Как работи "Музикаутор"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как работи "Музикаутор"

Организацията, която управлява правата на авторите на музика, влезе в общественото полезрение заради финансов спор с БНР

Как работи "Музикаутор"

През 2015 г. "Музикаутор" е събрала около 7.5 млн. лева за авторски възнаграждения. От тях 80% отиват за авторите, а 20% остават в организацията

Весислава Антонова
27524 прочитания

Организацията, която управлява правата на авторите на музика, влезе в общественото полезрение заради финансов спор с БНР

© Надежда Чипева


500 хил. лева са авторските възнаграждения за 2015 г., които БНР е изплатило на "Музикаутор".

613 хил. лева е сумата, изплатена от частните радиостанции за същия период.
Сумата, която получават авторите годишно, се определя на минута излъчена музика.

Ако слушате Българското национално радио (БНР) в колата или вкъщи, няма как да не ви е направило впечатление, че от началото на годината по него звучи само джаз и класическа музика. Това обаче не е заради прищявка на музикалните редактори на обществената медиа. Причината е, че в края на 2016 г. изтече петгодишният договор между БНР и "Музикаутор". От средата на миналата година двете страни се опитват да договорят нови тарифи за изплащане на авторски възнаграждения за излъчване на музикални произведения. Без успех. (Виж повече в карето.)

Извън конкретния спор обаче "Музикаутор" е важна организация не само за музиканти и композитори, но и за медийните компании - частни и обществени тв и радиооператори. Затова решихме да разкажем повече за нейния модел, как се формират приходите й, къде отиват и какви са взаимоотношенията й с играчите на пазара.

От Мадона до Поли Генова

"Музикаутор" е създадено като сдружение с нестопанска цел. То защитава и управлява правата на авторите (изпълнители, композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика, и музикални издатели). Организацията представлява над 2700 български автори. А на база на договорите си за взаимно представителство със сродните авторски сдружения от близо 100 държави предлага и почти целия световен музикален репертоар на българския пазар. Той включва общо 14 млн. парчета. На сайта на организацията е публикуван и дълъг "забранителен списък" от автори, които са отказали сдружението да управлява техните права. "Те не искат да си уреждат правата колективно, а индивидуално", уточниха пред "Капитал" от "Музикаутор".

"Музикаутор" работи така - сключва договори с ползвателите, които използват музикални произведения за своя бизнес. Това са както медии и кабелни оператори, заведения и търговски обекти, така и интернет платформи и сайтове, организатори на концерти и др. Авторските възнаграждения от ползвателите се събират на базата на тарифи, утвърдени от Министерството на културата. "Музикаутор" има за задача да разпредели възнагражденията сред правоносителите. По правило организацията не генерира печалба.

От последния отчет на "Музикаутор" става ясно, че през 2015 г. организацията е събрала авторски възнаграждения за ползване на музика в размер на близо 7.5 млн. лв. Това са най-високите приходи в историята му, като ръстът е с близо 50% спрямо 2014 г. когато сумата възлиза на около 5 млн. лв. (виж графиката най-долу).

Как се договаря с авторите

Освен с ползвателите на музика "Музикаутор" сключва договори и с авторите да управлява правата им и да събира авторски възнаграждения в тяхна полза. Осемдесет процента от събраните средства отиват у авторите (често сумата се разпределя между няколко души - композитор, автор на текст, музикален издател и др.), останалите 20% остават в "Музикаутор". От дружеството твърдят, че от техните 20% се попълват "социален" и "културен" фонд към организацията. Първият оказва подкрепа на пенсионирани музиканти, а вторият подкрепя създаването на музика.

В края на всяка година служителите на "Мюзикаутор" изчисляват кой автор колко е звучал като времетраене в дадена медиа и на базата на минутите излъчена негова музика се определя колко да получи той. "Минутите излъчена музика показват каква част от произведението е използвана и затова заплащането се изчислява на минути излъчена музика", уточняват от "Музикаутор". Заради сложността при изчисляването обикновено авторът получава отчисленията си в средата на следващата година, признават от "Музикаутор". Тоест отчисленията за 2016 г. вероятно ще бъдат изплатени в средата на 2017 г.

Дължимите към авторите суми се изчисляват на базата на отчетите, които медиите дават на "Музикаутор". Например БНР се отчита на тримесечие пред организацията, като изпраща списък със заглавието на произведението, изпълнителя и времетраенето на излъченото произведение.

Според популярен автор на българска музика, който пожела да остане анонимен, "Музикаутор" няма единна тарифа. Има например радиостанции, които плащат по половин стотинка на излъчена минута авторска музика и други, които плащат по 4-5 стотинки. Средната цена на песен, научи "Капитал", се определя от големината и влиянието на радиото (например дали излъчва само в София или в цялата страна), рейтинга и приходите му от реклама.

Като събирателна каса "Мюзикаутор" не само трябва да следи за събирането на приходите на авторите, но и прецизно да ги разпределя. Членове на "Музикаутор", с които "Капитал" разговаря, но не пожелаха да бъдат цитирани, коментират, че биха искали да има повече прозрачност в отчетността на дружеството към неговите членове. По думите им в развитите подобни организации могат да дадат информация до микроцент, особено когато става дума за използване на авторска музика в интернет платформи като YouTube, Deezer, Spotify, Apple Music. "Тези платформи изплащат микро центове за всеки стрийм. "Музикаутор" трябва да повиши инвестициите си в технологичен софтуер, който да може да предостави конкретна информация на всеки член на дружеството – не само за това дали парите са от интернет ползване, или пускане на музиката му в ефир, а информация къде е пускана музиката в интернет, колко пъти, на коя стрийминг платформа и т.н. и съответно колко микроцента се полагат на композитора за всяко пускане", обясни автор, пожелал анонимност.

Басистът, композитор, автор на текстове и съосновател на група "Ревю" Васил Гюров е категоричен, че всеки автор може да отиде в "Музикаутор" и да провери дали, кога и как са звучали негови произведения. "От концертите дружеството получава т.нар. плейлисти, за ефирните радиа и телевизии от няколко години има електронна мониторинг система и знаем с точност какво се е излъчвало. Единствена неяснота имаме с отчитането на музиката в заведенията", обяснява Гюров пред offnews.bg. Според него проблемът идва оттам, че заведенията нямат системи, с които да изпращат звучалите там автори и изпълнители. В момента приходите от заведения се разпределят на база на това, което е пускано по медиите. Например взима се плейлистата на "БГ радио" и се засича кои заведения са декларирали, че го пускат. "Никой не знае какви пари взимат отделните автори, но мисля да предложа тази завеса да се дръпне. Без да имам точни данни, знам, че по-сериозни суми всяка година взимат авторите на сигнали, джингли и шапки за радиа и телевизии. Тези кратки музикални произведения звучат многократно в рамките на едно денонощие за разлика от стандартните песни", казва още Васил Гюров.

"Музикаутор" и радиопазарът

Преди да започне спорът й с общественото радио, "Музикаутор" имаше дълъг подобен спор и с обединението на частните радиостанции - Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). В продължение на цялата 2015 г. те се опитваха да договорят обща тарифа за радиосектора след изтичането на петгодишното им споразумение. В процеса на преговори между страните възникват противоречия заради размера на авторските възнаграждения, които дружеството предлага. Липсата на срок за договаряне в закона води до протакане на преговорите и така значителна част от операторите остават без договори през цялата календарна година. В края на 2015 г. единични ползватели имат уредени права. С днешна дата обаче АБРО и "Музикаутор" имат подписана тарифа. Остава да се договори такава и с БНР.

От "Музикаутор" настояват за увеличение на възнагражденията. БНР предлага увеличението да е от прихода от търговска дейност, т.е. от реклама и спонсорство. А от държавната субсидия да отива 1%, както е било досега. От "Музикаутор" не са съгласни, защото рекламният приход не е сигурен. А и по закон БНР има ограничение за рекламиране - по 6 минути на час, респективно и по-малки приходи от реклама годишно. Обикновено малко под или над 2 млн. лв. Затова сдружението държи да се увеличи процентът, даван от субсидията на БНР, която е гарантирана. Предлаганото увеличение ще се случи поетапно - 2.5% увеличение тази година до 4.4% през 2021 г. БНР има 12 програми и за използваната от тях музика медиата плаща половин милион лева за авторски права към "Музикаутор". За сравнение - от частния радиопазар, на който има регистрирани общо 85 програми (по данни на Съвета за електронни медии), през 2015 г. е събрана сума около 613 хил. лева.

Частните станции са преди всичко музикални, а БНР има всичко - музика, новини, политематични предавания, публицистика, развлекателни предавания. Това означава, че в музикално отношение делът на БНР в ползването на музика е под 10%, но от него искат да плаща близо 3 пъти повече

Изпълнителният директор на "Музикаутор" Иван Димитров коментира, че според договора от 2011 г. БНР има задължение до 40% от ефирното време да е музика с действащи авторски права. За 5 години обаче този дял е нараснал с 40%. Музиката формира 55% от съдържанието на националното радио, а за това се плаща 1% от субсидията. Останалите 99% отиват за другите 45%", е мнението на Димитров. Щом е увеличен процентът използвана музика, логично е да се повишат и авторските възнаграждения, категоричен е той. От сдружението дават пример, че за 100 минути излъчена музика по БНР през 2015 г. авторите получават 13.10 лв. възнаграждение след приспадане на издръжката на "Музикаутор" и отчисленията към фондовете. Такава справка за частните радиостанции няма, но в сектора се коментира, че става дума за по-ниска сума.

От АБРО, която защитава интереса на търговските медии, са категорични, че частните радиостанции и БНР участват на един и същ радиопазар и се конкурират за една и съща аудитория и за привличане на приходи от един рекламен пазар. "Доколкото съществената част от авторските права на използваната в радиопрограмите музика се управлява от организации за колективно управление на права като "Музикаутор", в АБРО сме на мнение, че всички участници на радиопазара (ползватели) следва да заплащат на "Музикаутор" авторски възнаграждения при едни и същи условия и цени. Равнопоставеното третиране на ползвателите от една и съща категория (в случая радиооператори) е принцип в Закона за защита на конкуренцията", отбелязват в позицията си АБРО. Този принцип гарантира поставянето на участниците на пазара пред едни и същи възможности за осъществяване на дейност и развитие. "В случай че представителите на Министерството на културата и Съвета за електронни медии считат, че цените по тарифата на "Музикаутор", които БНР заплаща за уреждане на авторски и сродни права върху музика, са високи и трябва да бъдат намалени, разчитаме търговските медии да получат същото равнопоставено третиране", категорични са от АБРО.

За какви тарифи обаче се договарят на четири очи страните никой не знае, защото става дума за търговски преговори и засега твърдението, че има разлика между БНР и частния сектор, не може да бъде потвърдено.

Позицията на частните радиостанции също е обяснима. Според данните от доклада на агенция "Пиеро 97" за 2015 г. брутният рекламен бюджет на целия радиопазар е 53.6 млн. лв. Реалната сума обаче е много по-малка заради бартерите и отстъпките. Така на практика целият сектор (85 програми) се издържа с близо 40 млн. лв., докато БНР заедно с бюджетната субсидия и рекламните приходи разполага с близо 45 млн. лв., за да издържа 12-те си програми.

Засега единственото, което е ясно, е, че проблемът между авторите и радиото ще се точи дълго. Двете страни не отстъпват в позициите си и тук вероятно на пазара ще се наложи медиацията на държавата.

За какво е спорът с БНР

Накратко "Музикаутор" настоява за процентно увеличение на авторските възнаграждения за излъчена по БНР музика. Радиото пък не приема условията, защото бюджетът не му позволява, твърди генералният директор Александър Велев. Вече близо месец по радиото не звучи съвременна българска и чуждестранна музика. За да се върне музикалното разнообразие, "Музикаутор" претендира от 2017 г. БНР да започне да му плаща не 1% от държавната субсидия и 4.55% от приходите си от реклама, както е било досега, а общо 4.4% от брутните си приходи, т.е. от субсидията и рекламния приход, взети заедно. През 2016 г. субсидията на радиото е 42.1 млн. лв., а през 2017 г. е 42.2 млн. лв. Приходите им от реклама за 2015 г. са близо 1.7 млн. лв. Вероятно те са се запазили на същите нива и през миналата година, защото през 2016 г. "Музикаутор" е получило от БНР авторски възнаграждения в размер на около 500 000 лв., обяснява членът на управителния съвет в медиата Момчил Георгиев. Ако БНР приеме променената тарифа, това означава от 2017 до 2021 г. авторските отчисления да започнат да нарастват от 2.5% до 4.4%. С други думи, сумата, която БНР плаща на годишна база, ще е три пъти повече, отколкото през изминалата година, и ще скочи до 1.8 млн. лв.

Заради несъгласието си с тези условия БНР подаде съдебен иск за санкциониране на "Музикаутор". Медиата счита, че дружеството нарушава правилата на Европейския съюз и националното законодателство и е причинило на радиото имуществени и неимуществени вреди. Седмица по рано БНР подаде иск и до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за установяване на нарушение и налагане на санкция срещу "Музикаутор" заради злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.
Историята на "Музикаутор"

Сдружението "Музикаутор" е учредено през 1992 г. от 104 български композитори и автори в София. Член е на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC) от 1993 г. и на Международното бюро на авторските дружества, управляващи правата за механичен запис и възпроизвеждане (BIEM) от 1996 г. Последното удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права на "Музикаутор" е от 2011 г., подписано от министъра на културата Вежди Рашидов. Решенията в дружеството се вземат от общо събрание. Под него стои управителен съвет (УС), в който влизат единадесет български автори на музика и преподаватели, както и две музикални издателства: "Вирджиния пъблишинг" и "Шуберт мюзик пъблишинг". Председател на УС е Ясен Козев, заместник-председатели са Стоян Михалев и Васил Гюров. Сред членовете са още Виктория Терзийска ("Мастило"), доц. Георги Арнаудов, проф. Георги Костов, Кирил Маричков, Петър Дундаков и др. Има и изпълнителен директор - Иван Димитров, и правен отдел с четирима юристи.

500 хил. лева са авторските възнаграждения за 2015 г., които БНР е изплатило на "Музикаутор".

613 хил. лева е сумата, изплатена от частните радиостанции за същия период.
Сумата, която получават авторите годишно, се определя на минута излъчена музика.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-?
    evpetra

    Много ми е интересно тогава на какъв принцип музикалните редактори решават кои изпълнители да пускат. Защо трябва да ми въртят всеки ден Графа например, а Ленард Коен да не мога да чуя цяла година? Защо бездарниците получават повече пари от талантливите изпълнители?

  • 2
    absent avatar :-|
    Абсент

    До коментар [#1] от "evpetra":

    Ленард Коен едва ли получава по малко от Графа. Ако имаш предвид българския миниатюрен музикален пазар, може би, а също и прашасала институция като БНР...

  • 3
    tubingen avatar :-|
    tubingen

    Ситуацията не е сложна.Частно сдружение - по своята същност опсредник, овладяно от група "тарикати" усвоява в своя полза на година около 1 млн лв, разпределайки ги между неколцина, а на българските творци предоставя около 500 000 лв.В момента ползвайки монополната си позиция изнудва държавната медия за да си подсигури финансова помощ от бюджета в размер на 1,8 млн лв.Тъй като това става в навечерието на поредните избори, дали торпилиране работата на националното радио е икономически или политически рекет!
    Тъй като положението е най-малкото грозно, въпросният посредни атакува персонално ръководството на радиото обвинявайки го в какво ли не.
    Задавам си въпросът, ако някой подари на частно сдружение 1 млн лв за сметка на бюджета, как ще реагира прокуратурата.Задавам си и въпросът, допустима ли е в рамките на ЕС, подобна държавна помощ . Възниква още един въпрос - ако радиото ги има тези пари,защо не качи мизерните заплати на персонала си.

  • 4
    tubingen avatar :-|
    tubingen

    До коментар [#1] от "evpetra":

    Прав сте! Леонард Коен за разлика от творбите създадени около Графа е великолепен,за жалост определено не присъства в нашите медии!

  • 5
    greenhrast avatar :-|
    greenhrast

    Васил Гюров в Музикаутор?!? Съвест? Да питам, сега като копирам текста на песента от сайт намерен с Гугъл http://chalgatube.eu/tekst/9460/milena-i-revyu-meraci.html /забележете името! / с цел да му направя реклама, кой на кого колко трябва да плати? Аз си харча от интернета и търкам по телефона ми който е 400 кинта, рекламирам им албума (който няма от къде да се купи) и ако някой DJ го пусне (абсурд) ще има отчисления за Музикаутор, респ. Васко Гюров, сайтът на всяко прочитане на песента дали се отчислява на Ревю, и като е допринесъл за евентуалните продажби дали получава нещо и като в същото време съм му видял рекламите цопнати от Гугъл и той ли трябва ли да се отчисли към Музикаутор ? А иначе днес го слушах, жесток басист! Текст: Милена и Ревю - Мераци Сиви хора виждам минават край мен, искам всички да ги оцветя, малко радост да прозира поне, от загрижените им лица. Плуват в паяжина сто сърца, на други сто всичко им е наред. Ей хора! Дайте ми назаем, железния си мироглед! Виждам сенките ви как стоят, със стари тухли нов мираж, а зад него е забравения бряг на доброто, но и той е ваш. Припев: Не искам да дишам от вашия въздух, наситен със дъх на лъжа, но мога да дам от кръвта си на всеки, стопете със нея леда. Никога няма да оставя съвестта си, до пътя да събира цветя. "Звездите" наистина хубаво светят, само че не през деня!

  • 6
    greenhrast avatar :-(
    greenhrast

    Капитал администраторчето, форматирането в м.цапитал.бг си *** *******!

  • 7
    hirschfeld avatar :-|
    hirschfeld

    Сега, нещата са съвсем прости. 1. Има една КЗК, която установява фактите, реално монопол, налага глоба в размер на оборота. 2. Има един съд и прокуратура, който установява,че въпросната НПО не си спазва устава и не развива дейност в съответната полза и закрива тази НПО. 3. Има едни данъчни, които би следвало да поразследват тази организация и нейните управители тъй, както и Цветанов не е бил разследван. 4. Има едно министерство, което издава разни лицензи и както ги раздава, така ги и прибира. В резултат - разни басисти и други обикновени педepacи си прибират вонящите душици на тъмно.

  • 8
    maddrum avatar :-|
    maddrum

    Определено съм на страната на БНР! Тия алчни гадове от Мюзик Аутор, сами си режат клона, на който стоят...

  • Emilio Lavazza

    Хмм, направиха ни услуга, сега музиката по националното ни радио най-накрая е стойностна и става за слушане.Отърваха ни от ла*няните им "хитове"....Да си ги въртят по кабеларките....

  • 10
    democracyOne avatar :-|
    #ОСТАВКА

    Музиката по националното радио е чудесна в момента. Хайде аман от БГ халтура с ниско качество.
    Да не говорим, че Музикаутор е монополна организация.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK