Европейските издатели vs. Google
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейските издатели vs. Google

Shutterstock

Европейските издатели vs. Google

Европейската комисия предложи нова директива, която позволява на издателите да се противопоставят на използването на онлайн съдържанието им

17165 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Без да генерират приходи, медиите няма да могат да съществуват като независими доставчици на съдържание", Мехти Меликов, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България

"Дигитализацията носи със себе си огромна концептуална и социална промяна. Tя е бомба, която прави на пух и прах целия ни свят и нас самите. Разбива представата ни за света и начина, по който живеем. Още сме по средата на тази промяна, толкова сме близо, че понякога ни е трудно да я виждаме добре." Така през 2013 г. Катрин Вайнър, заместник главна редакторка в британското издание The Guardian, започва откритата си лекция пред Центъра за развитие на журналистиката. Четири години по-късно думите й рисуват точно положението, в което се намира издателският бизнес – заклещен между миналото и настоящето, между хартията и интернет, опитвайки се да монетизира съдържанието си онлайн, за да оцелее.

С всяка година приходите на печатните медии от хартиени издания намаляват, пренасочвайки се в много по-малки размери към дигиталния канал. В силно нерегулираното онлайн пространство обаче издателите са изправени пред редица предизвикателства за бизнеса си, като може би най-сериозното от тях е защитата на авторските права над съдържанието им. Използването на публикации или части от тях от трети страни, различни от потребителите, води до загуба на приходи за медиите чрез отлив на реклами. Така един от най-големите конкуренти на медиите в съвременната дигитална ера е интернет гигантът Google, който генерира печалба, показвайки тяхно съдържание в агрегатора си на новини Google News.

Реакцията на Европа

В края на миналата година Европейската комисия (ЕК) публикува проект на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право в цифровия единен пазар, с която да защити издателите на преса и да им осигури екслузивни права да разпространяват онлайн съдържанието си. Така например издатели на вестници и списания ще могат да искат заплащане от Google News и други сайтове, които използват части от статиите им. "Комисията отчете, че еволюцията на дигиталните технологии е засилила ролята на интернет като среда за достъп до защитено съдържание и е довела до появата на нови бизнес модели. На ниво Европейски съюз бе признато, че новите условия създават трудности при отстъпването на права и получаването на възнаграждение за разпространението на творческия продукт", коментира Мехти Меликов, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България.

Новата директива има за цел да включи издателите в кръга на носителите на т.нар. сродни на авторските права, каквито притежават филмовите, звукозаписните и други производители в развлекателната индустрия. Зад нея застават редица европейски организации, сред които Европейската асоциация на издателите на вестници (EMNA), Европейската асоциация на издателите на списания (EMMA), Съвет на европейските издатели и др. Преди близо три години в Германия и Испания беше приетo именно такова предложение и вследствие на него редица издания оттеглиха съдържанието си от Google News. Малко по-късно обаче пожелаха новините им да се върнат в секцията заради "трагични резултати" (виж карето).

Директивата трябва да замени и досегашната такава, която е била въведена преди близо 16 години и да уеднакви остарелите и фрагментирани правила в различните страни. Старата директива от 2001 г. даваше сходни по мащаби нива на защита на авторското право, но новата би трябвало ефективно да ги гарантира.

Какво прави Google

Секцията Google News представлява своеобразна търсачка за новини. Тя събира на едно място огромно количество съдържание, публикувано от различни медии, а потребителите могат да филтрират публикациите по зададен от тях критерий. Това, което виждат в платформата, е снимка, заглавие на статията и най-често първите изречения от нея. За да продължат да четат, потребителите трябва да я отворят и платформата автоматично ги препраща на сайта на медията. Затова и становището на технологичния интернет гигант е, че всъщност помага на медиите, докарвайки им допълнителен трафик на сайтовете. Издателите обаче не са на това мнение. Според Мехти Меликов Google News извършва непозволено използване на медийните публикации като закриляни обекти на авторското право. "Основна характеристика на твърдяното "използване" е фактът, че, от една страна, платформата сама по себе си реализира приходи от дигитална реклама, т.е. печели, ползвайки чужд продукт на интелектуалната собственост, а от друга – макар и в ограничен откъс, предоставя информация от публикацията, която често е достатъчна, за да информира читателя, без да се налага посещаването на страницата на издателя", обяснява той.

