Извън конкретния спор обаче "Музикаутор" е важна организация не само за музиканти и композитори, но и за медийните компании - частни и обществени тв и радиооператори. Затова решихме да разкажем повече за нейния модел, как се формират приходите й, къде отиват и какви са взаимоотношенията й с играчите на пазара.

От Мадона до Поли Генова

"Музикаутор" е създадено като сдружение с нестопанска цел. То защитава и управлява правата на авторите (изпълнители, композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика, и музикални издатели). Организацията представлява над 2700 български автори. А на база на договорите си за взаимно представителство със сродните авторски сдружения от близо 100 държави предлага и почти целия световен музикален репертоар на българския пазар. Той включва общо 14 млн. парчета. На сайта на организацията е публикуван и дълъг "забранителен списък" от автори, които са отказали сдружението да управлява техните права. "Те не искат да си уреждат правата колективно, а индивидуално", уточниха пред "Капитал" от "Музикаутор".

"Музикаутор" работи така - сключва договори с ползвателите, които използват музикални произведения за своя бизнес. Това са както медии и кабелни оператори, заведения и търговски обекти, така и интернет платформи и сайтове, организатори на концерти и др. Авторските възнаграждения от ползвателите се събират на базата на тарифи, утвърдени от Министерството на културата. "Музикаутор" има за задача да разпредели възнагражденията сред правоносителите. По правило организацията не генерира печалба.

От последния отчет на "Музикаутор" става ясно, че през 2015 г. организацията е събрала авторски възнаграждения за ползване на музика в размер на близо 7.5 млн. лв. Това са най-високите приходи в историята му, като ръстът е с близо 50% спрямо 2014 г. когато сумата възлиза на около 5 млн. лв. (виж графиката най-долу).

Как се договаря с авторите

Освен с ползвателите на музика "Музикаутор" сключва договори и с авторите да управлява правата им и да събира авторски възнаграждения в тяхна полза. Осемдесет процента от събраните средства отиват у авторите (често сумата се разпределя между няколко души - композитор, автор на текст, музикален издател и др.), останалите 20% остават в "Музикаутор". От дружеството твърдят, че от техните 20% се попълват "социален" и "културен" фонд към организацията. Първият оказва подкрепа на пенсионирани музиканти, а вторият подкрепя създаването на музика.

В края на всяка година служителите на "Мюзикаутор" изчисляват кой автор колко е звучал като времетраене в дадена медиа и на базата на минутите излъчена негова музика се определя колко да получи той. "Минутите излъчена музика показват каква част от произведението е използвана и затова заплащането се изчислява на минути излъчена музика", уточняват от "Музикаутор". Заради сложността при изчисляването обикновено авторът получава отчисленията си в средата на следващата година, признават от "Музикаутор". Тоест отчисленията за 2016 г. вероятно ще бъдат изплатени в средата на 2017 г.

Дължимите към авторите суми се изчисляват на базата на отчетите, които медиите дават на "Музикаутор". Например БНР се отчита на тримесечие пред организацията, като изпраща списък със заглавието на произведението, изпълнителя и времетраенето на излъченото произведение.

Според популярен автор на българска музика, който пожела да остане анонимен, "Музикаутор" няма единна тарифа. Има например радиостанции, които плащат по половин стотинка на излъчена минута авторска музика и други, които плащат по 4-5 стотинки. Средната цена на песен, научи "Капитал", се определя от големината и влиянието на радиото (например дали излъчва само в София или в цялата страна), рейтинга и приходите му от реклама.

Като събирателна каса "Мюзикаутор" не само трябва да следи за събирането на приходите на авторите, но и прецизно да ги разпределя. Членове на "Музикаутор", с които "Капитал" разговаря, но не пожелаха да бъдат цитирани, коментират, че биха искали да има повече прозрачност в отчетността на дружеството към неговите членове. По думите им в развитите подобни организации могат да дадат информация до микроцент, особено когато става дума за използване на авторска музика в интернет платформи като YouTube, Deezer, Spotify, Apple Music. "Тези платформи изплащат микро центове за всеки стрийм. "Музикаутор" трябва да повиши инвестициите си в технологичен софтуер, който да може да предостави конкретна информация на всеки член на дружеството – не само за това дали парите са от интернет ползване, или пускане на музиката му в ефир, а информация къде е пускана музиката в интернет, колко пъти, на коя стрийминг платформа и т.н. и съответно колко микроцента се полагат на композитора за всяко пускане", обясни автор, пожелал анонимност.

Басистът, композитор, автор на текстове и съосновател на група "Ревю" Васил Гюров е категоричен, че всеки автор може да отиде в "Музикаутор" и да провери дали, кога и как са звучали негови произведения. "От концертите дружеството получава т.нар. плейлисти, за ефирните радиа и телевизии от няколко години има електронна мониторинг система и знаем с точност какво се е излъчвало. Единствена неяснота имаме с отчитането на музиката в заведенията", обяснява Гюров пред offnews.bg. Според него проблемът идва оттам, че заведенията нямат системи, с които да изпращат звучалите там автори и изпълнители. В момента приходите от заведения се разпределят на база на това, което е пускано по медиите. Например взима се плейлистата на "БГ радио" и се засича кои заведения са декларирали, че го пускат. "Никой не знае какви пари взимат отделните автори, но мисля да предложа тази завеса да се дръпне. Без да имам точни данни, знам, че по-сериозни суми всяка година взимат авторите на сигнали, джингли и шапки за радиа и телевизии. Тези кратки музикални произведения звучат многократно в рамките на едно денонощие за разлика от стандартните песни", казва още Васил Гюров.

"Музикаутор" и радиопазарът

Преди да започне спорът й с общественото радио, "Музикаутор" имаше дълъг подобен спор и с обединението на частните радиостанции - Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). В продължение на цялата 2015 г. те се опитваха да договорят обща тарифа за радиосектора след изтичането на петгодишното им споразумение. В процеса на преговори между страните възникват противоречия заради размера на авторските възнаграждения, които дружеството предлага. Липсата на срок за договаряне в закона води до протакане на преговорите и така значителна част от операторите остават без договори през цялата календарна година. В края на 2015 г. единични ползватели имат уредени права. С днешна дата обаче АБРО и "Музикаутор" имат подписана тарифа. Остава да се договори такава и с БНР.

От "Музикаутор" настояват за увеличение на възнагражденията. БНР предлага увеличението да е от прихода от търговска дейност, т.е. от реклама и спонсорство. А от държавната субсидия да отива 1%, както е било досега. От "Музикаутор" не са съгласни, защото рекламният приход не е сигурен. А и по закон БНР има ограничение за рекламиране - по 6 минути на час, респективно и по-малки приходи от реклама годишно. Обикновено малко под или над 2 млн. лв. Затова сдружението държи да се увеличи процентът, даван от субсидията на БНР, която е гарантирана. Предлаганото увеличение ще се случи поетапно - 2.5% увеличение тази година до 4.4% през 2021 г. БНР има 12 програми и за използваната от тях музика медиата плаща половин милион лева за авторски права към "Музикаутор". За сравнение - от частния радиопазар, на който има регистрирани общо 85 програми (по данни на Съвета за електронни медии), през 2015 г. е събрана сума около 613 хил. лева.

Частните станции са преди всичко музикални, а БНР има всичко - музика, новини, политематични предавания, публицистика, развлекателни предавания. Това означава, че в музикално отношение делът на БНР в ползването на музика е под 10%, но от него искат да плаща близо 3 пъти повече

Изпълнителният директор на "Музикаутор" Иван Димитров коментира, че според договора от 2011 г. БНР има задължение до 40% от ефирното време да е музика с действащи авторски права. За 5 години обаче този дял е нараснал с 40%. Музиката формира 55% от съдържанието на националното радио, а за това се плаща 1% от субсидията. Останалите 99% отиват за другите 45%", е мнението на Димитров. Щом е увеличен процентът използвана музика, логично е да се повишат и авторските възнаграждения, категоричен е той. От сдружението дават пример, че за 100 минути излъчена музика по БНР през 2015 г. авторите получават 13.10 лв. възнаграждение след приспадане на издръжката на "Музикаутор" и отчисленията към фондовете. Такава справка за частните радиостанции няма, но в сектора се коментира, че става дума за по-ниска сума.

От АБРО, която защитава интереса на търговските медии, са категорични, че частните радиостанции и БНР участват на един и същ радиопазар и се конкурират за една и съща аудитория и за привличане на приходи от един рекламен пазар. "Доколкото съществената част от авторските права на използваната в радиопрограмите музика се управлява от организации за колективно управление на права като "Музикаутор", в АБРО сме на мнение, че всички участници на радиопазара (ползватели) следва да заплащат на "Музикаутор" авторски възнаграждения при едни и същи условия и цени. Равнопоставеното третиране на ползвателите от една и съща категория (в случая радиооператори) е принцип в Закона за защита на конкуренцията", отбелязват в позицията си АБРО. Този принцип гарантира поставянето на участниците на пазара пред едни и същи възможности за осъществяване на дейност и развитие. "В случай че представителите на Министерството на културата и Съвета за електронни медии считат, че цените по тарифата на "Музикаутор", които БНР заплаща за уреждане на авторски и сродни права върху музика, са високи и трябва да бъдат намалени, разчитаме търговските медии да получат същото равнопоставено третиране", категорични са от АБРО.

За какви тарифи обаче се договарят на четири очи страните никой не знае, защото става дума за търговски преговори и засега твърдението, че има разлика между БНР и частния сектор, не може да бъде потвърдено.

Позицията на частните радиостанции също е обяснима. Според данните от доклада на агенция "Пиеро 97" за 2015 г. брутният рекламен бюджет на целия радиопазар е 53.6 млн. лв. Реалната сума обаче е много по-малка заради бартерите и отстъпките. Така на практика целият сектор (85 програми) се издържа с близо 40 млн. лв., докато БНР заедно с бюджетната субсидия и рекламните приходи разполага с близо 45 млн. лв., за да издържа 12-те си програми.

Засега единственото, което е ясно, е, че проблемът между авторите и радиото ще се точи дълго. Двете страни не отстъпват в позициите си и тук вероятно на пазара ще се наложи медиацията на държавата.