопие и Берлин. В периода януари 1998 г. до януари 2001 г. е генерален директор на БНР. Велев е бил и генерален консул в Истанбул. Завършва 91-ва немска езикова гимназия в София, след това икономика в УНСС през 1989 г. и факултативно журналистика.

На 30 май започна тригодишния ви мандат като генерален директор на БНР. Кое е първото нещо, което направихте, когато влязохте в кабинета си?

Поисках щатното разписание на радиото, за да разбера колко и какви хора работят в БНР. Оказа се, че възрастовата пирамида в него е преобърната - хората до 30-годишна възраст са само 70 души, което е много малко, а застаряващите са много повече. Открих, че има много хора, които познавам и са в радиото от времето, в което и аз съм работил тук. Важно беше да знам с какви хора ще работя, защото качествената програма на медиата се прави от екипа.

Второто, което направих, е да проверя какво е финансовото състояние на радиото. В медиата има пари, но средствата за капиталови разходи (за ремонти, закупуване на техника и съоръжения, компютри и т.н.) са изхарчени почти 75%. Разгледах обявените обществени поръчки. Около тях се вдигна много шум още преди да вляза в радиото. Чух твърдения, че някои от тях са спорни и са за големи суми. Предстои да спра една поръчка за компютри, за да мога да я преразгледам и да преценя дали е добра за радиото. Тя е за 600 хил. лв. Направи ми впечатление също, че много от обществените поръчки са направени дори след като вече имаше избран нов генерален директор. Мисля си, че тези договори можеха да изчакат две или три седмици, за да мога да ги разпиша аз и да преценя заедно с моя екип дали те са необходими на БНР.

После започнах да се срещам поотделно с всеки екип в радиото. С огромна болка констатирах влошените взаимоотношенията между хората. Много от тях ми казаха: "Ние не си говорим помежду си. Чувстваме се зле." И в "Христо Ботев", и в "Хоризонт" го казаха. Това положение зададе първата ми най-важна задача. Да положа всички усилия да подобря климата в медиата. Една от първите стъпки към положителната промяна е назначаване на ново ръководство, което да поеме задачите си и да започне да работи по приоритети.

Открихте ли човек с нужния авторитет и професионален опит, който да ръководи програма "Хоризонт" и да върне доверието у служителите, да ги мотивира?

В момента няма да кажа името му. Другата седмица ще стане известно. Посоката е човек, който има безспорни качества и няма да има трудност да влезе в програмата и да започне да работи. Екипът, който ще предложа, ще бъде на високо професионално ниво и ще успеем да променим ситуацията в радиото. А и аз по природа съм оптимист. Ако не бях такъв, нямаше изобщо да се явя на конкурса. Вярвам в собствените си сили и съм убеден, че имам добри идеи за развитието на радиото. Имам воля да променя нещата.

Трябва ли директорът на "Хоризонт", пък и на другите програми, да бъде избран с конкурс? Така направи предшественикът ви.

Това категорично е неработеща формула. Показва единствено липса на идея и точна преценка на генералния директор кой да управлява програмата. Генералният директор избира хората в екипа си, включително и директорите на програми, защото те ще изпълняват концепцията, с която той е защитил избора си. Естествено хората на тези позиции ще работят по детайлите, ще зададат посоката и ще правят предложения за развитие на програмите. Ще имат свободата да помагат в процеса на планиране и изграждане на програмната схема, но глобално визията е на генералния директор.

Харесва ли ви програмата на "Хоризонт"?

В момента "Хоризонт" се състои от едни програмни блокове, които сякаш функционират сами за себе си без никаква връзка помежду си. Това не може да продължи да бъде така. Ще ви дам следния пример. Една тема може да присъства в сутрешния блок, после да се доразвие с още гледни точки в "12+3" и накрая да бъде анализирана в "Нещо повече". В програмата в момента тази последователност и свързаност между отделните блокове е нарушена. Важно е да се разбере, че във всяка програма има ценни продукции и те трябва да могат да се ползват във всички програми на БНР. Трябва да има сътрудничество между програмите там, където е възможно и подходящо.

Предстои да се направи подробен анализ, за да се каже какво липсва и какво не на радиото, но първо трябва да се върне отборният дух в БНР. Радиото има нужда от нормални ръководители на екипи, които заедно с журналистите да следят и да задават важните теми от дневния ред на обществото, да се грижат те да присъстват в програмите на радиото. Цялостната криза в радиото се е отразила върху хората, а оттам и върху звученето на програмите. Журналистите са демотивирани - това е основното. И държа да подчертая, че те са демотивирани не само защото им липсват пари, напротив, мотивацията е и в това да ти кажат "слушах ти предаването - направи нещо добро" или да ти кажат: "тук сгреши... следващия път опитай това, за да стане по добре". Когато липсва вътрешна оценка и анализ на работата на журналистите, те не знаят за какво работят.

Ще запазите ли хора от стария управленски екип в своя?

Зависи какво разбираме под екип. Ако говорим за управителния съвет, от него никого няма да запазя. Имам свой екип. Ако става дума за директорите на програми, отговорът също е - не. Няма да остане нито един. Аз ще има свой отбор, с който да покажа какво мога да направя. Предишният екип вече е имал своя шанс и е показал нивото, на което може да се справи. Ако говорим за нивата по-надолу, естествено, че има хора, които ще останат. Те са работили в БНР години наред и са се доказали като утвърдени специалисти.

Най-чувствителният въпрос за държавните медии е големият брой служители. Ще успеете ли да направите съкращения и в същото време да подмладите екипа, както ви се иска?

В радиото работят 1350 души. Това не са малко хора, но от тях 250души са музикалните състави. Имаме симфоничен оркестър от изключително висока класа, тяхното присъствие в радиото е част от обществената мисия на радиото да подпомага и утвърждава българската култура. Около 400-500 души създават всички програми на радиото: "Хоризонт", "Хр. Ботев", "България", радио "София" и онлайн радио "Бинар". От тях може би половината са журналисти, останалата част са технически екипи и служители. Има хора в пенсионна възраст, които ще си отидат и това е естествен процес. Има възможност да се назначат нови млади хора. Внимателно ще разгледам щатното разписание и ще преценя.

Една от силните идеи в концепцията ви беше тази за преструктурирането на новинарското звено. Кога ще започне то?

Искам нещата да се случват бързо, но не съм магьосник. Няма как да махна с вълшебна пръчица и всичко да се промени на мига. Идеята ми е да се създаде общ новинарски център, който да бъде самостоятелна структурна единица, където да са съсредоточени всички усилия и източници на собствена информация. Това не е толкова трудно, но е важно това звено и пространствено да е разположено добре. Да дава възможност хората от всички програми да комуникират лесно помежду си. Това ще се случи, защото не бих искал в един ден трите програми със свои репортери едновременно например да правят темата за поскъпване на билета за градския транспорт в София. Това е тема, която може да бъде направена спокойно от един екип с различни модули и допълнителна информация по темата. Не е нормално на едно и също събитие да ходят трима души. Затова трябва да има централизирано ръководство, което да каже къде как ще бъде отразявана темата и колко души е необходимо да работят по нея.

Хората много промениха навиците си за потребяване на информация. Особено младите хора са основно онлайн. Как БНР ще увеличи аудиторията си и как ще опита да си върне младите хора?

Като започнем да правим предавания с теми, които интересуват хората. Това важи за хората от различните поколения. Ще си върнем младите, когато млади хора започнат да правят продукт за други млади хора. Затова и първите промени, които направих, са в най-младата програма на БНР - "Радио "София". Там ще се обърнем към проблемите на младите хора и ще се стремим да защитим регионалната тематика, защото то се слуша само в София. Бих направил опит програмата му да се разпространява в бъдеще и в национален ефир, но това не зависи само от екипа на БНР. Ще развиваме радиото и в интернет и вярвам, че така ще започнем да привличаме и младежка аудитория. Като излезем извън студията, правим и подкрепяме събития за младите хора, те ще почнат да ни разпознават. Можем да правим съвместни инициативи с работодателите и бюрата по труда, за да помагаме на младите да си намират работа. Това е само един пример. Можем да въведем рубрики къде има свободни работни места. Ето с това можем да бъдем полезни. Естествено с музика, подходяща за младите хора, която звучи съвременно и модерно. Освен това младите хора харесват кратките и динамични формати. Ще се радвам те да ходят със слушалки и да слушат нашето радио - "София". Това няма да стане лесно в никакъв случай. А и не си представям млад човек денонощно да слуша радио - няма такъв. За мен е важно и в ефир, и онлайн на нашата платформа те да откриват неща, които са полезни и интересни за тях.

Какви са плановете ви за сайта на БНР?

Ще обявим нова обществена поръчка и ще създадем нов сайт, който да е по-добре подреден и хората лесно да откриват това, което ги интересува. Ще засилим интернет присъствието ни чрез уебсайта - като изнесем новините на радиото там и като текст в съкратен вариант, и като подкаст, така че всеки, който иска да чуе емисията новини, да може да го направи, когато поиска и му е удобно. Важно е също да научим хората да използват нашия мобилен плеър - на него могат да се чуят всичките ни програми. Eдинен център ще се занимава с нашето присъствие във Facebook и останалите социални мрежи. В момента всяка програма и предаване си има Facebook страница и прaви там каквото си иска. A трябва да имаме обща политика за присъствие в мрежата.

В силните си години радиото се сравняваше с развитите пазари в Германия, Великобритания. Сега с кои се сравнява и какъв модел за развитието си ще следва?

Радиото на всички пазари отбелязва спад в слушаемостта. Причината е все по-трайното ориентиране на аудиторията към потребление на онлайн медийно съдържание. В България този спад се дължи на доминацията на телевизиите. Сутрешните телевизионни блокове през годините в голяма степен копираха модела на сутрешното предаване на БНР "Хоризонт преди всички". Днес освен в тв ефир сутрешните блокове на телевизиите звучат и по радиото. Така е и с bTV, и с Nova. Това няма как да не се отрази на радиото.

Аз обаче искам да ви обърна внимание, че обществената медиа не се мери по това какъв брой хора я слушат, тя се мери по съдържателната част на програмите си и доверието, с което се ползва. Според едно от последните проучвания на Евростат, радиото се откроява с най-голямо доверие в медийната среда в Европа. Социалните мрежи, които за пръв път са част от изследването на организацията, не се ползват с голямо доверие в нито една от изследваните страни, които са 33 на брой. Тази тенденция ни показва, че доверието в традиционните медии остава високо и има възможност да се разшири и чрез присъствие онлайн. Важно е да се отбележи, че на пазарите, които споменавате - Германия, Великобритания и дори Австрия, на радиопазара има в пъти по-малко частни радиостанции, отколкото в България. Конкурентната среда там е по-различна.

Интервюто взе Весислава АНТОНОВА

Профил:

Александър Велев е в БНР от 1990 г. Работил е като международен редактор, водещ на новини и различни предавания. Специализира в Швейцарското радио. Уволнен е през 1995 г. заедно с 6 журналисти, с които създават "Свободно слово". През 1996 г. работи във в. "Новинар", след това в радио "Тангра" и ФМ+, води предаването "Защо" в "Дарик радио", завежда "връзки с обществеността" на профсъюз "Промяна". Връща се в БНР през 1997 г. и става директор на програма "Хоризонт". Бил е кореспондент на БНР в Белград, Скопие и Берлин. В периода януари 1998 г. до януари 2001 г. е генерален директор на БНР. Велев е бил и генерален консул в Истанбул. Завършва 91-ва немска езикова гимназия в София, след това икономика в УНСС през 1989 г. и факултативно журналистика.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    zo avatar :-|
    zo

    [quote#0:"Велислава Антонова"]На 30 май започна тригодишния ви мандат като генерален директор на БНР.
    (...)
    Аз ще има свой отбор[/quote]
    *тригодишният
    *имам


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK