С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 1 авг 2017, 17:01, 9827 прочитания

Предизборната кампания за генерален директор на БНТ влиза в разгара си

Засега само Иван Гарелов е активен в нея, останалите кандидати, изглежда, търсят подкрепа по друг начин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

До същинската част на конкурса за генерален директор на БНТ остават близо 20 дни. Според процедурата, приета от Съвета за електронни медии (СЕМ), на 21 август ще започне изслушването на кандидатите и представянето на идеите им за развитието на обществената медиа. Преди това те имат възможност да работят в полза на избирането си, което обикновено би трябвало да тече в няколко посоки - търсене на подкрепа от граждански организации и обществено значими фигури, среща с екипи вътре в БНТ за предварителни разговори и популяризиране на концепциите.

Има и друг подход, който включва задкулисни срещи с различни политически сили. Тази част е най-любопитна, но винаги е обвита в мъгла и пазена в тайна, защото по закон политиците нямат право да се намесват в работата на независимия по закон медиен регулатор, както и в избора на директор на обществената медиа. Това правило през годините никога не се е спазвало и конкурсът винаги е бил жертва и на партийни договорки. Няколко политически формации, от които "Капитал" потърси коментар по темата, неофициално потвърдиха, че част от кандидатите са търсили среща с тях.


По закон регулаторът би трябвало да взима независими решения, това е и смисълът на специалния му статут. Но през годините неизменно са изказвани подозрения, че претендентите за генерален директор на БНТ и БНР индиректно търсят лоби сред членовете на СЕМ през партиите или институциите, които са съставили регулатора. Сегашното разположение на силите в него е такова, че от петима членове на СЕМ двама са излъчени от днешната опозиция, но пък не поддържат тесни връзки с номиниралите ги партии. Затова и най-печелившата стратегия към момента е да се търси лоби в ГЕРБ. За избор на директор на БНТ са нужни поне три гласа.

Гарелов в настъпление

Засега само един от кандидатите - Иван Гарелов, опитва да води по прозрачен начин предизборната си кампания за най-високия пост на "Сан Стефано" 29. Още преди да е започнало състезанието, той обяви кои са основните акценти в стратегията му за развитие на БНТ и я направи достояние в социалната мрежа Facebook.



После публикува платена информация във вестник "24 часа", която представя данните от "национално телефонно изследване" на МБМД, поръчано от самия Гарелов, в което той е посочен като най-предпочитания от хората генерален директор сред общо девет имена. Това само по себе си е новаторски подход в кампанията.

В понеделник Иван Гарелов предприе нова стъпка - оповести в медии списък с 85 популярни имена от средите на културата, журналистиката и науката (виж списъка в карето долу), които заявяват, че го подкрепят в надпреварата. Сред тях са и негови конкуренти за поста в БНТ, като например Емил Кошлуков, който в профила си във facebook написа: "
Подкрепям и желая успех не само на него [Иван Гарелов], но и на всички останали кандидати. Ако един човек събере кураж да се яви на конкурс за публична длъжност, той заслужава да бъде насърчен. Мисля, че е въпрос на добро възпитание, спортсменство и уважение към институцията. Чудесно е, че има толкова участници в конкурса, ще очаквам с нетърпение да чуя концепциите на всички за БНТ. Още веднъж - успех на всички."

Списъкът не беше приет еднозначно в социалните мрежи.

В профила си във facebook политологът Огнян Минчев коментира, че зад разгорещените спорове "за" и "против" списъка на Иван Гарелов "СЕМ тихичко ще избере този, който трябва да осигури по-нататъшната монополизация на медиите в България чрез пряк контрол върху обществената телевизия". Според Минчев "правосъдието и медиите са двете сфери, в които понастоящем най-очевидно се провежда демонтажът на демократичната система в България".

Медийните организации като страж

Досега участниците в конкурса за генерален директор на БНТ или БНР винаги са търсили подкрепа и от неправителствени организации, като през последните години най-често се обръщат към "Центъра за развитие на медиите" (ЦРМ), Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) или Съюза на българските журналисти (СБЖ). В сегашното му издание обаче все още никой не ги е потърсил.

"В БНТ Съюзът на журналистите има няколко журналистически дружества. Ако някое от тях реши да подкрепи даден кандидат, който се е срещал с него, изпраща писмо до организацията и на общо събрание решаваме дали да подкрепим дадена кандидатура", обясни председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

От АЕЖ обясниха, че по-скоро не биха застанали зад определена кандидатура. "Мисията ни е да работим за по-добра медийна среда, а не да лобираме за личности и да се опитваме да печелим влияние чрез постове", коментира Иван Радев, член на УС на АЕЖ - България. Това обаче не означава, че асоциацията не следи конкурса за избор на генерален директор на БНТ и няма своите изисквания както към кандидатите, така и към СЕМ, добави той.

"На първо място СЕМ трябва да комуникира по-добре с обществото. За да бъде приета за легитимна процедурата, от съвета трябва да гарантират абсолютната ѝ прозрачност. Да обяснят по-добре защо се забавиха с обявяването на конкурса и как това би се отразило на спечелилия кандидат с оглед на възможността за обжалване", категоричен е Радев. (Конкурсът трябваше да бъде обявен още през август м.г., когато изтече мандатът на сегашния шеф на БНТ Вяра Анкова, но това не се случи с твърде неубедителни мотиви.) Според Радев трябва да е ясна и отговорността, която всеки от членовете на съвета носи. "Всеки от тях трябва ясно да обяви дали върху решението му би повлияла подкрепата, която даден кандидат е събрал сред публични личности, или ще се ръководи единствено от биографията и представената концепция за управление на БНТ", коментира той.

Според Иван Радев ще бъде много тревожно, ако спечели кандидат, подкрепен от онези, които доведоха печатните медии до сегашното им състояние, и започне да провежда тяхната политика в обществената телевизия. "Много ни се иска да сме оптимисти и да вярваме, че СЕМ ще избере кандидат, който ще докаже, че журналистика в полза на обществото може да бъде успешен модел за развитие на една медиа. И ще направи така, че БНТ да бъде добрият пример и за други медии, а няма да се повлияе от преобладаващите лоши примери", убедени са от АЕЖ.

Повече от всякога българският медиен пазар има нужда да запази доверието в обществената телевизия, която е натоварена освен с отговорности към обществото, също и с мисията да пази високия стандарт в професията, която в момента е в криза.
Кои подкрепиха Иван Гарелов
(Титлите и информацията за подкрепилите го са посочени от офиса на журналиста)

1. Акад. Антон Дончев – писател, предлаган за Нобелова награда за литература;
2. Акад. Благовест Сендов – математик, политик, дипломат;
3. Акад. Светлин Русев – художник, общественик, колекционер, бивш депутат;
4. Акад. Стефан Воденичаров – машинен инженер, зам.-директор на Института по металознание, бивш директор на БАН;
5. Проф. Божидар Димитров – историк, бивш министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина при кабинет "Бойко Борисов I", директор на НИМ;
6. Проф. д-р Камен Плочев – началник клиника по инфекциозни болести във ВМА;
7. Проф. Валери Стефанов – литературовед, писател;
8. Проф. Андрей Пантев – историк, член-академик на Световната академия "Платон";
9. Проф. д-р Коста Костов, д.м. - ръководи клиниката по белодробни болести във ВМА, член на Академичния съвет на ВMА, член на Европейската респираторна асоциация (ERS), член (Fellow) на колегията на Американската асоциация на гръдните лекари (ACCP);
10. Костадинка Кунева – синдикалист в Гърция, евродепутат;
11. Вежди Рашидов – скулптор, член-кореспондент на БАН, бивш министър на културата в кабинетите "Борисов I" и "Борисов II";
12. Иван Попйорданов – бивш директор на Киноцентъра, бивш директор на Българския културен център в Прага, бивш ген. директор на БНТ;
13. Ангел Симеонов – журналист, писател, меценат, член на църковното настоятелство на Патриаршията на катедрален храм "Ал. Невски";
14. Проф. д-р ист. н. Драгомир Драганов – историк, член на ФС на ИФ;
15. Боян Ангелов - писател, преподавател по гьотеанистика, директор на издателство "Български писател", председател на Съюза на българските писатели;
16. Любомир Кючуков – дипломат, бивш член на Съвета по европейска интеграция към МС, директор на Института за икономика и международни отношения;
17. Сули Сеферов – художник;
18. Георги Чапкънов – скулптор, илюстратор, сценограф;
19. Павел Койчев – скулптор, художник;
20. Емил Попов – скулптор;
21. Борислав Цеков – юрист, доктор по конституционно право, преподавател, политик;
22. Димитър Луджев – учен, политик, бивш депутат, бивш вицепремиер;
23. Соломон Паси – математик, политик, основател на Атлантическия клуб в България, бивш министър на външните работи, председател на Комитета по прозрачност и отчетност на Парламентарната асамблея на ОССЕ;
24. Михаил Неделчев – учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, публицист, общественик, политик;
25. Доц. д-р Борис Попиванов – политолог, общественик;
26. Ген. Димо Гяуров – адвокат, политик, бивш директор на НРС;
27. Ген. Богомил Бонев – адвокат, експерт по национална сигурност, политик, бивш министър на МВР;
28. Николай Камов – юрист международно право, политик, присъствал на среща на Билдърбъргската група;
29. Стефка Костадинова – спортист, олимпийски шампион, председател на БОК;
30. Александър Томов – спортист, носител на три олимпийски медала, петкратен световен и петкратен европейски шампион по класическа борба;
31. Бойко Ноев – политик, дипломат, бивш министър на отбраната;
32. Валентин Заяков – бивш член на ИБ на БОК, президент на Българската асоциация по плажен волейбол, президент на Българската асоциация по волейбол, член на съдийската комисия към Световната федерация по волейбол;
33. Иван Русев – художник, скулптор;
34. Васил Найденов – поп изпълнител;
35. Орлин Горанов – поп изпълнител;
36. Владимир Зарев – писател;
37. Георги Христов – поп изпълнител, композитор, текстописец;
38. Тони Димитрова – поп изпълнител;
39. Михаил Белчев – режисьор, поет, композитор, поп изпълнител;
40. Белослава – поп изпълнител;
41. Александър Петров – поет, най-популярният текстописец на български поп и рок песни;
42. Николай Волев – сценарист и режисьор;
43. Проф. Божидар Йонов – художник, плакатист, графичен дизайн;
44. Виза Недялкова – журналист;
45. Иван Кулеков – писател, публицист, общественик;
46. Емил Кошлуков – политик, журналист;
47. Мира Радева - социолог;
48. Димитър Томов - писател;
49. Иван Тенев – журналист, писател, поет;
50. Владимир Чуков – арабист, член на European Association for Middle East Studies и на Central Eurasian Society Studies; (По-късно той се разграничи от подписката и обяви, че не е давал съгласие името му да бъде използвано)
51. Д-р Ивайло Дерменджиев – адвокат, член на Президиума на Арбитражен съд при БТПП, чЧлен е на Международния арбитражен институт, базиран в Лондон, консул на Кения;
52. Доц.д-р. Иван Драганов – преподавател НБУ – кино и телевизия, бивш програмен директор на БНТ;
53. Иво Хаджимишев – художник-фотограф, завежда отдел "Артистична фотография" на НХГ;
54. Антон Радичев – актьор;
55. Мартин Карбовски - журналист;
56. Крум Савов – спортен журналист;
57. Лияна Панделиева - журналист;
58. Митко Павлов - журналист;
59. Павел Васев – актьор, режисьор, бивш директор на НТ "Иван Вазов", бивш директор на Кинематографията, директор на българския културен център в Москва към българското посолство;
60. Лили Маринкова – журналист;
61. Милена Милотинова – журналист, бивш депутат;
62. Нина Спасова – журналист;
63. Иван Кулеков – писател, публицист, общественик;
65. Венелина Гочева – журналист, управител на "Вестникарска група България";
66. Тошо Тошев – журналист, публицист, общественик, бивш гл. редактор на в. "Труд";
67. Явор Дачков - журналист;
68. Велислава Дърева - журналист;
69. Елена Йончева – журналист, депутат;
70. Александър Симов – журналист, депутат;
71. Милен Цветков – журналист;
72. Анна Заркова - журналист;
73. Валерия Велева – журналист, главен редактор на "Епицентър";
74. Петя Владимирова – журналист в "Дневник";
75. Паола Хюсеин – журналист;
76. Петьо Блъсков – журналист, главен редактор на в. "Труд";
77. Петьо Цеков - журналист;
78. Любослава Русева - журналист;
79. Петър Волгин – журналист;
80. Невена Андонова – журналист, филмов продуцент;
81. Ахилеас Лилов - журналист;
82. Иво Беров - журналист;
83. Славчо Терзиев - журналист;
84. Исак Гозес – журналист;
85. Светослава Рудолф - журналист.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Новият играч в медийната реклама Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

13 сеп 2019, 3179 прочитания

ПИК-ът на отровената среда 11 ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

13 сеп 2019, 9632 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Безстрашните момичета* от рекламния фестивал в Кан

Cannes Lions разширява програмата си със социално отговорни инициативи и проблемни теми за индустрията.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател