С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 26 май 2017, 15:40, 18237 прочитания

Културен шок: Netflix vs. филмовия фестивал в Кан

Отвъд карикатурата, тазгодишният фестивал съсредоточи вниманието ни върху въздействието на стрийминг платформите върху филмовата индустрия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Миналият петък, Okja (бел. ред. - приключенски филм от 2017 г.), на корейския режисьор Бонг Жоон-Хо щеше да бъде прожектиран рано сутринта по време на прoжекция за медии на Филмовия фестивал в Кан. Филмът започна с надписа: a NETFLIX original film (бел. ред. - от англ. оригинален филм на Netflix). И публиката започна да го освирква. Силно. Малко по-късно, насред недоволството, прожекцията беше спряна поради технически проблем (рядко срещано в Кан) и възобновена 15 минути по-късно.

Добре дошли на Кроазет, Netflix. (бел. ред. Кроазет - главният булевард в Кан, където се провежда и филмовият фестивал).


Okja, както и The Meyerowitz Stories (бел. ред. - филм, съчетаващ комедия и драма от 2017 г.) на режисьора Ноа Баумач, носят тежкия товар на това да бъдат продуцирани от Netflix, новият злодей за удобната френска филмова индустрия. Спорът започна да назрява седмица преди фестивала. Netflix се състезава в категорията на Фестивала "Златна палма" (бел. ред. от френски - Palme d’Or) с два филма, но стрийминг гигантът нямаше никакво намерение да ги покаже в киносалоните, както изисква френското законодателство (да, има закон за това). Позицията на Netflix: изхарчили са 50 млн. долара, за да произведат Okja и възнамеряват да си възвърнат инвестицията ексклузивно през тяхната платформа.

Ръководството на фестивала спешно се опита да преговаря с директора, отговарящ за съдържанието на Netflix Тед Сарандос, все пак да се ангажира за някакъв тип представяне на филма в киносалоните. Без резултат. Под натиска на френската филмова индустрия директорите на фестивала обещаха, че това е последният път, когато филм, толкова видно опитващ се да избегне правилото за премиера-на-големия-екран-първо, ще бъде допуснат да стъпи на Кроазет.

Президентът на фестивала Педро Алмодовар избра да подкрепи страната на елита на Кан. "Аз лично не вярвам, че "Златната палма" [трябва] да бъде връчена на филм, който няма да бъде видян на голям екран". По-късно той каза, че може би е бил разбран погрешно. В крайна сметка, можем да бъдем сигурни, че никой няма да поеме риска да даде гласа си за "Златна палма" за филм на Netflix въпреки впечатляващите рецензии за Okja.



Гледам смаян как този спор се разгръща от Калифорния. Ето ни обратно към карикатурния антагонизъм между Творците с главно Т и грозния, глобализиран и печелещ Американец.

Със сигурност Тед Сарандос можеше да го изиграе и по-добре. Той показа известна арогантност и неговата комуникация беше доста слаба. Символичен жест като преговори за ограничено пускане във Франция нямаше да навреди на печалбата или загубата на двата филма, особено след като Okja ще се радва на кино представяне в Корея, Великобритания и САЩ. Въпреки това дори не е ясно дали ако Netflix бяха отстъпили, това щеше да промени нещо. Страхувам се, че кариерата на Netflix в Кан приключи завинаги. (Amazon изглеждат по-приспособяващи се.)

Това, което е под въпрос във Франция, е остаряващата концепция на "прозорец на филмова премиера", която Франция е експлоатирала до крайност. Тя може да бъде обобщена в следната графика, която обяснява кога на дадена продукция й е позволено да се срещне с различни сегменти от аудиторията.



Да, един филм трябва да изчака три години, преди да бъде разрешено да се появи в Netflix, Amazon Prime или друг VOD дистрибутор (бел. ред. - Video on demand - платформа за видео на поискване). Това е абсурдно и няма никакъв икономически смисъл (дори ако игнорираме големия стимул за пиратство, който представлява). Особено във Франция, страна, която страда от пренасищане с продукции. Това е резултат от силно субсидираната държавна система, която насърчава филми, които са печеливши дори преди да са изцяло завършени и често се оказват посредствени.

Следователно добър филм може да остане в киносалоните само три седмици, преди да бъде изместен от друга премиера. Във Франция, дори и да успявам да ходя на кино веднъж в седмицата, аз ще изпускам две трети от филмите, които искам да видя. Оттук следва и подкрепата ми към Netflix и Amazon Prime, платформи, които са разработени за някой като мен: мога да гледам каквото искам (нови продукции, стари филми) когато искам.

Светът се е променил, но старият пазител на френското кино не го осъзнава. Платформите са вече част от играта за създаване на оригинално съдържание, серийни или игрални филми. Също така е време да осъзнаем, че големият екран привлича все по-намаляващ сегмент от аудиторията.

Ето и резултатите от изследване на Pew Research по въпроса:

Процентът на притежателите на смартфон, които твърдят, че използват телефона си, за да гледат филми или телевизия чрез платени абонаментни услуги като Netflix или Hulu Plus, се е удвоил през последните години – нараствайки от 15% през 2012 г. до 33% през 2015 г.

Или вземете например изследването на Marketing Charts за използването на смартфони, което цитира друго проучване:

Изследване на Deloitte показва, че 19-25-годишните прекарват 39% от времето, в което потребяват телевизионно съдържание, гледайки стрийминг видеа, а 29%, гледайки програми на живо. Сред 26-32-годишните стрийминът също води с 31% срещу 28% за програмите на живо.

Сега нека погледнем икономическата страна.

В разгара на спора режисьорът на Okja Бонг Жоон-Хо откровено заяви, че "преди да бъде показан, един филм трябва да бъде продуциран и финансиран". И финансирането е това, което играчите от огромната дигитална индустрия са склонни да осигурят. Вижте следните графики, които представят инвестициите в оригинално съдържание на три големи VOD платформи тази година.



В сравнение с това шестте големи холивудски студиа (Disney, Warner Bros., Universal, Paramount, Sony и 20th Century Fox) и, както ги наричат, "малките-големи" (DreamWorks, Lionsgate, Weinstein Co., CBS) са изхарчили общо 7 млрд. долара за производството на филми през 2015 г.

Големите VOD платформи също са на път да променят играта в документалното кино. Всички независими режисьори, с които разговарях през последните месеци, от региона на Калифорнийския залив възнамеряват да кандидатстват с проекти пред Netflix или Amazon Studios – последните бяха един от най-големите купувачи на миналогодишния филмов фестивал Sundance. Миналия месец програмата за разследваща журналистика към университета в Бъркли обяви сделка с Amazon Studios, според която те ще финансират и разпространяват филми, направени в рамката на програмата.

Да вземем за пример необикновения документален филм "4.1 мили", направен миналата година от Дафни Мациараки, млад и талантлив студент от Бъркли.

Преди да бъде номиниран за "Оскар", филмът беше придобит от New York Times за жалките... 3 хиляди долара. Само си представете как Amazon Studios или Netflix биха могли да повлияят на икономиката на документалното кино, просто заделяйки малка част от разходите си за съдържание!...

Връщайки се към спора с Netflix, не мога да си представя как филмовият фестивал в Кан може да поддържа позицията си срещу стрийминг платформите.

Всъщност Netflix и Amazon Studios са елементи от една нарастваща нова среда. В следващите години очаквайте YouTube и Apple да се присъединят към тях. Първите са готови да захранят апетита за тяхната "червена" платена платформа, а Apple трябва да привлекат повече потребители към техния вече гигантски iTunes бизнес за съдържание.

Тогава или филмовият фестивал в Кан ще стане по-гъвкав, или това емблематично културно събитие, празнуващо 70-я си рожден ден тази година, ще се превърне в провинциално търговско изложение.

*Фредерик Филу е автор в блога за медии, технологии и бизнес модели Monday Note. В момента е стипендиант на програмата John S. Knight Fellowship в Университета в Станфорд. "Капитал" публикува текста с неговото разрешение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Критична година за медиите Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

17 яну 2020, 1977 прочитания

Без вода няма индустрия Без вода няма индустрия

Промишленото водоснабдяване засега е осигурено на повечето места в страната, но за някои компании има притеснения

17 яну 2020, 1175 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Започна кандидатстването за наградите на Българската асоциация на рекламодателите

Желаещите могат да подадат документи до 25 август

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10