Медийна (не)чувствителност

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Има събития, чийто начин на отразяване е своеобразен изпит за медиите. Проверяват доколко журналистите си спомнят етичните правила в професията и дали биха ги пренебрегнали в името на по-високите рейтинги и сензацията. Показват къде свършва общественият интерес и започва личната неприкосновеност.

На последния такъв изпит - инцидента с гимнастичката от националния отбор по художествена гимнастика Цветелина Стоянова, повечето медии се провалиха. Освен жълтите сайтове и вестници големите национални телевизии също демонстрираха неспазване на основни текстове от Етичния кодекс на българските медии, който приканва към уважение на неприкосновеността на личния живот на всеки, към съчувствие и сдържаност. Ровеха се из личния живот на момичето. Коментираха здравословното й състояние с хора, които никога не са я виждали. Разпитваха нейни близки и съотборнички. Причакваха лекари на стълбите пред "Пирогов". Показваха в ефир лична кореспонденция.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Поведението на журналистите по този казус предизвика широк отзвук в социалните мрежи и в някои медии, а в крайна сметка по случая се произнесе дори Съветът за електронни медии (СЕМ). В специален доклад регулаторът посочи, че при bTV и "Нова тв" се наблюдава преекспониране на темата за инцидента със състезателката по художествена гимнастика. "Фиксирането върху личната драма, множеството включвания от болницата и мястото на инцидента, запълването на информационното време на целия сутрешен блок в двете програми (...) граничат със сензация. По този начин медиите преминават границата на нормалните човешки взаимоотношения и оставят впечатление, че се спекулира с лична трагедия", се казва в документа. Според него медийното съдържание по случая не е в полза на обществения интерес, а подробностите около инцидента и личността на момичето може да се възприемат като аспекти, свързани със семейния ѝ живот и здравния ѝ статус. "Излъченото медийно съдържание носи риск от вторична виктимизация на близките на момичето. Нарушени са изискванията на Етичния кодекс", категорични са медийните надзорници. Формалният ефект от констатираните нарушения на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) ще бъдат актове за bTV и "Нова тв" и евентуално глоби. По-важният извод обаче е, че за пореден път големите български телевизии показаха, че за тях граници в отразяването на една лична трагедия просто няма. "Темата за начина на отразяване на инцидента с гимнастичката Цветелина Стоянова е повод за журналистически дебат. Регулаторът си свърши работата, направи мониторингов доклад", беше лаконичният отговор на председателя на СЕМ Мария Стоянова на запитването на "Капитал".

Двете медии не останаха безучастни и в края на седмицата реагираха с обща декларация от името на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори, където bTV и "Нова тв" членуват. В нея се казва, че организацията категорично не приема констатациите на СЕМ и твърденията за нарушения на ЗРТ и Етичния кодекс при отразяването на инцидента. "На първо място бихме искали да напомним, че съгласно ЗРТ журналистите не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност", пише в отвореното писмо на АБРО.

"Капитал" потърси директорите на новините на трите национални телевизии - bTV, "Нова тв" и БНТ, за да дадат своя коментар за отразяването на случая с Цветелина Стоянова. Отговорите на Даниел Чипев от БНТ и Венелин Петков от bTV можете да прочетете по-долу. От "Нова тв" отказаха коментар, защото според нея той се изчерпва от декларацията на АБРО.

---

Даниел Чипев, директор на дирекция "Информация", БНТ:



В последните години отрицателната реакция на обществото по отношение на трагичните новини се засили

Фотограф: Надежда Чипева

Основателни ли са според вас констатациите на СЕМ?
Инцидентът с Цветелина Стоянова предизвика обществен интерес и почти всички български медии му обърнаха внимание. БНТ успя да представи новината и темата, спазвайки етични и журналистически норми, установени в практиката на всички обществени телевизии в Европа.

На базата на какви критерии взимате решение за позиционирането и фокуса на една тема в новините и сутрешните блокове на телевизията?
На първо място е важността на темата за обществото. С други думи - да засяга най-голяма част от хората и да предизвиква реакция и позиция от всеки гражданин. Конкретният казус поставя по-общо въпроса за спорта и методите за постигане на добри резултати. В новините и в предаванията БНТ обърна внимание на този проблем с репортажи, без да навлиза дълбоко в обстоятелствата около инцидента и личния живот на Цветелина Стоянова.

Какви биха били ефектите за телевизията, ако ограничи отразяването на инцидента само до информационното съобщаване на новината?
По никакъв начин БНТ няма да спечели, ако представи темата с Цветелина Стоянова сензационно и скандално, защото нашите зрители нямат такива очаквания от нас. За да продължи информационното отразяване, трябва да има нови факти, представляващи обществено значим интерес.

Къде според вас свършва общественият интерес и започва личната неприкосновеност в отразяването на инцидента с Цветелина Стоянова?
В един информационен ден се случват много инциденти. Има случаи, в които обаче те са свързани с публични личности, повдигат въпроси, които засягат сигурността на много хора или осветляват проблеми в различни сфери. Изключително е сложно да се балансира между журналистическата работа за събирането на факти, разкриване на различни обстоятелства и неприкосновеността на личното пространство. Журналистите на БНТ се опитват винаги да спазват етичните правила да не засилват мъката на засегнатите. Особено сме внимателни при отразяването на инциденти с деца. При конкретния казус редакционният екип се опита да подходи на същия принцип.

Ще промените ли начина на отразяване на темата след доклада на СЕМ?
В доклада на СЕМ е посочено, че единствено при БНТ от наблюдаваните телевизии не е наличен опит за превръщане на случая в сензация. Според мен това се дължи на ясните журналистически стандарти, които обществената медиа отстоява. Преди всичко БНТ се стреми да спазва правилата на саморегулация, заложена в Етичния кодекс, който отразява общоприети правила в журналистическата професия.

Виждате ли тренд вие или колегите ви от другите телевизии да се фокусират повече върху негативни новини, свързани с човешки трагедии, и ако да, на какво според вас се дължи това?
Аз имам преки наблюдения върху съдържанието в новините и актуалните предавания на БНТ. В него няма увеличение на информациите за човешки трагедии. Освен това БНТ от дълго време се опитва да работи по принципите на конструктивната журналистика. Това е ново течение в професията, въведено в някои скандинавски обществени телевизии, и се появи като реакция на сензационното и агресивно новинарство. Смятам, че в последните години отрицателната реакция на общество по отношение на трагичните новини се засили.

Каква според вас е отговорността на журналистите при отразяване на самоубийства или опити за самоубийства?
Проблемът при отразяване на всякакви инциденти и трагедии, както и на различни престъпления е свързан с риска медиата да мултиплицира модел за подражание.

---

Венелин Петков, директор "Новини, актуални предавания и спорт" в bTV:

Не можем да обърнем гръб на трагедиите, които средата около нас ражда все по-често

Фотограф: Анелия Николова

Основателни ли са според вас констатациите на СЕМ?
Смятам публикувания на уеб страницата на СЕМ доклад за опасно тенденциозен. Посочените в него изводи почиват на изкривяване на фактите или на откровени неистини, поне що се касае до работата на журналистите от bTV.

Един пример - докладът твърди, че медиите формулират тезата за опит за самоубийство без потвърждение от официалните власти. Това е абсолютно невярно. Новината за съдбата на Цветелина Стоянова тръгна от ефира на bTV. Знаехме за трагедията буквално минути след като тя се беше случила – още в ранния следобед на 14 юни. Не излъчихме и не публикувахме нищо, преди да сме проверили и потвърдили информацията. Задържахме до 17 часа. Въпреки всичко в емисията съобщихме за "тежък инцидент". Версията за опит за самоубийство се появи в емисията в 19 часа, след като беше официално потвърдена и лансирана от МВР.

Жестокият инцидент с една от гимнастичките от националния ансамбъл по художествена гимнастика в навечерието на европейско първенство и два месеца преди олимпиадата далеч надхвърля конкретната личност, предизвиква интерес и повдига много въпроси. Това е спорт с висока популярност за поколения българи, източник на национална гордост. По тази причина информацията за състоянието на едно от момичетата от звездния отбор е изключително важна.

Случилото се повдига редица въпроси за състоянието на българския спорт. Въпреки това в нито един момент личният живот на Цветелина Стоянова или животът на нейните близки не е бил обект на обсъждане, тема на репортаж или спекулации.

Докладът на СЕМ с лека ръка поставя под общ знаменател работещите в редакцията журналисти, които спазват етичните стандарти на професията, с всички мнителни "коментатори" по сайтове и социални мрежи. В този смисъл той представлява институционално насаждане в обществото на представата, че журналистите в редакциите на националните телевизии не спазват закона, нито пък собствения си етичен кодекс. Смятам, че докладът е опит за принизяване на работата на колегите. Той крие опасност от дискредитиране на професията и ключовата й функция в обществото.

На базата на какви критерии взимате решение за позиционирането и фокуса на една тема в новините и сутрешните блокове на телевизията?
Единственият критерий, по който се водим в подбора и позиционирането на темите, е търсенето на обективната истина. Тежкият инцидент с националната ни състезателка по художествена гимнастика не е просто лична трагедия или история, която засяга тесен кръг от близки и приятели. Нито пък е злободневна тема с жълт оттенък.

Целта ни в случая е не просто да говорим за пострадалата. Нашата мисия като журналисти е ключ към гарантирането на безопасността на десетки други момичета, които се занимават с художествена гимнастика, и по съвместителство – безопасността на стотици други момичета и момчета, които се занимават с професионален спорт. Според официалната статистика до момента 107 носители на олимпийски медали от целия свят са посегнали на живота си.

Какви биха били ефектите за телевизията, ако ограничи отразяването на инцидента само до информационното съобщаване на новината?
Инцидентът с Цветелина Стоянова е новината на 14 юни следобед. След това в новина се превръща всичко, свързано с разкриването на истината за причините за този инцидент (подчертавам – не ровенето в личния живот на пострадалата).

Новина е представянето на ансамбъла на европейското първенство в Израел. Новина са коментарите на треньора, психолога и председателя на федерацията. Новина са гафовете на организаторите на състезанието. Новина е дори фактът, че федерацията предпочита да комуникира с медиите посредством "Фейсбук". Всички тези новини са пряко свързани с инцидента и със съдбата на Цвети. Коя от всички тях следва да "съобщим информационно"?

Показателно е, че темата се обсъжда от цялото българско общество. Тя получава широк отзвук и в социалните мрежи. Затова медиите нямат нито професионално, нито морално право да се ограничат до информационното съобщаване на новината, напротив – наша отговорност е да потърсим обективната истина.

Къде според вас свършва общественият интерес и започва личната неприкосновеност в отразяването на инцидента с Цветелина Стоянова?
Що се отнася до личността на Цвети, общественият интерес приключва до актуалното й състояние по официални данни от "Пирогов". Що се отнася до качеството на Цветелина Стоянова на български шампион в любим спорт, в името на обществения интерес трябва да изясним дали трагичният инцидент представлява симптом на проблеми в тази сфера. Що се отнася до най-близките й – границата е в хипотезите им за причините за инцидента. Всеки заснет от камерата на bTV е застанал с лицето и мнението си доброволно. Отвъд това всичко е лично пространство, което ние не сме нарушавали и няма да нарушим.

Ще промените ли начина на отразяване на темата след доклада на СЕМ?
Към момента не сме получили официален документ от СЕМ по темата, нито сме запознати с методологията на изготвянето на въпросния доклад. Междувременно с официална позиция по случая - в защита на свободата на изразяване с оглед обществения интерес, излезе и АБРО.

Отразяването на трагедията на шампионката по художествена гимнастика Цветелина Стоянова от страна на bTV беше направена по всички европейски и световни стандарти на журналистиката и бяха спазени всички етични правила.

Ще продължим да търсим истината за причините, довели до инцидента. Ще продължим да търсим отговори на ключовите въпроси, изброени по-горе. Това е наше задължение и призвание. И ще продължим да се молим за бързото възстановяване на Цвети.

Виждате ли тренд вие или колегите ви от другите телевизии да се фокусират повече върху негативни новини, свързани с човешки трагедии, и ако да, на какво според вас се дължи това?
Мога да отговарям единствено по отношение на bTV. Не виждам тенденция за фокусиране над негативните новини, а още по-малко - целенасочено търсене на такива от страна на колегите. За съжаление в средата, която ни заобикаля, има все повече агресия и все по-малко справедливост. Не можем да обърнем гръб на трагедиите, които тази среда ражда все по-често - от улични побои и саморазправи между шофьори до насилие над беззащитни възрастни хора. Те са симптом на зле функционираща държавност и нямаме право да ги игнорираме. Работата ни е да търсим причините за тези трагедии с надежда отговорните институции да вземат мерки. Ето няколко въпроса: Ако ги нямаше телевизиите, какво щеше да се случи с биячите от Околовръстното? А щеше ли да има изобщо заловени за убийството на 94-годишната жена от Видин? Най-печалното е, че хората търсят нас, за да накарат трудно работещите институции да свършат работата си. Това е отчайващо.

Каква според вас е отговорността на журналистите при отразяване на самоубийства или опити за самоубийства?
Огромна. Често изобщо не споменаваме за такива опити, макар че може да са се случили на публични места. Наясно сме с въздействието, което оказва евентуалното отразяване. Наясно сме и с нарастващата тенденция към извършване на опити за самоубийство в обществото. Някои случаи привличат огромно обществено внимание, което надхвърля личността на пострадалия, и предполагат задълбочено разглеждане - като случая с Цветелина Стоянова. В такива случаи винаги търсим причините и никога не се ровим в личния живот на засегнатите.

---

Николета Даскалова, медиен анализатор във фондация "Медийна демокрация" "При отразяването на самоубийства или опити за самоубийства отговорността на журналистите е едновременно да запазят достойнството на жертвата, да не задълбочават мъката на нейните близки и да спестят подробности, които биха могли да мотивират или да се превърнат в наръчник за следващи подобни трагични действия. Това са елементарните етични правила в професията и е тягостно, че отново трябва да ги припомняме. Идеята, че общественият интерес налага прекрачването на личната неприкосновеност във всеки конкретен казус, трябва първо да бъде аргументирана, а не просто да бъде използвана като оправдание за нездрав медиен апетит. Именно нездраво беше отразяването на случая с пострадалата гимнастичка." Жана Попова, асистент в катедра "Радио и телевизия" на журналистическия факултет на Софийския университет "Въпросът не е дали да се отразяват новини за трагични инциденти, а как. Правилото е, че факти от личния живот, за здравето и състоянието на жертвите се съобщава само ако може да се подпомогне разследването, ако има разследване. Аз не виждам някой от репортажите, в които така обилно се разпитват жертви и техните близки, да помагат за каквото и да е разследване. А те са форма на нараняване, отново и отново. И най-страшното е, че навярно част от репортерите смятат, че така помагат на жертвите."