Престъпленията, бедствията и инцидентите често оглавяват йерархията на новините в най-популярните телевизии и онлайн медии в България, създавайки "катастрофичен дневен ред". Сензационните заглавия и негативните новини доминират новинарския поток. Публикуването на текстове без авторство и заимстването на информация от други медии, често необозначено, е широко разпространено в онлайн пространството.
Това са част от основните изводи на проучването "Новини... отблизо", представено от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ - България). Проблемът не е в това, че водещи са отрицателните новини, а че подобен извод вече не изненадва почти никого.
За да стигнат до изводите в доклада, авторите на изследването проф. Мария Нейкова, д-р Жана Попова и доц. д-р Вяра Ангелова от Журналистическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" са проследили и анализирали 3556 журналистически публикации през тримесечен период (февруари - април 2017 г.).
Изследвани са новини, репортажи и информационни съобщения в трите най-гледани национални телевизии - Nova, bTV и БНТ. Обект на наблюдението са и петте най-посещавани новинарски сайта според статистическия сайт Alexa към януари 2017 г. - "Блиц", "Брадва", "Вести", "Днес" и "Пловдив 24".
Според авторите на изследването вече е утвърдена практика в сайтовете, а и в телевизиите, текстовете и репортажите да се опаковат със сензационни заглавия. Като цяло заглавията, особено в част от сайтовете, подсилват "липсващото" в текста – скандалното, извънредното, шокиращото.
Медиите драматизират допълнително отразяването на извънредни събития чрез т.нар. живи връзки, излъчване и повторение на едни и същи кадри, съдържащи насилие и показващи суров материал от мястото на събитието. Това показва анализът на някои от ключовите събития през изследвания период – смъртта на жена в тунела "Ечемишка", терористичните атаки в Лондон, Стокхолм и Санкт Петербург, и др.
Анализът приключва с девет извода и няколко препоръки към медиите, институциите и властимащите, както и към публиката.
Един от изводите е, че упадъкът на медийната свобода не е уникален български феномен. Той се наблюдава на световно равнище. А виновници за него са не само журналистите, но и цялостната икономическа, социална и политическа среда. Зловредни икономическо-политически взаимозависимости на всякакви нива трасират пътя за възможен и реализиращ се натиск върху медиите от страна на властимащите, включително по законодателен път.
Целия доклад можете да прочетете на сайта на Асоциацията на европейските журналисти тук
Престъпленията, бедствията и инцидентите често оглавяват йерархията на новините в най-популярните телевизии и онлайн медии в България, създавайки "катастрофичен дневен ред". Сензационните заглавия и негативните новини доминират новинарския поток. Публикуването на текстове без авторство и заимстването на информация от други медии, често необозначено, е широко разпространено в онлайн пространството.
Това са част от основните изводи на проучването "Новини... отблизо", представено от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ - България). Проблемът не е в това, че водещи са отрицателните новини, а че подобен извод вече не изненадва почти никого.
2 коментара
лесно смилаеми шок-новини. каквото обществото такива и журналистите - помияри
всичко започна преди 15-ина години, когато първо Нова, а след това Бтв почнаха да показват чалга. След това се появи Блиц, стана популярен, и най-некадърните писарушки станаха редактори в Нова и Бтв. Оттам се почнаха безпочвените сензации и новини без нищо ново в тях. Бил съм свидетел как в Нова изфабрикуват новини в централната си емисия, само за да имат нещо скандално. И идеята 'борим се с непроверениете новини' - истината е, че те не се борят, а създават и разпространяват. Най-накрая някой да им го каже.