С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 юли 2016, 14:33, 7511 прочитания

Орлин Спасов: Проблемът на пазара е в насочването на големия дял от рекламата към малко на брой медии

Изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Наскоро вестник "Новинар" спря да излиза на хартия, a в неделя не излезе и неделното издание на "Труд". В социалните мрежи журналисти, работили в двете издания, написаха: "това е началото на края". След фалита на КТБ изданията, които банката дотира през кухи фирми, са на ръба на оцеляването и медийният пейзаж става още по-тъмно сив.

Една част от медийните компании с много усилия и инвестиции печелят аудиторията си. Други през последните години вложиха не малко сили и разрушителна енергия, спекулирайки с общественото доверие в полза на икономически и политически интереси и така подкопаха бизнес модела на медиите и статуса на журналистическата професия. Нещо повече - този завой към тъмната страна на пазара се превърна в техен устойчив модел на оцеляване, от който те вече са зависими. Всеки порочен модел обаче се пропуква и един по един вестниците, зависими от финансовия ресурс на фалиралата КТБ, започват да се задъхват и постепенно да отпадат от пазара. Най-дълга е агонията на ТВ7. "Капитал" разговаря по тези проблеми с преподавателя в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и изп. директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов. Той е автор на много книги, статии и аналитични доклади за състоянието на медийния пазар в България



Кои процеси от последните три години доведоха до ерозия на медийния пазар?

Процесите са общо-взето ясни и широко коментирани. Като цяло обаче медийният пазар не е еднороден. Някои негови зони ерозират, други не. Проблеми има главно в пресата и то при всекидневниците. Намаляват читателите, намалява и рекламата. Там, където свързването на собствениците с политически или икономически мрежи се оказва ефективно, възникват условия за известен просперитет на вестниците. Наблюдаваме това развитие при изданията на Кръстева-Пеевски. В България доброто здраве на даден вестник е почти сигурен знак за някакъв вид обвързаност. Но такъв вид здраве не може да прерасне в трайна стабилност на медиите. При телевизиите ерозира БНТ, която до голяма степен е съзнателно недофинансирана, но в същото време големите частни канали запазват силни позиции. bTV и "Нова" имат по над 30% пазарен дял всяка или общо контролират около 65% от пазара, ако не и повече. Тук ерозия няма. Да не говорим за силата на влияние на телевизията. Пресата, поне тази на хартия, все повече залинява и свива възможностите си за въздействие върху общественото мнение. От това печелят главно телевизиите.

Как намаляващите рекламни приходи се отразяват на медийния бизнес?



Като цяло е налице известно стабилизиране на рекламния пазар и той вече не върви драматично надолу. Интернет, телевизията и радиото дори бележат известен ръст по отношение на брутните рекламни бюджети, инвестирани в тях през последните една-две години. Проблемът е в пресата, по-специално при всекидневниците, където спадът в рекламните приходи е трайна тенденция. Затова пресата е най-зависима от други източници на финансиране и от благоразположението на политическата конюнктура, която има възможности да разпределя пряко или косвено финансови ресурси към вестници срещу съответна медийна подкрепа. В резултат се получава омагьосан кръг. Все повече реклама се насочва към комерсиалните телевизии при пряко обвързване с рейтингите на отделни предавания. Това води до обедняване на съдържанието и оттук, до проблеми с плурализма. При намаляващи рекламни приходи печелят най-големите медии. Така пазарът започва да проявява склонност към окрупняване. По този начин се получава доминация на няколко големи медийни групи, докато в същото време общият брой на медиите постепенно намалява. В крайна сметка един от ефектите от всичко това е, че стартирането на нови медийни проекти, особено в пресата, става почти невъзможно, освен ако някой не "налее" пари в тях, което отново вкарва и форми на зависимост. Ето защо проблемът не е просто в намаляването на рекламните приходи, но и в насочването на големия дял от рекламата към малко на брой медии. Второто е по-сериозният проблем.

Моделът на придобиване и управление на медии, въведен от депутата от ДПС Делян Пеевски, с какво навреди на медийния пазар?

Проблемът с Пеевски не се свежда толкова до личността му, а е по-скоро структурен. Пеевски по най-видим начин олицетвори срастването между политическа и медийна власт в България. Би могла да е и друга фигура. При Пеевски съвместяването на двете роли, на политически играч и на медиен диригент, просто се оказа най-експонирано. Това директно свързване на полюса на политиката с полюса на медиите поражда късо съединение. Пеевски управлява медиите си в условията на такова постоянно късо съединение. Затова системата започна да прегрява и някои от компонентите й да изгарят: КТБ, TV7 и т.н. Ако подобен начин на действие продължи, неизбежно е същото рано или късно да се случи и с останалите елементи от този конгломерат. Моделът носи все повече несигурност и съответно рискове.

Може ли пазарът да се развива нормално без парите, които държавата дава на медиите по европейските проекти и обществените поръчки?

И със средствата, разпределяни от държавата, пазарът не се развива нормално. Това специфично целево финансиране няма нормализиращ ефект. То общо-взето се придържа към принципа да се даде повече на големите. В същото време информационната ефективност и ценност на тези кампании остава съмнителна. Във финансов план ползите са най-големи за пресата и за радиото. Но липсата на ясни критерии, по които се разпределят средствата, като цяло прави процеса доста субективен и оставя съмнения за политическа мотивация при избора на част от медиите, получаващи подкрепа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как рекламната индустрия да привлече повече млади кадри 1 Как рекламната индустрия да привлече повече млади кадри

Проучване показва какви са очакванията на талантите при влизане в рекламния бизнес

26 фев 2020, 947 прочитания

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (25 февруари) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (25 февруари)

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама; За по-строг контрол върху сайтовете за онлайн продажби; Facebook спира да сподeля данни за устройствата на потребителите; Мухлясалият бургер на Burger King и др.

25 фев 2020, 1299 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Павел Станчев: Ще се снимат български сериали, но с по-умерени бюджети

Главният изпълнителен директор на "БТВ Медиа Груп" пред "Капитал"

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10