От Съюза на издателите в България поясняват, че спорът между издателите и Google се дължи на факта, че влиятелните платформи са не просто посредник между медиите и техните читатели, но и мощен конкурент за приходите от дигитална реклама. По данни на eMarketer през 2015 г. двата интернет гиганта Google и Facebook си поделят повече от 60% от всички приходи от дигитална реклама. Това означава, че приблизително 0.60 евроцента от всяко евро, инвестирано в онлайн реклама, се насочва към американските технологични корпорации и тази тенденция все повече се задълбочава. Аналогична е и картината в България. Според годишния доклад на IAB Bulgaria, през 2015 г. 64% от онлайн рекламните инвестиции отиват в Google и Facebook. Според издателските организации агрегирането на новинарско съдържание в платформата Google News засилва доминиращата позиция на технологичния гигант за сметка на издателите на преса.

Мехти Меликов уточнява, че цялостната завършеност и политика на изданията ще се размие в алгоритмите на случайното появяване на статии в приложенията за новини на социалните мрежи, без издателят да може да контролира кога и заедно с какви други публикации читателите ще потребяват неговото съдържание. "В същото време очевидните диспропорции в разпределението на приходите от дигитална реклама заплашват да маргинализират медиите, което е пряко предизвикателство към демокрацията. По какъвто и начин да гледа страничният наблюдател на проблемите във финансирането на пресата, следва да има предвид, че без да генерират приходи, тези медии няма да могат да съществуват като независими доставчици на съдържание", добавя той.

Противниците на идеята

На различно мнение обаче са защитниците на "свободното ползване на интернет". Юлия Реда, член на Европейския парламент от Пиратската партия в Германия, смята, че евентуалното приемане на директивата би превърнало всяка интернет връзка в легална мина и ще даде възможност на издателите на преса да търсят отговорност от всеки един участник в интернет пространството. "Публикуването, споделянето и изпращането на интернет връзки вече се е превърнало във всекидневна дейност. Невъзможно е както за потребителите, така и за интернет платформите да проучват правния статус на всяка връзка. Нещо повече, всяка връзка води до текстове или снимки с нечии авторски права - без значение дали потребителите го знаят или не и без значение дали искат да се възползват от това или не", пише Реда по темата в онлайн блога си. Според Меликов обаче твърдения, че новите правила ще направят споделянето на медийни публикации в социалните мрежи платено, освен неверни и вредни са и непочтени, доколкото целят да мобилизират обществена енергия, за да бъдат лишени издателите от естествените им права да гарантират своята инвестиция. "Свободен интернет" не бива да се възприема като синоним на "безплатно ползване". Това не увеличава, а напротив – заплашва да съкрати броя на качествените материали, произведени чрез инвестиции", допълва той.

В публикувано в края на миналата година писмо пък 37 професори и водещи учени в областта на интелектуалната и дигиталната собственост заявяват искането си предложената от ЕК директива да отпадне. Според тях включването на издателите към сродните права "не е мярката, която ще гарантира качествената журналистика и достъпа на гражданите до информация: тя не е необходима, не е желателна, не би била ефективна и ще внесе висока степен на правна несигурност, твърдят авторите на отвореното писмо.

От директно засегнатия Google пък са по-скоро лаконични по темата. Говорител на компанията споделя пред Reuters, че Google "иска да работи с издателите по нови модели за насърчаване на техните уебсайтове и приложения за увеличаване на трафика и за подкрепа на публикациите в електронен формат".

По информация от Съюза на издателите в България, процедурата в Европейския парламент е в напреднала фаза, като окончателното решение се очаква скоро. Но Мехти Меликов е категоричен, че "функциите на медиите да отразяват събития, да правят журналистически разследвания, да задават въпроси от дневния ред на обществото и да търсят истината, не са услуга, която е изживяла времето си. А обедняването на медиите заплашва да ги постави в политически или корпоративни зависимости, от което страда медийният плурализъм, качеството на информацията и демократичният дебат".

Една изгубена битка

В началото на 2013 г. в Германия беше прието предложение в защита на авторските права на издателите на преса. То включваше събиране на такси от агрегаторите на новини и онлайн търсачките за използване на кратки откъси от новинарското съдържание. Някои дори наричаха решението "данък Google". Интернет гигантът от своя страна помоли издателите за разрешение да публикува безплатно новините им в платформата си Google News, защото в противен случай ще ги премахне от агрегатора. Така издателите бяха поставени пред дилема – да се откажат от таксите или да се примирят с по-малък трафик на сайтовете си, което би означавало и по-ниски приходи от реклама. Повечето от тях приеха предложението на Google. Тези, които излязоха от платформата Google News обаче, като най-големия немски издател Axel Springer, претърпяха разочарования. Онлайн изданието регистрира спад от 40% на трафика от кликове през търсачката на Google и 80% по-малко през платформата Google News. Резултатът е, че медиите, които се оттеглиха, малко след това пожелаха да се върнат обратно в Google.

По подобен начин се развиха и събитията в Испания през 2014-2015 г. Няколко месеца след като някои испански издатели се оттеглиха от интернет гиганта, последиците за индустрията бяха определени като бедствени. Проучване на испанска организация на издателите показа, че в краткосрочен план законът струва на издателите 10 млн. евро, възпрепятства развитието на иновации, а потребителите имат достъп до по-малко разнообразно съдържание. За разлика от Германия, законът за защита на правото на издателите и плащане на "Google New данък" в Испания задължава медиите да излязат от платформата без възможност по собствена преценка да се върнат обратно. В отговор Google закри изцяло агрегатора си на новини в страната.
"Без да генерират приходи, медиите няма да могат да съществуват като независими доставчици на съдържание", Мехти Меликов, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България

"Дигитализацията носи със себе си огромна концептуална и социална промяна. Tя е бомба, която прави на пух и прах целия ни свят и нас самите. Разбива представата ни за света и начина, по който живеем. Още сме по средата на тази промяна, толкова сме близо, че понякога ни е трудно да я виждаме добре." Така през 2013 г. Катрин Вайнър, заместник главна редакторка в британското издание The Guardian, започва откритата си лекция пред Центъра за развитие на журналистиката. Четири години по-късно думите й рисуват точно положението, в което се намира издателският бизнес – заклещен между миналото и настоящето, между хартията и интернет, опитвайки се да монетизира съдържанието си онлайн, за да оцелее.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Шиши иска да лапа на Гугъл минзухара - Прокопиев е за

  • 2
    opz11314385 avatar :-|
    opz11314385

    Капитал, не бяхте ли вие големите привърженици на не регулираните , ако щеш, свободни пазари. Вие поне си го заслужавате. Според вас обществото очаква ли го нещо добро когато 4ри глобални компании - google, facebook, amazon и apple определят икономическата активност на всички останали

  • 3
    areta avatar :-P
    areta

    Аха, ясно. За пореден път потвърждение на максимата: "Каквото и да ви говорят, всъщност става дума за пари."

    На издателите хич не им дреме за друго, а само че Гугъл и Фейса привличат лъвския пай от рекламата, за "бедничките издатели" почти не остава нищо. Целият вой е за тая пуста реклама.

  • 4
    knb avatar :-|
    knb

    Да поискаш от Гугъл пари защото съдържанието ти в търсачката е видимо? Абе май се дават пари за обратното -- за да се бъде видимо. Изобщо, кой на кого е нужен в Интернет -- Гугъл ли е по-нужен или европейските вестници. То не че вече няма нещо подобно: в Испания, за да спрат Подемос въведоха това правило с малко изменение: не вестника може да иска пари ами държавата има право да иска пари ако се публикува линк на вестника или цитат от статията. И то може да иска неопределена сума.

    Резултат:
    1. изчезнаха от Гугъл нюз и всички телеграфни агенции.
    2. Всички вестници продават статиите си на латиноамерикански вестници за да ги публикуват, защото иначе никой не ги чете.
    3. Монополизиране на вестникарския пазар и спиране на всякакви публикации за корупция (линка от други вестници към тези статии е мнооого скъп).
    4. Затормозяване на вторичния пазар на новини и изместване на интереса към други средства за информиране.
    5. Фалит на един куп местни вестници и обедняване на централните вестници.
    6. Изкупуване на обеднелите вестници чрез "необходимо за оживяването ни участие". Нормално от страна на арабски, мексикански и азиатски фирми. Селд това тона се сменя с най-коректния политически тон например по отношение на мюсюлманските страни.

    Ха честито свободна преса по Европейски.

    Решението на проблема е много просто -- всяко съсържание се плаща в зависимност от това колко се чете и цената е съответна на четенето. Плаща се с месечанта такса за интернета и директно на автора. Излиза около 5-10 лева за всички устройства, които притежава един много гледащ и четящ човек. И в сметката влизат и всички филми, които може да си пожелаем. Просто ограничяаващия фактор не е предлаганото съдържание а времето на зрителите/читателите.

  • 5
    knb avatar :-(
    knb

    До коментар [#3] от "luda_krava":

    Не. Воят е за забрана на опозиционните медии. Да се спира съдържанието на някой вестник или медия и да се прави нещо ненамираемо и неразпространяемо е само цензура. По тази логика не се спира само гугъл, всяко предаване на линка например с Туит може да бъде обект на солена глоба.

    Вестниците отдавна не се издържат с реклама ами от пропаганда. Който иска да се чуе гледната му точка плаща и то доста.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK