Несъвместимостта на Вежди Рашидов с медиите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Несъвместимостта на Вежди Рашидов с медиите

За да оглавиш парламентарната комисия по култура и медии, трябва да си чувствителен към проблемите на тези два сектора. Случаят с Вежди Рашидов не е такъв.

Несъвместимостта на Вежди Рашидов с медиите

Репутацията и компетенциите на бившия министър на културата и по медийните въпроси не са безспорни

Весислава Антонова
7257 прочитания

За да оглавиш парламентарната комисия по култура и медии, трябва да си чувствителен към проблемите на тези два сектора. Случаят с Вежди Рашидов не е такъв.

© Георги Кожухаров


Слави Бинев. Полина Карастоянова. Сега Вежди Рашидов. На парламентарната комисия по култура и медии не й върви с избора на председател през последните няколко години. И ако първите двама си подадоха предсрочно оставките заради реакциите на неодобрение в медийните и културни среди, Рашидов в обичайния си невъзмутим стил е твърдо решен да се задържи на поста. Въпреки че и срещу него клокочи недоволство - тече поредна онлайн петиция, в която граждани настояват той да се оттегли от позицията на председател. За човек, прекарал близо шест години на министерския пост, е нормално да има много недоволни, но в случая за него има и конкретни основания.

Като министър на културата Рашидов предизвика с поредица от свои действия гнева на културната общност и призиви за оставка (най-вече заради политиката му по опазване на културното наследство и начина, по който третираше критичните гласове в обществото - бел. ред.). Но репутацията и компетенциите му в медийните среди също не са безспорни. Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) нарече избора му за председател на парламентарната комисия лош сигнал за медийния сектор в България.

В отворено писмо до медиите журналистите казват, че в навечерието на българското председателство на ЕС, в момент, когато съюзът е изправен пред предизвикателството на масирана антиевропейска пропаганда и фалшивите новини, най-висшият орган в една парламентарна република е натоварен с огромна отговорност и не може да си позволи "личност със спорна репутация да оглавява тази толкова важна комисия".

В първото си интервю пред БНТ след избирането му за председател на медийната комисия, Рашидов коментира: "Няма по-хубаво от това медиите да бъдат безпристрастни и свободни. Смятам, че за да се гарантира максимално свободата, но да не е безконтролна една медия, трябва наистина да се знае собственикът й."

Ето няколко примера, които ни карат да се съмняваме в искреността на думите му за свободните медии.

Преди близо година в качеството си на министър на културата Рашидов "се скара" на водещия на сутрешния блок "Денят започва с култура" по БНТ Георги Ангелов за това как да се държи с управляващите и му отправи предупреждение "да не иронизира държавата, на чиято ясла е и неговата заплата". Поводът за острата реакция на министъра тогава беше една от темите в предаването - дискусия за спорните поправки в Закона за културното наследство, в която експерти критикуват политиките по отношение на опазването на културното наследство и отправят обвинения и към ресорния министър.

Рашидов заяви, че в предаването е имало "клеветнически" изказвания по негов адрес и ще търси правата си в съд. Тази негова реакция предизвика дебат в медийната общност и бе квалифицирана като опит за директен политически натиск върху обществената медия. Тогава отново му беше поискана оставката, но той не пожела да я подаде.

Това не е единственият публичен медиен скандал, в който бившият министър на културата се забърква. А случаят, в който без ясни и прозрачни критерии бяха отпуснати публични средства по комуникационната стратегия за предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз на избрани медии и дружества, при това свързани с роднини на министъра.

Или решението на Вежди Рашидов да покани на принципа "ти си ми симпатичен и ставаш" журналисти, които да командирова до Париж във връзка с изложба в Лувъра през 2015 г. Признанието на Рашидов "аз съм ги повикал (журналистите – бел. авт.) не да ми създават скандали" изобличи един от похватите за създаване на медиен комфорт и отглеждането на слугински медии по време на управлението на ГЕРБ.

Какво ще следим

Когато сам постелеш пътя си до знакова парламентарна комисия с лоши публични изяви, няма как да разчиташ на одобрение и 100 дни шанс да се докажеш пред медийната и културна общност. Още повече че в този мандат на парламента комисията ще има важни задачи и отговорности.

Тя например одобрява бюджетите на обществените БНТ и БНР и независимия по закон медиен регулатор. През годините медийната комисия нерядко им е размахвала пръст и ги е бойкотирала в искането им за увеличение на бюджета. Много често той се използва като инструмент от властта, за да ги направи по отстъпчиви и послушни.

Очаква се в мандата именно на тази медийна комисия да бъде обсъждана и въведена в българското законодателство новата Директивата за аудио-визуални медийни услуги, която задава рамката за развитие на целия сектор на електронните медии и продуцентите.

Медийната комисия изслушва и гласува избора на кандидатите да оглавят СЕМ. Мандатите на част от тях ще изтекат в рамките на този състав на комисията.

Работата й е важна и в светлината на избора на нов генерален директор за БНТ. Депутатите от комисията обсъждат с професионалната общност и приемат поправките в медийния закон. В миналия парламент депутатите гласуваха бързо и безпрепятствено изменението на Закона за радиото и телевизията, което позволява генералните директори на БНР и БНТ да продължат да изпълняват правомощията си дори с изтекъл мандат, ако няма избор на нови. Това на практика отвори вратата пред безсрочно ръководене на обществените медии от един и същ човек. С други думи, важно е медийната комисия да не прави безпринципни поправки в законодателството в ущърб на правилата в сектора.

В медийните среди отдавна се коментира, че законът има нужда не само от козметични поправки, а от цялостна ревизия и модернизиране. Как ще ръководи подобен процес новият председател? Ще може ли да обедини експерти и представители на медиите за подобен важен дебат, какъвто е промяната на медийното законодателство? Това са все въпроси, които стоят пред Рашидов.

Затова и медийният анализатор от фондация "Медийна демокрация" Николета Даскалова коментира: "Избирането на Рашидов на председателския пост изглежда много повече като жест на персонална симпатия към него, отколкото като желание за ангажираност с ресорните проблеми. Особено притеснително е, че поредното невслушване в професионалните критики се случва на фона на дългозрееща и дългоочаквана необходимост от качествено обновяване на медийното законодателство."

Кой друг влиза в комисията по култура и медии:

Вежди Рашидов, председател - ГЕРБ (скулптор)

Диана Саватева, зам.-председател - ГЕРБ (журналист)

Станислав Станилов, зам.-председател - "Обединени патриоти" (историк, археолог)

Александър Симов - БСП (журналист)

Боряна Георгиева - "Воля" (икономист)

Велислава Кръстева - ДПС (политически PR, журналист)

Елена Йончева - БСП (журналист)

Емилия Станева-Милкова - ГЕРБ (директор регионална библиотека)

Ерджан Ебатин - ДПС (биолог, преподавател)

Иван Ченчев - БСП (журналист)

Красимир Богданов - "Обединени патриоти" (историк)

Красимир Велчев - ГЕРБ (мениджър)

Лъчезар Иванов - ГЕРБ (лекар)

Николай Сираков - ГЕРБ (актьор)

Нона Йотова - БСП (актриса)

Спас Гърневски - ГЕРБ (икономист)

Стефан Данаилов - БСП (актьор, преподавател)

Тома Биков - ГЕРБ (политолог)

Чавдар Велинов - БСП (философ)

Слави Бинев. Полина Карастоянова. Сега Вежди Рашидов. На парламентарната комисия по култура и медии не й върви с избора на председател през последните няколко години. И ако първите двама си подадоха предсрочно оставките заради реакциите на неодобрение в медийните и културни среди, Рашидов в обичайния си невъзмутим стил е твърдо решен да се задържи на поста. Въпреки че и срещу него клокочи недоволство - тече поредна онлайн петиция, в която граждани настояват той да се оттегли от позицията на председател. За човек, прекарал близо шест години на министерския пост, е нормално да има много недоволни, но в случая за него има и конкретни основания.

Като министър на културата Рашидов предизвика с поредица от свои действия гнева на културната общност и призиви за оставка (най-вече заради политиката му по опазване на културното наследство и начина, по който третираше критичните гласове в обществото - бел. ред.). Но репутацията и компетенциите му в медийните среди също не са безспорни. Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) нарече избора му за председател на парламентарната комисия лош сигнал за медийния сектор в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK