СЕМ прие отчета на БНТ, но върна този на БНР

В рамките на две седмици обществените БНТ и БНР представиха поотделно отчетите за дейността си през първите шест месеца на годината пред Съвета за електронни медии (СЕМ). Докладът на телевизията беше оценен положително и приет от медийните надзорници. Отчетът на радиото обаче беше върнат от регулатора с отрицателния вот на Мария Стоянова, Иво Атанасов и Розита Еленова. "За" гласуваха председателят на регулатора София Владимирова и Бетина Жотева. Само по себе си това не води до някакви санкции.

По закон БНТ и БНР се отчитат в СЕМ на всеки шест месеца, а отчетите са качени на сайтовете им, както и на страницата на медийния регулатор.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Отчетът на БНР

Трима от петимата членове на СЕМ отправиха критики към генералния директор на БНР заради дълго отлаганото сключване на договора с "Музикаутор" за авторските права, което стана причина в началото на годината радиото да бъде лишено от възможността да излъчва съвременна музика.
Обект на критики е и политиката по отношение на съдбата на "Радио България".

За генералния директор на БНР Александър Велев това е първият отчет от началото на мандата му. Докладът се фокусира върху програмната, технологична и финансова дейност на националното радио. На 73 страници Велев прави преглед на цялата дейност на медията с всичките ѝ основни програми - национални и регионални, финансови показатели за изминалите шест месеца на годината, обществени поръчки и технологично състояние.



Собствените приходи на БНР, в това число от реклама и от технически услуги, са в размер на 42 091 лв. Общо постъпилите приходи за периода от тези и други дейности са в размер на 59 837 лв., при планирани 48 100 лв. Велев отчита, че приходите на радиото от отразяване на кампанията за избор на народни представители е в размер на 7 362 лв.

За периода януари - юни 2017 г. собствените приходи на БНР от реклама, спонсорство, издателска, концертна и друга дейност възлизат на 1 187 420 лв. и са с над 25% повече от първите шест месеца на 2016 г. Според ръководството на БНР увеличението се дължи на нарасналите с 50% приходи от реклама и по-високите приходи от съвместни проекти в сравнение с първата половина на 2016 г.

В структурата на разходите традиционно най-голям дял заемат разходите за персонал - 53%. От отчета става ясно, че средната брутна работна заплата в медията е 1030 лв. Ръководството на радиото декларира увеличение на основните заплати на служителите с 5%, считано от март тази година. Останалите 57% от общите разходи на БНР са за радиотàкси.
Отчетът на БНТ

Отчетът на БНТ е озаглавен "Телевизия на зрителя" и е с впечатляващ обем от 150 страници. Той прави преглед на дейността на БНТ за изминалите шест месеца на тази година по дирекции, основни програми - национални и регионални, технологично развитие и маркетингова политика.

Общо 2 726 614 лв. са собствените приходи на БНТ за първото полугодие, като основен дял от тях имат приходите от реклама и спонсорство, технически услуги, продажба на програми и наеми, които са в размер на 2 716 319 лв.

Екипът на БНТ отчита, че в последните четири години медията е изправена пред сложни финансови проблеми заради съкращаването на бюджетната субсидия на БНТ. За 2013 г. тя е 70 128 хил. лв. и бюджетната прогноза до 2016 г. не предвижда промяна на
тази сума. Оттогава досега бюджетът на БНТ остава с приблизително 5 млн. лв. по-нисък. "Едновременно с това съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) една немалка част от субсидията на БНТ са фиксирани разходи за технологично обновление и за подпомагане на българското телевизионно филмово творчество", се посочва в отчета.

В документа е посочено, че телевизията е успяла да предоговори размера на таксите за цифрово радиоразпръскване, както и редуциране и разсрочване на натрупаните задължения за такси за разпространение за периода 2014–2016 г. "По отношение на цената за разпространение - в края на 2016 г. БНТ успя да договори нови ценови условия за услугата по наземно цифрово радиоразпръскване, с което се постигна 39 на сто намаление", пише в документа.

От края на 2016 година ефирните канали на БНТ вече се излъчват на търговския мултиплекс "НУРТС диджитъл", част от "НУРТС България", вместо на специално изградения за това обществен мултиплекс "Фърст диджитъл". Програмите, които се разпространяват ефирно, са БНТ1, БНТ2 и БНТ HD.

От отчета става ясно още, че БНТ изпълнява редица договори, които изискват значителен финансов ресурс. Сред тях са тези за закупуване на отстъпени права за излъчване на значими европейски и световни първенства, зимни и летни олимпиади. Тези договори са многогодишни,
плащанията по тях са планирани и започват 3-4 години преди самите събития. "Тенденцията в намалението на бюджетната субсидия на БНТ доведе до необходимостта от спешни мерки, свързани с разсрочване на дължими плащания", отчитат от медията.

За жалост отчетите на БНТ и БНР минават без сериозно обсъждане, каквото безспорно те заслужават, а и то може да се превърне в основа на така необходимия дебат за бъдещото развитие и финансиране на двете медии. Все пак отчетът остава единствената форма на контрол и възможност за всеки заинтересован да се запознае в детайли с работата на БНТ и БНР.