Орлин Спасов: Проблемът на пазара е в насочването на големия дял от рекламата към малко на брой медии
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Орлин Спасов: Проблемът на пазара е в насочването на големия дял от рекламата към малко на брой медии

Орлин Спасов: "Моделът "Пеевски" носи все повече несигурност и съответно рискове."

Орлин Спасов: Проблемът на пазара е в насочването на големия дял от рекламата към малко на брой медии

Изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" пред "Капитал"

Весислава Антонова
7595 прочитания

Орлин Спасов: "Моделът "Пеевски" носи все повече несигурност и съответно рискове."

© Юлия Лазарова


Наскоро вестник "Новинар" спря да излиза на хартия, a в неделя не излезе и неделното издание на "Труд". В социалните мрежи журналисти, работили в двете издания, написаха: "това е началото на края". След фалита на КТБ изданията, които банката дотира през кухи фирми, са на ръба на оцеляването и медийният пейзаж става още по-тъмно сив.

Една част от медийните компании с много усилия и инвестиции печелят аудиторията си. Други през последните години вложиха не малко сили и разрушителна енергия, спекулирайки с общественото доверие в полза на икономически и политически интереси и така подкопаха бизнес модела на медиите и статуса на журналистическата професия. Нещо повече - този завой към тъмната страна на пазара се превърна в техен устойчив модел на оцеляване, от който те вече са зависими. Всеки порочен модел обаче се пропуква и един по един вестниците, зависими от финансовия ресурс на фалиралата КТБ, започват да се задъхват и постепенно да отпадат от пазара. Най-дълга е агонията на ТВ7. "Капитал" разговаря по тези проблеми с преподавателя в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и изп. директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов. Той е автор на много книги, статии и аналитични доклади за състоянието на медийния пазар в България

Кои процеси от последните три години доведоха до ерозия на медийния пазар?

Процесите са общо-взето ясни и широко коментирани. Като цяло обаче медийният пазар не е еднороден. Някои негови зони ерозират, други не. Проблеми има главно в пресата и то при всекидневниците. Намаляват читателите, намалява и рекламата. Там, където свързването на собствениците с политически или икономически мрежи се оказва ефективно, възникват условия за известен просперитет на вестниците. Наблюдаваме това развитие при изданията на Кръстева-Пеевски. В България доброто здраве на даден вестник е почти сигурен знак за някакъв вид обвързаност. Но такъв вид здраве не може да прерасне в трайна стабилност на медиите. При телевизиите ерозира БНТ, която до голяма степен е съзнателно недофинансирана, но в същото време големите частни канали запазват силни позиции. bTV и "Нова" имат по над 30% пазарен дял всяка или общо контролират около 65% от пазара, ако не и повече. Тук ерозия няма. Да не говорим за силата на влияние на телевизията. Пресата, поне тази на хартия, все повече залинява и свива възможностите си за въздействие върху общественото мнение. От това печелят главно телевизиите.

Как намаляващите рекламни приходи се отразяват на медийния бизнес?

Като цяло е налице известно стабилизиране на рекламния пазар и той вече не върви драматично надолу. Интернет, телевизията и радиото дори бележат известен ръст по отношение на брутните рекламни бюджети, инвестирани в тях през последните една-две години. Проблемът е в пресата, по-специално при всекидневниците, където спадът в рекламните приходи е трайна тенденция. Затова пресата е най-зависима от други източници на финансиране и от благоразположението на политическата конюнктура, която има възможности да разпределя пряко или косвено финансови ресурси към вестници срещу съответна медийна подкрепа. В резултат се получава омагьосан кръг. Все повече реклама се насочва към комерсиалните телевизии при пряко обвързване с рейтингите на отделни предавания. Това води до обедняване на съдържанието и оттук, до проблеми с плурализма. При намаляващи рекламни приходи печелят най-големите медии. Така пазарът започва да проявява склонност към окрупняване. По този начин се получава доминация на няколко големи медийни групи, докато в същото време общият брой на медиите постепенно намалява. В крайна сметка един от ефектите от всичко това е, че стартирането на нови медийни проекти, особено в пресата, става почти невъзможно, освен ако някой не "налее" пари в тях, което отново вкарва и форми на зависимост. Ето защо проблемът не е просто в намаляването на рекламните приходи, но и в насочването на големия дял от рекламата към малко на брой медии. Второто е по-сериозният проблем.

Моделът на придобиване и управление на медии, въведен от депутата от ДПС Делян Пеевски, с какво навреди на медийния пазар?

Проблемът с Пеевски не се свежда толкова до личността му, а е по-скоро структурен. Пеевски по най-видим начин олицетвори срастването между политическа и медийна власт в България. Би могла да е и друга фигура. При Пеевски съвместяването на двете роли, на политически играч и на медиен диригент, просто се оказа най-експонирано. Това директно свързване на полюса на политиката с полюса на медиите поражда късо съединение. Пеевски управлява медиите си в условията на такова постоянно късо съединение. Затова системата започна да прегрява и някои от компонентите й да изгарят: КТБ, TV7 и т.н. Ако подобен начин на действие продължи, неизбежно е същото рано или късно да се случи и с останалите елементи от този конгломерат. Моделът носи все повече несигурност и съответно рискове.

Може ли пазарът да се развива нормално без парите, които държавата дава на медиите по европейските проекти и обществените поръчки?

И със средствата, разпределяни от държавата, пазарът не се развива нормално. Това специфично целево финансиране няма нормализиращ ефект. То общо-взето се придържа към принципа да се даде повече на големите. В същото време информационната ефективност и ценност на тези кампании остава съмнителна. Във финансов план ползите са най-големи за пресата и за радиото. Но липсата на ясни критерии, по които се разпределят средствата, като цяло прави процеса доста субективен и оставя съмнения за политическа мотивация при избора на част от медиите, получаващи подкрепа.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK