Европейските издатели vs. Google
Европейската комисия предложи нова директива, която позволява на издателите да се противопоставят на използването на онлайн съдържанието им
Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа
"Дигитализацията носи със себе си огромна концептуална и социална промяна. Tя е бомба, която прави на пух и прах целия ни свят и нас самите. Разбива представата ни за света и начина, по който живеем. Още сме по средата на тази промяна, толкова сме близо, че понякога ни е трудно да я виждаме добре." Така през 2013 г. Катрин Вайнър, заместник главна редакторка в британското издание The Guardian, започва откритата си лекция пред Центъра за развитие на журналистиката. Четири години по-късно думите й рисуват точно положението, в което се намира издателският бизнес – заклещен между миналото и настоящето, между хартията и интернет, опитвайки се да монетизира съдържанието си онлайн, за да оцелее.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
5 коментара
Шиши иска да лапа на Гугъл минзухара - Прокопиев е за
Капитал, не бяхте ли вие големите привърженици на не регулираните , ако щеш, свободни пазари. Вие поне си го заслужавате. Според вас обществото очаква ли го нещо добро когато 4ри глобални компании - google, facebook, amazon и apple определят икономическата активност на всички останали
Аха, ясно. За пореден път потвърждение на максимата: "Каквото и да ви говорят, всъщност става дума за пари."
На издателите хич не им дреме за друго, а само че Гугъл и Фейса привличат лъвския пай от рекламата, за "бедничките издатели" почти не остава нищо. Целият вой е за тая пуста реклама.
Да поискаш от Гугъл пари защото съдържанието ти в търсачката е видимо? Абе май се дават пари за обратното -- за да се бъде видимо. Изобщо, кой на кого е нужен в Интернет -- Гугъл ли е по-нужен или европейските вестници. То не че вече няма нещо подобно: в Испания, за да спрат Подемос въведоха това правило с малко изменение: не вестника може да иска пари ами държавата има право да иска пари ако се публикува линк на вестника или цитат от статията. И то може да иска неопределена сума.
Резултат:
1. изчезнаха от Гугъл нюз и всички телеграфни агенции.
2. Всички вестници продават статиите си на латиноамерикански вестници за да ги публикуват, защото иначе никой не ги чете.
3. Монополизиране на вестникарския пазар и спиране на всякакви публикации за корупция (линка от други вестници към тези статии е мнооого скъп).
4. Затормозяване на вторичния пазар на новини и изместване на интереса към други средства за информиране.
5. Фалит на един куп местни вестници и обедняване на централните вестници.
6. Изкупуване на обеднелите вестници чрез "необходимо за оживяването ни участие". Нормално от страна на арабски, мексикански и азиатски фирми. Селд това тона се сменя с най-коректния политически тон например по отношение на мюсюлманските страни.
Ха честито свободна преса по Европейски.
Решението на проблема е много просто -- всяко съсържание се плаща в зависимност от това колко се чете и цената е съответна на четенето. Плаща се с месечанта такса за интернета и директно на автора. Излиза около 5-10 лева за всички устройства, които притежава един много гледащ и четящ човек. И в сметката влизат и всички филми, които може да си пожелаем. Просто ограничяаващия фактор не е предлаганото съдържание а времето на зрителите/читателите.
До коментар [#3] от "luda_krava":
Не. Воят е за забрана на опозиционните медии. Да се спира съдържанието на някой вестник или медия и да се прави нещо ненамираемо и неразпространяемо е само цензура. По тази логика не се спира само гугъл, всяко предаване на линка например с Туит може да бъде обект на солена глоба.
Вестниците отдавна не се издържат с реклама ами от пропаганда. Който иска да се чуе гледната му точка плаща и то доста.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.